Генерална репетиция за бъдещата власт

© Дневник

Правим мисловен експеримент. Пренасяме се напред във времето. Изборният ден на 26 март е приключил. 20:00 часа е. Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати на базата на екзит половете. Предстоят пресконференциите...

Можем ли да видим кой е сложил на главата си лавровия венец, преминал е през триумфалната арка с гордо изправена глава, и кой е останал втори на състезанието за 44-тия български парламент? И, още по-важно, какво ще последва за България. ОК, да се помъчим, поне за момента, да игнорираме ироничната реплика: "Абе, все едно, Кой винаги печели!".

Основните сценарии за това, което може да се случи, по отношение на битката за първото място, всъщност не са много. Те, най-общо, са следните: една от двете големи партии, ГЕРБ и БСП, побеждава със значителна преднина; разликата между златния и сребърния медалист е "скромна", т.е. не повече от 4-5%. Нека да ги разгледаме, заедно с техните варианти.

Преди това обаче ще очертая политическия контекст. Той трябва да бъде изваден пред скоби, независимо от сценариите. Предупреждавам, този контекст ще ви се стори като déjà vu. И с основание, защото вече е травматично познат, като протъркани, скъсани от носене обувки.

Ситуацията в 44-тото Народно събрание. Общи характеристики валидни за всички сценарии:

Конституирането на новата изпълнителна власт ще бъде трудна задача. След като се измъчи, ако все пак успее, новият парламент ще роди правителство на малцинството. Водещата партия в него ще бъде болезнено зависима от партньори и балансьори. Политическо й здраве ще бъде крехко, много чувствително дори към най-малките промени в лоялностите и роенето на парламентарните групи.

Конфигурацията в 44-ия парламент,

най-вероятно ще бъде по-благоприятна за ГЕРБ

Обединените патриоти и "Воля" на Веселин Марешки дават ясни сигнали, че са по-склонни да си партнират с хората на Борисов. ДПС ще "влезе", но вероятно ще бъде отслабено от "Обединение ДОСТ" (ДОСТ и НСПД). Последното, изглежда, няма да попадне в 44-ия парламент, но ще обезкърви партията на Ахмед Доган, спечелвайки вота в Турция. Ако все пак има изненада и хората на Лютви Местан и Орхан Исмаилов станат депутати, те най-вероятно биха "играли" с/за ГЕРБ.

Остават два "жокера", които биха могли да прескочат чертата: новият Реформаторски Блок (РБ 2 или РБ 3?) и, може би, АБВ и Д’21. РБ 2 вече имат стаж като патерица на ГЕРБ. АБВ имаха вицепремиер в кабинета "Борисов" 2 (Ивайло Калфин), но новият лидер, Константин Проданов, отчете като грешка този колаборационизъм. Нека да приемем, че и Татяна Дончева ще заеме такава позиция (оставам настрани нейния многозначителен въпрос: "Кой ви каза, че съм ляв политик?"). Тогава, вторият жокер може да остане в опозиция на "Борисов 3". Това обаче няма да промени особено съотношението на силите.

Накратко: ГЕРБ, Патриотите, "Воля" (и РБ 2, "Обединение ДОСТ") срещу БСП, ДПС (плюс АБВ и Д’21). Подчертавам, че посочените лагери далеч няма да са абсолютни. По всяка вероятност ще видим отново явлението на плаващите мнозинства, а е твърде възможно да има дезертьори и отцепници. Всеки допълнителен глас за "каузата" ще бъде ухажван и щедро заплащан. Много, пъргави златни пръсти, които лесно ще еволюират в гора от услужливи ръце.

Сценарии

1.1 ГЕРБ са първи със значителна разлика пред БСП

Оказва се, че президентските избори и високият резултат на Румен Радев са били само нелепа, злощастна девиация от победния марш на партията на Борисов. Лидерът на ГЕРБ, членовете и симпатизантите на партията прогонват спомена за изборите през 2016 г. като нелеп, лош сън, някакъв пробождащ кошмар напоен със студена пот, който трябва да бъде изтласкан дълбоко в подсъзнанието. Продължава подаряването на часовници и т.н. Построен е кабинет "Борисов 3". Конфигурацията е подобна на тази в 43-тия парламент. Има обаче поне една важна разлика, която показва, че кошмарът не може толкова лесно да бъде забравен. На "Дондуков" 2 се разпорежда Румен Радев. Тук има два варианта: на противопоставяне – президентът играе "контра" на Борисов и обратно, или партньорство – Радев показва, че напълно се е "еманципирал" от Столетницата, двамата с Борисов се разбират "по генералски".

1.2 Голяма победа на БСП

За такава възможност вече писа Евгений Дайнов. Именно тук имаме и най-голям "драматичен потенциал". Корнелия Нинова триумфира, разхубавява се, преливайки от щастие. Оправданието на ГЕРБ след президентските избори през 2016 г. – "вижте какво, за Радев гласуваха и много хора, които не са леви" (à propos, безспорен факт), вече звучи като нечленоразделно мрънкане на фрустриран неудачник. Кошмарът се е повторил, сега и на парламентарните избори, където се гласува за партия, а не мажоритарно за личност.

Не бих бързал да прогнозирам, че това развитие ще сигнализира края на ГЕРБ. Много е възможно обаче този резултат на 26-ти март да нанесе трайни, значителни щети върху електоралната подкрепа за партията. Политическите опортюнисти ще побързат да изтеглят спестяванията си, безпринципните кариеристи ще офейкат и т.н. Но, далеч не всичко е розово за БСП. Основният проблем тук е, че конфигурацията на силите в парламента прави практически невъзможно формирането на кабинет с мандата на левицата. ГЕРБ вече заявиха, че ако не са първа политическа сила, няма да посегнат към властта (тази заявка, разбира се може да се окаже "предпоследна"). Следователно – предсрочни избори.

Ще попитате: "а не сме ли на прага на голяма коалиция между БСП и ГЕРБ, защо пропускате такъв сценарий?". Към настоящия момент, не мисля, че е възможно да видим в реалния живот сценката от известната карикатура "Разбираме се по мъжки, ти да бъдеш отгоре". Най-малкото, това няма да стане в светлината на прожекторите.

Водещите партии легитимират, оправдават съществуването си, противопоставяйки се една на друга, те капитализират върху образа на врага. Ще загубят много "фенове" ако се прегърнат. Българската политика обаче често не е подвластна на рационални, логични обяснения. По-често е нужен психиатър, а не политолог или социолог. Така че този вариант не може да се изключи напълно.

2.1 ГЕРБ печели с няколко процента повече изборите

Това е колажът, който можем да изградим от снимките на политическата ситуация, които правят социологическите агенции. Засега този сценарий е най-добре подплатен от емпиричните изследвания и, поради това, изглежда най-вероятен. Тук анализът се доближава до това, което посочих в точка 1.1 – въпреки,че БСП диша във врата на ГЕРБ, партията на Борисов запазва първото си място и формира нов кабинет. Негативният психологически ефект е по-скоро за БСП: "защо, другари, сме такива лоши сърфисти защо не успяхме да яхнем вълната от миналата година?... Всички, още от утре, започваме да гледаме по няколко пъти на ден "Точка на пречупване" – оригиналната лента с Киану и Патрик Суейзи от 1991 г. Ще си водим записки, другари, ще направим и своите дълбоки изводи".

2.2 Победа с малко (без да е "завинаги") за БСП

Поради близостта между ГЕРБ и Столетницата, която посочват изследванията, този вариант е възможен. Ефектът ще бъде подобен, но по-слаб от това, което описах в точка 1.2. ГЕРБ ще трябва да преглътнат горчивия хап на загубата, но ще я преживеят. Корнелия Нинова и нейният екип трудно ще направят правителство. Последният елемент е общ за изброените сценарии.

Накратко, БСП може да управлява само с ясната подкрепа или мълчаливото съгласие на партията на Борисов. Политическата нестабилност, особено ако след изборите на 26 март се окаже, че бързо трябва да бъде насрочена нова дата за "поправителен изпит", ще задълбочи кризата на партийната и политическата система. Служебният министър-председател може да се задържи във властта.

Въпросът тук е:

"А може ли Герджиков да се превърне в новия Орешарски?"

Други формации, които може би ще останат под чертата в края на месеца – като "Да, България!" и "Нова република", ще спечелят от провала на статуквото. В тази обстановка, действията и ролята на президента ще бъдат от голямо значение (вж. "Говори командирът на самолета"). Що се отнася за дните, които остават до изборите: много е възможно да се направят опити за рязка ескалация (може би, "добавки" към темата с "милионите на Елена Йончева" и т.н.), която да мобилизира в максимална степен привържениците на ГЕРБ и БСП. Те спешно се нуждаят от това, поради изравнените сили.

Кратко заключение (и лирично отклонение): Според мен политиката е по-скоро изкуство от синтетичен характер, а не наука. Умелият политик трябва, например, да притежава и артистичен талант. В случай, че приемем това определение за политиката, обаче една мисъл на театралния режисьор Крикор Азарян заплашва да провали нашия мисловен експеримент, изглежда като препъни камък: "Никога не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи". Тълкувам го така: играй без да играеш, сякаш нямаш сценарий, не си прочел пиесата до последната страница, не знаеш свалят ли се Хамлет и Офелия, ще тръгне ли Бърнамският лес към хълма Дънсинейн, идва ли Годо, къде е плешивата певица и т.н.

Но също и: всяко представление е уникално, не може да бъде повторено, не можеш да излезеш два пъти на една и съща сцена; театърът е взаимодействие, химия, инцидент между актьорите, между тях и публиката; като всяка социална интеракция, която зависи от хиляди неизвестни и променливи, той не може, а и не трябва, да бъде опитомен, превърнат в поредица от рутинни действия, калкулативно-прогнозиран... Спирам дотук.

Връщам се на сцената на политическия театър, в който пътешествам. Бързам да разсея притесненията. Думите на Азарян са афористични... За да забравиш, първо трябва да упражниш достатъчно паметта си.

Благодаря ви, че дойдохте на репетицията!