Румънският модел, но по български

Румънският модел, но по български

© Юлия Лазарова



Напоследък прокуратурата отново влезе във фаза на свръхактивност. А бившият и бъдещ премиер я похвали и дори заговори за "румънски модел". Истината е обаче друга, твърди Ясен Бояджиев.


"Използвам случая да поздравя прокуратурата. Всички искахме румънския модел, това е румънският модел - като се събудиш сутрин, да чуеш кого разследват. Бой по всички, така че да има превенция... Който, където и както го заварят, всичко трябва да се провери и да се повдигат обвинения."


Звучи като майтап, но не е


Твърдението, че "това е румънският модел", е на бившия и бъдещ премиер. Звучи като майтап, но не е - говори сериозно, понеже сигурно е чувал, че според социологическите проучвания мнозинството от българите искат независима прокуратура по румънски модел. Но или не знае какво точно представлява румънският модел, или разчита, че слушащите не го знаят.




В действителност "румънският модел" няма нищо общо с българския и дори в някакъв смисъл е негов антипод. Ето само някои от разликите. Директорът на румънската Национална дирекция за борба срещу корупцията може да разследва дори и самия главен прокурор. Докато българският главен прокурор не дължи обяснения и сметка никому (както се видя и в последните дни) и може да бъде разследван единствено от самия себе си. 75-80 на сто от разследванията и обвиненията на въпросната румънска дирекция дават резултат в съда. Според последната публикувана статистика само през март например по дела за корупция са потвърдени окончателно 32 съдебни решения, осъдени са 71 обвиняеми. В България, дали поради некадърност или поради нежелание, присъди няма (което не означава, че няма корупция). Румънската антикорупционна прокуратура се ползва с 55% обществено доверие, българският главен прокурор - със 7%.


Въобще сравнението силно напомня един стар виц от времената на т.нар. перестройка. Попитали радио "Ереван" каква е разликата между "демокрация" и "демократизация". Каквато е между Канада и "канализация", отговорило то.


"А дано, ама надали"


Но както стана дума, бившият/бъдещ премиер не се шегува. И едва ли не знае какво е "румънският модел". По-скоро заради собствения си (и на някои от съратниците му) опит в отношенията с прокуратурата заради някакъв сключен между тях пакт за ненападение или съюз, е принуден да я хвали. В момент, в който тя пак, на предела между две власти, е влязла във фаза на свръхактивност, като цяла седмица почти всеки ден "влиза" някъде, прибира документи и започва разследвания.


Вече едва ли някой помни броя на подобните акции. Те винаги започват с голяма дандания и обикновено завършват тихомълком. Остава само пушилка, реалният резултат от която се изчерпва с някоя от следните възможности: пиар имитация на дейност; отвличане на вниманието от нещо, което никой не бива да забележи; разчистване на сметки, тормоз и държане в зависимост на политически неудобните; или удар срещу един бизнес в полза на друг (за последното виж рухването на КТБ и последвалото овладяване на активите ѝ).
Разбира се, винаги остава надеждата, че този път прокуратурата най-накрая може да успее да намери и докаже нещо реално и да стигне докрай. Но както се пееше в една песен, "а дано, ама надали". Защото дори без да се навлиза много-много в сложностите на започналите разследвания, с просто око се виждат "белите конци" в тяхната кройка.


Съмнителните признаци


Признаците за това са много, ето само три. Първият е моментът, избран за обявяване на тези разследвания, и съвпадението му с актуалните неприятности за главния прокурор. Както често се случва, и този път се разследват събития с доста голяма давност. За много от тях отдавна са писали и медиите, но прокуратурата не им е обърнала никакво внимание. И изведнъж се сеща за тях точно след като избухна скандалът с нерегламентираната среща на главния прокурор с двама бизнесмени, единият от които твърди, че на тази среща е бил сплашван. На всичко отгоре две от разследванията са директно свързани с двамата бизнесмени. А всичките "посоки" на най-шумното разследване, макар и то формално да се води във и срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), всъщност сочат към компанията на сплашвания бизнесмен - "Овергаз".


Още през 2011 година тя подава жалба в Европейската комисия заради отказания ѝ от монополистите на българския газов пазар достъп до газопреносната мрежа. Отказът е в нарушение на българското и европейското законодателство, чийто смисъл е да защитава конкуренцията в интерес на потребителите. В резултат ЕК започва дело срещу държавата и нейните газови монополисти, което вероятно скоро ще приключи с осъдителна присъда. Прокуратурата се сеща да търси виновни за евентуалните "немаловажни последици" едва сега, след като цялата история е отдавна известна. Като прикачва към нея някакви очевидно набързо и объркано скалъпени хипотетични прегрешения на самата "Овергаз", които в подходящ момент могат да обърнат всичко срещу нея.


Вторият съмнителен признак е традиционно съпътстващата активностите на прокуратурата пропагандна кампания за обработване на общественото мнение, която предварително сочи "виновника". Така, още преди да бъде обявено разследването, в една от ятото "медии", неизменно симпатизиращи на прокуратурата, се появи абсурдният донос, с който явно си е послужила и прокуратурата. Според него "Овергаз" (търсейки законните си права) в съдружие с ЕК "умишлено разстройва" енергетиката и цялата икономика. И "умишлено цели да създаде затруднения на изпълнителната власт". Друга "медия" пък направо обяви, че заради собственика на "Овергаз" няма да има пари за увеличение на пенсиите и учителските заплати. Появи се и традиционният поддържащ "протест", настояващ всички енергийни цени да паднат с 30%.


Грижата за цените - стръв за общественото мнение


Така стигаме до третия, най-съмнителния и най-сигурния признак, че в това разследване става дума за нещо друго - самата прокуратура обилно е подсладила съобщението си със загриженост за "необосновано високата" "цена на газта за крайния потребител" и обещание да търси престъпления при "ценовия скок". Незапознат с реалностите може да си помисли, че като закрилник на народа прокуратурата едва ли не ще свали цените, а може даже и пари да върне.


В действителност обаче делът на добавената стойност на "Овергаз" в цената за крайните потребители е минимален (огромният дял е за "Газпром"). Освен това, строго погледнато, КЕВР не определя цени, а като пощенска кутия отразява условията по търговски договори (като този с "Газпром"). И накрая - прокуратурата, слава богу, още по-малко може да качва и сваля цени. Макар че се опитва.


Истинската цел


В тази история цялата загриженост за цените не е нищо повече от прикритие за истинската цел, която най-вероятно е някъде сред изредените по-горе възможности: пиар, отвличане на вниманието, разчистване на сметки или просто удар по един бизнес.


Едно обаче е сигурно. Да се превърне по този начин българският модел в "румънски" е точно толкова вероятно, колкото е вероятно прокуратурата да върне на някого пари от сметките за газа, парното или топлата вода.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK