ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Creative destruction за "традиционната десница"

Лицата на десницата преди изборите

Лицата на десницата преди изборите



Древната китайска поговорка гласи: "Мъдрите се учат от грешките на другите. Глупаците - от своите." Древните китайци приемат, че не съществуват такива хора, които да не се учат и от своите грешки. За съжаление ситуацията в момента показва, че това, което условно наричаме "традиционна десница", усърдно отказва да се учи и от своите грешки. В друга ситуация това не би било проблем.


Световната история показва много случаи, в които определена партия, или както е в случая, една поредица от партии с обща история и обществени корени, са правили поредица от грешки и в крайна сметка са изчезнали от политическият пейзаж на страната си. Хората, които те са представлявали, са намерили политическото си представителство някъде другаде, а фрагменти от идеологиите на въпросните партии са били асимилирани в други политически субекти.


В България днес това няма да се случи с "традиционната десница". Причината е, че партийната система към момента е структурирана по един особен начин, който не позволява тази общност, която "традиционната десница" обикновено представлява в официалния политически живот, да бъде приобщена към друга (обикновено в историята по-голяма) общност.




Казано по най-директен и малко циничен начин, тези хора, които бихме могли спокойно да наречем "демократичната общност" в България, масово отказват и ще продължат да отказват да гласуват за голямата дясна партия, която в нашия случай е ГЕРБ. И това е лесно обяснимо – за да продължи вече толкова време да бъде първа политическа сила, голямата дясна партия прави компромиси както с политиката си, така и с публичния си образ. Тези компромиси излизат извън приемливото за тази "демократична общност". Тя не без основание е малко елитарна. И като такава би се радвала да приобщи по-широките маси към собствените си политически позиции. Но не би си позволила да се приобщи към масовите. За да не звучи сякаш българският партиен живот е уникален, още от сега отбелязвам, че и тази ситуация е съществувала и продължава да съществува и в други европейски страни. Последното политическо десетилетие в България обаче ни дава предостатъчен материал, за да видим какви грешки бяха допуснати от "традиционната десница" и какво може и трябва да се прави оттук нататък.


2009 г. – Разединениe


Днешната история може да започне от всяка точка в най-новата политическа история на страната. Но избирам да започне през 2009 г., когато доскоро разделената на три парламентарно представени партии и коалиции десница се яви на избори като "Синята коалиция" и преспокойно взе "заветните" близо триста хиляди гласа. Проектът "Синя коалиция" не беше изначално обречен. Появи се обаче в грешното време. С тристате си хиляди гласа вкара едва петнадесет народни представители. За справка - на сегашните избори със съшия резултат Патриотите имат двадесет и седем. Комбинацията от екстравагантната изборна система през 2009-та година и върховият резултат на новосъздадената партия на Бойко Борисов доведоха до това "Синята коалиция" да е значително по-слаба политически, отколкото реалният й резултат в гласове предполагаше. И това бе основната причина за разпада й.


На първо място остана в опозиция, когато и избирателите й и самите политици очакваха, че предстои коалиционно управление с Борисов. На второ място дойде по-сериозният удар – отделните лица на тази "демократична общност" започнаха да се присламчват към "големия брат" ГЕРБ. Така демократичната общност се оказа с министри, зам.-министри и всякакви други държавни постове, без официално да е в управлението. Разбира се, тогава ГЕРБ нямаше "безкрайната резервна скамейка от кадри", с която по-късно се хвалеше. На трето място дойде и най-големият удар, а именно пълният разпад отвътре. Къде с помощта на външни сили, къде без тях, "Синята коалиция" започна да се разпада. И, забележете, разпадът дори не беше СДС срещу ДСБ (двете съставни части на коалицията). Не че конфликти между двете партии нямаше. Напротив – имаше. Предимно коя от тях ще е по-близо до Борисов, когато от това има политическа изгода, и коя ще е по-далече от него, когато близостта стане негатив.


Важният урок:


Когато правиш обединение на "традиционната десница", имай предвид, че съставните части винаги ще имат различно отношение към "големия брат" ГЕРБ. Едни директно ще се прелеят там. Други ще колаборират. Трети ще останат настрана. Ако нямаш механизми, с които да контролираш процеса, си загубен.


2012 г. – Разпад


Същинският разпад на коалицията се състоя през май 2012 г., когато СДС бламира лидера си Мартин Димитров и неговото желание "Синя коалиция" да бъде повторена и на следващите парламентарни избори. Тук трябва да се обърне внимание, че така СДС бламира коалиция, която реално и, смея да твърдя, сравнително успешно представляваше тези "триста хиляди души", за които говорим. Такъв политически грях, разбира се, не може да остане ненаказан.


Малко преди това, или по-точно през април същата година, другият партньор в коалицията беше започнал вътрешния си разпад. Покрай липсата на реални перспективи, а и не особено честните лидерски похвати в ДСБ, от тях бяха започнали да се откъсват най-перспективните млади надежди. Така, след като Костов бе загубил част от старите си хора (в посока ГЕРБ), и част от младите го оставиха в посока на тогава новия проект на Меглена Кунева.


Меглена Кунева пък беше в особено интересната и сравнително трудна позиция. От една страна, на изборите през 2009-а партията й (НДСВ) остана извън парламента, въпреки че беше подкрепена от 140 000 души. За справка - днес Марешки е в парламента със също толкова гласове. От друга страна, на президентските избори през 2011-та беше ударила джакпота с близо половин милион гласували за нея. И въпреки че Костов я нарече "червена кукувица, опитваща да снесе в синьото гнездо", немалка част от тази "демократична общност", за която говорим, я беше припознала като неин легитимен представител, алтернатива и на ГЕРБ, и на БСП.


Важните уроци:


Колективните партийни органи невинаги усещат реалната политическа обстановка. Гласуваното от тях невинаги е в интерес на гражданите, които представляват, или дори в техен собствен интерес.


"Демократичната общност" не е посвоему нито изцяло дясна, нито консервативна, нито либерална, нито градска, нито каквато и да е друга в традиционните политологични термини. Ако най-малко общо кратно на представителите й съществува, то е, че не биха гласували никога за прекръстилата се на "социалистическа" бивша Българска комунистическа партия, но и не възприема Бойко Борисов (или друг като него) като легитимен свой политически представител и лидер.


2013 г. – Падение


Така стигаме до май 2013-а, до предсрочните парламентарни избори. И докато сега основният акцент на кампанията беше в битката между сравнително изравнените по сила ГЕРБ и БСП, то тогава беше ясно, че ГЕРБ отново ще спечели. И така големият фокус на кампанията беше в по-малките партии. Част от тези партии бяха и представителите на демократичната общност.


На изборите новосъздадената партия на Меглена Кунева не успя да повтори чудото от предходните президентски избори и се оказа извън парламента с около сто хиляди гласа.


Почти същия резултат имаше и ДСБ на Костов, което все пак успя да запази значителна част от гласувалите преди това за "Синята коалиция". И докато и Кунева, и Костов бяха експлицирали някакви що-годе адекватни на ситуацията политически послания (Кунева официално обяви, че няма да се коалира нито с ГЕРБ, нито с БСП; Костов се оказа единственият политически представител на иначе свръхочевидната позиция, че АЕЦ "Белене" не трябва да се строи с държавни пари), то СДС се беше обезличил тотално и безвъзвратно. И така получи резултат от по-малко от петдесет хиляди гласа.


Тук кратката история ни представя малко повече важни уроци:


Партиите на "традиционната десница" не могат да разчитат на твърдите си ядра. Дори и при пълно обединение твърдите ядра могат да донесат някъде около сто хиляди гласа.


Дори и в режим на самостоятелно явяване, посланията и изразените политически цели имат голямо значение. Ако останеш без кауза, за която се бориш, слабият изборен резултат е сигурен.


Когато си извън парламента, няма никакво значение дали си първи или последен.


Не можеш да разчиташ на резултати от мажоритарни избори да се повторят на парламентарни.


Дори и при перфектни външни условия (ниска активност, вяла кампания, липса на противопоставяне ГЕРБ - БСП, отсъствие на силен страничен проект, който да има потенциал да ти открадне гласове), оказва се, че демократичната общност остава непредставена, когато за гласа й се борят три партии и коалиции.

    2014 г. – Заряд


    След като демократичната общност беше останала непредставена след изборите през 2013-а, дойде правителството "Орешарски". Покрай протестите срещу него партиите, представляващи демократичната общност, получиха няколко подаръка от съдбата. На първо място и най-важно, беше им дадена нова причина за съществуване. Второ, видя се, че ако се явят обединени, ще могат да разчитат на подкрепата на излязлата да протестира общност, без значение от това какво ще мислят "твърдите им ядра" за обединението. И трето, и партиите, и самата тази демократична общност успя да се види буквално и физически на едно място.


    Тук обстоятелствата се стекоха по такъв начин, че политическите партии на общността да получат още няколко неочаквани предимства. Например не много известният извън тесните среди Радан Кънев беше избран за нов председател на ДСБ. Той се оказа точният човек на точното място. Обединявайки в себе си три несвързани, но особено важни за момента и мястото качества, новият лидер на ДСБ се оказа и естествен лидер на новото обединение, на което даде името "Реформаторски блок". Трите качества бяха следните: първо, можеше да си говори без проблем с другите лидери на общността; второ, самият той безпроблемно минаваше за "ново лице"; трето, имаше вече готова идейна рамка (реформизма), върху която да изгради новия проект.


    Отклонение на тема политическото лидерство. Богатата световна история познава различни типове политически лидери. Ако трябва да се направи най-базово разделение, с лекота можем да забележим, че те са три типа. Едните са изкусните задкулисни играчи – да кажем кардинал Ришельо. Вторите са великите идеолози – например Ганди. Третата група е най-многобройната – тази на точните хора, оказали се на точното място в точното време. Роналд Рейгън е ярък представител на тази група. Разбира се, повечето политически лидери са смесица от трите типа. За Радан Кънев се оказа, че беше точният човек на точното място. Имаше някакъв набор от идеи, които успя да наложи, без да бъде велик идеолог с историческа значимост. И се оказа доста слаб в изкусните задкулисни игри. Но това е друга тема.


    Да се върнем на основната история. Към октомври 2014 г. Реформаторският блок беше създаден и готов да се яви на парламентарни избори. Резултатът беше завиден дори и за сравнително благоприятната обстановка – онези "заветни" триста хиляди отново бяха спечелени. За разлика от 2009-а, този път тези триста хиляди гласа значеха четвърта политическа сила, дишаща във врата и на ДПС и на БСП със значителните двадесет и трима депутати и официално място в управляващата коалиция. В общи линии всичките политически мечти на "Синята коалиция" бяха изпълнени. Но в грешното време те се оказаха политическите кошмари на Реформаторския блок.


    Важните уроци:


    Всяка партия и политически проект са подвластни на случващото се около тях. Успешните проекти са тези, които са готови да направят удар, когато външната обстановка им поднесе шанс за това.


    Същото се отнася и за политическите лидери – малцина са тези политически животни, които са обречени на успех без значение от обстоятелствата – това са малцината "сиви кардинали" и неколцината "велики идеолози". Всички, повтарям всички, други са просто точните хора на точното място в точното време.

      2015 г. – Повторение


      Така стигаме до декември 2015-а, когато след няколко големи и малки политически неуспеха ДСБ и гражданската квота на Реформаторския блок начело с Радан Кънев официално напуснаха управляващата коалиция, в която напук остана министърът на Къневата партия (Петър Москов) и всички други съставляващи я партии.


      Разединението на РБ може да се анализира по много начини. Един прочит би бил, че напусналите управлението са заели принципната позиция да отстояват докрай политическите си обещания, а другите са им изневерили, за да останат във властта. Друг прочит би бил, че разделението е между група политици с по-високи цели и такива, които биха се радвали на политическата си кариера, ако тя завърши с удобните им министерски и депутатски места. Но трети анализ би бил най-точният: че от самото му създаване Рефоматорският блок беше обречен да се провали по точно този начин. И причината за това е, че когато беше създаден, не остана достатъчно време за това да бъде идеологически споен.


      Доколкото Радан Кънев и хората около него искрено вярваха в реформизма като бъдеща идеология на "традиционното дясно", другите партии и политици в състава на блока останаха на ниво "събираме се, за да влезем в парламента". Или казано по друг начин, колаборационистите от РБ не могат да бъдат обвинявани, че са изневерили на идеята му. Те просто никога не я разбраха. В някакъв смисъл те останаха на нивото на най-малкото общо кратно на собствените си избиратели – против бившите комунисти са, но Бойко Борисов (и повечето хора около него) им изглежда неприлично.


      Важен урок:


      Когато правиш нов проект, си длъжен да гарантираш, че основните участници в него имат качества. А най-важното качество е да споделят базовите политически идеи на този проект.


      2016 г. и до днес – Пропуснати възможности


      Към вече изминалата 2016-а трите коалиции, които в крайна сметка се явиха поотделно на изборите, вече бяха започнали да се пооформят. От едната страна стояха остатъците от Реформаторския блок, които останаха в управлението докрай и по всичко личеше, че биха останали и още време. От другата бяха отцепилите се и излезли в опозиция ДСБ, чийто лидер Радан Кънев многократно направи заявка, че в най-скоро време ще обяви новия си проект. И на трето място се наредиха "Да, България", които в крайна сметка изпревариха Радан в създаването на "нов проект".


      Първо ще си позволя да направя коментар за остатъчния Реформаторски блок. Отново, поглеждайки европейската партийна история, виждаме, че има множество случаи на малки партии, които публично са защитавали позицията, че могат да участват в управлението само като партньор на друга по-голяма партия, близка до тях. И, както лесно можем да се досетим, повечето такива партии вече не съществуват или са тотално маргинализирани. Съществуват и други, които са успели да се запазят дори и в тази тъжна роля. И начинът да го направят винаги е, като наистина защитават интересите на хората, гласуващи за тях.


      Проблемът на Реформаторския блок не е толкова обективната реалност, че пътят към управлението минава през коалиция с ГЕРБ. Проблемът е, че Блокът не успя да изпълни огромната част от предизборните си обещания.


      И сега за отношенията между хората около Радан Кънев и тези около Христо Иванов. През въпросната 2016-а ясно личеше тенденцията двамата лидери да обявяват публични позиции, пресконференции и събития подозрително скоро една след друга. Или казано по бакалски, влязоха в директна конкуренция за това кой да лидира алтернативата на колаборационистите от Реформаторския блок. Но тук имаме сериозен проблем. Значи двата проекта "Да, България" и "Нова република" се оказаха алтернативи един на друг. А те заедно от своя страна са алтернатива на Реформаторския блок, който пък е алтернатива на ГЕРБ.


      Ако някой е имал истинското очакване тази история с безкрайните алтернативности да завърши положително, със сигурност се е лъгал.


      Историята завършва с това, че на изборите нито една от трите коалиции не влезе в парламента и не взе субсидия. И че е крайно необходимо това политическо пространство, което трябва да представлява тези прословути вече триста хиляди души, да намери новия формат, в който да участва в политическия живот. Но за това след малко.


      Важни уроци:


      Когато си част от сравнително малко малцинство (на хората, борещи се за това България да се държи като нормална некорумпирана страна), не можеш да си позволиш да се конкурираш с единствените си възможни съюзници.


      В политиката истинските лидери се създават трудно и рядко. И много, много лесно се унищожават.

        Бъдещето - перспективи


        Ще завърша с това какво може и какво трябва и не трябва да се прави с политическото представителство на тези триста хиляди души.


        На първо място е пределно ясно, че множеството изброени по-горе грешки не трябва да бъдат повтаряни. Те биха довели до, кажи-речи, същите резултати, до които са водили досега.


        На второ място ще отбележа, че никой от невлезлите политически проекти вдясно не може да претендира за това, че в момента притежава политическата инициатива. Радан Кънев я загуби в месеците, след като излезе в опозиция. Христо Иванов я загуби с невлизането си в парламента. Инициативата днес просто я няма. Инициатива има в ГЕРБ (които бранят страната от това комунистите да се върнат на власт) и в Патриотите (които бранят и страната, и Европа от Турция).


        Въпросът за това България да се държи като нормална и некорумпирана европейска страна е временно суспендиран. Той ще бъде върнат на сцената на публичното внимание при първия по-голям скандал на новата-стара власт. За това "традиционната десница" трябва да е готова.


        И така, как да бъде готова?


        Подадените оставки са очевидна политическа необходимост. Проблемът на оставката е, че няма потенциала автоматично да създаде нови лидери. А без значение дали лидерите в десницата са твърде много или не, фактът е, че същинско лидерство отсъства. Така в следващите месеци трябва да се работи в три посоки:


        Първо, създаване на нови лидерски центрове. Това ще рече не нови групички от хора, редящи се за бъдещи депутатски листи, а центрове на мнения и позиции, които да бъдат извънпарламентарна и цялостно културно различна опозиция на задаващото се управление. Тези центрове не трябва да играят опозиция или алтернатива едни на други.


        Второ и директно свързано с първото – три от партиите, свързани с "традиционната десница", ще имат нови лидери – ДСБ, ДБГ и СДС. Четвъртата, ДаБГ, тепърва официално ще се изгражда.


        Историята на лидерските смени вдясно ясно показва, че те могат и да не носят нов положителен заряд. Затова партии, чието ново лидерство не предлага нов политически продукт, трябва да останат отвъд сметките за нови обединения. От друга страна, това, което се търси в новите лидери на дясното, е капацитет за създаване на този нов политически продукт.


        Трето, абсолютно безпредметно е да започва организационна работа по създаване на ново дясно обединение още отсега. Историята показва, че съществува тенденцията официалните позиции и процедури да се използват против общия интерес. Вместо това трябва да се работи в посока висока обществена разпознаваемост на нови лица и най-вече политическите каузи, до които те са близки.


        Накрая ще завърша с нещо положително. Централно място в теорията на икономиката и предприемачеството седи идеята за креативното разрушение (creative destruction). Днес "традиционната десница" се намира в такъв момент, в който трябва да се възползва от разрушението, за да изгради нови и по-добри основи за бъдещото си съществуване. Тези основи трябва да са идейни и да представляват политически каузи. В личните отношения между бъдещите лидери на дясното трябва да има поносимост и базово доверие. Всичко друго е обречено на това да трябва да премине през още един цикъл на разрушение.


        Всичко, което трябва да знаете за:

        Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
        С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK