Изборна математика - кой и къде произвежда граждани с избирателни права

© Анелия Николова

Едно време Сахаров беше написал, че нито едно човешко дело не трябва да се оставя само в ръцете на професионалистите. Защото те, по силата на своята професионална амбиция, са готови да стигнат до края. Каза го по повод една книга за ядрения взрив в Чернобил.

Та и аз сега, като непрофесионалист в аритметиката и статистиката, се зарових из разни числа. Искам да питам как и защо са станали едни или други работи. Не само за себе си, и не само да се убедим, че в избирателните списъци не се крият фантоми, умрели души, призраци и вампири. А още по-важното – да разберем какви са тези хора, къде живеят, откога живеят там, дали и защо трябва да определят кой да ни управлява.

Драмата с избирателните списъци не е страшна докато фантомите, призраците, вампирите и мъртвите души си седят из компютрите на ГРАО /"Гражданска регистрация и административно обслужване"/. Там те са само числа, макар че и там носят поразии. Влизат в аргументацията за едно или друго решение, за искане, вземане или даване на едни пари, за строежи на стадиони и спортни зали за едни баби. При изборите страшното идва когато фантомите кацнат в избирателните комисии. Тогава те произвеждат недоверие в изборния процес, а могат да се превърнат в живи хора, от името на които някой друг гласува и произвежда власт. При това, оказва се, може да има и напълно живи хора с право на глас, които не са описани в ГРАО, защото са расли по домове и някой некадърен чиновник не ги е записал на постоянен адрес.

И по-страшното – могат да произвеждат власт под натиска на външни сили. Могат да произвеждат власт, без на носят последствията от своя избор понеже не пребивават на правната територия на произведената власт.

Това безспорно е най-скучното четиво, което може да ви попадне. Може и главата да ви заболи.

Числата в долните редове са взети от Националния статистически институт /НСИ/ и Централната избирателна комисия /ЦИК/. Някои са преизчислени и усреднени за определен период от време. Дали те са абсолютно верни - не знам. Знам само, че числата пораждат въпроси, на които искаме отговор. За да се вземат правилни решения.

Започваме. Годината е 2001.

Населението на България към 1 март е 7 932 984 по данни от преброяването на НСИ. В избирателния списък (президентски втори тур) има 6 889 638 човека над 18 години с постоянен адрес в България. Разликата е 1 043 346 човека. Децата в под-трудоспособна възраст (до 15 навършени години) са 15.3% от населението в страната или 1 205 813 човека. Ако приемем, че има средно по 80 388 деца във всеки набор, то тези които са до 18 години и нямат избирателни права са 1 446 976. Смята се лесно – делите тези под 15г. на 15, после умножавате по 18 и получавате приблизително колко са под възрастта за гласуване.

За избирателния списък остават само 6 486 008 избиратели в страната. Значи 403 630 записа са на избиратели в чужбина. Кой къде се намира не знаем, макар че още не сме в ЕС и има граничен контрол. Ако възрастовата структура е като в страната (18.23% под 18 години), то излиза, че в чужбина живеят 477 575 човека. Може да са и повече, но нямат постоянен адрес в България и не са в избирателния списък.

Продължаваме. Годината е 2005 г.

Ако приложим същите сметки за 2005 г. числата са следните: - население 7 718 750, в избирателния списък са 6 720 941. Тези до 15 навършени години са 1 143 164. Излиза, че само в страната 1 371 796 души са под 18 години и нямат право да гласуват. Имат право 6 346 954. Останалите 373 987 избиратели са в чужбина. И за тези хора не знаем кой в коя страна живее. Но извън станата живеят около 440 444 нашенци, които имат отношение към изборите, и то заедно с децата.

Населението на страната е намаляло с 214 234 души. Отрицателният естествен прираст за тези 5 години е около 172 300 души. Значи са емигрирали само 41 934 човека. Много малко ми се виждат, ама това показват сметките. Имащите право да гласуват в Родината са намалели с 139 134 човека, което е логично. Намаляването на броя избиратели в чужбина, обаче, не е. Там също са намалели с 29 643 спрямо 2001г. Уж са емигрирали близо 42 хиляди. Значи са починали 29 643 избиратели.

Мистерия! Къде ли са тези хора? Ако е имало мощна имиграция на чужденци към България, с която е компенсирана емиграцията, то не е ли логично българите в странство да се множат, а не да намаляват?

Добре е да знаем, че населението от 2004 до 2014 намалява всяка година средно с 37 356 човека само от отрицателния прираст (предали Богу дух).

При това от средите на македонските, руските, украинските и др. граждани се произвеждат и български граждани. Предполага се, че БГ гражданство получават и хора от Турция, които имат родители с БГ гражданство. Колко са те?

Има и имиграция но тя едва ли е толкова значима. Преброяването през 2011 г. отчита общо 36 723 чужденци.

По данни на НСИ за целия период от 1980 до 2011 г. в България са се прибрали общо 233 463 души. В същото време обаче страната ни са напуснали 850 000. Значи на "Заминаващи" са работили 3.64 пъти повече отколкото на "Пристигащи" образно казано.

Пренасяме се в 2009 г.

Населението в страната продължава да намалява и вече е 7 563 710 или със 155 040 човека по-малко от 2005г. Списъкът за президентските избори, обаче, нараства спрямо 2005г. с 409 024 имена и има вече 7 129 965 избиратели. Да де, ама до 15 навършени години са 1 099 037 или средно по 73 269 деца в една година. Следователно в страната 1 318 844 човека са под 18 години. Остават 6 244 866 с избирателни права в страната. Излиза, че 885 099 записа в списъка са на хора в чужбина. При същата възрастова структура като в страната, нашите хора навън вече са станали малко над 1 млн.

Е как така за 4 години избирателите в чужбина са се увеличили с 511 112 човека или 2.37 пъти?

При това естественият прираст е отрицателен в размер на 179 337. Значи в чужбина за 4 години над 511 000 са навършили 18 г. и всички те са си извадили БГ документи за самоличност и са получили постоянен адрес в България. Или пък този над половин милион души е емигрирал за 4 години, статистиката го е проспала и той вече е електорат в чужбина. Значи в страната е имало много малко над 7 млн. души, а не 7.5 млн. И съответно е имало много по-малко избиратели вътре в страната, а не близо 6,2 млн.

Кое е вярното?

Прескачаме малко и отиваме на дългия списък 2016 г. президентски избори (данните за населението са от 2015).

Население в страната още се топи и е станало 7 153 784, в списъка има 6 848 311 избиратели. Под 18 години са 1 283 407. Значи в страната има 5 870 377 избиратели. Излиза, че външните избиратели в списъка са 969 003. Ръст спрямо 2009г. от 83 903 избиратели.

Ако приемем, че от 2001 до 2015 населението е намаляло с 737 311, то излиза, че избирателите извън страната са се увеличили с 424 629, стигайки внушителното число 969 003.

Добре де, ама според НСИ от 2004 до 2014 за 11 години има естествен отрицателен прираст от 410 919 човека или средно по 37 356 човека на година са се пренасяли в по-добрия свят. За 15 години това са 560 340 човека.

Разликата в населението в страната между 2001 и 2015 е минус 688 897. Като махнем от тях 560 340 естествен отрицателен прираст излиза, че емиграцията е само 128 557 човека. Откъде тогава идва този ръст на избирателите в чужбина, които 2001 г. са 403 630, 2005 г. намаляват до 373 987, през 2009 г. нарастват до 885 099 хиляди, а 2016 година вече са 969 003.

Кога, колко и къде са произведените нови български граждани?

Има ли някой, който може да каже. На какво основание са придобили БГ документи за самоличност – месторождение, произход, натурализация, възстановяване? Какво е тяхното разпределение по основание на придобиване на гражданство, в кои страни живеят? Каква е динамиката на придобиване на гражданство?

Колко нови българи са произведени само по произход, без да са родени в България, без да знаят езика, само затова, че някой от родителите е БГ гражданин? От кои страни се произвеждат най-много българи по произход – САЩ, Турция, Еквадор, Франция, Англия, Джибути? Има ли нови БГ граждани, чиито родители също са родени в чужбина български граждани (придобилите БГ гражданство македонци, например, или родените в Турция около 1990 г., които вече може би имат деца )? Колко български граждани с избирателни права ще произведат 10 064-те избиратели от с. Бело поле и 4 409-те от с. Рилци (Благоевградски МИР) след 5 – 10 или 20 години?

Къде са митичните 2, че и 3 милиона българи зад граница, чиито права за гласуване защитават най-много етническите партии в България? И градската интелигенция.

Колко избиратели ще има вероятният район "Чужбина", за който експертите отдавна настояват, а политиците се изхлузват като мазна връв?

Колко притежатели на БГ документи за самоличност живеят извън страната за 5 – 10 – 20 – 30 и повече години и дали уседналостта е чак толкова лошо нещо?

Ще продължаваме ли да сме глухи за исканията на експертите за активна регистрация,
за формиране на изборен регистър по настоящ/изборен адрес, за изготвяне на консулски избирателни списъци?

Ще приемем ли изборите за почтена процедура за даване власт, ако не знаем кой, кога и къде произвежда граждани с избирателни права?