Злато и страх

© Сдружение Трън

Голямо, изкуствено, мъртво блато с неестествен цвят. Няма риба, няма и птици, има само табели, предупреждаващи най-неразумните обитатели на планетата, че къпането е забранено. Това е хвостохранилище – съоръжение, което се запълва от наноси и коктейл от отрови, генерирани при обработката на руда.

Преди няколко месеца разбрах, че на голямата поляна над къщата на дядо ми съвсем скоро може да се появи едно такова отровно езеро. На 160 м от оградата. И макар да си мислех, че ще се зарадвам на всеки новодошъл в почти обезлюдената махала над с. Глоговица, изобщо не съм доволна от новината за новия съсед – хвостохранилище, което ще приютява химикалите, използвани за извличането на злато от хиляди тонове руда. Добре, че дядо ми не е жив, иначе, уверявам ви, щеше да извади пушката. Трънчани така правят, когато някой застраши земята им.

© Юлия Иванчева

Историята на златото

в Трънския край не е нова. За интереса към него има доказателства, датирани от 3-4 век. Съвременната част от историята е от 30-те години на ХХ век, когато започва промишлен добив на злато от поредица чуждестранни дружества. След Втората световна война се появява държавно минно предприятие, което разработва мина "Злата".

От дете слушам истории за затворената през деветдесетте години мина "Злата". Повечето са подобни на казармените – разказвани са увлекателно, но в основата си са зловещи. Черната им окраска идва с думи като "силикоза", "рак" и най-вече "уран". И до ден днешен "уран" е първата дума, за която местните се сещат, когато стане дума за минно дело.

Най-новият фен на трънското злато е "Евромакс сървисиз" ЕООД, част от "Асарел – Медет" АД. Инвестиционното им предложение предвижда добив и преработка на златно-сребърни руди от два участъка в общината – "Трън север" и "Трън юг", всеки с по три подучастъка, с обща площ от 19,24 кв. км. Приблизително същата е площта на софийския жк "Надежда" с четирите му подрайона и 80-те хиляди жители. В "Трън юг" се предвижда изграждането на 3 открити и 2 подземни рудника, надземен комплекс с обогатителна фабрика, насипища и 2 хвостохранилища с площ от 340 и 322 декара.

Както е известно, при открит добив пейзажът се превръща в лунен, а въздухът се изпълва с прахови частици; обогатителната фабрика ползва токсични химикали, а не оборска тор, и пълни с тях хвостохранилищата, чиято обща площ в случая се равнява на около 61 футболни игрища с размерите на Националния стадион "Васил Левски".

Минната маса ще се "отбива с пробивно-взривни работи", при които ще се ползват "нафто-селитрени взривни вещества". Рудата ще се преработва в "обогатителна фабрика с флотационно обогатяване". Добивът ще е до 750 000 тона годишно. Което се равнява на 37 500 двайсеттонни камиона годишно. А добитото от трите подземни рудника в участък "Север", който се намира в зона "Натура 2000", ще се извозва до участък "Юг" с камиони (на разстояние от 22 км по съществуващата пътна мрежа). Отстоянието на проектоконцесионната площ от най-близките селища е: 170 м от с. Забел; 470 м от с. Ломница; 3 км от с. Туроковци; 160 м от с. Глоговица; 205 м от с. Милкьовци; 150 м от с. Ерул.

Инвеститорът твърди, че: "проектът е базиран на световните стандарти за качество, безопасност и екосъобразност." Освен това "контурът на проектоконцесионната площ е въображаема граница, в рамките на която са разположени обектите на инвестиционното предложение". Т.е. само въображаемо хвостохранилището ще е на 160 м от коловете на оградата ни, а всъщност ще е например на 160 км? Също така "днес уранодобив у нас няма, но дори и да не беше така, конкретно в мина "Злата" не е обосновано да се говори за добив на уран, защото концентрациите нямат промишлена стойност". (цитатите са от информационни материали на инвеститора, разпространявани безплатно в гр. Трън)

Всички в Трънско обаче знаят, че уран има

и че за да нанесе вреди, не е необходимо той да се добива (което в България е изрично забранено). Достатъчно е да се извади на повърхността, да влезе в хвостохранилищата, да бъде разнасян по пътищата от камионите и да бъде вдишван.

Още между 1949–1951 г. в резултат на минната дейност в района е открит уран. През 1957 година "Управление за геоложки проучвания" констатира, че уранът е привързан главно към златоносната жила. Най-високите концентрации са в жилната обшивка, а така също и в пукнатините и разломите, които я секат.

Поради изчерпване на запасите от злато през 1974 г. мина "Злата" е затворена. Но през 1987 г. в находището са "установени 10 рудни тела" с редовно и богато ураново съдържание. Изчислени са прогнозни ресурси за добив и находището е обявено за "перспективно".

В Националния геофонд под номер: ХХIII-3376827 може да се намери "Отчет за резултатите от извършените геологопроучвателни работи от търсеща група ‘’Краищиди’’" в района южно от гр. Трън и мина ‘’Злата’’ от 1988 г. В него се казва, че теренът е трасиран от "явно перспективни в ураново отношение структури с високо съдържание на уран". В началото на 90-те години в мина "Злата" се извършва експериментален добив на уран, но с Постановление № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992 г. за прекратяване на дейността по добив на уран; както и последващо Постановление № 56 на Министерския съвет от 29 март 1994 г. за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина мина "Злата" е закрита поетапно до 31.ХII.1995 г. като уранодобивно предприятие.

Приблизително от това време датират и спомените ми за близката река, която променяше цвета си по няколко пъти на ден точно като тази от приказката за Златното момиче, където добрата магьосница изчака да дойдат златните води и потопи нещастната мома в тях, за да я спаси от злата й мащеха. Тогава реката ми се виждаше вълшебна, нищо че възрастните ми забраняваха да си направя пръста златен в нея, мръщеха вежди и мърмореха. Днес, двайсет и кусур години по-късно, реката е в естествения си цвят, но мен ме е страх.

Страх ме е

че благодарение на добива и хвостохранилищата с р. Ерма, р. Пръвна и другите реки и рекички в района ще се случи същото като с р. Луда Яна (редовно замърсявана през последните години) или р. Голяма (за чиито води преди дни РИОСВ – Смолян, съобщи, че са с променен цвят). Страх ме е, че в подпочвените води ще се появят желязо, мед, цинк, хром, арсен, олово и много други, в концентрации далеч над безопасните. А поради липса на водопровод много домове в района, включително и дядовата ми къща, разчитат на кладенци и сондажи. Как ще разберат всички тези хора, че водата им вече не е годна за ползване? Колко често ще трябва да дават проби от нея за изследване – месечно, седмично, ежедневно?

Подобни притеснения има и Басейнова дирекция "Дунавски район", защото през 2013 г. издава две становища, според които са налице: "предпоставки за пряко, значително, дълготрайно и необратимо въздействие върху: количественото и химично състояние, както и режима на работа на водоизточниците за питейно-битово снабдяване, попадащи в границите на находище "Трън" и тези в непосредствена близост с него".

Въз основа на тези становища Регионална инспекция по околна среда и водите – Перник (РИОСВ), прекратява процедурата по Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС).

Но с решение № 179 министър Искра Михайлова (от правителството на Пламен Орешарски - квота на ДПС) отменя решението на подопечното си РИОСВ - Перник, и връща преписката за ново произнасяне. Въпреки това в последното си становище по въпроса от 18.08.2015 Басейнова дирекция казва, че: "... поддържа направените заключения в издадените становища за допустимост, а именно инвестиционното предложение е недопустимо от гледна точка на екологичните цели и мерки за постигане на добро състояние на водите, заложени в ПУРБ 2010-2015 г. на Дунавски район..."

Така в момента се извършва ОВОС и предстои да разберем какво в подпочвените води и водите на река Ерма се е променило така, че да позволи реализация на инвестиционното намерение, без те да бъдат трайно и необратимо увредени?

Важно е да се знае, че през последните две години правителството е подписало над 60 концесии, свързани с добива на злато, мед и други цветни метали, а разрешенията за проучване са многократно повече. Ако този процес продължи, всеки от нас ще бъде пряко или косвено засегнат.

Битката за Трън

не е първата, няма да е и последната. Напълно възможно е утре на метри от вашата къща да се появи открит рудник, обогатителна фабрика или хвостохранилище.

А има – винаги има – алтернатива на това да унищожиш безвъзвратно природата и да изгониш хората. В последните години не един и двама туроператори започнаха да развиват дейност сред запазените природни условия на Трънско. А биоземеледието от своя страна за поколения напред ще остане най-перспективният хранителен отрасъл не само у нас, но и в света. Ако не вярвате – отидете на място и си купете истинско кисело мляко, истинско сирене и истинска саздърма – такива, каквито са ни ги описвали нашите баби.

Под външен натиск и поради административни пропуски

референдумът в Трън се отложи

Той беше насрочен заедно с парламентарните избори. Но все пак в близко бъдеще трънчани ще трябва да отговорят: "Съгласни ли сте община Трън да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на подземни богатства?"

Дано в деня на референдума "акълът на трънчани да е у главу" и зачертаят "ДА", защото иначе поговорката: "Дунята че се сврши, будалете че остану" (Светът ще свърши, будалите ще останат), ще вземе да се окаже невярна. Има грешки, които не са поправими, и грехове – като алчността – които се наказват жестоко. Един ден природата ще се отръска като мокро куче от алчните човеци и търпеливо ще се възстанови от нанесените щети. Но нашите деца няма да могат да видят това. Ето от това ме е страх.

Бел.ред. - За позицията на инвеститора може да прочетете в този текст на "Капитал" от началото на годината. За отлагането на референдума и кога ще се реши насрочването на нова дата - тук.