Идейният колаж БСП

© Пресцентър на БСП

Авторът е професор по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Наскоро бях свидетел на това как син на потомствени комунисти и активист във "Фейсбук" с революционен замах развенча Мерил Стрийп и отхвърли критиката ѝ към новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. Дотогава не бях забелязал този мой познат да следи световното кино, още по-малко да притежава естетически критерии, които да оправдават някакви претенции към качествата на световноизвестните актьори. Още по-необичайно бе, че се възмущаваше от критики към американски президент, каквито често са отправяни от представители на тамошните артистични и научни среди. Защо един български социалист защитаваше така страстно новоизбрания американски президент, при това издигнат от Републиканската партия, при това милиардер?

За да отговоря на този въпрос, ще тръгна по нишките на една дълга причинно-следствена верига с дълбоки исторически корени.

Същият тип социалисти, които днес са фенове на Тръмп, отричат завоевателната политика на царска Русия през 19-и век и нейното негативно въздействие върху борбите ни за духовно и политическо освобождение, а впоследствие за национално обединение и независимост. Склонни са да принизят националните ни герои като Раковски и Ботев или блестящ летописец като Захари Стоянов заради техни текстове и изказвания, в които разобличават апетитите на руския царизъм към България и българите. Предпочитат да се припише вината за обесването на Левски на българи или дори на целокупния български народ, квалифициран като страхлив и предателски, само и само да се отклони вниманието от антибългарските машинации на тогавашния руски посланик в Цариград граф Игнатиев.

Мълчаливо-толерантно е отношението на БСП и към антибългарската политика на Русия във връзка със Съединението на България, обявяването на независимостта на България и войните за национално обединение. Още по-отдалече се заобикаля въпросът за парите, които България е платила за своето освобождение и независимост на царска Русия. Такава базисна обремененост не позволява да се анализира безпристрастно какво е целяла Русия във войната с Турция от 1877-1878 година, какво е получила в резултат от нея България и какво самата Русия.

Очевидно БСП моделира отношението си към нашите големи възрожденци и патриоти съобразно отношението им към царска Русия. Но тогава как БСП съвместява своя пиетет към царска Русия с този към Октомврийската революция, която ликвидира руската монархия и изтръгва до корен царската династия?! Когато новоизбраният ръководител на БСП постави цветя пред паметника на създателя на организираното социалистическо движение в България, за кого бяха тези цветя - за марксиста Благоев, който подлага на безмилостна критика русофилството по негово време, или за някой друг?! Единственият извод, който подрежда тези противоречиви факти, е, че БСП възприема външната политика на руската империя като освободителна и хуманна (за да оневини последователното противопоставяне на Русия на стремежите на българите за независимост), а нейната вътрешна политика като жестока и експлоататорска (за да обоснове нуждата от Октомврийската революция).

Това разкрива една парадоксална градация на ценностите в БСП: болшевики, руски царизъм, българи. Неслучайно тези далечни събития продължават да се политизират като аргументи в полза на претенциите на БСП да управлява страната в настоящето.

Заедно с царска Русия БСП боготвори СССР и съвременна Русия
като едно свещено политическо цяло

По този начин тя признава негласно, че харесва еднакво авторитарния режим на Путин (по време на който Москва стана столица на милиардерите) и комунистическите режими в СССР (където частната собственост бе прогонена дори от езика на ежедневието); Хрушчов (който прави убийствена критика на режима на Сталин) и самия Сталин; Сталин (обвинен в най-тежките грехове към ленинизма) и Ленин; Ленин ("доразвил" комунизма до степен да го превърне в технология на властта) и (може би?) Маркс. Мълчаливо се подминават само Горбачов (обявен за ликвидатор на СССР) и Елцин (обвинен, че е превърнал комунистическия ред в хаос) заради глътката въздух, която те дадоха на руския народ и му позволиха да повярва, че е политически фактор.

Общият извод е ясен: ако негласно се идентифицираш с толкова различни, включително коренно противоположни лидери и управленски режими в Русия и СССР, значи тотално си изгубил логиката на лявата идея. Чудно ли е тогава, че в наративите на българските социалисти отношението към Путин се отъждествява с отношението към Русия, а уважението към руската литература, музика и пр. не се признава за никакво "смекчаващо вината обстоятелство" при произнасянето на присъдата "русофоб"?

Подобна оценъчна шизофрения поразява отношението на БСП
и към нейното вътрешно идейно развитие

Тази партия никога не артикулира ясно кое подкрепя и кое осъжда: социализма, чийто икономически провал обявиха Петър Младенов и Андрей Луканов, или социализма на Живков; Живков, който нарече социализма "недоносче", или Живков, който искаше да присъедини България към Съветския съюз (на кого ли от двамата се поклони Корнелия Нинова?!); критиката на Живков към Червенков заради култа към личността или режима на самия Червенков; утопиите на комунизма за равенство и индивидуална свобода или практическата разправа на комунистите с политическата опозиция и "кулаците"? И т.н.

Двойственото отношение към тоталитаризма се пренася
и върху визията за това кой е инициирал прехода в България

Когато бе изгодно да се легитимира като нова и проевропейска партия, БСП си приписваше охотно инициативата. Когато обаче искаше да превърне в електорална подкрепа носталгията към социализма – имплицитно внушаваше, че това е станало под натиска на СДС и обичайните заподозрени външни сили. По аналогичен начин, когато има изгода, БСП парадира с приноса си за приемането на България в ЕС, но когато ЕС се изпречи пред нейните (гео)политически зависимости и егоистични интереси, тя не пропуска да афишира своя евроскептицизъм. Наскоро лидерът на БСП квалифицира като "национални предатели" българските евродепутати, гласували за СЕТА, и с това всъщност обяви 2/3 от всички евродепутати за "европейски предатели". А последвалата реплика, че "в Брюксел не са ни началници", бе ясно признание, че истинските "началници" на тази партия са другаде.

БСП често спекулира с това, че нашите национални граници са останали без защита, но автоматично се обявява против засилване на военното присъствие на НАТО под каквато и да е форма. Тя сподели неприязънта на Путин (разбираема за него) към кандидата за президент Хилъри Клинтън, въпреки че именно позицията на Клинтън бе по-изгодна за България като член на ЕС и НАТО. Обратно, първите спонтанни и неконтролируеми изказвания на президента Тръмп (приветстващи напускането на ЕС и изразяващи готовност да се ограничат ангажиментите на САЩ към НАТО) предизвикаха почти предреволюционно оживление в редиците на БСП. В момент на затруднения и колебание в ЕС една истинска европейска (все едно лява или дясна) партия би видяла в това възможност да спечели авторитет, като предложи инициативи за укрепването на съюза, задълбочаване на интеграционните процеси, развиване на обща енергийна и отбранителна система... Вместо това БСП одобрява мълчаливо съществуването извън и против всякакви държавни структури на паравоенни формирования (обучавани от руски експерти?), без да се притеснява, че те могат да станат "ядки" на чужд геополитически интерес или заплаха за някое бъдещо българско правителство.

Ако се запитаме кой е общият знаменател в тези толкова несъвместими политически, социални и национални идеи в БСП, отговорът няма как да бъде принципен, честен и открит. Неслучайно Корнелия Нинова търси сила в базисните пози от революционното минало на партията: обявяване "против", обвиняване, даване на отпор, обещаване на възмездие, ревизия, искане на оставка, създаване на общ фронт, борба и пр.

В духа на своя лидер форумните активисти на БСП съживяват провинциални персонажи
от идеологията на класовата борба:

чорбаджии, ратаи, господари, грабители, освободители и пр.

Като цяло партията периодично призовава към единство и идейна убеденост в нещо, което никой не назовава и не може да назове. Зад това прозира една проста аритметика - сумиране на гласовете на онези избиратели: които се надяват, че безработицата ще изчезне благодарение на руските енергийни проекти; които възприемат мултимилионерите в социалистическите редици като надеждна защита от "набезите на алчния международен капитал"; които са убедени, че по време на правителството на СДС (а не на БСП) пенсиите са паднали до два долара; които вярват, че ТКЗС би била ефективна форма за обработка на земята днес (без да се питат защо поне социалистите земевладелци не се кооперираха!); които си обясняват защо БКП е приела прехода към демокрация с натиска на "световния империализъм"; които са благодарни на Живков, че им е построил къщите и изучил децата; които копнеят за дисциплината при Сталин и т.н.

БСП остава заложник на своите премълчани грехове и спестени преоценки на миналото. Затова тя не може да тръгне "на чисто", като предложи позитивна идейна и морална платформа, която разширява европейското бъдеще на България. БСП може да "изпъкне" единствено ако направи своите опоненти "по-ниски" от себе си. Обичайните средства са лични нападки, търсене и генериране на поводи за дискредитиране и скандали. Обединяващата рамка е настъпателният черен пиар, изтъкан от агресивна революционно-военна фразеология и гарниран с леви популистки прийоми, чрез които се насаждат омраза, несигурност и се разклаща балансираното европейско светоусещане за политиката, което пуска корени в по-младото поколение. По този начин идейното двусмислие (и безсмислие) в БСП неутрализира позитивния ефект от демократичните избори и превръща политиката в терен на интриги, манипулации и задкулисни споразумения.

Изложените факти са познати на мислещия гражданин, но тяхното подреждане очертава един идеен мегаколаж, в който положителен знак получават едновременно: несъвместими явления като царизъм, комунизъм, олигархия и демокрация; механизми като крепостна зависимост, комунистически терор и демократични избори; пълният спектър от възможни форми и равнища на собственост; коренно различни политически личности като руския цар Александър II, Сталин, авторитарния лидер Путин и американския милиардер-президент Тръмп.

Единствената свързваща нишка е последователната грижа на БСП

за енергийната и военната зависимост на България и на ЕС
(доколкото е по силите ѝ) от Русия

Докато това е първостепенна грижа, БСП ще продължи да насърчава маркирането на българската територия с нови руски паметници и ритуали, посветени на спорни събития от далечното минало, а патриотизмът ще бъде зле прикрита форма на руски национализъм. Дотогава българското национално единство и възраждане би било непостижим мираж, без оглед на това кой е президент или министър-председател.

Миграционният поток на по-образованите, инициативни и млади българи няма да спре, ако политическият дебат у нас не се съсредоточи изцяло върху създаването на такива условия за образование, труд и живот в България, каквито нашите емигранти търсят в западните държави. А това е непостижимо извън европейската ориентация на България. Без национален консенсус по този въпрос демографската цел от платформата на БСП ще остане евтина популистка лъжа, а демографският колапс ще превърне България в същата имитация на държава, каквато имитация на "българска" и "социалистическа" крие абревиатурата БСП.