Ще се возим ли в мерцедеса на избирателните системи

Ангела Меркел. Общите избори в Германия са през септмври

© Reuters

Ангела Меркел. Общите избори в Германия са през септмври



През миналите няколко месеца всички станахме специалисти по изборни системи. Едни депутати, които сега гледат парламента откъм външната страна, лягаха и ставаха в телевизора с твърдения, че предлаганата с референдума система е като в Джибути. Това е велика глупост, но и вие едва ли знаете как се избират в Джибути. Тези дни друг депутат от Видинската изборна школа изреди десетина държави от Азия и Африка, които имали мажоритарни системи, но така ги омеси, че и техните ЦИК няма да го разберат. На всичкото отгоре важни хора от важна партия си играят на "тука има – тука нема" – в три следобед подкрепят, а в девет вечерта не подкрепят мажоритарната система. Те така могат да танцуват танго и по всяка система.


Това говорене на едро може да е добро за политически внушения, но е безполезно за разбирането на каквато и да е изборна система.


Помните ли Валери Петров, с лека парафраза – депутатът "дон Педро дрънка щедро на едро, а щом питаш го: де си? Той е все по конгреси."




Както много анализатори казаха, предлаганата мажоритарна система няма да мине в парламента и


ще се върви към смесена система


която хем да удовлетвори искането за голяма мажоритарност, хем да запази високата представителност на пропорционалното гласуване и да не се консумират негативите на 100% мажоритарно гласуване дори и по-меката система, гласувана на референдума.


Подобна е системата в Германия. Въпросът е дали тя е изцяло приложима у нас и дали нейното адаптиране няма да премахне добрите й характеристики.


Основните стълбове на германски "мерцедес" на избирателните системи са два:


- Пълно пропорционално представителство на политическите партии и коалиции в парламента.
- Много силна директна персонализация на депутатското тяло.


Как се постига това?


Запомнете, уважаеми читатели, числата 598, 299 и 5. Първото е броят на мандатите в Бундестага на хартия, второто е броят на депутатите, избирани в едномандатни избирателни окръзи (ЕИО) и е точно 50% от 598. И третото число - 5, е границата за влизане в немския парламент. От тези числа само 299 е твърдо и не се променя в процеса на изборите.


Избирателят има два гласа, събрани в една бюлетина


Тя е разделена с вертикална линия на две части. В лявата част са написани имена на кандидати (Хензел, Гретел Гюнтер, Мюлер, Ахмед, Юсуф, Фатима и т. н. ), а в дясната имената и абревиатурите на политическите партии. Срещу всяко име в лявата част е абревиатурата на партията, която го е издигнала, а под името е написана професията на кандидата. Може да има и независими кандидати. С тази част на бюлетината (с имената на хора) избирателят дава единия си глас за конкретен човек-кандидат от тези 299 мажоритарно избрани депутати и те заемат т. нар. директни мандати. Системата тук е М1 или обикновено мнозинство в един тур – който вземе най-много гласове - взема мандата. Втори тур няма. Каквото и да става по-нататък в изборната математика, избраните не могат да бъдат мръднати с топ от тези директни мандати. Затова ви казах да запомните числото 299.


Бюлетината

© Дневник

Бюлетината


Втората част на бюлетината е за вторият глас, който притежава немският избирател. Там под абревиатурата на партията с дребни буквички са написани имена на кандидатите от партийната листа. Дали са всички имена не мога да ви кажа. Тази част прилича на нашите бюлетини преди да се въведе преференциалното гласуване.


ВНИМАНИЕ!


Това е по-важният глас. С него се определя коя партия колко процента ще вземе в парламента. Тоест, точно както е в сегашния български парламент. Така се постига търсената широка представителност на обществените интереси в законодателния орган. Партийните листи в тази част на пропорционалното гласуване са твърди. Няма преференции и др. глезотии. Партиите са ви дали да си избирате личности, сега няма да се бъркате в подредбата на партийните любимци. Ако някой не ви харесва, щото е ходил да измъчва дядовци или пък щото е мома с държавен апартамент като многодетна майка няма значение - не може да го мръднете с преференция. Или го вкарвате в парламента, или гласувате за друга партия и вкарвате нейните любимци. Това са същите твърди листи като по кодекса Фидосова.


За съжаление и в Германия е възможно партиите да издигат един кандидат и в мажоритарната компонента на системата, и в пропорционалната. Така гарантират влизането на ценните си експерти и партийните любимци, за които стана въпрос по-горе.


До тук добре - 299 директни мандати са вече заети. Как тогава се постига пропорционалност, ако някоя партия вече има повече директни мандати, отколкото процента е спечелила от втория глас за пропорционалния компонент? Нали вече избраните не могат с топ да ги мръднат. Какво става, ако партията има по-малко мандати, а по-голям процент представителство?


Няма проблем, както се казва.


Нали ви казах, че числото 598 е колкото е броят на депутатите само на хартия.


Германският парламент всъщност е разтегателен


Не може да е по-малък, но може теоретично да се разтегне до 800 човека.


Тези партии, които имат повече директни мандати от мажоритарния глас на избирателя, отколкото процента са спечелили от пропорционалния му глас, не получават мандати от пропорционалното разпределение. Те имат т. нар. надмандати. Кандидатите в пропорционалната листа на тези партии духат супата, както се изразяваше един футболист.


Пример: - партия Х е спечелила 6% от пропорционалното гласуване и е логично да има 36 депутати. Да де, ама ако тя вече има 40 мажоритарно заети директни мандати (4 "надмандата"), то всички тези 40 депутати си остават вътре, а партията не получава мандати за пропорционалната си листа.


Другите партии обаче, които имат голям процент пропорционално представителство, но имат по-малко директни мандати ("подмандати"), получават допълнителни мандати за партийните си листи, с които да достигнат спечеления процент от пропорционалния глас. Тези мандати се наричат "изравнителни" мандати. Те изравняват общия брой мандати на партията с постигнатия процент от пропорционалния вот (вторият глас на избирателя).


Пример: партия У печели 40% пропорционално представителство и на нея се полагат 239 мандата в парламента. Да де, но тя има само 100 мандата от мажоритарния глас на избирателя (17%). Няма проблем – партията получава още 139 мандата (23%), които се заемат от кандидатите в партийните листи от многомандатните райони. Как се разпределят тези мандати по многомандатните райони е сложно за обяснение.


Има и една черешка на тортата.


Нали ви казах да запомните числото 5


Това в проценти е границата за влизане в парламента. У нас тя е 4%. В братска Германия и това не е сигурна бариера. Всяка партия, която не е достигнала 5% при пропорционалното гласуване (вторият глас), но е спечелила поне 3 директни мандата в мажоритарното гласуване (първият глас) има право да вкара кандидати от пропорционалните си листи.


Пример: - Партия Z достига само 4% от пропорционалното гласуване (вторият глас) и при 5% бариера се очаква нейните кандидати от листата да охлаждат супата и да гледат Бундестага откъм улицата. Да, ама не. Партията Z е спечелила 3 директни мандата и вкарва в Бундестага още 21 депутати, за да достигне 4% представителство от 24 избраници. Така, през 2004 г. ако не ме лъже паметта, Партията на демократическия социализъм на хер Грегор Гизи влезе в Бундестага с прилична група от 30 депутати. Тя имаше 4 директни мандата в Берлин и 4.4% в пропорционалния вот. Това облагодетелства малките регионални партии със силни позиции в определени райони. В това число с етнически базиран вот.


Как се справят избирателите?


На първо време са разбрали, че не са длъжни да дават и двата си гласа за една и съща партия.


Пример: Да кажем, избирателят Мохамед Юсуф много харесва мажоритарната кандидатка на "Да, Германия", щото протестира за съдебна реформа, иска интернет гласуване и приема фереджетата на обществени места. В същото време много харесва и програмата на партия "ОПГ" (Обединени Патриоти за Германия). Тя му обещава спиране на имиграцията, която отнема на Юсуф работата или му намалява надницата. Обещава му да изгради Великата стена. На изборите Юсуф гласува с първия си глас за любимата си кандидатка, а с втория за листата на любимата си партия "ОПГ". Така в Парламента влизат политически опоненти, качеството на законодателството се подобрява и Юсуф е доволен. Разбира се, Юсуф може да гласува за кандидатите на една и съща партия и с двата си гласа. По 50 евро на глас - 100 евро. Кой ти ги дава? Шега бе. Шегичка. Майтап. Такова нещо няма даже и в България.


Именно това право на избирателя да си раздвоява избора кара конституционния съд да обяви тази практика за нечестна. Тогава партиите се договарят за компенсациите в мандати, които онези с "подмандати" да получат от партийни листи, за да се запази процентното съотношение, което са постигнали от пропорционалния вот. Както е описано по-горе. Така Бундестагът става разтегателен с непредвиден размер.


Това е накратко описанието на германския електорален "мерцедес". Поради посочените по-горе особености сегашният Бундестаг има 622 депутати, но може да бъде и с 800, както са изчислили изборни експерти. Нали ви казах, че там депутатите са 598 само на книга. И след всеки избор ремонтират пленарната зала.


Как се оправя избирателят в тази система?


Могат ли българските избиратели да се возят на немския изборен "Мерцедес"?


Не могат. Най-много да го докараме до возило - трета ръка. Българският парламент не е разтегателен. Евентуалното адаптиране на системата ще я осакати и ще я направи още по-неразбираема не само за баба Иванка, но за много доктори на науките. Ще я разбира само един професор и аз дори му знам името. Но няколко социолози горещо ще я подкрепят. И тях ги знам поименно.


Какво мисля аз. Не, че има голямо значение, но все пак имам свобода на мненията и словото.


Мажоритарният компонент на тази система се реализира в един тур с обикновено мнозинство. Така може да има изключително ниска представителност. От 10 кандидати да влезе този с 11%, а 8 с по 10% и 1 с 9% да останат извън парламента. Опасността да влязат популярни "кухи лейки" и екстремисти е голяма. В този смисъл за мен лично е по-добре тази част да се реализира по предложената в референдума система М2, която дава "втори акъл" на избирателя, вдига представителността до над 50% и елиминира екстремисткия вот от първия тур чрез преговори за подкрепа.


Проблем за мен са и твърдите партийни листи в пропорционалния компонент. Партиите сега са малки групи от силно мотивирани активисти и не е логично дори да се допуска те да предлагат партийни листи, по които избирателите не могат да изразят предпочитание. Вижте анализите на "Отворен Парламент" за приходите на партиите за 2012 г. ГЕРБ имат от членски внос само 64000 лева. По 10 лева примерно да са плащали членовете на година – това са 6400 члена на партията. По тази логика БСП са направо кожодери. Те имат от членски внос 10140000 лева (над 1 милион). Делено пак на 10 лева това прави партия с над 100 000 члена. (http://43.openparliament.net/position/view-200).


Ако гледаме приходите на партиите, регистрирани в ЦИК за 2017 г. то става ясно, че партиите са събрали от членски внос "огромната" сума от 3 474 лева – всичките заедно! Три хиляди и четиристотин лева, не се шегувам! Пак делим на 10 лева, за да видим колко партийни члена са това. Получава се, че във всички регистрирани в ЦИК партии има само 347 члена, които са си платили членски внос от 10 лева. (http://43.openparliament.net/position/view-200). Другото е от други източници, а най-много от субсидията или иначе казано от нашите данъци – 4 675 552 лева и 81 стотинки.


Тези данни подкрепят моята теза, че партиите са просто едни разширени предизборни щабове без що-годе значима членска маса. Следователно е напълно нормално ние като избиратели да искаме драстично разширяване на възможността да пренареждаме листите даже и в смесена система, която става все по-вероятна. Писахме подробно за това.


Поставянето на изборната бариера в зависимост от спечелените директни мандати дава възможност на малки партии с разпознаваеми мажоритарни кандидати да намерят по-голямо представителство в парламента. Как това може да стане при фиксирания брой депутати на българския парламент, питайте някой друг.


И в заключение: каквато и математика да извадят от ръкава изборните шамани няма да има полза, докато разни семпли хорица с микрофони ни питат познавате ли си депутата?


Ако започнат да питат "Пречи ли ви някой да си познавате депутата", ще има надежда.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK