Пак се върнахме в Костинброд

Бойко Борисов влиза в парламентарната зала за първото заседание на новото Народното събрание. ГЕРБ внесе проект за нов изборен кодекс

© Надежда Чипева, Капитал

Бойко Борисов влиза в парламентарната зала за първото заседание на новото Народното събрание. ГЕРБ внесе проект за нов изборен кодекс



Помните ли голямата медийна манипулация, наречена "Костинбродска афера" през 2013г.? След нея настъпиха масови искания за промяна изборната система. Парламентът се напълни с граждани и селяни – разбирачи, с уважавани експерти и какви ли не, в т. ч. и аз. Нарекоха тези ентусиасти "джуджетата на Мая Манолова".


Вече сме в средата на 2017-та и пак се върнахме в 2013- та. На масата няма нищо ново, което вече не е било изговорено, обсъдено още през 2013 и 2014. И актьорите на сцената са почти същите – и Валери Найденов с "чистата и свята мажоритарна", и проф. Михаил Константинов с "немския изборния мерцедес" и предложената още тогава паралелна смесена система 50/50, предлагана от моя милост.


Хубаво е да се помни, че още тогава бяха изговорени всички варианти. За съжаление умните и красивите се появиха чак накрая при гласуването на Изборния кодекс. Нямаше уличен натиск, партиите заеха кръгова отбрана и се бореха със зъби и нокти да обезсмислят и сегашната нещастна доброволна преференцийка или мажоритарен микроелемент, както е правилно да бъде наричана. Референдумът дойде като реакция на гражданите срещу глухия партиен елит, но партиите все пак спечелиха 4 години.




Припомням близкото минало, за да е ясно къде сме сега и да преценим какво ни очаква.


Вариант първи


Приемане на изцяло мажоритарна система в два тура. Вероятността за реализация на този вариант засега е ниска с тенденция към нарастване. Възможно е да бъде постигнато тематично мнозинство от трите големи партии и то да я наложи с оправданието "глас народен – глас Божи", ние слушаме избирателите и изпълняваме волята им.


Опасности много. Главната е, че може да има изкривяване на представителността, изключване на значими групи от контролираната среда за уреждане на обществените отношения. В резултат ще се насърчи партийния конформизъм, политическото номадство, ще има радикализация и апатия на част от избиратели. По-подробно плюсовете и минусите са описани в статията "За мажоритарното гласуване..."


Вариант втори


Запазване на сегашната пропорционална система с мажоритарен микроелемент. Вероятност за реализиране - много ниска. Вероятност за промяна с въвеждане на задължителна или множествена преференция – много ниска към нулева.


Вариант трети


Приемане на смесена система. Може да е адаптиран вариант на т. нар. немска система. Наричат я смесена, но тя е по-скоро пропорционална с мажоритарно избиране на фиксиран брой депутати (50%) и допълване до постигане на пропорциите с депутати от партийни листи. Окончателният брой мандати не е предварително известен.


Вероятността за приемане на подобна адаптирана изборна система е сравнително висока. Мотивите - ние наистина слушаме избирателите, но искаме да ги предпазим от опасностите, които те не разбират, експертите са единодушни, не щем да сме като Джибути или Сенегал, Таджикистан и др. такива мотиви. Благородна загриженост.


Дяволът, обаче, е в детайлите (какво предполагам, че ще искат партиите и сегашните депутати):


Дявол номер 1


Засега се очертава, че при евентуална смесена система ще се приема вариантът 50 на 50%, но не е изключено да се предложат и други пропорции между пропорционалния и мажоритарния компонент. Почти сигурно е, че партиите ще искат да имат право да номинират един и същи кандидат и в мажоритарен/едномандатен район, и в многомандатен район. Далаверата – знаковите партийни харизматици ще дърпат партийната листа и при избирането им в едномандатен район ще се отворят места за послушковците или т. нар. машинки за гласуване. Ако не бъдат избрани мажоритарно, пак са в парламента през партийната листа в многомандатния район.


Моето мнение: не бива да се допуска кандидатирането в едномандатен и в многомандатен район. Това нарушава равнопоставеността на кандидатите и създава привилегирована каста в партиите.


Дявол номер 2


Партиите ще се борят със зъби, нокти и скубане за да наложат твърдите партийни листи в многомандатните райони за пропорционалния компонент на избирателната система. Мотивите им – ние чухме избирателите и им дадохме 50% от това, което искаха. Сега нека избирателите си сядат на задните части и да не ни се месят в подредбата на партийните листи. Купуване на спокойствие.


Моето мнение: Не бива да се допуска партиите да налагат на избирателите си твърдите партийни листи. Сегашните партии са малки (3 до 5% от избирателите са в партиите). Не бива тези малки мотивирани групи да налагат листи, които не могат да бъдат размествани от избирателите. Предлагам да се запази и разшири преференциалното гласуване в многомандатните райони /МИР/ . То може да бъде със следните характеристики:


- Партиите да предлагат на ЦИК имената за партийната листа по азбучен ред.
- Кандидатите заемат местата си в партийната листа по жребий, теглен в ЦИК. Този ред се използва за запълване на мандатите, които съответната партия спечели, ако кандидатите не са набрали предпочитания (преференции).
- Всички партии в съответния район предлагат партийни листи с еднаква дължина (еднакъв брой кандидати).


Гласуване


- Избирателите гласуват за политическата партия, която предпочитат (както и досега).
- Всеки избирател има право на три доброволни предпочитания (преференции), с които гласува за отделни кандидати в рамките на избраната партийна листа.
- В случай, че избирателят е отбелязал повече от три предпочитания (преференции), за валидни се считат първите три по възходящ ред.


Определяне на резултатите


- Определянето на резултатите от избора и разпределението на мандатите между политическите партии става по досегашния ред.
- Спечелените мандати се попълват от кандидатската листа на партията за съответния МИР по низходящ ред според броя на получените преференции без праг.


Заместване в пропорционалната листа


При освобождаване на мандат поради преминаване на друга работа, напускане или смърт, мандатът се попълва от следващия в листата по брой преференции. Ако няма кандидати с получени преференции, мандатът се попълва по реда на номерата в кандидатската листа, които са получени с жребий.


Преференциалното гласуване в пропорционалната част на изборната система ще оказва здравословен натиск върху партийните върхушки да предлагат на избирателите смислени кандидати, които са в състояние да издържат на селекцията на партийните привърженици, а не са само галеници на партийните началници.


Дявол номер 3


Заместване на избран кандидат в едномандатен (мажоритарен) район, ако стане министър, разболее се или се пресели в по-добрия свят. Рутинната процедура в тези случаи са частичните избори. Вероятността да се играе с подгласници или да се съчетае депутатството с министерстването е много малка. Ние вече имаме един прецедент на заместване на мажоритарен депутат с пропорционален след изборите през 2009 г. в Бургаския МИР. Не изключвам и сега да се предложи този вариант на заместване – удобен е на партиите, по-евтин е, няма опасност да се променят постигнатите при гласуването пропорции, ако на частичните избори овакантените мандати отидат при друга партия.


Моето мнение: вариантът заместване на мажоритарен депутат с депутат от МИР може да се допусна само ако в пропорционалната част има преференциално гласуване. Така първият по преференции от МИР-а заема мажоритарния мандат на същата партия, а в пропорционалната част влиза следващият по брой преференции (избутване отдолу нагоре и нов депутат).


Доколкото в един многомандатен район може да има няколко едномандатнти, подобно заместване може да се реализира повече от един път. В същото време едва ли партиите ще искат да оголят всичките си мажоритарни райони в един многомандатен и да ги заменят с депутати от пропорционалните листи. При мажоритарно избрани независими кандидати излизането от парламента ще води до частичен избор. Така партиите няма да се крият зад уж-независими кандидати и инициативни комитети.


Ако все пак сегашните депутати наложат практиката ключовите кандидати на партиите да бъдат издигани и в едномандатни, и в многомандатни райони, то при избиране на мажоритарния кандидат замяната в листата да става отново с "избутване" по реда на най-многото преференции. В никакъв случай не трябва да се допуска издигането на един кандидат в два многомандатни района, както това става досега. Възможен е вариант, при който едновременното издигане в двата типа райони е допустимо само за национален многомандатен (ако има такъв).


Дявол номер 4. Малко изборна екзотика, в която има и здрав разум


В морето на изборните системи има някои решения, които може да ни се струват екзотични, но те имат своята аргументация. Такова решение, например, е националният многомандатен избирателен район. Той може да бъде между 21 – 29 мандата и за него няма нужда да се гласува, не фигурира в бюлетината. Тези мандати се разпределят на базата на всички действителни гласове, подадени в многомандатните райони в цялата страна.


Подобен район на практика е компенсация (рушвет) към партийните елити, че са допуснали избирателите да им разместват листите. Реалната полза от такъв район е, че дава бонус в мандати на партиите, които са постигнали най-високи резултати и дава стабилност. Разбира се, има опасност тази национална листа да е съставена от любимци на партийното началство, които са с проблемна репутация, а не от мъдреците на нацията и ценни експерти, както обикновено партиите обясняват. В подобен район даже няма нужда от фиксирана листа. Партиите могат да обявят 20 – 30 – 50 имена, от които ще изберат/назначат депутати след като разберат колко места са спечелили. Сред тези имена могат да бъдат партийните любимци, за които се предполага, че няма да бъдат избрани в нормалните листи или в едномандатните райони. Засега това звучи екзотично, но не е лишено от здрав разум.


И в заключение


Мажоритарните системи имат една хубава особеност. Когато хората започнат да ругаят депутатите и да хвърлят камъни или домати по парламента, политиците прехвърлят вината на избирателите – нали вие си ги избрахте, гласувайки за личности. Това има възпитателно въздействие върху т. нар. електорат, народ, население или каквото там си изберете.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK