Културното наследство на бетона

Стара и нова история

© Александър Геров

Стара и нова история



Старата столица ви очаква с безценното си културно-историческо и архитектурно наследство!
Тази многообещаваща покана беше предназначена за гостите на Велико Търново по повод Международното изложение "Културен туризъм", чието четиринайсто издание предшестваше тази година Великденските празници.


Ала нито присъствието на десетки български и чуждестранни изложители, нито старанието на организаторите да рекламират с шарени занаятчийски произведения и танцуващи "лазарки" дестинацията Стара българска столица бяха в състояние да прикрият разрухата на автентичното ни историческо наследство. Както находчивите пъстроцветни графити по изронени мазилки и ламаринени паравани не успяха да залъжат експертите по европейски столици на културата. И ако преди две години стъпаловидният град не се класира за европейска културна столица, след още две години няма да го класифицират и като българска културна столица. Защото столетна история не се възкресява само с нови крепостни стени за декор на светлинно шоу, а с грижливо и компетентно възстановяване и поддържане на съграденото от уста зидари и европейски архитекти.


Тръгнах и аз за Изложението, но не стигнах до щандовете му, защото се натъкнах на чудовищни "обекти" из тесните улици на града, възстановяван от жителите си поне петнайсет пъти след земетресения, пожари, наводнения и други природни бедствия – къщи, ханове, училища, храмове, както подобавало на старопрестолен град, единствен по вида си в Европа!




Европейски пътешественици от миналите векове оценили "съвършенството на човешките ръце, работили в непосредствен контакт с природата" и го нарекли "град като никой друг", а според Иван Вазов той бил "невероятен, невъзможен град".


Той е и първата българска забележителност


Градът се появил още в началото на ХХ век на страниците на световното издание National Geographic чрез пътеписа "Търново - градът на висящите градини" от репортера Феликс Кох, когото тогава настанили в модерния за времето си хотел "Цар Борис" (в преустроената къща на братя Шопови) - с тераса към Янтра и изглед към хълма Трапезица. Пътешественикът го нарекъл "местния Уолдорф-Астория" заради пълния комфорт, безупречната хигиена и вежливото обслужване, но вероятно и заради другите гости – короновани глави и държавници.


Хотел "Цар Борис"

© Александър Геров

Хотел "Цар Борис"


Тази пролет, сто и десет години по-късно, внушителната сграда, декорирана с елементи от различни европейски стилове, с характерните търновски балкончета с парапети от метални дантели, е развалина, напълно занемарена, а гостите на Изложението бяха настанени в безлична и неуютна бетонна грамада, която стърчи между меандрите на Янтра и прегражда гледката към склоновете на единия от трите хълма. Дали нямаше да се чувстват по-близо до историята ни, ако ги поканеха в един възстановен български Waldorf-Astoria от 1903 г., както се прави по света в такива уникални градове?


Но бетонът вече неумолимо превзема Търновград


Той се намъква и между плътно притиснати един до друг архитектурни паметници, възстановени, обитавани и поддържани от добри стопани, какъвто е случаят с посегателството над ансамбъла от възрожденски къщи на търговци от края на ХVIII век, наети още преди Освобождението за френско, австрийско и руско консулство. Те са вкопчени в скалата като здрава стена на дюкяна или склада, а на горния кат, отворен към Царевец, в малко пространство са разположени жилищните помещения около вътрешни дворчета. През прозорците им се вижда купола на катедралния храм, възстановен от търновлии след опустошителното земетресение, и се чуват камбаните му. Така беше преди две години, но вече няма да е така!


Откъм улица "Пандели Кисимов"

© Александър Геров

Откъм улица "Пандели Кисимов"


Друга бетонна конструкция е забодена по-напред в същата скала, и доскоро над нея стърчеше още по-висок кран, кой знае как изпълзял нагоре. Вероятно е спускал от небето бетонната клетка на асансьора към строящия се увеселителен комплекс, за да не се морят клиентите му по хълма, както са свикнали жителите на историческия град от хилядолетие и повече насам.


Предприемчивият инвеститор, известен на цялата област, явно е решил да надгради културното историческо наследство с модерни ценности и е избрал да се впише точно в това съхранено кътче от славното минало. Каква ли електронна музика ще заглуши камбанния звън, когато обитателите на къщите, построени през 1769 и 1776 (според металните числа върху фасадите им) няма да могат да виждат вече катедралните кубета? Разпитах съседите наоколо, не протестират ли, не търсят ли правосъдие... Опитали, но им показали "изрядни документи, архитектурно одобрени планове и разрешително за строеж". За съучастничество в накърняване на историческото наследство от страна на архитекти и администратори явно няма конституирано наказание. Остава да въздъхнем като горестния син на Търново, Петко Р. Славейков, О, спи ли Бог? О, Бог не види ли?!


Важно било туристите да не видят, обяснил някой от взимащите решения за "градоустройството" пред озадачен жител, попитал го, как водят туристите покрай рушащите се, забравени от властите архитектурни паметници на историческия град... Уличките "Пандели Кисимов" и "Никола Пиколо" са толкова тесни, че сигурно трябва силом да извръщат главите на любопитните чужденци, за да не видят, например, рухналата къща на Кокона Анастасия, строена преди три века и приютявала много пъти Васил Левски, вероятно в някои от тайниците на избата или в подземните проходи.


Къщата на кокона Анастасия

© Александър Геров

Къщата на кокона Анастасия


Анастасия е сестрата на д-р Никола Савов Хаджиилиев, наричан Пиколо заради ниския му ръст. Той се прославил като лекар, писател и политолог в чужбина, но е запомнен като един от най-щедрите благодетели на родния си град, оставяйки голямо завещание на училищата и църквата. Къщата е можело да бъде възстановена, укрепена и отворена за туристи от явно добронамерен нов собственик, откупил я от законните наследници на Никола Пиколо, но мудните административни процедури предрешили съдбата й.


Останки от разрушената къща

© Александър Геров

Останки от разрушената къща


С къщи като тази изчезва и онази невъзстановима атмосфера на Велико Търново, която привлича хората от близо и далеч. Скоро старините ще са затулени от бетонни стени, а който ги притежава по наследство или чрез покупка, ще предпочете да продаде такъв имот, докато все още може да вземе за него добри пари от купувач, необременен от почит към историята.


Дори англичаните, купили, реставрирали и отворили стара къща за гости, може би вече се оглеждат за друго място из България, по-далеч от амбиции и алчност, където да вложат сръчност и ентусиазъм в някое по-малко известно културно-историческо наследство на страната ни.


Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Геров са автори на книгата "Къщите говорят"


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK