Европа на две ценности

На площадката на АЕЦ "Белене", 2013 г.

© Красимир Юскеселиев

На площадката на АЕЦ "Белене", 2013 г.



Прогонването на отец Кортези от бруталната тълпа с руски знамена ме изкушава да сравня ценностната пукнатина в Европа със схизмата от преди хилядолетие. Католиците традиционно отдадени на универсални неща като спасение и добро (самото название идва от "всеобщ"); нашите тук обясняват православието си с това, че запазило българщината - сякаш става дума не за една от големите монотеистични религии, а за племенен тотемизъм. Нали знаете, че нашата църква е била осъдена за "филетизъм" от Всеправославния събор в Константинопол през 1872 – ереста е в това, че предпочитала собствения етнос пред Царството.


Но работата не е само беленска, нито само православна. Коренът е


в бруталния егоизъм, превърнат в основна ценност на цяла Източна Европа




(с малките, буквално, изключения на Словения и Естония по краищата). Коренът е в посткомунистическата нагласа да мислиш, че обществото е игра с нулева сума и ако назначат шурея на Иванов, няма да остане щат за твоята балдъза.


Отказът да помогнем на залените с бежанци Гърция, Италия и Малта бяха една поредна капка в препълващата се чаша на западното раздразнение. Преди това имахме дълговата криза, когато източните ревнаха, че как така ще даваме на гърците като ние тук сме по-бедни. Случи се Крим, появи се решението за общи действия срещу нарушението на международното право от Путин – и почна едно мърморене, че виждаш ли ние губим от контрасанкциите, ама откъде накъде, защо пък точно ние.


Вижте, от егоизма не става етика


– дори да го наречете "патриотизъм" и "християнска Европа". Моралът в европейската традиция е свързан с точно обратното: с готовността да се погрижиш за другия, да се бориш за неща, които надхвърлят личния ти интерес, та дори противоречат на него (за християните Исус е символ тъкмо на това). Да предпочиташ своите пред чуждите е естествено, но върви против цивилизационната норма, която изисква усилието да правиш и другото.


Отец Рафаил-Стефан каза за прогонването на сирийското семейство: "Изгонихме Христос"; но в повечето развити културни системи го има този императив, Зевс например е покровител на странниците и жестоко наказва онзи, който не ги приема.


Пък и кои точно наши и кои чужди днес?


Медиите днес ни насъскват срещу бежанците точно както вчера - срещу ромите, онзи ден - срещу турците. Комунисти, фашисти, мафиоти, либерасти - остана ли някой да не е получил своята порция омраза? През 90-те имаше сериозни гласове за това да се лишат от избирателни права хората над 40 години, защото били увредени.


Основната хватка на оправдаващия се егоист е в обезсмислянето на моралния жест. Гърците значи са мързеливи, бежанците - джихадисти, а и ние нямаме общо с тая работа, нали Америка създаде проблема? Санкциите пък кога са работели? То и европейските фондове скоро свършват, пък и ЕС май е на път да се разпадне... И като избълваме омразата, олеква ни, отваряме си биричката и се чувстваме в правото си да не правим нищо. Нали си представяте един Исус с биричка как попържва пред телевизора: "Еврейска му работа, няма да се оправим никога!"


Паоло Кортези ни напомня и за това, че ценностната схизма между Запада и Изтока е в отношението към миналото. Той се мъчеше да вкара в публичния дебат темата за лагера в Белене, който в онова градче не искат да си спомнят, макар че поне половината са вършели нещо свързано с него. Не казвам, че са убийци, казвам, че нямат куража да се обърнат назад, да осмислят срамното явление.


История е нещо различно от двете страни на схизмата


В Западна Европа - след безумията на двете световни войни - към миналото се връщат все по-критично, смята се, че смисълът на възпоменанието е да влезеш в сложността на събитията, да се поучиш от грешките. От нашата страна миналото е източник на гордости и легитимация на управлавящите. Гражданите лепят черни хайдушки мустаци, размахват пластмасови саби и побеждават турците. Който пък играе антикомунист изважда репресирания си дядо, припомня онзи виц, дето го разказал веднъж на приятели в кухнята И това не е само у нас: в Полша например яростно се съпротивляват на всяка идея за това, че поляци са подпомагали Холокоста заради традиционната омраза към евреите.


Да, Съюзът е ценностно пропукан


Не казвам, че на Запад не мислят за интереса си и че са някакви ангели – всеки си пази интереса, това е ясно. Но там поне че чувстват длъжни да говорят публично по определен начин, да възпитават децата си в някакъв морал, през миналата Страстна седмица Папата изми ритуално нозете на бежанци – крака преминали хиляди километри в бягство от войната.


На Изток ние не просто се държим егоистично, ние сме зарязали всякакво приличие и тази липса на срам ни се продава като героичен бунт срещу политическата коректност, каквото и да значи това. Бруталният егоизъм вече се е превърнал в естествена норма у нас, Дикенсовият капитализъм премина в някакво първобитно ожесточение срещу всичко, което напомня на някакъв морал. Чухме попа (!) на едно от тези расистки градчета, Елин Пелин, да казва: "Не ни трябват тия натрапници, те не са толерантни като нас".


Нали не се учудвате, че зазвуча така ясно темата за Европа на две скорости? Да знаете от мен – не става дума за евра, нито за директиви. Става дума за дълбоко разочарование, което почва да клони към взаимна анатема като през 1054. Този съюз почва да бъде недоразумение: едните смятат че трябва да са солидарни, да помагат на слабите; другите – че самите те са слабите и са абонирани за помощ и привилегировано обгрижване.


Коя точно е пустата "християнска Европа" – оставям вие да решите.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK