
© Георги Кожухаров
Румен Радев и Георги Първанов
Не са минали 100-те дни на президента Радев, но това все пак е държавният Ни глава, а значи и държавният Ми глава.
Никой не може да избяга от СиВи-то си, затова смятам, че след като съм бил в тази институция и съм видял как от амбиции да остави нещо в Историята, държавният глава, за когото работих, сведе амбициите си към нещо безкрайно скромно - да остане поне за още малко той лично в политиката и да остави твърде много той лично на децата си, то мога да имам мнение за случващото се в президентството, макар и никой да не ми го иска. (Проф. Николай Слатински беше секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов, 2002-2006 г. - бел.ред.)
Такива са ми отношенията с президентството и президента явно, независимо дали съм вътре или вън - имам мнение, казвам си го, никой не ми го иска и никой не иска да го чуе...
Както и да е.
Та макар и да не са минали 100 дни, не е нужно да се чака да минат, за да се направят изводи.
И да се направи нещо!
Защото с невъоръжено око се виждат поне четири неща.
1. Президентът не показва засега така нужното за хората, попаднали случайно някъде и нямащи при попадането капацитета за мястото, в което са се оказали, умение да се учат - бързо и качествено, трескаво и хладнокръвно; да анализират грешките си, да работят над себе си, да отстраняват слабостите си - вместо това виждаме едно и също поведение, едно и също настъпване на мотиката, едно и също неумение за развитие, една и съща сърдитост към лошите хора, които си позволяват да не мислят като него, един и същ дефицит от самокритичност.
Никой не е длъжен да умее нещо, но всеки е призван и призован да се учи в движение. Особено на висок държавнически пост.
2. Президентът повтаря грешките на някогашния мой работодател, само че в още по-остра форма - той продължава да се държи не като президент на всички българи, а на максимум една четвърт от тях, като заложник на "Позитано", като политически посланик на конкретния електорат на Позитания.
Човек може да влезе в политиката с конкретни възгледи, партийни предубеждения, идеологически предразсъдъци, но трябва да надраства всичкото това, ако е станал държавен глава - иначе или не познава обществото си, или е неспособен да се издигне на нивото на стратегическите предизвикателства пред това общество, даването на верен отговор на които служи на националните интереси.
3. Президентът трябва да инжектира конска, за мен дори слонска доза професионализъм в екипа си - твърде много еуфория от внезапно падналия от небето шанс цари в този екип, трогателно любителство и летене в облаците, юношеска убеденост, че морето е до колене, някаква радост струи от сградата, радостта на улучилите джакпот.
Всеки може да се радва на внезапно връхлетелия го шанс, как се е обърнала най-неочаквано картата и му е потръгнала, да крои кариерни планове как ще стане нещо повече - например посланик или конституционен съдия, или знам ли кой за какво се бори, но това не отменя изискването за професионализъм - институцията не трябва да дава примери за дилетантство, за небрежност към нормите и стандартите, за решаване чрез марш-наскок на трудни проблеми, за превземане с щурм и по пет на нож на базисни институции. Професионализмът при младите е отговорност, при старите - нравственост. Младите трябва да работят къртовски, по 24 часа, старите не трябва да се превръщат в извор на схоластика, догматизъм, политическо късогледство и ценностна кокоша слепота.
4. Президентът трябва да осмисли начина и критериите при подбора на кадрите си - той събра хора с едно и също мислене, с един и същ политически светоглед, с едно и също свръхемоционално левичарство, с една и съща биография и произход, с една и съща слаба мотивираност да отстояват позиции, с една и съща цел - да вземат от институцията повече, отколкото да й дадат. Това поражда остри проблеми на груповото мислене - никой не смее да си помисли дори да противоречи, всички ловят във въздуха какво мисли Боса, казват му това, което иска да чуе, не му дават алтернативни виждания и позиции, надпреварват се кой по-остро и крайно да се изкаже дори с пренебрежение и омраза за това, което и за онези, за които президентът мисли с отрицателни нагласи и с негативни конотации.
Лидерът може в началото да подбере екип, на който има доверие, с който се чувства комфортно - това е толкоз просто и логично. Но след това трябва да разбира от групова психология, да анализира критично екипа си, да поощрява алтернативността и нестандартността на мислите и позиците, да има дори Адвокат на дявола, който да му казва и обратното на неговите възгледи, да се съпротивлява срещу инерцията на общото съгласие, да предлага нещо различно и да се съмнява във всеобщото чувство за правотата на Боса. Иначе ще стане заложник на екипа си и ще падне на неговото ниво...
Коментарът на Николай Слатински е от "Фейсбук". Заглавието е на редакцията
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Dreamer69
Рейтинг: 426 НеутралноТова не е президент на всички българи! Вместо да обединява нацията, той я разединява. Дано да се научи и поучи от грешките си, но не вярвам. Като военен, той не подлежи на промяна и е праволинеен. Още по време на изборите, той беше голямата неизвестна. Не чухме почти нищо за визията му като бъдещ президент. Поне моя милост се радва, че не се подведе и не гласува за него. Нито за Тетка! Въобще никога не избирам месии или разни "фалшиви" политици!
Величието не е в това да не падаш, а да ставаш всеки път, когато си паднал. КонфуцийYomega
Рейтинг: 696 ЛюбопитноМда, прави впечатление, че самият изказ на Радев (или на който там му списва нещата) излъчва една увереност, че едва ли не самият пост предполага безгрешност... е да ама не, и ако наистина не вдене по отрано ще става все по-нелепо
Fiji
Рейтинг: 1567 НеутралноМного добре казано. Жалко, че такъв добър политически анализатор като Слатински никой от държавните мъже и от политиците не иска да го използва. Едните не могат да му простят, че отиде да работи за Гоце, а другите – че спря да работи за Гоце.
442
Рейтинг: 1212 НеутралноЦеца щеше да е много убава. Щеше да се затвори в президентството като в кула и щеше да се обажда само когато Бойко и каже.
Дневник пропагандна газета
Рейтинг: 314 НеутралноНай-нескопосания президент до сега... гаф след гаф и арогантна самоувереност. Честито на всички гласува;и "протестно". Докарахте ни на всички това чучело...
Дневник пропагандна газета
Рейтинг: 314 НеутралноПри всички случай щеше да е по-добре от Радев. Юрист е и има богат политически опит. А такива като тебе дето са гласували за Радев и му се радват, на рамо да си го носите и ако може по-надалеч от България...
Роси
Рейтинг: 7801 НеутралноВсичко е вярно. Само че, от това едва ли ще ни стане по-добре. Радев, както е тръгнал и с каквито се е обградил, никога няма да се еманципира от БСП и грешките му , вместо на намаляват, ще се увеличават.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
2.5
Рейтинг: 1464 Весело“Президентът не показва засега така нужното за хората, попаднали случайно някъде и нямащи при попадането капацитета за мястото, в което са се оказали, умение да се учат - бързо и качествено”
I Want To BelieveАко Слатински можеше да приложи това правило към самия себе си, отдавна да ни беше отървал от редките си изхождания във FB!
xhi13317223
Рейтинг: 760 НеутралноНещо невярно ли е написал Слатински или що ?
stedim
Рейтинг: 2076 НеутралноПредполагам, че Стефан Данаилов продължава да си пее песничката " Мама, я льотчика люблю..." И още такива като него.
koko65bg
Рейтинг: 1071 НеутралноДайте му все пак тези сто дни. Може и да започне да мисли като президент на всички български граждани. Определено трябва да набие чемберите на съветниците си или да ги смени с професионалисти.
Jessika
Рейтинг: 1457 НеутралноКакто винаги, коментарът на Слатински е убийствен - и точен.
Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”penetrating
Рейтинг: 5580 НеутралноДобре казано :)
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David HilbertДон Кихот
Рейтинг: 2836 ВеселоЧовек, изваден от нищото и доведен за ръчичката за калесване за държавен глава, трябва да има много над средните лични морални, интелектуални и политически качества, за да може да преодолее негативите на начина, по който е станал президент. В нашия случай не можем да докретаме и до средното. Какво да пиша повече, ще се наложи да търпим... Дано не ни дава често поводи да го обсъждаме-да си седи там на топло и да гугука с вицепрезидента.
Уточнител
Рейтинг: 624 НеутралноКакво искате, бе? Нали гласувахте за Него.
истината е по-важна от честта на Великая РоссияА не знаехте ли, що за стока са Руските Червенотиквеничковчета с генеричен произход отн АБпФК
detted
Рейтинг: 217 НеутралноАз гласувах, "НЕ", за никой от двамата. Чуддно ми е, че само под 3% са гласували като мен. Би трябвало да са над 25%., пак де според моя прост акъл.