Буквите, букварът и комунистическият свят

1976 г. "Чичо Цветан е милиционер...Децата минават спокойно. Чичо Цветан приветливо им се усмихва."

© Авторът

1976 г. "Чичо Цветан е милиционер...Децата минават спокойно. Чичо Цветан приветливо им се усмихва."



За какво служи азбуката? Отговорите са като че ли три. Първият е, че благодарение на буквите можем да фиксираме и запазим онова, което казваме – буквите са инструмент на паметта. Вторият е, че буквите са знак за национална култура и идентичност. Има обаче и трети отговор, който се дава рядко. Той е, че всяка азбука освен система за означаване на звуци, представлява и система от асоциации на определени звукове и знаци с предмети и идеи, нещо като сбита картина на най-важното от света, в който живеем.


Някои от тези асоциации са естествени – в "з" сякаш има нещо от зимата, а в "с" нещо от извивките на смока. Повечето от тях обаче са конвенционални – те се уговарят, налагат, възпитават. Поради което и могат да се променят. В повечето буквари преди 1944 г. и след 1989 г. "с" се асоциира със "смок", но между това се асоциира основно със "сърп". Същото е и с "а": навсякъде преди и след комунистическия режим асоциирана с "агне", в буквара от 1982 г. буквата вече се свързва с "Аспарух".


Давам тези примери, за да кажа, че ако искаме да видим как се е променяла нашата представа за света, спокойно можем да се обърнем към букварите. Защото букварът, освен да ограмотява, има и тази функция – да изгражда светоглед. Именно в буквара детето за пръв път вижда една по-цялостна картина за света извън дома му. Учейки буквите, то заучава не само тях, но и асоциациите, към които те насочват. Букварът е и нашият пръв учебник по мислене.




Това е и хипотезата, с която пиша този текст – че в букварите е уловен не само развоят на образователната система на една страна, но и развоят на нейния светоглед, на нейното въображение и, в крайна сметка, на нейната утопия. По-долу ще разгледам пет български буквара, издадени в епохата на т.нар. комунизъм. В тях, струва ми се, са и част от отговорите, свързани с днешното ни отношение към българския свят, в който живеем.


Букварът от 1945 г. – светска писменост, селски свят, оскъдица


Буквар, 1945 г.

© Авторът

Буквар, 1945 г.


В началото на 1945 г. новата комунистическа власт провежда правописна реформа, в следствие на която от езика са "изхвърлени" краесловните ерове, голямата носовка и знакът "ят". Тази промяна обаче цели не само облекчаване на правописа. Тя цели и друго, а именно да превърне азбуката от символ, асоцииран по традиция с религиозната книжнина, в нещо изцяло светско. С един удар са отсечени връзките между съвременната и средновековната култура на България.


Промяната личи добре в образите на Св. св. Кирил и Методий, отпечатани в новите буквари. Все още силно тачени в България – денят на славянската писменост се празнува като най-големия български празник още от Възраждането, – те присъстват върху страниците на буквара, но вече в самия му край. Думата "свети" присъства само веднъж в текста, а всички християнски символи са премахнати. Единственото, напомнящо за религията, е кръстът върху гърдите на Кирил, който обаче е толкова стилизиран, че прилича повече на декоративно бижу.


Въпреки тези промени обаче, това не е желаният работнически свят на комунизма. Светът в първия комунистически буквар е все още предимно селски: свят на традиционните дейности, свързани със земята; свят на домашните животни; свят на традиционните за селото забавления – седянката, ръченицата, хорото; свят на детето, облечено в народна дреха, което, когато играе, тича босо. Под буквата "Ц" четем писмо до баба Цена, в което детето разказва не за друго, а за това кои ниви са засели родителите му.


Свят на селото обаче не означава, както можем да си помислим, свят на изобилие и радост. Напротив, това е може би най-тъжният, минорен буквар в историята на българското образование. Проливен дъжд или продължителна суша – времето в този свят е лошо. Лошо е обаче и социалното време – оскъдицата, която селяните реално преживяват поради държавните наряди, се усеща и върху страниците на първолака. Филка Карамфилка, усмихваща се под буквата "Ф", е красива "кат фиданка във градинка", защото яде само "от фасул чорбица, от картоф яхнийка". Единственото число на "картоф" не е само заради ритъма.


Причината е, разбира се, войната. Тя присъства като ехо – над нивата прелита самолет, някой се връща от фронта, дете е останало сираче. В тези истории все още се усеща реалността на страха и страданието. Те все още са умилителни. Около тях обаче вече покълват първите зърна на типичния за комунизма епос: образите на герои-партизани, славната Червена армия. Усеща се вълната от идеология, която ще залее следващия български буквар.


Букварът от 1953 г. – трансформация на селото, откровена пропаганда на утопията


1953 г.

© Авторът

1953 г.


Това вече изглежда като друг свят. По-дидактичен, по-строг. Когато играе, детето е сериозно. То стои мирно, мие си ръцете, храни се на маса. Вече не е облечено в селска носия, а в градски дрешки. То е пионер, "отговорник за стенното табло"; то е малък възрастен. И като малък възрастен се радва не на пакости, а на това, на което и възрастните – социални придобивки. Под буквата "Ж" Жеко Желев облича новото си кожено палто, защото баща му Желязко Желев, който е кожар, е станал кооператор.


Изобщо, това е светът, в който селото трябва да се превърне във фабрика, а селският човек – в гражданин. Мотивите от селския бит постепенно изчезват или се трансформират. Образите на телета и волове са заменени от тези на камиони и трактори. Появява се телефон, пакетирана в кутии сол (върху кутията се вижда димящ завод), водопровод. Появят се знаците на ускорената индустриализация – под "Я" се налага думата "язовир", а в края на буквара цяла страница разказва за строежа на Димитровград.


Трансформират се и образите на самото общество. Жената вече не е само майка, но и работничка – под "К" Куна кара камион с лук. Съответно бащата е и някакъв партиен функционер – трудът вече се обвързва тясно с администрирането на комунистическата идеология. От жена, която преде и наглежда животните, бабата се е превърнала в заместител на майката – тя е тази, която гледа най-малките деца. Сцена на този нов семеен бит е малката стая в града, в която семейството се е преселило.


Този свят, също като онзи в буквара от 1945 г., е минорен, подтиснат. Което и прави политическата идеология в него още по-натраплива. А тя е навсякъде. Между упражненията по ръкопис, между "Юлка глади" и "Щурецът свири", четем: "Ние обичаме Сталин" и "Фабриките на народа". Между кротките изображения на бита виждаме и откровена пропаганда – димящи заводи, тичащи под червеното знаме войници, огромни дини, отгледани в новото ТКЗС.


Нормалността на живота е примесена безразборно с утопия, българското е станало част от съветското. Там, където са били портретите на светите братя, сега са отпечатани портретите на Ленин, Сталин, Димитров и Червенков. Празникът на буквите е премахнат, заменен с празнуването на Нова година – край елха, от върха на която грее петолъчка. И навсякъде червени знамена. На едно българско в буквара се падат точно 10 червени.


Букварът от 1957 г. – развенчаване на култа и софистициране на идеологията


Прокламираното през 1956 г. т.нар. развенчаване на култа докосва и букварите – Сталин и Червенков отпадат. Букварът, отпечатан през 1957 г., завършва с Ленин, Димитров и елха. Отстранени са и откровените лозунги, както и повечето знамена. Децата са отново повече деца – по-често ритат топка, играят. Усещането е за облекчение, за една картина на света, която е по-близо до живота.


И все пак променена е само фасадата. Отново строеж на язовир, отново Димитровград, отново ударничка. И като стил, и като съдържание след-култовският буквар всъщност повтаря този от времената на култа. Или по-точно казано, култът е някак олекотен, прикрит, насилието е софистицирано. Образите на маршируващи войници липсва, но редът е същият: под "У" децата викат "Ура", марширувайки пред мавзолея на Димитров в София.


Букварът от 1976 г. – слънце, детство и благополучие


Пет години по-рано, през 1971 г., е приета нова конституция, Тодор Живков е достигнал пенсионна възраст, на сцената излиза неговата дъщеря Людмила.


Старостта се е превърнала в детство и мрачният, уморен свят на 50-те и 60-те е като че ли забравен. Букварът блести в жълто, навсякъде греят слънца и летят гълъби. Всички са усмихнати. Всичко "скача" и "припка". Всичко е в светлина – като "новия светъл вагон", с който под буквата "Г" от гарата "мама, татко и аз заминаваме за Москва". Или като милиционера чичо Цветан, който под "Ц" "приветливо се усмихва на децата".


Ясно е откъде идва това усещане за радост – мъчителната трансформация на селото в град изглежда приключена. Животните в буквара вече не са домашни животни, от които зависи прехраната. Няма волове, телета, прасета и кокошки. Тук са животните от зоопарка, от научнопопулярното четиво и приказката. Детето е жител на град. Онази стая, в която неговото семейство се е настанило след преселването в града, вече е апартамент в блок.


Сега пътуването извън познатото не събужда тревога, а точно обратното – радост. Навсякъде символи на пътуването – автобуси, влакове, кораби, ракети. Новата голяма тема е космосът, Юрий Гагарин се появява под буквата "Ю", детето пътува във въображението си до луната. Изобщо – знаци за отваряне навън, към другото, към различното. Българското дете вече се рисува хванато за ръка с негърче и китайче. Това е символиката на бъдещата "Асамблея на мира", която ще кулминира в буквара от 1982 г.


И все пак това отваряне е по-скоро пожелано, отколкото реално. Границите на света, в който може да се движи българчето, са си все същите – тези на славните строежи и Митко Палаузов.


"Най-често българските кораби са гости на великата Съветска страна", четем под буквата "Ф". Е, поне флагът, под който плава изобразеният до "Ф" кораб, е български, а не съветски.


Букварът от 1982 г. – трансформация на чистата идеология в история и забавление


1982 г.

© Авторът

1982 г.


През 1976 г. Кирил и Методий са се завърнали в българския буквар, при това на първа страница. Причината обаче не е някакво отваряне към религията, а опитът на късния социализъм да конструира нова историческа идентичност на българския народ. Двамата братя са върнати в буквара не толкова като създатели на славянската писменост, колкото като важни персонажи в разказа за 1300 годишната история на българската държава.


И изобщо, новият буквар, който излиза след шумната годишнина, чествана през 1981 г., е колкото учебник по писане, толкова и учебник по история. "А" става Аспарух и за пръв път "М" и "мама" са изместени от челното място в детския свят. "О" вече не е "око", а "Орфей". "Ш" става Шипка, а "Ч" – Чавдар войвода. Вниманието на детето е привлечено от гатанки и игрословици, но и от малки табла, представящи историята на българското оръжие (от копието до автомат "Калашников") или българския флаг (до конската опашка и знамето на Райна Княгиня се мъдри и съветското).


Та това е едната тенденция – към историзиране. Тя обаче се свързва с друга – в буквара вече навлиза светът на телевизията и развлекателните програми. Педя Човек е на всяка страница, задаващ загадки. Навсякъде – ребуси, картинки за оцветяване, снимки на марки. Самите исторически герои са като герои на комикси – представени са с някакъв подвиг, както и с различителните им белези. За разлика от всички предишни буквари, които се стремят, така да се каже, към едно чисто възпитаване, този иска и да забавлява.


На фона на тази тенденция към забавление, чистите образи на господстващата идеология стават все по-декоративни. Те вече не говорят, не призовават. Те просто присъстват върху страницата – Ленин, заедно с гербовете на НРБ и СССР, Живков и Брежнев на цяла страница, отпечатана в жълто, стихотворения за Димитър Благоев и партията. Ако някой ги изреже от буквара, това вече няма да бъде комунистическият свят.


Или по-точно, това ще бъде новият комунистически свят – този на пост-комунизма и прехода. На трансформацията на чистата комунистическа утопия в исторически кич и ретроутопия на миналото; на строгостта и сериозността в забавление, развлекателна индустрия и чалга. Възрастните, които ще се сблъскат реално с този свят през 90-те, вече са подготвяни за него от букварите, отпечатани в средата на 70-те и началото на 80-те.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK