Подаръкът от френските избори

Еманюел Макрон

© Reuters

Еманюел Макрон



След гласуването за Брекзит в Обединеното кралство и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ имаше сериозни опасения (и радостни предусещания в редиците на евроскептиците), че надигащата се вълна на националпопулизма по света ще разруши Европейския съюз. Но след изборите в Австрия, в Холандия и най-вече след президентските избори във Франция, която е един от основните стълбове на съюза, се вижда, че вълната вече е изгубила своята мощ. Националпопулистите претърпяха поредно поражение. Изборът на Макрон за президент беше един чудесен подарък в навечерието на Деня на Европа.


Националпопулизмът засега извоюва победи само в Обединеното кралство и в САЩ. Това беше доста шокиращо, защото именно британците и американците са тези, които създадоха съвременното либерално и отворено глобално общество. Но континентална Европа до момента остава обединена от една либерална просвещенска идеология, остава отворено демократично общество без вътрешни граници.


Марин льо Пен каза по време на предизборния дебат, че французите могат да избират между две жени: между нея и Ангела Меркел. Но всъщност по-скоро французите можеха да избират между двама мъже: Еманюел Макрон и Владимир Путин. Льо Пен не крие симпатиите си към Путин, чиято подкрепа имат евроскептиците и националпопулистите. За щастие на Франция и за щастите на Европейския съюз Макрон победи. Льо Пен обещаваше излизане на Франция от еврозоната и референдум за "Фрекзит", което би означавало край за обединена Европа. Честито!




Предизвестената смърт на съюза не се състоя


Евроскептиците казват, че Европа боледува. Да, те са прави. Европа боледува и Льо Пен е едно от имената на болестта. Но едно е да се опиташ да излекуваш болния, друго – да искаш да го убиеш, за да не страда. Наистина много сили са се съюзили срещу единството на Европейския съюз, срещу либералните идеи на Просвещението, които Макрон защитаваше в кампанията си. Путин е само един от външните врагове на съюза.


Националпопулизмът (в миналото известен повече като националсоциализъм) претърпя поражение във Франция въпреки опита отново да се използват хакнати мейли на Макрон за дискредититането му. Подобна хакерска атака имаше и на американските избори с цел дискредитиране на Хилъри Клинтън. Сочи се Русия като източник на хакерските атаки и в двата случая. Но в случая с Макрон, откъдето и да идваше атаката, номерът не мина.


На френските избори поражение претърпяха системните партии. И социалистите, и консерваторите изгубиха. Битката беше между Льо Пен и Макрон, който на практика също е антисистемен кандидат, въпреки че е бил министър на икономиката и финансите. Макрон обещава да бъде реформатор, а реформите са повече от нужни и във Франция, и в целия ЕС, иначе националпопулизмът ще продължи своя възход, Льо Пен ще има голям шанс да спечели следващите избори, а съюзът – да се разпадне, разкъсван от националпопулизми.


Хората искат промяна.


Трябва да се помисли за разочарованите от глобалния свят


За съжаление във време на дигитализация и роботизация на производството, когато има все по-малко нужда от работна ръка и е нужна постоянна преквалификация, е много трудно да се пребори безработицата. Също така фокусът върху икономиката и бизнеса в образованието и пренебрежението към хуманитарното образование, към знанията по литература, култура, национална и световна история, в крайна сметка води до интелектуална деградация на обществото като цяло. Задълбочаващото се социално неравенство - много бедни срещу много богати, е по-видимо в глобален мащаб, отколкото в самата Европа.


Създават се затворени общества вътре в отвореното демократично общество


Затворени общества на неинтегрирани малцинства, на имигранти или на групи от мнозинството с различни интереси, които четат различни новини и живеят в различни светове. Европа се нуждае не от връщане към затворените, воюващи помежду си национални държави, а от обща отбрана и сигурност. Има нужда от решаване на проблема по общата външна граница, а не от връщане на вътрешните национални граници.


Надявам се, че младият Макрон наистина ще бъде един реформатор и за Франция, и за Европа. Но много зависи от това дали той ще има мнозинство след парламентарните избори през юни.


Макрон като реформатор европоцентрист и Меркел заедно могат да оздравят Европа


Трайният мир и сътрудничеството между Франция и Германия са основата на обединена Европа. На Стария континент от Париж до Варшава и от Берлин до София вече 72 години има мир. Такъв траен мир е без прецедент в европейската история. В Европа има свобода и законност, има по-висок стандарт на живот и по-малко социално неравенство, отколкото във всяка друга част на света.


Много са ми смешни враговете на ЕС (у нас те са най-често путинисти), когато започнат да оплакват съюза и да се опитват да убедят някого колко е лошо в него и колко е хубаво извън него. Затова ли бежанците се стремят именно към Европа, защото е бедна, несправедлива, покварена и окаяна? По-добре ли се живее в Русия или другаде на територията на бившия СССР, или където и да е по света, отколкото в Европа?


За България е изключително важно да има стабилен и силен Европейски съюз


В този смисъл трябва да се радваме на резултата от френските избори. Без Европейски съюз България най-вероятно отново ще стане бойно поле или разграден двор и поле на влияния за Турция и Русия. Или територия за общо ползване на двете бивши империи, контролирали в миналото България.


У нас след последните избори се очертава политическа стабилност на фона на това, което става в съседните Македония и Турция. Нашите "Обединени патриоти" са разнородна група, сред която има и много евроскептици, и откровени путинофили. Но като цяло изглежда да има проевропейски и пронатовски консенсус сред нашия политически елит, включително сред патриотите. В този смисъл вярвам, че те като по-малък коалиционен партньор на ГЕРБ не са така опасни за европейското ни бъдеще, както би бил някой самостоятелно управляващ евроскептик от типа на Орбан или Льо Пен. Така че в България има стабилност и имаме основание за умерен оптимизъм или поне спокойствие в това турбулентно време навсякъде по света и особено около нас.


Лошото е, че политическа стабилност и реформи са често противоположни неща


Реформите трябва да доведат в крайна сметка обществото до по-голяма стабилност и просперитет, но докато се правят, държавата е вътрешно нестабилна – като къща, в която има ремонт. Реформите обикновено са непопулярни. Знаем какво става у нас например със здравеопазването – никой министър, който се опита да промени нещо, не може да се задържи дълго и без да създаде фронт срещу себе си. Да не говорим за съдебната реформа, която е най-важна и е трагично изоставаща у нас.


Съмнявам се, че това парламентарно мнозинство, което има амбицията да бъде стабилно и да оцелее цял мандат, ще има волята да направи съдебна реформа. Дано да греша, но силно се съмнявам! Не можа да направи съдебната реформа и предишното мнозинство между реформатори и ГЕРБ, а за реформаторите тази реформа беше заявен приоритет. Но без съдебна реформа, без правов ред, макар и да имаме малък ръст всяка година, както е в момента, ще продължаваме да изоставаме от другите страни в Европейския съюз.


Не Меркел и не Сорос или Ротшилд (двата образа на задокеанския враг за путинофилите), а задкулисието и корупцията, която създава и поддържа това задкулисие, изяждат стандарта на живот на мнозинството българи. (Макар че средната заплата вече мина 1000 лева, а при влизането ни в ЕС през 2007 е била едва 430 лева, все още тя е най-ниска в съюза). Без законов ред не можем да разчитаме нито на по-бърз икономически растеж и ръст на заплатите у нас, нито на сериозни чужди инвестиции, за да догоним други държави в съюза и да не оставаме в периферията. Затова оптимизмът, радостта от това, че Европейският съюз оцелява и има шанс да става все по-стабилен и проспериращ, оставя плах оптимизъм по отношение на България.


Но европейското единство е без алтернатива за нас. Затова резултатът от френските избори беше подарък и за България.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK