Новата студена война (всеки срещу всеки)

Новата студена война (всеки срещу всеки)

© Красимир Юскеселиев



Светът се разпада. Няма обща вяра, няма обща цел. Вярата в Бог (както и да го наричаме) отдавана е разклатена. Обществената вяра се използва от политици и от духовници, от диктатори и обикновени терористи за лични или национално-политически цели. Последната надежда беше просвещенският хуманизъм. Единствената общочовешка вяра: вярата в човешкото достойнство, в равните права на хората, дадени ни от Бог или от Природата.


Глупости! - би казал втораченият в личния си материален интерес човек. Вярата в доброто, дадено от Бог или Природата, се разклаща от грубата материална реалност. Светът се дели на бедни и богати. Или на богати и по-богати. Или на бедни и по-бедни. Богатите мразят по-богатите. Бедните мразят по-бедните — например цигaните, или бежанците. Страх ги е от тях. Сит на гладен вяра не хваща. Нито гладен на сит. Национализмът, или някакъв друг групов егоизъм — ако не е нашата нация, то ще е нашата класа, нашият пол, нашата партия, нашето семейство — или просто личният егоизъм — най-вече личният егоизъм — аз да съм добре, аз да успея, мен да ме обичат, на мен да ми дават награди, на мен да ми плащат по-добре — заема мястото на вярата. Значи — война на всеки срещу всеки.


Но в тази война всеки губи


Победителят е червеят.




Световният политически климат се мени по някакъв непредвидим и дори мистериозен начин. И то като че ли синхронно в различните части на цялото земно кълбо. Антиглобалистите не могат да спрат глобалните промени, глобалните студени или топли ветрове, които ни връхлитат.


През 1990-те, в зората на интернет и на виртуалното пространство, което вече представлява един паралелен свят днес, след края на Студената война, имаше сякаш някакъв световен оптимизъм, пролетен


повей на размразяване по света


Така беше в САЩ по времето на Бил Клинтън и бума на информационните технологии и на стоковия пазар в края на 1990-те.


Така беше дори в България, където въпреки икономическите катастрофи от Луканово и Виденово време, въпреки възхода на кадесарската мутрокрация, беше настъпило демократично размразяване в държавата и в душите на хората. Имаше някакъв оптимизъм поне сред младите. Имахме ясна национална цел, имаше вяра и надежда в по-доброто евроатлантическо бъдеще. Приемането ни в Европейския съюз беше най хубавото нещо, което се е случило на страната ни. Не само през последните 30, но и през последните 70 години, 45 от които бяха прекарани под хомота на тоталитарната диктатура.


Сбъдна се мечтата на нашите възрожденци България да се върне на картата на Европа, да бъде част от демократична Европа.


Кратко лято. И изведнъж като че ли нахлуха ветровете на


ново глобално застудяване


Усеща се някаква световна нестабилност и страх от бъдещето. Нашето приемане в ЕС съвпадна с новата световна икономическа (започнала като финансова) криза. Тя тръгна от САЩ, които през 1990-те бяха наистина единствената свръхсила в света. Скоро след атаките над кулите-близнаци в Ню Йорк се срина и фондовата борса. С това започна кризата, както и страхът от тероризма в Западния свят. А когато богатите започнаха да прехвърлят парите си от фондовата борса към пазара на недвижимите имоти, когато този пазар също се разрасна като балон (същевременно банките, освободени от регулации, раздаваха неразумно много ипотечни заеми), балонът изведнъж се спука през 2007 и това предизвика втората, по-мощна вълна на кризата. Тя прехвърли океана, заля цяла Европа и продължи на Изток.


През 1929-та с краха на Ню Йоркската фондова борса започва най-голямата глобална икономическа криза до сега. Това слага края на щастливите следвоенни години, на "джазовата епоха" (кръстена така от Ф. Скот Фицджералд) от 1920-те. И се полагат основите на Втората световна война. Двадестгодишният междувоенен период започва с технологична и социална революция (поточната лента, масово достъпните автомобили, правото на жените да гласуват, либералният начин на живот, джазовите забави) и завършва с икономическа криза и драматично политическо разделение в Европа.


Разочарованието от либералната демокрация и капитализма дава тласък на двете големи тоталитарни идеологии — фашизма и комунизма. По време на Гражданската война в Испания тези две идеологии, тези две чудовищни материалистични религии, отнели живота и свободата на милиони хора, се сблъскват. Испанската гражданска война е генерална репетиция за Втората световна война.


Днес като че ли имаме


ново глобално недоволство


от либералната демокрация и възраждане на националсоциализма. След 70 години мир в Европа и четвърт век след края на Студената война изведнъж изглежда навлизаме в нов период на студена война И дано да е само студена!


Либерално-демократичният западен свят изведнъж е завладян от националпопулистки настроения, нов изолационизъм, недоверие към световните елити и глобалната икономическа ситема, страх от тероризма, страх от чужденците и малцинствата, затваряне в собствената черупка.


Но ако няма глобална система, общи икономически и политически правила, международни договори, които всички страни спазват, светът ще се върне в джунглата, където има само едни закон: правото на по-силния да изяде или завладее по-слабия.


В такъв свят без Европейски съюз и НАТО, без ООН, Америка ще иска да бъде "велика отново", но същото ще иска и имперска Русия, и Китай. И Великобритания, и Франция, и Холандия. Всички ще искат да са велики. В този свят без общи правила и световни организации, където по-силният може да си позволи да завладее територия от по-слабия, или да го зароби чрез енергиен или друг икономически монополизъм, какъв ще е шансът на България да оцелее?


Към тази световна несигурност се добавя разрастването на виртуалния свят. Чрез електронен шпионаж, чрез разпространяване на фалшиви новини, чрез създаване на паралелни реалности (например образа на светлото комунистическо или нацонал-консервативно минало), този виртуален свят заплашва да погълне реалния. Хибридната информационна война може всеки момент да се превърне в реална война, както в Сирия или Източна Украйна.


В основата на всичко е


страхът и гневът


на милиони хора, страх манипулиран от новите национал-популистки лидери, и липсата на обща вяра. Ако нямаме вяра в духовното, в Бог или в световното духовно братство и сестринство (защото всички сме равни пред Бог или пред смъртта, но човекът е духовно същество), остава само материалната алчност, войната за власт и надмощие, войната на всеки срещу всеки за материални придобивки.


Ако няма Бог, в който всички вярват, или обща вяра в духовната световна хармония, ще властва червеят и разрухата.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK