Истанбулизацията на София

Визуализация на "Парадайс тауър"

© арх. Мая Йовчева, Градът.бг

Визуализация на "Парадайс тауър"



Руско-грузинските собственици на базар "Илиянци" и Paradise Mall ще поставят 220 метров небостъргач между софиянци и Витоша.


Наскоро прекарах половин седмица в Копенхаген, а втората половина в Истанбул. Разгледах и двата отгоре. Копенхаген от кулата на парламента, а Истанбул от стаята си в поредния хотел-чудо, който истанбулци са вдигнали в средата на града.


И какво да видя? Копенхагенци не строят високи сгради. Докъдето ти стигне погледът все къщи по 4-5 или 6 етажа, които гледат да не се натрапват на къщите около тях. Разхождахме се с едно корабче из града. Преди да влезем в един канален квартал, гидът каза, че докато преминаваме оттам, той няма да говори, защото хората се оплаквали от шума. И добави, че това били едни от най-скъпите апартаменти в Копенхаген.




Гледаш – къщи като къщи. С нищо особено не се различават от другите сгради из Копенхаген. Зад тях пък се намират едни стари едноетажни складове. Като тия дето ги палят в Пловдив и други градове, но много по-скромни и невзрачни. Ремонтирали ги и ги направили на жилища. Да ги запазят, пък и добре се вписвали в средата. Високи сгради, разбира се, има. Една от тях стърчи почти насред града и е построена като хълм със ски писта. Бил съм в нея преди – вътре горят градски боклук и топлят градското парно. И там активисти негодуват срещу този подход, но инсенераторът си стърчи в града, но в индустриална част, не запречва ничия гледка и със сигурност не е 215 метра като абсурдния небостъргач, който руско-грузински инвеститор иска да сложи между софиянци и Витоша. Има и други високи сгради, но те са внимателно скупчени в определени ъгли по края на града. Сякаш някой седи на кулата на парламента и постоянно внимава някой да не построи нещо, което да му развали гледката.


При комшиите е по-различно. В Истанбул всеки строи каквото, както и където му падне. Градът е пълен с НДКта, Пронота, Японски хотели и разни други, които се надпреварват с тях кой ще вдигне по-нависоко. Сякаш някой стои на хълма край Босфора и гледа кой ще вдигне най-висока и бляскава сграда и раздава почетни архитектурни хаджилъци на най-видимите.


В Истанбул живеят около 15 милиона души, но всъщност никой не знае колко точно са. Някои казват 20, други повече. Един таксиджия като разбра откъде съм ме запита: Булгарстан хау биг? Седем-осем милиона, казвам. Смо-о-о-л. Отвръща той. Грис (Гърция) хау биг? Единайсет милиона, казвам. Смо-о-о-л, казва той. Грис, Булгаристан – уан Истанбул! Седим в безкрайно задръстване, а той се гордее, че Грис, Булгаристан, взети заедно, са колкото един Истанбул. Този диалог представя много ясно какво означава урбанистичната истанбулизация. Да е голямо, да е високо, да е по-голямо от другите и по-високо. И хората се гордеят с размерите си.


Копенхаген от своя страна е с население приблизително колкото София. Малък град, в който пешеходците, велосипедистите и лодкарите са с предимство. Ненатрапчивостта е основен принцип. И най-скъпите и луксозни сгради са някак прибрани. Няколко сгради се набиват на очи, но те са обществени в истинския смисъл на думата и достъпни за всеки. Като новия театър например, който е нещо като малко и прилично НДК и много остъклено. От всяка преминаваща край него лодка, може да видиш съблекалните, в които се преобличат актьорите. Някои нови административни сгради са толкова прозрачни, че може да гледаш през тях и да видиш какво има от другата страна. Градът освен това си има своя енергийна стратегия, до 2025 година смята да стане въглеродно неутрален. От 2010 години газовото отопление в нови сгради е забранено. От 2020 година и на старите сгради ще им бъде забранено да се отопляват с газ. Целта на истанбулци пък е да се отопляват с газ и така да си изчистят въздуха.

Кадър от Истанбул

© Reuters

Кадър от Истанбул


Да обърнем сега поглед към София. Преди няколко месеца Ян Гел, виден датски урбанист и архитект дойде в България и предизвика огромно въодушевление с идеята, че ще помогне на София да стане град на хората. Или както казват някои, зелен град.


София има всички физически дадености, да стане като Копенхаген. София си е зелен град, ако под зелен град разбираме град с много зеленина. Малко са столиците не само в Европа, но и по света, с подобни огромни паркове посред града и с висока планина в покрайнините. До неотдавна в София нямаше високи сгради.


Комунистическата грандомания разруши градската среда в центъра и издигна Партиен дом, ЦУМ и хотел, после Людмила Живкова вдигна нелепо голямо НДК посред града. София осъществи още няколко набеза към небесата до падането на Комунизма с привичната му грандомания.


С падането на Комунизма, настъпи свободата. И тогава се видя накъде я тегли освободена от грандоманията на Комунизма София, към Копенхаген, или към Истанбул. Едно нещо беше ясно веднага, София не я теглеше към себе си. София не искаше да се вгледа в собствената си история и природа и да се развива съобразно с нея,


София искаше да бъде нещо друго. Да расте по своему и да не старее по своему. София започна да расте като чалга певица – със силикон и ботокс, с високи токове и случайно изригнали форми и цветове, накичена с брошки и огърлици, коя от коя по-шарена и по-различна от другите, за да се отличават една от други и да се надпреварват, коя ще е по-шарена и по-голяма от другите. И така поривът на София започна да я тласка към град, който София привидя като своя столица, към Истанбул. Катастрофалното управление на кмета Софиянски допринесе немалко за тази свобода на истанбулско самоизразяване.


В София започнаха да израстват истанбулски небостъргачи. Израстваха където им падне. Не в един бизнес квартал. Или в някой отделен ъгъл на града, а баш в центъра, без градоустройствена логика, без притеснение за гледката на съседите, за местата за паркиране, за зеленината в квартала, за тротоарите, спортните площадки и велосипедните алеи. Кой каквото грабне и гледа да го застрои. Надпреварват се инвеститори и архитекти, къде с добре изглеждащи огромни сгради, къде с бездарно проектирани чудовища, като това до сградата на БНТ, къде с мол, колкото един малък град.


Когато отидеш в някой отдалечен нов квартал на Истанбул виждаш софийския порив – улица като улица, от едната страна наредени жилищни сгради, една с една не си приличат по каквото и да било. Явно вдигнати без обща план, без общо съгласие, без общ принцип или споделен вкус. Плод на частно изолирано предприемачество. От другата страна ограда, зад оградата заграден малък жилищен комплекс.


В Копенхаген няма заградени жилищни квартали и кварталчета. Там хората имат достъп до всичко. Онова, което е зелено, гледат да го направят още по-зелено. Онова, което е достъпно, гледат да го направят още по-достъпно.


Копенхаген е прекрасен град. Истанбул също е прекрасен град. Но са много различни. По принцип "истанбулизация" не е непременно нещо лошо. Или хубаво. То е просто подход към градоустройството. Спонтанен, кризисен, предприемачески, хаотичен, необуздан. Петнайсетте или двайсетте милиона истанбулчани естествено допринасят за този вид растеж и гъмжене. Колкото пъти отида в Истанбул, изпитвам наслада от кипежа му. Колкото пъти отида в Копенхаген, изпитвам наслада от спокойствието и човещината му.


Интересното на Копенхаген обаче е, че се стреми, и успява, да бъде град за своите хора. Не да бъде като нещо друго. В този смисъл ако София започне да се копенхагенизира, тя ще започне да прилича на себе си. Комплексираният й порив за истанбулизация по-скоро ще я обезкърви, просто защото София е малък и много крехък град, с особено привлекателни, но и особено уязвими черти. Небостъргачите ще изсмучат кръвта от улицата, хората ще заживеят в небостъргачи, молове и в метрото, което ще ги носи от единия край на града до другия за няколко минути, от офиса в мола, от мола в затворения дом, оттам в колата, която ще паркира в подземния гараж на мола и хората ще излизат на повърхността само на 24 май. А някои и на 9 септември.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK