Грешката на Радев

Румен Радев

© Анелия Николова

Румен Радев



100-те дни на президента Радев ще бъдат в първите дни на май. Не пиша тези редове, защото искам да се наредя сред хората, които не му дават тези сто дни. Още повече че знам какво е да си от другата страна и не бих бил недобронамерен.


В интерес на истината първите две месеца от мандата на президента преминаха, общо взето, в толерантен тон към него от страна на всички политически сили и повечето медии. С някои свои действия обаче


той сам не си даде сто дни


А всяко ново начало е трудно. Неопитността да заемеш толкова отговорен пост изисква внимателно да пресмяташ всяка своя първа стъпка. Една грешна крачка в началото може да нанесе тежки имиджови щети – в личен план, за човека, който представлява институцията, а още по-лошо - в институционален план – за държавата.


А иначе стартът бе силен




- убедително спечелени избори, висок рейтинг през първите месеци, но и сериозно предизвикателство в началото – назначаване на служебно правителство в сложна международна и регионална обстановка. Радев говори кратко и ясно, не взема отношение по всякакви теми, което може само да се адмирира. А такъв изглежда, че е и неговият натюрел. В крайна сметка персоната на президента е тази, която придава облик на институцията – за добро или лошо. Но всичко това е в имиджов план, когато става дума за политика – действията са важните – по тях се оценява който и да е политик.


А това, че екипът на Радев работи повече върху имиджа, а не върху политиката, е видно от практиката, която вече втори месец се произвежда от президентството – видеоотчети, включващи събитията с участието на президента. Ако това продължи всеки месец, ще се превърне в пародия.


Политиката не е кино


и предизборната кампания свърши. Време е за истинската работа.


Летецът Румен Радев е свикнал да работи на висока скорост. В изтребителя контролът върху ситуацията е механичен и рефлексен благодарение на хилядите тренировки, които са превърнали машината във "второ аз". Президентът Радев обаче трябва да намали оборотите, да разбере характера на институцията и да не предприема празни ходове, от които губи той, но и може да пострада репутацията на държавата.


Законопроектът за изменение на Закона за българското гражданство, с който се правят изменения в Изборния кодекс, водещи до лишаване на българите зад граница да гласуват, е празен ход – стреляне в нищото, на всичко отгоре пистолетът се оказал повреден и с халосни патрони. Противоконституционен текст, с който се отнемат основни права на български граждани и който граничи с безумие. Още повече че една от функциите на президента по конституция, която обикновено се делегира на вицепрезидента, е даването на българско гражданство и работата с българите с чужбина.


Всяка страна се стреми да държи близо до себе си своята общност зад граница, да я приобщава, а не да я отблъсва. За България това важи в двойно по-голяма степен заради демографската криза и напускащите страната българи. Дори популистът Орбан даде гражданство на унгарците в Словакия и Румъния, за да могат да гласуват и да ги приобщи. Гласуването в Турция като мотив не може да бъде каквото и да е оправдание и крайна цел. Подобна теза отива на бъдещите коалиционни партньори на ГЕРБ - "Атака", ВМРО и НФСБ, но не и на българския президент, който трябва да обединява нацията, а не да я разделя.


Драмата със скандалния законопроект е празен ход


Наричам я така, защото е ясно, че чисто технически той няма как да стане факт, тъй като трябва да бъде гласуван в Народното събрание, а подобни безумни идеи никой ни би подкрепил, дори и от мнозинство, в което участват националисти. Така този законопроект щеше да си стои на сайта на Министерството на правосъдието като смокинов лист, който бе свален след скандала, и нищо нямаше до произтече от него. По притеснителното обаче е, ако това е вътрешно убеждение на президента и неговото разбиране за обществено-политическите отношения. Това вече би било голям проблем, който ще среща съпротива и занапред.


Въпросният законопроект превърна Радев в заложник на политическите партии в 44-ото Народно събрание.


Не е работа на президентството да пише законопроекти


Това, че президентът е назначил служебно правителство, не му дава нови правомощия, които само конституцията разписва. Оттук, че на някой юрист в ГЕРБ, който учебникарски познава в общи линии материята, му е хрумнало, че президентът изземва функции на законодателната и изпълнителната власт, може да доведе само до институционална война, до нищо повече. Не случайно от ГЕРБ се опитаха да вкарат в капан Радев, когато го призоваваха да не бърза с разпускането на 43-ото Народно събрание след встъпването му в длъжност, което щеше да бъде нарушение на конституцията и което ГЕРБ по-късно на някакъв етап щяха да го напомнят. Радев тогава не влезе в капана, но сега незнайно защо сам се вкарва в него. Неопитност? А къде са съветниците?


Далеч съм от мисълта, че опитен конституционалист като Емилия Друмева не знае за какво иде реч. А ако нямаш доверие на съветниците си, на които първата задача е със своята експертиза да те предпазят от грешки, толкова по-зле. Президентът е този, който взема решенията, съветникът само може да предложи решение.


Последиците ще бъдат за президента, не за съветника


Ако съветникът сбърка, той си отива.


Разбираемо острата реакция по повод безумния законопроект може да се окаже първата стъпка на започваща институционална война. Ако се стигне до нея, няма да са виновни от ГЕРБ - когато правиш политически грешки, другите се възползват от тях. От ГЕРБ още не могат за преживеят загубата на президентските избори. Манталитетът на партия, която не обича да губи и да споделя властта, а когато го прави, кооптира своите партньори по задушаващ начин до степен на обезличаване, ще се прояви много скоро. Манталитетът на партия, която се стреми да доминира навсякъде, неминуемо ще се отрази на отношенията между парламентарното мнозинство в 44-ото Народно събрание и правителството, от една страна, и президента, от друга. Борисов не търпи конкуренция за народната любов. Две силни фигури в държавата – неприемливо за него. Всички помним институционалните войни с президента Първанов.


Със своите 80 депутати БСП ще бъдат силна опозиция, която ще отговори на атаките срещу Радев. От един пободен сблъсък между двете големи партии най-големият губещ ще се окаже самият президент, който ще види в БСП единствената си опора. А това само ще го препъне в опитите му да се еманципира занапред - дори и да иска, няма да може.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK