Политиката е по-силна от кръвта – бурната история на семейство Льо Пен

През 1988: Марин целува баща си, до тях са и сестрите ѝ.

© Associated Press

През 1988: Марин целува баща си, до тях са и сестрите ѝ.



Три коленичили момичета се държат за ръце и отчаяно се молят да оцелеят, след като пет килограма динамит избухват в семейния дом в Париж. Баща им крещи: "Живи ли сте?"


Цялата фасада на сградата е в руини. Взривната вълна изхвърля навън бебето от съседния апартамент. Детето пада пет етажа и за щастие попада в клоните на дърво, което го спасява от сигурна смърт.


В този момент осемгодишната Марин льо Пен разбира, че животът ѝ ще бъде посветен на политиката.




Нападението срещу баща ѝ Жан-Мари льо Пен от 1 ноември 1976 г. още не е разкрито. По това време "Национален фронт" е едва на четири години – несъществена крайнодясна партия, в която участват и радикални антисемити.


За Марин тази атака променя всичко, пише Би Би Си в пространна статия, посветена на лидерката на "Фронта".


Момичето губи дома си и огромна част от приятелите си, чиито родители не искат децата им да доближават "опасния" ѝ баща. "Около нас имаше санитарен кордон – не се приближавайте до Льопенови", пише Марин в автобиографията си.


Трудното детство я прави твърда и самостоятелна – качества, които по-късно ѝ помагат да изведе "Националния фронт" до неподозирани успехи.


Дори с цената на това символично да "убие" баща си.


Льо Пен оглавява партията вече шеста година и се кандидатира за президент за втори път. През 2012 г. тя взе почти 18% на първия тур – резултат, надминаващ постижението на баща ѝ, който десет години по-рано отиде на балотаж с 16.86% на първия тур, но загуби унизително втория със 17.79% срещу 82.21% за Жан Ширак.


Дъщерята е войнствена като баща си – и двамата са винаги готови за сблъсък с един враждебен свят. Приличат си дори физически, по твърдите черти на лицето и русите коси.


Марин е третата, последна дъщеря на семейство Льо Пен, вероятно чакана от родителите си с надеждата да се окаже момче. Майка ѝ Пиерет твърди, че Марин е на практика баща си с дълга коса. Самият Жан-Мари е по-груб: "Тя е мен с гърди!"


Марин (вдясно), Ян и Мари Каролин льо Пен през 1986 г.

© Associated Press

Марин (вдясно), Ян и Мари Каролин льо Пен през 1986 г.


Двамата обаче са изцяло отчуждени и не са си продумвали повече от две години. "В това семейство политиката е по-силна от кръвта", казва журналистът Оливие Бомон, автор на книга за Льопенови. "Жан-Мари не може да понесе някой друг, било то и собствената му дъщеря, да овладее партията, която той е ръководил 40 години."


Близкият приятел на Марин - Жан-Лин Льокапел, нарича поведението ѝ достойно. "В името на политиката и на Франция тя направи най-трудното нещо за едно дете – преряза връзката с баща си."


Окончателният разрив идва през април 2015 г., когато в интервю


Жан-Мари прави нещо, от което Марин отдавна се бои - повтаря думата "детайл".


Тази дума вбесява всички в "Националния фронт". През септември 1987 г. Жан-Мари бива запитан дали приема отричането на Холокоста. Той дава следния отговор:


"Не казвам, че не са съществували газови камери. Аз лично никога не съм виждал. Никога не съм изучавал въпроса подробно, но вярвам, че те са детайл в историята на Втората световна война."


Тези думи са дар за противниците му – откровено доказателство, че "Националният фронт" е антисемитски, а лидерът му омаловажава Холокоста. Жан-Мари така и не успява да се отърве от този имидж. Нещо повече - той влошава нещата, отвръщайки на редица вербални провокации в следващите години и навличайки си повече от 15 отделни присъди.


През 2015 г. "детайлът" изниква отново за ужас на Марин, която се дистанцира от изказванията на баща си. По това време тя вече е убедена, че


той не е способен да спечели властта и не е сигурна дали изобщо я иска.


На втория тур на изборите през 2002 г. гласоподавателите се обединяват срещу него, давайки над 80% на Ширак. Резултатът на Льо Пен на следващия вот през 2007 г. е отчайващ – 10.4%.


През 2011 г. дъщерята става лидер на партията и публично обявява стремежа си да я "нормализира". Това я вкарва в редица сблъсъци с баща ѝ, който продължава да шества по заглавията на вестниците с провокативните си изявления. "Детайлът" през 2015 г. прелива чашата. Жан-Мари е изключен от "Националния фронт", макар да остава почетен председател.


Драмата между двамата Льо Пен има и материален символ – триетажната сграда от деветнадесети век, наречена "Монтрету". Издигната на хълм над река Сена, тя гледа към Париж. Семейство Льо Пен живее в нея от 1976 г., когато Жан-Мари я наследява от свой богат поддръжник.


"Много е символична. Отдалечена е, на хълм е и има прекрасен изглед към столицата – също като Жан-Мари, който винаги е гледал на системата отвън", коментира Бомон, чиято книга за семейството се нарича "В Ада на Монтрету".


Марин е живяла в бунгало в семейния имот до четиридесетте си години. Изнася се през лятото на 2014 г., когато конфликтът с баща ѝ става особено жесток.


"Живееха на сто метра един от друг и си общуваха чрез посредници. Истински водевил",


казва бивш съветник на дъщерята. Отново символично събитие води до финалния разрив – едно от кучетата на Жан-Мари убива обожаваната от Марин котка Артемис.


"Монтрету" сега е дом на втората дъщеря на Льо Пен – Ян, и на дъщеря ѝ Марион Марешал льо Пен, която е изгряваща звезда във "Фронта". Най-голямата дъщеря Мари-Каролин също е отчуждена от баща си и не е говорила с него от 2002 г.


Самият Жан-Мари не живее в имота, но всеки ден е в офиса си на първия етаж. Бунгалото на Марин приютява бившата му съпруга Пиерет, майката на трите момичета. През 1984 г.


Пиерет изоставя Жан-Мари, кълнейки се, че той е превъплъщение на Дявола,


и позира гола за "Плейбой", за да го нарани. Внезапното ѝ изчезване също белязва жестоко тогава 16-годишната Марин. Майка ѝ напуска, без да каже и дума за обяснение, и двете се свързват отново едва петнадесет години по-късно.


Марин само става по-твърда, а баща ѝ я учи да мисли в перспектива. "Помни, че можеше да си на война и да си гола в снега", казва ѝ той. Момичето е обект на подигравки от съучениците си, а преподавателите и католическите свещеници държат да ѝ демонстрират колко мразят баща ѝ. В опитите си да се докаже като адвокат тя се оказва обект на бойкот заради възгледите на Льо Пен и в крайна сметка се принуждава да работи само за партията.


Всичко това засилва усещането ѝ, че е жертва на несправедливост. Марин не вижда в баща си чудовището, за което говорят политиците и медиите.


"Ако носиш името Льо Пен, един ден политиката ще те сграбчи",


казва племенницата ѝ Марион. "С това име нямаш избор."


Жан–Мари навършва 89 тази година. Движи се бавно, чува трудно, но гласът му бумти мощно както винаги. "Младите вдясно са много по-радикални от родителите си", казва. Говори охотно за дъщеря си. Щастлив е от успехите ѝ, но смята, че би се справила по-добре, ако не го бе изключила. "Сега тя има 27%, с мен щяха да са 35%".


"Днес тя жъне това, което аз посях трудно в продължение на 40 години", казва Жан-Мари. "Като се отърва от мен, искаше да направи жест към върхушката. Но аз все още знача нещо. И ако ме върне, с мен ще се върнат и всички десни и крайнодесни радикални формации, които сега са извън нейния обсег."


Политиката е по-силна от кръвта – бурната история на семейство Льо Пен

© Philippe Wojazer, Reuters


Бунтовник по природа, Льо Пен още се смята за човек, който изобличава лицемерието на естаблишмънта. Бил се е в последните имперски войни на Франция – в Индокитай, Суец и Алжир, и смята влизането в Европейския съюз и изоставянето на Алжир за двете големи предателства на властта спрямо Франция. Макар че сега е евродепутат, през 1957 г. той гласува против Римския договор, който поставя основите на ЕС.


На въпрос за "детайла" отвръща: "Това беше през 1987 г. И после през 2015 г. Не е ежедневно!"


"Никой не е представил доказателства, за да ме обори. Казах, че газовите камери са детайл в историята на войната. Струва ми се, че това е безспорно." Запитан дали не омаловажава камерите, той избягва въпроса. "Скъпи господине, да съдим хората по това, което ние казваме, че казват – това е дефиницията на тиранията."


За разрива с дъщерите си казва: "Такъв е животът! Животът не е кротко поточе. Има водопади, има препятствия."


"Свикнал съм с разнообразието. Шестдесет години плувах срещу течението. Никога не сме се движили по посока на вятъра! Винаги сме навлизали в бурята, винаги сме се измокряли! Не, наистина, единственото нещо, на което не сме свикнали, е лесният живот", казва Жан-Мари със смях.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5327 Неутрално

    Интересна семейна история. Ей, Холивуд, кога ще я видя на голям екран?

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK