Десницата днес

Радан Кънев и Христо Иванов

© Георги Кожухаров

Радан Кънев и Христо Иванов



Месец май – слънцето свети, цветята цъфтят, птичките пеят. А в "традиционната десница" става все по-зле и по-зле.


След като на последните парламентарни избори така наречената "традиционна десница", още известна като "градска десница" и по-точното "демократична общност", се яви разделена на три части и получи слаби резултати, оставяйки гласуващите за нея непредставени политически, стана ясно, че предстои период на обновление, преформатиране и набиране на нови сили за следващия политически сезон. Но вместо партиите и коалициите от демократичната общност да започнат този процес на бързи обороти, в момента, към средата на май, наблюдаваме точно обратното – бавни темпове, неорганизираност и голяма доза страх от това да се правят правилните неща. За това да видим какво се случва в различните парчета на демократичната общност, да анализираме грешките и да предложим какъв би бил един по-правилен път.


На първо място СДС преизбра Божидар Лукарски за свой лидер.




Най-старата дясна партия не пожела да даде нов лидерски тласък
на дясното пространство


като на конгреса й на практика липсваше сериозна лидерска битка. Все пак Лукарски отбеляза направените грешки. Според неговата реч те бяха грубо казано две: първо, заемането на министерски пост от лидера на партията не му е позволило да работи достатъчно ефективно със структурите си; и второ, лидерите на традиционната десница не са успели да превъзмогнат егото си и да се явят заедно на изборите.


За съжаление този анализ е грешен. Не структурите бяха причината поради, която Реформаторският блок получи слаб резултат. В действителност РБ имаше конкурентното предимство пред другите коалиции от традиционната десница и това се вижда много ясно от резултатите на РБ извън територията на София и няколкото други големи градове. Проблемът на РБ беше, че не успя да се докаже като същинска алтернатива на ГЕРБ в дясното. И така въпреки всъщност сравнително добрата работа на структурите по места, много от потенциалните гласуващи за РБ предпочетоха да дадат гласа си "на сигурно" за ГЕРБ. А това директно води до следващото събитие от седмицата в дясно.


Второ, двамата депутати от предния парламент Настимир Ананиев (шеф на комисия в 43-тото Народно събрание) и Антони Тренчев (вече бивш зам.-председател на "Движение България на гражданите") напуснаха ДБГ. Публично изложените им аргументи бяха пълния контрапункт на тезите на Лукарски – десницата трябва ясно да покаже, че е алтернатива на ГЕРБ, досегашните лидери трябва да стъпят назад, а процесът на обновление вдясно трябва да бъде максимално експедитивен. Конкретните причини за напускането си очертаха като решението на партията им да забави конгреса си до края на годината и отказът на Найден Зеленогорски да подаде оставка като постоянен шеф на предизборния щаб. Отговорът на ДБГ беше, че конгресът ще се проведе късно, защото структурите искали така, а напускането на двамата бивши депутати е кампания в полза на мажоритарното гласуване (?!?).


В сърцето и на двете ситуации стои един и същи проблем. В СДС не разбират, а в ДБГ са малцинство разбиращите, че обновлението на десницата и евентуалният добър резултат на следващи избори минава през създаването на нова мини-идеология (както Кънев прокара тезата за реформизма), нови лидери (защото предното поколение остаря в очите на избирателите и защото на този етап трудно би преговаряло за коалиции и политики помежду си) и най-вече защитата на публично значими политически тези.


Така стигаме до въпроса кои субекти вдясно правят правилните стъпки или казано по друг начин, участват в същинския политически дебат на обществото. В дебата за цените на газта активни са от "Нова Република" (чрез Трайчо Трайков), "Да, България" продължават битката за реформа в съдебната система, а "Зелените" излизат на протест против застрояването по Черноморието. И това е всичко.


А липсва по-важното – общ фронт на "демократичната общност",
който да артикулира алтернативна посока за развитие на обществото


Ако сегашното положение, в което по-големите партии вдясно гледат към себе си (СДС преизбира лидера си, който обещава да работи повече със структурите, ДБГ забавя конгреса си за да имат време структурите да се подготвят, а в ДСБ в лидерска битка влизат Светослав Малинов и ген. Атанас Атанасов), а по-малките партии от демократичната общност остават затворени в една ключова тема ("Зелените" се борят с презастрояването, а ДаБГ със завладяната правосъдна система), се запази, то преди следващите избори, когато нови коалиции ще започнат да се строят, политическите лидери на партиите отново ще са в същото положение, в което не могат да се разберат по ключови въпроси и не получават обществения отзвук, на който се надяват.


И отново демократичната общност ще остане или непредставена в парламента, или ще бъде представена неефективно, както беше с "Реформаторския блок".


Когато искаш да правиш политика, е добре да гледаш в перспектива


Перспективата е сегашното управление да влезе в популистки режим до следващите парламентарни избори. А те могат да бъдат както след четири, така и след две или три години. Следователно няма време за късни конгреси, работа със структурите и дълги разговори за кой е десен и кой не е. Има време само за това политическите представители на демократичната общност да се позиционират като същинска и цялостна (а не на парче по една или друга тема) алтернатива на управлението още от сега.


Ако не го направят Борисов за пореден път ще изиграе общността с подхвърлянето на няколко министри, оттеглянето на няколко законопроекта и на финала с бързото подаване на оставка. И България ще остане последна в Европа по доходи, по свобода на медиите и по върховенство на закона.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK