Враг на държавата - всеки, който задава въпроси на главния прокурор

Враг на държавата - всеки, който задава въпроси на главния прокурор

© Дневник



Ако някой не знае какво е незачитане на закон и морални норми, трябваше да проследи на живо заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък (27 април), на което мнозинството отхвърли предложението за проверка на срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с бизнесмена и издател Сашо Дончев, организирана с посредничеството на друг бизнесмен и висш БСП функционер Георги Гергов. За да види и как главният прокурор отказва да отговори на въпросите - как се е стигнало до срещата и за съдържанието на разговора си с двамата.


Вметвам, че каквото и да твърди мнозинството на ВСС в хор с припяващите му политици,


осуетяването на проверката на Цацаров е тежко накърняване на авторитета на правосъдието




защото казва по хулигански начин, че законът няма значение и "главният" може да не се подчинява без последствия.


А отказът на главния прокурор да отговаря на въпроси, е допълнително основание, извън въпроса за недопустимост на ЦУМ-гейт, за дисциплинарна отговорност, защото отказът сам по себе си уронва престижа на съдебната власт, и показва, че за него върховенството на закона е куха фраза. Аргументът на г-н Цацаров и преданото му мнозинство, че срещата с двамата бизнесмени е лична ("личен живот" по думите на Ясен Тодоров) и в нея нямало нищо незаконно и осъдително, тъй като те не са обвиняеми и осъждани лица, не издържа, ама никак. Дори само защото срещу Дончев още от 16 януари има сигнал до Цацаров, следователно главният прокурор се среща с бизнесмен, който е изцяло "в ръцете му". От сряда насам май се оказа, че и свидетелят Гергов е в ръцете на главния прокурор, освен че е в ръцете на спечелилата изборите партия, която скоростно развали две общински партньорства с притежавания от него Пловдивски панаир. И всички защитници на Цацаров и самия той упорито заобикалят темата за натиска над Дончев като издател; и питал ли е главният прокурор за вестник "Сега", телевизия "БиАйТи", за карикатурите; и за притурката на "Телеграф"; и коментирал ли е "хубавия бизнес" на собственика на "Овергаз"...


Отхвърлянето на предложението да се направи проверка означава, че няма нищо незаконно, неморално и осъдително, ако:


- Главният прокурор държи сметка на издател за редакционната политика на изданието му;


- Главният прокурор се интересува коя партия подкрепя един бизнесмен, въвеждайки в разговора дори името на конкретна политическа организация;


- Главният прокурор се информира по теми за собственост на медии и финансиране на партии от службите;


- Главният прокурор предупреждава събеседника си, че телефонните му комуникации са "под контрол".


Мнозинството на ВСС - железният гръб на Цацаров, ще каже - че откъде знаете, на кого вярвате? Ами проверете - отговарям им.


Няма да проверим, а ти си враг на държавата, защото питаш и искаш да знаеш


- отвръщат през медийната империя и приключват въпроса.


Това е статусът на държавицата ни днес. Последният тест за някакви остатъци от държавнически сетива очаквано не беше и не можеше да бъде издържан - мога само да си представя колко мащабен и страшен по смисъл е залогът за такова безпардонно незачитане на закон и етични норми от ВСС.


И то в пълен синхрон с останалите институции на държавата: Настоящият служебен премиер каза, че не може да вземе отношение, понеже не познавал фактите (но не призова да бъдат изяснени). Бъдещият бивш премиер даде директива като последна инстанция в защита на всичко, което главния прокурор върши, каквото и да е то. Президентът не можел да вземе отношение, понеже съдебната власт е независима, и неглижира дори искането за среща на Съюза на издателите по темата за свободата на словото и натиска над медии. Парламентарните партии не се интересуват...


Похлупакът е железен.


Мафията може да се чувства свободна и спокойна


въпросът за нея е приключен, останалото ще го свърши пропагандата.


Само че не е приключен въпросът.


Бих посъветвала президента да се поразрови в историята, за да си припомни, че когато всички институции на държавата - нейната кръвоносна система, гарантираща законност, е тотално запушена от всички посоки; когато върховенството на закона е брутално потъпкано от властници, които безпардонно ми се хилят в очите; когато институционалният ред е сринат и произволът и корупцията вилнеят легитимирани от привидната законност на парния чук на мнозинството, а партиите са се превърнали в клики за консумация на власт в собствен интерес ... Тогава - сочи историята - на сцената излизат или гражданите, или десетина смели офицери. И всеки поема своята отговорност, оставяйки се на съда на историята.


В нашия случай - дано въпросът да го решат гражданите. Ако са останали граждани.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK