За младите гласоподаватели и за старата агитация

За младите гласоподаватели и за старата агитация

© Велко Ангелов



Личен опит - около месец преди президентските избори през миналата година една групичка стари хора се срещнахме с една групичка млади хора. Ставаше въпрос за избори, защо се гласува, как се гласува, какви са проблемите и др. такива работи. Имаше връзка даже с Франция и оттам ни разказаха интересни неща. Поговорихме с младежите и разбрахме, че всъщност темата избори не присъства по никакъв начин в училище.


В часовете за т. нар. гражданско обучение дванайсетокласниците, които вече имат право да гласуват, учат правилата за движение по пътищата. По-късно един от тях ми казва, че над 50% вече имат шофьорски книжки. Следователно те са си взели изпита по тази материята и с подобни занимания им губят времето.


След тази първа среща поисках да се срещна с колкото се може по-голяма група и да поговорим за властта, за изборите, за гласуването, ако им е интересно. Благодарение на един много оправен човек и две – три момчета след една седмица се изправих пред 70 – 80 младежи и няколко девойки от една столична професионална гимназия, бившия техникум "Киров". Това беше в часа на класния.




Темата на срещата:


Защо трябва да гласуваме


Или в детайли – какво е държавата, какво е властта, откъде властта получава правата си, как индивидуалните права на всеки преминават във властта, какво всъщност управлява властта. Разговор за пари. Изобщо нещо което обикновено се нарича гражданско обучение за избиратели или мотивационна среща.


В голямата зала на училището се събраха 4 класа дванайсетокласници - хора, които ще гласуват за първи път. От веселите подвиквания стана ясно, че президент ще става Митьо Пищова. От сериозните въпроси, обаче, останах с впечатление, че тези вече пораснали деца нямат даже що-годе ясна идея какво е общност, държава, власт и какво точно прави тя. Не че не са чували тези понятия, но те не са подредени в цялостна картина, в която те лично могат да поставят себе си.


След началото на срещата ни интересът постепенно нарастваше. Когато започнахме да говорим за изборите като начин за прехвърляне на индивидуалната воля и права върху избраните стана тихо и интересно. Но най-тихо стана като започнахме да говорим за пари. За парите, които властта управлява. Няколко дни по-късно си дадох сметка, че всичко приказки за общност, държава, суверенитет, власт са били сякаш нещо странично. Докато не заговорихме за пари.


Това всъщност беше един прост пример колко струва един глас на изборите, оценен през приходната част на държавния бюджет за 2016г. Наивен пример, но много ефектен.


Изходните параметри: - 21 милиарда лева, 7 милиона избиратели в избирателния списък, 3.5 милиона избирателна активност. Излиза, че всеки един от избирателите по списък дава право да се съберат и после да се похарчат 3000 лева (21 млрд. делено на 7 млн.) и това е за една година. За 4 години стават 12 000 лева. Да де, ама ако гласуват само 3.5 млн. избиратели, тези пари стават двойно повече. Бюджетът е пак 21 млрд.


Но всеки глас дава право на властта да управлява 24 000 лева


Това са личните пари на всеки един, дадени на властта за решаване на общи проблеми за срок от 4 години. Малко ли ви се виждат?


Тук тишината стана пълна. Парите са разбираем пример за всеки. Може би за младите поколения са по-разбираем отколкото за 60-годишните дядовци.


Продължихме с парите от гледната точка на вече избраната власт. Този път разделихме същите 21 млрд. лева, само че на 240 депутати. Получи се внушителна сума -


87.5 млн. лева на един депутат


Да, това са парите, които всеки един депутат управлява през законите, които гласува, през министрите, които назначава, през заемите, които взема, през парите, които плаща като неустойка по договори, през концесиите, които дава или не дава и т. н. И то само за една година. За цял мандат са 350 млн. лева.


Толкова струва всяко депутатско пръстче, което натиска копчетата за гласуване в парламента за един цял мандат.


Стана ясно, че ако властта сега вземе един заем, когато сме на 18-19 години и това не ни вълнува, то след 10 години, когато ще връщаме заема, може да имаме едно или две деца и тогава всеки лев ще е важен да отгледаме децата си. А ние сме проспали изборите и сме пили бира в парка с приятели. И някой друг вместо нас (купени, контролирани, уплашени избиратели) са избрали властта, която ни е натресла заема.


Въпреки интересът и тишината в залата коментари не последваха. Освен един, в смисъл че всички мислят за себе си, крадат и е трябва да се махаме.


Оказа се, че Централната избирателна комисия /ЦИК/ има някаква идея за мотивиране на избиратели, които ще гласуват за пръв път. Написала им кратко писъмце и го дала на пощите да го изпратят на няколко хиляди младежи и девойки. От тези 70 – 80 младежи в залата, това писъмце го беше получил един човек, може би двама. Или -


ефективността на тази агитацийка е 0.025%


Не знам колко са похарчили от ЦИК, но ефективността ми се вижда слабичка.


Освен мотивиращи писъмца, ЦИК беше отпечатала и малки удобни диплянки с обяснения за гласуването. Присъстващите получиха по една диплянка, снимахме се усмихнати за спомен. На тръгване от залата стълбището беше осеяно със захвърлени диплянки.


Разхвърляни обяснителни материали за изборите

© Стоил Стоилов

Разхвърляни обяснителни материали за изборите


След около месец младите ми приятели споделиха, че срещата ни все пак е имала успех. Разговорите за изборите са продължили и много хора са гласували. Дано наистина да е така.


Защо написах всичко това?


Сега пак идват избори. Този път те са парламентарни и примерът с парите е напълно актуален.


Питам ЦИК, питам министерството на образованието -


ще отиде ли някой да се срещне в гласуващите за първи път?


Ясно е, че ЦИК и районните комисии са безкрайно заети. Но могат да отделят половин час и да се разберат с министерството да се направи нещо за ограмотяване и мотивиране на младите избиратели. Ще се събудят ли училищните директори без указания от министерството да направят поне един, а защо не два часа на класния и да обяснят на младите хора как властта засяга всеки от нас? Защо властта обича да не се интересуваме от нея, но тя винаги се интересува от нас и от нашите пари? Как апатията на много хора, позволява на малки мотивирани групи да получат властта? Какво следва от това?


Ще отиде ли някой в училище с една голяма бюлетина на един проектор или с един флип-чарт и да обясни как се гласува за партия, как се гласува с преференция, какви подвеждащи съвети могат да получат преди гласуване, как може да се реагира при евентуална заплаха и искане за контролиран вот?


Не, това не е допускане на политическа дейност в училище. Напротив – това е


истинско гражданско обучение


което мотивира участието на всеки в обществените дела. На първо време през изборите. А гражданското образование е за формиране на ключова компетентност и функционална грамотност – как да реализираме основното си политическо право - прякото участие във властта или участие чрез свободно избрани от нас представители.


Във всеки град има подготвени хора, които могат да бъдат поканени и да проведат такива мотивационни срещи с гласуващите за първи път. Те не трябва да са изявени местни политици. Категорично не могат да са кандидати. Могат, обаче, да са уважавани адвокати, съдии, писатели, учители. Могат да са активисти от неправителствения сектор (ако не са вече в партии и не водят листи, разбира се.) Може и грантове да има за подобна дейност. Защо да не се спонсорира подобна кампания?


Ако не започнем разговор с младите, никакво задължително гласуване, никакъв Интернет, никакви санкции, никакви списъци няма да помогнат да спре обществения разпад.


Страх ме е, че "голямата дупара" може да затисне изборната урна за младите избиратели. Тогава и дистанционното гласуване по Интернет няма да е осъзнат избор на грамотни млади хора, а закачка, майтап, нещо като весело клипче как маймунки си играят с калашник и Митьо Пищова става президент.


Време има, а за подобна работа не трябват даже пари. Трябва само добра воля и няколко телефонни разговора. Направете ги.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK