Проф. Нели Огнянова: Фалшивата новина е като да извикаш "Пожар!" в препълнен театър

Нели Огнянова

© Юлия Лазарова

Нели Огнянова



Разговор с експерта по медийно право проф. Нели Огнянова по темата за фалшивите новини се проведе неотдавна по инициатива на платформата за обществен дебат "Move.bg".


Новите технологии – нож с две остриета

Цифровизацията навлиза във всички човешки дейности. Но навлизането на цифровите технологии води до два типа ефекти – положителни и отрицателни. По-конкретно, във времето на интернет се осъществява тотална демократизация на медиите, разширява се достъпът до съдържание и цифрови услуги.


Но от друга страна интернет е много уязвима система. "Данните са капиталът, с който работи цифровото общество, а течът на данни е изключително голям проблем", смята проф. Огнянова. Двойната природа на цифровите технологии поставя нови изисквания за цифрова компетентност и медийна грамотност – да се възползваме пълноценно от тях, като ограничим новите рискове.




Фалшивите новини не са новост


Днес фалшивите новини занимават законодателя, занимават международни организации, изучават се в университетите. Според Нели Огнянова тези "новини" не са ново явление, а поради някои събития през последната година постистина бе обявена за дума на годината през 2016 г.


Още преди 100 години фалшивите новини са обявени за незащитено слово в САЩ. Класически пример е известен от решението на съдия Холмс от Върховния съд на САЩ от 1919 г.: Словото не е защитено когато някой извика "Пожар!" в препълнен театър. Ако извикаш "Пожар!", а пожар няма, тогава може да предизвикаш паника, безредици и така да рискуваш живота на хората.


При BREXIT някой просто извика "Пожар!" в препълнен театър


"Не ви ли се струва, че при BREXIT някой извика "Пожар!" в препълнен театър?", въпрос към аудиторията на проф. Огнянова. "По време на кампанията се твърдеше, че 350 милиона паунда седмично – спестените разходи от членството – ще отиват за здравеопазване. После стана ясно, че това не е истина. Не е истина и че кралицата подкрепя Брекзит, и още много подобни информации. Е, не е ли извикал някой "Пожар!" в препълнен театър?!".


Според Нели Огнянова победата на Тръмп в САЩ и BREXIT са две явления, които насочиха вниманието към фалшивите новини. Тя коментира: "Струва ми се, че трябва да търсим разликата между тези новини в миналото и сега в това, че технологиите позволяват, ако някой извика "Пожар!", то да има ефект не само в рамките на самата сграда, а глобален ефект. И още: "Държава от ЕС ще излезе от съюза. Ефектът е много по-масов. Защото интернет го позволява". Според Огнянова лъжите чрез фалшиви новини ги е имало и преди, но сега те действат много по-мащабно. Тя определя тези явления като необратими.


Какво се промени за последните 100 години


Ако фалшивите новини не са ново явление – какво се е променило в последните сто години? Нели Огнянова се спря на причините, които според нея в наше време правят фалшивите новини водеща тема.


Първо, технологиите позволяват, ако някой извика "Пожар!", това да има ефект не само в тесни рамки, например в рамките на една сграда, а да има глобален ефект. "Фейсбук" има два милиарда потребители и съответна възможност да информира или, напротив, да манипулира и дезинформира. "Папата подкрепя Тръмп", "Агентът, който е разследвал Хилъри Клинтън, бил убит" – все примери за фалшиви новини, които впоследствие са опровергани, но са изиграли ролята си при избора на Тръмп за президент на САЩ.


Второ, цифровите технологии позволяват ефектът на фалшивите новини да бъде индивидуализиран. За разлика от традиционната търговска или политическа реклама, която достига милиони хора, но без възможност съобщението да бъде специално изготвено според профила на потребителя или избирателя, сега специализирани агенции разработват съобщенията конкретно - за конкретни категории хора според техните потребности и специфики. Тъкмо затова цената на личните данни става все по-висока.


Трето, влиянието на известни политически фигури, служещи си с фалшиви новини, е голямо поради използването на социалните мрежи без посредничеството на печата или телевизията, а директно. Тръмп прави политика директно чрез социалната мрежа "Туитър" – и това се оказва ефективно.


За да се защити едно право, трябва да се ограничи друго право


Между предизвикателствата пред борбата с фалшивите новини и незаконното съдържание Огнянова посочи две: трансграничният характер на комуникацията и необходимостта от нови баланси на човешките права. Правителствата днес са затруднени да реагират сами пред предизвикателствата на новите комуникации, необходимо е да се разработват инструменти за глобална защита. От друга страна, известно е, че правата на хората са в колизия. "За да защитиш едно право, често трябва да влезеш в компромис с друго право. Ако защитаваш авторско право например, влизаш в конфронтация с правото на личен живот", е мнението на Огнянова. Това са и основните трудности пред ЕС, който в момента ревизира законодателството си в изпълнение на стратегията на ЕС за единен цифров пазар.


Превенция чрез саморегулация


За използването на интернет и социалните мрежи от терористи и екстремисти Огнянова смята, че възможните мерки са в две посоки: саморегулиране и регулиране. Саморегулирането е доброволна дейност, възможна на различни равнища: вътре в самата компания, на национално равнище и на международно равнище. "Фейсбук" например разработва алгоритми за превенция на вредното съдържание, като същевременно обучава и гражданите да докладват съдържание, което е противозаконно. Преди една година "Фейсбук", "Гугъл", "Туитър" и "Майкрософт" са подписали кодекс за поведение. Те са поели ангажимент в срок от 24 часа от получен сигнал да решат дали едно съдържание е незаконно. Проблемът обаче е в това, че тази превенция почти винаги се възприема като цензура. Огнянова посочи Германия и Франция като примери за държави, където се въвеждат законови мерки срещу есктремизма и тероризма.


Превенция на наднационално ниво


Отговорността за незаконно съдържание е предмет и на директиви на ЕС. Има проект медийната директива на ЕС да регулира в бъдеще и платформи като YouTube и Facebook. Тази директива урежда проблемите с разпространението на вредно и незаконно съдържание в тях. Проектът в момента се движи. Ако бъде приета тази директива, предвижда се за първи път платформите да носят отговорност за наличието на вредно съдържание, качено от трети лица. Досега платформите се разглеждат само като канали за разпространение и все още са освободени от отговорност. Това обаче е промяна, която е в процес на обсъждане и не се очаква да мине лесно, според проф. Огнянова.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK