Трудният избор пред Централна Европа: Макрон или Орбан?

Макрон, Орбан

Макрон, Орбан



В края на 2016 г., сринати от Брекзит и объркани от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка, много европейци изпаднаха в дълбоко отчаяние. Примириха се, че историческият момент на Европейския съюз е отминал. Шест месеца по-късно нищо не се е променило, но всичко е съвсем различно.


Социологическите проучвания показват ръст на подкрепата за Европейския съюз сред европейците. Подобрените икономически показатели в страните на континента, лошото представяне на популистите в Холандия, унижението, което преживя подкрепящата "твърд Брекзит" Тереза Мей на проведените този месец общи избори във Великобритания, накараха много европейци да се надяват, че Европейският съюз има втори шанс и че той ще се възползва от него максимално.




Решителните победи на Еманюел Макрон във Франция – първо на президентските избори през май, а след това на парламентарните избори миналата седмица – с горда проевропейска платформа, накараха много европейци да мислят, че вместо разпад, сега перспективата е към по-нататъшна интеграция. Надеждата сред привържениците на все по-тесен съюз е, че обещаните от Макрон реформи на трудовото законодателство във Франция ще убедят Германия да инвестира повече в икономиките от еврозоната. В същото време набират сила плановете за по-нататъшни инвестиции в европейската отбрана.


Но докато заразният оптимизъм е видим навсякъде в Западна Европа, Изтокът далеч не изглежда завладян от такъв ентусиазъм. Перспективата източноевропейците да напуснат съюза – както наскоро ги призова бившият чешки президент Вацлав Клаус – все още изглежда толкова голяма, колкото руският президент Владимир Путин да изгуби предстоящите през следващата година избори, и все пак мнозина от Източна Европа не са очаровани от немско-френските усилия за пренареждане на Европа. Защо?


Отговорът е съвсем прост. Правителствата в Полша и Унгария се опасяват, че задълбочаването на политическата интеграция ще застраши нелибералните режими, които те оглавяват, докато много източноевропейци се страхуват, че всяка ръководена от Макрон и Меркел инициатива ще доведе до появата на Европа на две скорости, в която те ще бъдат граждани втора ръка.


По-голямата част от Централна Европа не е в еврозоната – България и Румъния дори не са в Шенгенската зона, а много страни в региона са основали конкурентоспособността на своите икономики върху ниските заплати и ниските данъци. Така че както политици от Централна Европа, така и инвеститори от Западна Европа се опасяват, че прокламираните от Макрон политики в хода на кампанията – като хармонизиране на данъчните режими в рамките на съюза и наказания за страните, които изнасят евтина работна ръка – ще унищожат бизнес модела на Централна Европа.


Но докато голяма част от елита на Източна Европа изпитва подозрения към предложенията на Макрон, има и такива, които настояват, че ниските заплати са основната причина за огромния отлив на хора от техния регион. Има страни, в които над 10 процента от населението работи в чужбина. Международният валутен фонд изчисли, че ако отливът продължи със същите темпове, Централна, Източна и Югоизточна Европа ще изгубят около 9% от очаквания от тях ръст на брутния вътрешен продукт между 2015 и 2030 г.


Но макар стратегията Меркел-Макрон да представлява предизвикателство за икономиката на Централна Европа, перспективата Европа да се раздели на първа и втора класа е истинска стратегическа опасност.


Малко са нещата, които до такава степен въплъщават страха на източноевропейците да не се превърнат в граждани втора класа, както скорошния скандал за "двойния стандарт" на храните. Потребители от Източна Европа откриха, че някои продукти, например "Нутела", имат различен вкус в Австрия и Унгария. Причината? Тестовете показаха, че мултинационалните марки понякога използват по-евтини съставки в храните, продавани на изток от някогашната Желязна завеса. Компаниите настояват, че са променили съставките, за да съответстват на местните вкусове, но думите на чешкия министър на земеделието, че Изтокът не желае да е "боклукчийската кофа на Европа" са споделяни от мнозина.


Съпротивата на Централна Европа срещу новата ос Берлин-Париж може изцяло да промени вкусовете на Европа. Днес тези страни са изправени пред необходимостта да избират между задълбочаване на интеграцията по условията, определени от Германия и Франция, или политическа маргинализация – тогава страхът от появата на Европа на две скорости може да се превърне в пророчество, което се самосбъдва.


За съжаление, нелибералният завой в Унгария и Полша, белязан от опитите за установяване на контрол върху съдилищата, за укротяване на независимите медии и намеса в гражданското общество (без да споменаваме националистическата риторика на политиците), накара много западноевропейци да останат глухи дори за легитимните оплаквания на Централна Европа.
Пример за това е кризата с бежанците. За Западна Европа отказът на Полша, Чехия и Унгария да приемат квотите за бежанци, утвърдени от Брюксел през 2015 г., е доказателство, че източноевропейските страни не споделят необходимата в ЕС солидарност. Източна Европа, от своя страна, с право настоява, че императивът на солидарността не трябва да нарушава демократичния мандат, а това кой принадлежи към дадена общност, е екзистенциален въпрос, който може да бъде решаван само от демократично избрани правителства. Проблемът е, че истеричният антибежански език на Унгария улесни останалите европейци да отхвърлят легитимните страхове на Централна Европа като неприемлив национализъм.


Това че страните от Централна Европа са изправени пред еднакви предизвикателства, не означава, че те ги посрещат заедно. Мечтата за обединена Централна Европа, въплътена от създадената през 1991 г. Вишеградска група, вече не съществува. Две от членовете на групата, Чешката република и Словакия, се опитват да се разграничат от другите две, Унгария и Полша, които нападат Европейския съюз. В същото време Полша и Унгария, които са единни във враждебността си към Брюксел, са разделени по въпроса за отношенията с Русия.


Изправени пред инициативата на Меркел и Макрон за пренареждане на съюза, правителствата в региона скоро ще бъдат принудени да избират между бъдеще на задълбочена интеграция със Западна Европа, или бъдеще на все по-голяма маргинализация на Централна Европа. Това е избор между Еманюел Макрон и Виктор Орбан, крайно националистичния унгарски премиер. Предстои правителствата да решат какъв избор да направят. Но опитът на Централна Европа от ХХ век може да бъде обобщен от поговорката: "Ако не си на масата, ще бъдеш в менюто".


"Дневник" препечатва текста от портала "Европа", а англоезичната версия е публикувана в Ню Йорк таймс.

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на DJTrump
    DJTrump
    Рейтинг: 290 Неутрално

    Статията е в стил "разделяй и владей", което не е изненада с оглед на автора и.
    Въпросът е, че не ни е нужно разделение, а просто позициите на всяка страна трябва да бъдат уважавани. Нито винаги ще сме с Орбан, нито винаги с Макрон. Култ към личността в ЕС не трябва да има, това го имаше в едно друго време.

  2. 2 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3391 Любопитно

    Кхъ, кхъ ...
    И поради что гуруто Кръстев си мисли, че има такава дилема?
    Пред Централна Европа имам предвид ...

  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7019 Неутрално

    Трудният избор е пред Иван Кръстев - нормална Европа е с Орбан!

    karabastun1@abv.bg
  4. 4 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 810 Неутрално

    И какво им предлага Макрон-заселване на ислямски имигранти,ограничаване правота на труд на работници от Източна Европа,ЕС на две скорости.Има ли изобщо място за съмнение в избора,който ще направят.Всъщност има един бивш бодигард,който заради едно потупване на рамото ще приеме всички условия в ущърб на държавата си и населението й.

  5. 5 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2265 Неутрално

    "Изправени пред инициативата на Меркел и Макрон за пренареждане на съюза, правителствата в региона скоро ще бъдат принудени да избират между бъдеще на задълбочена интеграция със Западна Европа, или бъдеще на все по-голяма маргинализация на Централна Европа. Това е избор между Еманюел Макрон и Виктор Орбан, крайно националистичния унгарски премиер."

    Не знам колко трябва да ти е акъла, за да се колебаеш коя от двете възможности да избереш.
    Според мен освен личния и национален избор в полза на ЕС, дори за страните, които наистина предпочитат съюза пред самостоятелното съществуване, трябва да вървят, което и се прави към по-тясно консолидиране, а защо не и федерализиране.
    Ще се понамали администрацията, ще се работи и живее по-ефективно и отъ това всички ще спечелим, а и света ще се съобразява с една мощна икономически и с платежоспособен пазар сила.

  6. 6 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1299 Любопитно

    Макрон е много повече популист от Орбан, но това турболибералите още не са го разбрали.
    Главите им не побират комбинация "проевропейски И антиимигрантски настроен политик".
    След някой и друг месец ще е забавно да се наблюдават поредните им пируети.........

    Знанието е сила, информацията - власт
  7. 7 Профил на slan777
    slan777
    Рейтинг: 609 Неутрално

    Личи си, че статията е писана от българин: Иван Кръстев
    Доста е тендециозна.

    "Пример за това е кризата с бежанците. За Западна Европа отказът на Полша, Чехия и Унгария да приемат квотите за бежанци, утвърдени от Брюксел през 2015 г., е доказателство, че източноевропейските страни не споделят необходимата в ЕС солидарност. Източна Европа, от своя страна, с право настоява, че императивът на солидарността не трябва да нарушава демократичния мандат, а това кой принадлежи към дадена общност, е екзистенциален въпрос, който може да бъде решаван само от демократично избрани правителства. Проблемът е, че истеричният антибежански език на Унгария улесни останалите европейци да отхвърлят легитимните страхове на Централна Европа като неприемлив национализъм."

    Няма централно финансирване чрез ЕС за издръжка на бежанците. Вместо бюрократите от ЕС да получават 12.000€ месечно, в помощ на бедните бежанци да се откажат от 70% от заплащането в полза на бежанците. Като толкова милеят за тях, но очакват локалните правителства да плащат за тях.
    В САЩ стартираха програма, приемат сирийски бежанци, ако се намери приемно семейство за тях. Тоест не са на гърба на държавата. И приемното семейство отговаря за тях, тоест постоянният им контрол чрез NSA отпада. Така струват на американската държава не повече от $500 на бежанец, най-вече за регистриране на пръстови отпечатъци.

    Es muß Geld fließen!
  8. 8 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    демек, централна европа да се подчини по всчики политически въпроси на Германия и Франция, пък после ще видим... политика която пожъна толкова успехи в началото и средата на 20 век...

    От друга страна може западна европа да се съобрази с факта, че 1/3 от ЕС в момента е източно европейски и политиките на съюза трябва да се съобразявт с този факт и да се постигне някакъв компромис. Кой спечели от разрива брекзит? Никой в Европа поне...

  9. 9 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3257 Разстроено

    Няма дилема има посткомунистически близък до стокхолмския синдром. Влече ни авторитаризма и силната ръка. Ще отмине ,но още едно поколение ще страда.
    Крайно време е да разберем ,че ниските заплати не привличат инвеститори , а гонят умните и работливите.Останалите гласуват за бай Х и Орбан.Искат си бащица.

  10. 10 Профил на Quo Vadis?
    Quo Vadis?
    Рейтинг: 1135 Неутрално

    Господин Кръстев припомнете си историята на 20 век. Как оч аквате примерно Чехия да има доверие на ос Франция-Германия след примерно решенията на Мюнхенската конференция 38 година и т.н.

    Подобни примери има и за Унгария и Полша .....

    Доверие се изгражса много трудно но за сметка на това се руши за минути

  11. 11 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1441 Весело

    Трудният избор пред Централна Европа: Макрон или Орбан?

    Буря в чаша с вода - докато текат евро фондовете, които се усвояват от местната олигархия в централна и източна Европа, никакъв разпад няма да има. Парите обединяват и леви, и десни - всички стават поклонници на демократичните ценности. Комунягите най-вече. Никакъв избор не предстои, а още по-малко пък труден. Това са фантасмагории на Иван Кръстев, който все пак трябва нещо да заработи. Цялото това клатушкане на лодката е с цел да се намекне на Брюксел да поразвърже още малко кесията за страните от "втората" скорост. Защото макар централна и източна Европа да е на втора скорост, то олигархията тук работи на първа скорост - усвоява, та се къса. В общи линии играта е следната. Ако олигархията реши да прибере тези пари директно от населението си, ще настане революция. Освирепелият народ ще започне да ги беси по улиците и да ги дави във водоемите. Но когато същите тези пари първо отиват в ЕС под най-благовидни предлози и идеали, а после пак се връщат при определен кръг хора - всички са доволни. Олигархията е получила парите си, а народите своята светла илюзия за демократичен напредък. Това Иван Кръстев няма да ви го каже никога, макар че като умен човек го знае отлично. А вие се джанкайте тук за авторитаризъм, тоталитаризъм и комунизъм. Войната свърши братчедки и братчеди - противниците се разбраха и се прегърнаха. Единствените които не разбраха какво стана са народите. Това е тяхната историческа съдба - да осъзнават съвременните събития най-рано след 50-100 години.

    /не се чете/
  12. 12 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 958 Неутрално

    Голямо виене срещу националните държави, които са трън в очите на мултинационалния капитал. Погледнете, къде Макрон се е социализирал, къде е работил и ще разберете какви интереси защитава.

  13. 13 Профил на nemeria
    nemeria
    Рейтинг: 645 Неутрално

    Значи в Центрабна Европа имало нелиберални режими, НО! видиш ли, френско-немския диктат на отворени граници и насилствено разселване бил пример за либерална демокрация? Защо Запада не е солидарен с другата си половина, която иска да си пазим границите и да екстрадираме нелегалните икономически мигранти?

    Вбесяваме това внушение, че само Запада е европейски. Централна и Източна Европа какви сме бе? Не може само френско-немските ценности да са европейски и само с тяхната гледна точка да има солидарност. Сами наливат вода в мелниците на националистите и тези, които твърдят, че бившия източен блок е станал колония на западната половина.

  14. 14 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 1776 Весело

    Макрон върза на фльонга двуполюсния свят на Камерън и Мей, на Луканов /Първанов/ и Костов. Социал либералния алианс се чуди кви да ги дроби. Иван Кръстев също. Щото до този материал стои и "Иван Кръстев: Макрон олицетворява проевропейския популизъм" в Медиапул. В крайна сметка ще се окаже прав именно Орбан, либералът, загърбил либералното и тръгнал на битка с грозното лице на стария Йоббик, в която битка отново пробиват основно идеите на "популизма", поне така, както го определят либералите. И така, както нашите "нови десни" либерали определят ББ и референдума.

    Орбан: "Той си помисли, че най-добрата форма на приятелство е да критикува централноевропейските страни - каза унгарският премиер. - Не такива са нормите тук, но смятам, че в крайна сметка ще се ориентира в нещата." - http://m.dir.bg/dnes/news/25954768/

    Да, в крайна сметка Макрон ще се усети, че общото между него и Орбан е, че двамата бележат края на епохата на класическите консерватори и либерали. Унас - края на голямата коалиция на Луканов и Костов, която някои определят като олигархична държава.

    Та затова Кръстив набива "клинци секви", а Думник ги дистрибутира. :)

  15. 15 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9260 Неутрално

    Ние какво искаме, да си правим, каквото искаме, да не спазваме правилата и да чакаме Брюксел да се погрижи за нас. Казано е, помогни си сам, за да ти помогне и господ. Ние тука само се залъгваме, че правим политика, без политици. Защото ние нямаме политици, поне такива, които знаят, как се прави това.

  16. 16 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2447 Любопитно

    "Съпротивата на Централна Европа срещу новата ос Берлин-Париж може изцяло да промени вкусовете на Европа. Днес тези страни са изправени пред необходимостта да избират между задълбочаване на интеграцията по условията, определени от Германия и Франция, или политическа маргинализация – тогава страхът от появата на Европа на две скорости може да се превърне в пророчество, което се самосбъдва."

    Според Кръстев т.нар. ос Берлин-Париж се приема добре навсякъде, освен в ЦИЕ ?
    Франсетатат се люшкаха като пиянисамо преди няколко месеца, аха да направят поредната изненада, за да се тестват с още по-крайни експерименти...

    I Want To Believe
  17. 17 Профил на vinetu
    vinetu
    Рейтинг: 476 Неутрално

    Труден избор? Направете един референдум Орбан или Макрон и дори Ц.Ц. лично да брой бюлетините пак няма да може да фалшифицира резултатите

    https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/
  18. 18 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 882 Неутрално

    Господина Иван иска чрез механичен сбор с Другаря Йото
    да грейне в позата на ГоспоДаря Кръстев!
    Не става - посредственото си е посредствено!
    Колкото и да пълзи!
    Докъдето и да допълзи!

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK