Морални ли са руските инвестиции в бизнеса на Тръмп

Морални ли са руските инвестиции в бизнеса на Тръмп

© Carlos Barria, Reuters



Няма нищо ново в това руско правителство да се опитва да упражнява влияние в западни държави. Десетилетия наред Съветският съюз поддържаше западни комунистически партии и провеждаше дезинформационни кампании (една от най-известните е операция "Инфекция", която цели да убеди света, че Съединените щати са измислили СПИН). КГБ подхвърляше пари и оръжия в ръцете на терористите и екстремистите, сред които "Фракция Червена армия" и Ирландската републиканска армия, разказва Ан Епълбаум в коментара си във "Вашингтон пост".


След краха на Съветския съюз тези игри спряха. КГБ беше в безпорядък, а по-важното е, че голяма част от силните на деня в Русия искаха да се присъединят към Запада, а не да го подкопават. Днес обаче живеем в различна епоха. Русия се управлява не от "реформатори", а от много богати хора, които вярват, че западните институции, а и западните демократични идеали заплашват властта и откраднатите им пари. Те се завърнаха към старите тактики – но с някои нови похвати.


Вече знаем, че социалните медии улесняват руската държава в това да разпространява дезинформация. Много по-малко внимание е отделяно досега на частни руски бизнесмени, които правят значително по-лесно за Русия да печели приятели и да си купува влияние, отколкото беше за Съветския съюз. Повечето "независими" руски олигарси всъщност далеч не са такива:




произходът на парите им е от руската държава,


чрез манипулирани приватизации и пране на пари. Дали ще ги запазят зависи от държавата и ако бъдат помолени, те ще действат в нейна услуга. Същевременно много от онова, което правят за държавата, изглежда като обикновен бизнес: купуването и продаването на компании, инвестиции в имоти, наемане на консултанти.


Този контекст помага да се обясни и кариерата на Пол Манафорт, бившия мениджър на кампанията на Тръмп, който дълго време е свързан с него. Според "Асошиейтед прес" Олег Дерипаска, руски милиардер, наема Манафорт през 2005 г. както за да помогне на компанията му, така и за да "влияе на политиката, бизнеса и новинарския поток в САЩ, Европа и бившите съветски републики в полза на правителството на президента Владимир Путин". Манафорт не отрича, че е работил за Дерипаска, който го е наел съвсем законно, но казва, че не е работил за руската държава. Технически той е прав. На практика няма разлика между двете.


На практика Манафорт е работил за руската държава в поне още една роля. От 2007 до 2012 г. бъдещият шеф на кампанията на Тръмп е съветник на Виктор Янукович, проруския политик, който през 2010 г е избран за президент на Украйна. Идвайки на власт, Янукович положи усилия, за да запази корупционните връзки между руските и украинските олигарси. Той също така открадна милиарди долари, отслаби украинската държава, подкопа конституцията и пусна силите за сигурност срещу протестиращите, преди позорно да избяга. Технически погледнато, Манафорт би бил прав да каже, че работата му за Янукович не е вършена от името на руската държава. На практика обаче отново няма разлика.


Частни руски капитали са изиграли роля и в кариерата на Тръмп. Въпреки че Тръмп многократно е отричал да е инвестирал в Русия, Русия е инвестирала в него. Известен е моментът, в който Тръмп обяви през 2008 г., че руски пари съставляват


"доста непропорционален отрязък от много от активите ни."


По-скорошно разследване на "Ройтерс" разкри, че притежатели на руски паспорти са инвестирали най-малко 98 млн. долара в седем имота, притежавани от Тръмп, само във Флорида. Числото не включва инвеститори, скрили имената си зад анонимни кухи компании.


Технически погледнато, тези пари нямат общо с руската държава. На практика те вероятно са спечелили добро име и влияние за Русия. Години наред, много преди да стане президент, Тръмп многократно е хвалил Русия и държавния ѝ глава. През 2007 г. той обяви, че Путин "върши чудесна работа". През 2015 г. описа Путин като "толкова уважаван човек в собствената си страна и отвъд нея."


Също както плащанията, които Дерипаска е направил на Манафорт, "непропорционалните" руски инвестиции в бизнеса на Тръмп, който той все още притежава, не са били подкупи. Не са включвали КГБ, а вероятно не са включвали и тайни плащания. Въпросът сега е дали нашата политическа система изобщо може да се справи с тази форма на съвременна политическа корупция. Конгресът не може да пита единствено "било ли е това законно", защото вероятно е било. Конгресът, като независим разследващ, трябва да намери начин да пита "морално ли е било", защото със със сигурност не е било, и "представлява ли неправомерно влияние" - а то със сигурност представлява.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK