ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Гласоподавателите не са баница

Студенти от Софийския университет и преподаватели, които подкрепят студентската окупация, се събраха на протестно шествие в Деня на народните будители през 2013 г. Проф. Александър Кьосев беше сред тях

© Юлия Лазарова

Студенти от Софийския университет и преподаватели, които подкрепят студентската окупация, се събраха на протестно шествие в Деня на народните будители през 2013 г. Проф. Александър Кьосев беше сред тях



Резюме за нетърпеливи читатели:


Долното са мои мисли за изборите, резултатите, вината, целите и перспективите. Ако сте убедени, че истината ви е ясна и без това, не четете нататък. Само ще се досадите от объркващи аргументи.


Седях си в къщи след изборите и размишлявах за различни неща. Чаках да изтекат гнойта и хейтът, които се лееха по "Да, България" (авторът беше кандидат-депутат от "Да, България" в София - бел. ред.), мислех по най-важните обвинения и за моята собствена позиция. Ето какво измислих, то включва и въпросите за вината от поражението или гордостта от спечелените почти 3%.




То е лична позиция, нека подчертая това, мое тълкуване на мотиви, намерения и резултати.


Какво искахме ние – тези, които започнаха този рискован политически проект?


Представителство в парламента? Да, разбира се, човек затова се явява на избори. Не скочихме летвата, не влязохме - и това не е добре. Оттук следват горчиви реалности, които трябва да се погледнат в лицето. В парламента няма да има алтернативни гласове при предстоящите важни решения и избори – за Висшия съдебен съвет, за председателството на ЕС, за толкова много други неща. Няма да има хора, които поне да се опитат да блокират престъпни решения. И това, да повторя, никак не е добре.


Но искахме нещо далеч повече и това ми се вижда по-големият проблем. Искахме социална мобилизация и промяна на мафиотска България. Това предполагаше наново активизирани граждани, нова голяма маса, много повече проценти от зрелите българи, които гласуват за тази кауза. Искахме да попречим на това и да бъдем катализатор на мобилизация.


Спечелихме нови избиратели, около 20 000, изтръгнахме ги от негласуващите. Това е добре, но е малко, недостатъчно. Можем, разбира се, да сме горди с това, че сме ги спечелили за кратко време, без субсидия и пари, без медиен достъп, срещу много мръсни атаки и срещу "приятелски огън", насочени към нас – но те пак няма да станат повече. Не можахме да мобилизираме повече, а трябваше. Сега ще мислим, ще си ближем раните и ще си ядем месата.


Това е вината, включително лична, която чувствам. Че толкова ни е била силата и убедителността, активизирали сме малко нови хора, и то главно подобни на нас, макар че дефицитът на справедливост далеч-далеч не е само явление в нашите кръгове. Защо хората, различните хора, от разни групи и прослойки, които живеят в несправедливост, не чуват посланията срещу нея? Тепърва ще мислим.


Чувствам ли вина, че 300 000 избиратели от "градската десница" не са представени в парламента? Честно казано, не. Това са хора умни, образовани, ориентирани, способни сами да мислят и избират. Те следят политическия живот и бяха предупредени, че риск от "разцепване" има, ушите им бяха продухани от натрапчиви Касандри, които в детайли им казваха какво може да се случи. Накрая някои от тях дойда при нас, други останаха при Реформаторския блок или "Нова република", трети отишли при ГЕРБ да гласуват на сигурно. Ако разните хора са гласували така, както са гласували, това означава, че всеки един от тях, всеки един от тези избиратели, си е поел риска. А тези, които не са искали да си загубят гласа и са гласували за ГЕРБ, могат да бъдат щастливи – те със своя кух антикомунизъм са вече политически представени. Аз отговарям за моя риск, те – за своя, те са големи, не са деца.


Псевдоанализаторите, които говорят че Х бил взел от Y, че Y бил "откраднал" от избирателите на Z, са циници. Те приемат, че хората не са избиращи и информирани граждани, мислещи индивиди, способни да избират и да отговарят за избора си, а са електорална баница, която разни политически технолози, интриганти и конспиратори режат както им скимне. Подобни анализатори се държат към "градската десница" като към поредната дезориентирана и инфантилна, неинтелигентна маса, която се люшка насам натам под лозунгите на случайни демагози.


И тук трябва да се добави нещо по-важно от горните аргументи за мястото на вината. То е свързано с йерархията на целите.


Колкото и да е важно представителството в парламента, то не може да бъде истинската цел. Защото не можем да се задоволим със скромно, все по-намаляващо, накрая мизерно представителство. Та то накрая от само себе си ще изчезне, ако не сега, то след няколко години – не разбирате ли това?


Затова истинската цел е масирана гражданска мобилизация, събуждане на онези, които не гласуват - за да гласуват не просто срещу мафията, а с позитивни програми за реформа (да-гласуване), за друг тип парламент, за социална промяна.


За онези, които мислят, че подобна мобилизация е напълно невъзможна и че това са разни утопии на губещите, ще напомня, че ГЕРБ не съществуваше преди 10 години, възникна от нищото. Че пред очите ни се случиха мобилизации на червени и популистки (патриотарски) eлекторати, че лицето Корнелия Нинова (!) мобилизира стотици хиляди. И ще ги помоля да следят какво става в момента във Франция, която беше почти в лапите на национализма и популизма, но един кандидат за президент предизвика контрамобилизация на проевропейски и антипопулистки сили.


Мобилизацията е възможна, въпросът е защо я катализират други, а не ние.


От 1990 г. електоралната активност (т.е. гражданския избор) у нас намалява – от близо 90% след 2009 г. гласуващите са закрепени някъде около 50%. Казано от историческа перспектива, това намаляване е стремително. От демократичната гражданска общност стъпка по стъпка остават отвратени и омерзени, аполитични постелекторати, плюс твърдите ядра, купените клиентели и несигурните периферии, гласуващи като махало - винаги за предполагаемия победител.


Гражданите гласуват все по-малко за това което искат, самата роля "гражданин" е на път да изчезне. На практика половината население не гласува (някои казват, че в електоралните списъци имало много има мъртви души, които вече не са в България, та процентът (на гласуващите в България) бил всъщност по-висок. Но това само означава, че българите в чужбина също не са мобилизирани, от тях гласува един на всеки 20 души). Ефектът в дългосрочен план: докато броят на гражданите избиратели намалява по описания начин, броят на клиентелистки и популистки организираните "избиратели", плюс броя на купените гласове, расте. Накрая "дясното" беше изместено от своята имитация ГЕРБ, остана малка и объркана "автентична десница", всъщност дълбоко разединена от каузи, поколенчески разлики и лични отношения.


В контекста на тази обща рамка - нима искаме да се борим за все намаляващо, все по-мизерно парче от баницата, за това ли мечтаем? Представителството няма да се увеличава, ако тенденциите се запазят. Точно обратното.


Тепърва ще анализираме защо очевидните послания на "Да, България" - за справедливост, срещу корупцията и мафията, срещу унизителната бедност - не можаха да мобилизират достатъчно нови граждани (но все пак да не прекаляваме, активизирали сме на наша страна 100 000 души, а избирателната активност в сравнение с 2014 е увеличена с 6% – макар и недостатъчно, това е повод за надежда).


Но чуйте ме добре. "Да, България" може да успее, а може и да не успее, това зависи от нейните членове и от нейните привърженици, от ефикасността на послания, партиен апарат, работа по места, финансови възможности и енергия. Но дори тази нова партия да не успее, да изгори като толкова други проекти, целта няма да се промени. Защото онова, което наистина искаме, не би могло да бъде мизерна депутатска група от биещи се по всички фронтове хора, спечелена с машинации и с лозунги, вариращи думата анти-, удържано едвам едвам с хитри тактически коалиции. Целта е социална мобилизация на много хора, граждани, които смятат, че така повече не може. На много повече от 300 000, спомнете си началото на 90-те, не гледайте само под носа си. И последваща от това промяна на парламента, изпълнителната и съдебната власт, реформа. Социална промяна на целия модел.


В момента освен за всичко друго воюваме и за картина на българския свят, в който живеем. Това е война на ориентациите и интерпретациите. Според една от картините България стои икономически добре, популизмите в нея са слаби, страната е остров на стабилност и политическа «нормалност» в Източна Европа и преживяващия кризи ЕС, БВП се вдига, а българският избирател е постъпил «мъдро», като е разпределил така властта между големите партии, та те взаимно да се контролират, ГЕРБ е десница, БСП е левица (поради тази стабилност и "нормалност" избирателната активност намалява, както в толкова други цивилизовани страни).


Според друга в страната въобще няма леви и десни партии, а само имитации - тъй като има единствено партийни централи, командващи клиентелистки и корупционни мрежи, и само декламиращи някакви идеологии, сини или червени: отсъства върховенство на закона, съдебната система е превзета отвътре, а повечето партии са инструменти на олигархията (и от тази перспектива избирателната активност намалява от отвращение, от усещане за безсмислие и липса на перспектива). Кое е вярно – изберете си сами.


Аз смятам, че е вярно второто и че неговата доминация се дължи на разпадането на гражданската общност. Тя трябва отново да се мобилизира, а българското общество трябва да се реполитизира и демафиотизира. Ето какво според мен значи «България да стои високо». А в дългосрочен план малките цели (например да не загубим и скромното представителство, което имаме) водят до задънена улица и са автоунищожителни.


Та така мисля. Това е целта, истинската и голямата. Тя би следвало да обединява, не да разединява.


Текстът е от "Фейсбук". "Дневник" го публикува с разрешението на проф. Кьосев


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK