Вавилонски кули в градския център на София

Две естетики на "Будапеща"

© Александър Геров

Две естетики на "Будапеща"



София не е най-добре планираният град, вероятно защото не е допуснала до себе си нито французина Осман, нито германеца Мусман, и ако не е била решителността (и заема от лондонска банка!) на кмета Димитър Петков през 80-те години на 19 век, кой знае как щяха да изглеждат днес централните ни улици и дали щяхме да се разхождаме из Градската градина и да се гордеем с Минералната баня. Едва ли щяха да ни посрещат и изпращат каменни орли и лъвове над реки, които нямат нищо общо със Сена, Темза или Дунав, но дават илюзията на столицата ни, че може да се мери с Париж, Лондон или Будапеща, или поне с Габрово заради знаковите му мостове в прослава на индустриалния му възход още в първите десетилетия на 20 век.


Но красотата на София ни идва главно от добре планираните паркове и от изящната, на места еклектична, европейска архитектура.


Макар и прави и дълги, по начало плътно застроени, улиците в централната част на града започват да ни отесняват, защото отдавна вече хармонията между архитектурните изящества от първата половина на миналия век е нарушена от дразнеща сетивата и вредна за здравето дисхармония с новото строителство. Та поизтърканата метафора с образа на библейската кула ми хрумна, като тръгнах по ул. "Искър" в първия слънчев ден на тази пролет. Виждали сме я на картини – грозна и зъбата, защото строителите й не си разбирали езиците...


Вавилонска кула от стилове

© Александър Геров

Вавилонска кула от стилове




Ами пред очите ми се редяха къщи, които говореха на различни архитектурни езици, само че някои крещяха, а други шепнеха, трети пък кокетничеха с предвзета интонация. Те трудно и съжителстват, защото едни отнемат въздуха на други или ги лишават от естествената светлина, а от шума изобщо няма къде да се скрият хората в тях. Като се върви от Банята към Канала, на пресечката с ул. "Будапеща" се вижда една достолепна красавица в бяла премяна и богато орнаментирана фасада. Трябва да е строена през първите години на миналия век за заможен търговец, който е възложил дома си на някой от именитите западноевропейски архитекти, творили в България, или на един от отличилите се в политехниките на Австро-Унгария и Германия български техен колега. За трийсетина години след Освобождението


те са превърнали София от село на кръстопът в европейски град
благодарение на далновидни управници,
но и на клиенти с чувство за красота и граждански дълг


Класицизъм и сецесион са дали облика не само на улиците, но и на столицата ни. След като няколко години разглеждам и описвам хубави сгради, установих, че до едно време е можело да познаеш хората по къщите им. В този бързо развивал се квартал между гарата и историческия център търговци, лекари, професори са купували или възлагали красиви стилни къщи, отстоящи една от друга на благоприятно за обитаването им отстояние - с въздух, слънце и зеленина. Днес съседка на бялата принцеса с бижу, с френски покрив и кобилица е една ефирна стъклена сграда със същата височина, притаена зад бухнало дърво, така че двете не са в конфликт.


Отражение и съжителство на епохи на "Будапеща"

© Александър Геров

Отражение и съжителство на епохи на "Будапеща"


На отсрещния ъгъл цял комплекс многоетажно ново строителство се е вместил между двуетажните еднофамилни къщи, след като вероятно е премахнал няколко от тях и силно е притиснал една оцеляла късметлийка с бледозелена фасада и кокетна стреха. Неизбежно е с напредването на времето и начина на живот да се увеличава етажността и гъстотата на обитаване, но е важно да се отчита и да се запазва паметта на града, като се изгражда стойностна архитектура в хармония с оцелелите й съседки.


В този разностилен "ансамбъл" 6-етажният водач се е разпрострял на две улици и властва с дръзко стърчаща над покривното ниво кула с обли форми и надградени многоъгълници, отворени към небето. Тази неумела имитация на куполите над органично вписаните кули по 100-годишни сгради на тази улица може и да не се вижда от тротоара, но това не оправдава липсата й на естетика. Явно е предназначена за обитатели, които хем искат да живеят в центъра на София, хем да се чувстват като във вила в полите на Витоша, ако се съди по облицовката на двете фасади. Една по-евтина и стилна имитация на околните мазилки би звучала по-органично.


Къщите, които не си продумват на "Раковски" и "Искър"

© Александър Геров

Къщите, които не си продумват на "Раковски" и "Искър"


На долепената съседка балконите са подредени шахматно спрямо предишните, което може и да е търсен ефект, но буди недоумение. Допряната до нея трета сграда има изцяло стъклена фасада – сякаш за да изкупи обидата към отсрещните образци на старата архитектура, като поеме отражението им и така ги удвои. Имам чувството, че


това ново строителство иска да надцака старите къщи
и ако не ги разруши,
то поне да ги остави да се спихнат


притиснати от двете страни, както може би ще се случи скоро с резедавата къщичка между четирите високи в този архитектурен хоровод.


Заплаха над красавицата, "Искър"

© Александър Геров

Заплаха над красавицата, "Искър"


На пресечката с ул. "Раковски" се издигат две почти еднакво високи сгради от две различни епохи. Освен етажността, те нямат нищо общо помежду си и не познават архитектурните си езици. Лявата е деликатно орнаментирана, дясната е парвенюшки показна с часовник в абсолютен дисонанс с предназначението й. Новодошлата се опитва може би да намигне на обитателката на квартала от 30-те години на миналия век с някакви познати архитектурни елементи по корниза, но те остават неразбрани. Гостите на хотела под нелепата часовникова куличка изобщо не ги интересува – днес са тук, утре ги няма. По левия тротоар по-нататък, до една неокласически изискана къща с почти възрожденски детайли строят нещо много високо, с твърде агресивни машини за това тясно градско пространство, непригодено за вибрациите и грохота на модерната техника. Навярно ще запушат и прозорчетата по калкана на съседката от другата страна на строежа.


Необитаема крепост на "11 август" и "Искър"

© Александър Геров

Необитаема крепост на "11 август" и "Искър"


Пълна липса на зачитане или съобразяване
със сътвореното от колеги-архитекти
преди нашия 21 век


Тази тенденция достига кулминацията си на пресечката с ул. "11 август"! Дали изобщо някой от инвеститорите или проектантите си е задал въпроса, какво трябва да се е случило на тази дата, че и улица са назовали на нея? Шипченската епопея е забравена в ненаучената история на родината. Важна е печалбата. Само че за да спечелиш от нещо, трябва да му вдъхнеш живот, което явно не се е случило с построената преди десетилетие и все още необитавана сграда на ул. "Искър" 42. При това са я снабдили и с нещо като стражева кула от Средновековието. Ако дадем воля на фантазията си, може да предположим, че е изградена върху стара къща, "социализирана", със запазен или възпроизведен фриз, но й е добавена констукция за подпиране, която реално е калкан, закачен с три реда греди към сградата, така че едната й фасада е сляпа, като гледа към плътна калканна стена на същата сграда, но оттеглена в пространството...


Какъв ли ще е животът на тази архитектурно-строителна приумица? Не случайно още никой не я е населил досега: стърчат кабели, има заложена инсталация, но няма осветителни тела.


Необитаемата крепост, поглед от "11 август"

© Александър Геров

Необитаемата крепост, поглед от "11 август"


Колкото и да се променят през времето строителните норми, човешката топлина и добрият вкус са неизменна спойка на всеки градеж. Много от стогодишните къщи на София са оцелели, въпреки бомбардировките. Колко ли от нафуканите им съседки ще посрещнат 22 век?


Снимките са на Александър Геров. Консултант е арх. Евгени Гацов


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на quatro_4x3
    quatro_4x3
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    "Едва ли щяха да ни посрещат и изпращат каменни орли и лъвове над реки, които нямат нищо общо със Сена, Темза или Дунав, но дават илюзията на столицата ни, че може да се мери с Париж, Лондон или Будапеща,"

    Това сложи край на интереса ми към статията. Отново в стил "От наше село по-хубаво и по-големо нема!".
    Авторката, вземи се разходи до Париж и Лондон, че поне да разбереш какво си написала.

    РУСОФИЛЪТ Е СЪВРЕМЕННИЯТ АНАЛОГ НА ТУРКОФИЛА ПРЕЗ ТУРСКОТО РОБСТВО.
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 8558 Неутрално

    Безотговрни крадци на добри нрави, естетика и вкус живеят днес сред нас...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2519 Неутрално

    "това ново строителство иска да надцака старите къщи и ако не ги разруши, то поне да ги остави да се спихнат..."

    Такава е логиката на нещата - ако искаме центърът на стара София да се запази във вида си от края на първата половина на 20ти век, общината трябва да плати с пари събрани от данъци за реставрация и поддръжка на съотв. сгради-паметници на културата.
    Как да стане това за имоти с безброй наследници и с пари на данъкоплатците?

    I Want To Believe
  4. 4 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Нека не отнемаме красотата на тези стари сгради,а строителството в центъра на София да не се блъска с чара на миналото.
    Навремето,там,където сега е триъгълникът на властта, са съществували невероятни сгради,които са разрушени изцяло,за да бъде изграден този триъгълник!

  5. 5 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    "Много от стогодишните къщи на София са оцелели, въпреки бомбардировките. Колко ли от нафуканите им съседки ще посрещнат 22 век?"
    Много от къщите, строени в началото на 20-ти са оцелели през войната, но голяма част от тях не оцеляха в годините на прехода и агресивното настъпление на мутробарока.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  6. 6 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3013 Неутрално

    Навремето богатите българи са били образовани и са строили с вкус. Сега забогатяха мутрите и строят чалга.

  7. 7 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1012 Неутрално

    "Само че за да спечелиш от нещо, трябва да му вдъхнеш живот"

    Така е - когато в архитектурата е вдъхнат живот, това променя всичко.

    Не само у нас, но почти навсякъде по света хората предпочитат историческите градски центрове с тяхната архитектурна среда. Дори и да не живеят в тях, предпочитат там да се разходят в почивните дни например.

    Дали животът се губи при съвременната архитектура? В много случаи като че ли е така. Съвременните стилове изглеждат прекалено утилитарни и неразбираеми за човек, свикнал с красотата на класицизма, барока или сецесиона. А на всичко отгоре в наши дни се появи (кога заслужено, кога не) и терминът "мутробарок".

    И все пак по света има и случаи на блестящи постижения в модерен архитектурен стил, както например се вижда от тези снимки на гарата в Лиеж:

    https://fr.wikipedia.org/wiki/Gare_de_Li %C3%A8ge-Guillemins#/media/File:Vue_de_la_gare_des_Guillemins.jpg

  8. 8 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2144 Неутрално

    Поздравявам г-жа Мелнишка за статията!

    На едно мнение сме с нея. В София, а съответно и в страната цали пълен архитектурен хаос и тотални безумици на места. Това е така, защото според мен главните архитекти на тези населени места нямат заложени критерии какъв тип сгради са допустими и с какъв облик в тях. Просто има някакви формални изисквания всичко да е в регулация и толкова. И точно това отличава бъларските градове от повечето европейски такива, където има ритмичност и допълване между отделните сгради и стилове. Не знам дали някога и как точно това може и ще се промени. Тези пет века тъмнина по времето на турското иго и още 45 години тоталитаризъм след това са ни откъснали от средата на естествено културно развитие и ще ни трябва време да догоним това изоставане.

    За мен лично един от най-ярките образци на архитектурно безумие в центъра на София е сградата на представителството на Европейската комисия, която по никакъв начин не се вписва в средата, която я заобикаля.

  9. 9 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2144 Неутрално

    От друга страна няма нишо лошо в разнообразието на форми и цветове, но все пак всеки квартал трябва да се подчинява на някаква обща логика, а оттам и градът.

  10. 10 Профил на Подуенски нюанс
    Подуенски нюанс
    Рейтинг: 285 Неутрално

    Актуално!
    Още по-неприятно е състоянието в района между Опълченска, Сливница, Стамболийски и Константин Величков. Всиичко написано тук умножено по 5.
    Но това е съдбата на БГ-то.
    И знам причината за това, както и повечето непредубедени....

    Сидо
  11. 11 Профил на espresso
    espresso
    Рейтинг: 890 Неутрално

    "Едва ли щяха да ни посрещат и изпращат каменни орли и лъвове над реки, които нямат нищо общо със Сена, Темза или Дунав, но дават илюзията на столицата ни, че може да се мери с Париж, Лондон или Будапеща," Това сложи край на интереса ми към статията. Отново в стил "От наше село по-хубаво и по-големо нема!". Авторката, вземи се разходи до Париж и Лондон, че поне да разбереш какво си написала.
    —цитат от коментар 1 на quatro_4x3


    Не чета, но коментирам. Класика. Предполагам, че и от разходките из световни столици сте извлекли най-вече впечатления от караните по улиците коли, ако съдим по ника.

    Статията е много приятна. Дощя ми се да направя една бавна разходка пеша из някой от старите квартали, че в това бързане човек пропуска живота.

    Свободата не е за гратисчии.
  12. 12 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 1996 Неутрално

    Лошото е, че още сгради вместо да бъдат реновирани, ще бъдат оставени да се срутят.

  13. 13 Профил на Цецо
    Цецо
    Рейтинг: 1495 Неутрално

    Наистина къщата от края е трогателно малоумна. Ама авторката определено се е оляла. Навсякъде из европата ново строителство се долепва до старо. Така е било. Така е. И така ще бъде. Това прави града жив. А не музей. Така, че айде по-умерено и ако може с мисъл да се пише и действа.

  14. 14 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 4844 Разстроено

    Навремето е имало богати хора с вкус-а днес много бедни хора с ПАРИ!!Това е ефекта от посткомунистическите простотии и ширещият се мутро-просташки вкус!

    До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !
  15. 15 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1012 Неутрално

    Към коментар 7:

    Нещо линкът не действа, затова ще го сложа по друг начин:

    https://fr.wikipedia.org/wiki/Gare_de_Li %C3%A8ge-Guillemins

  16. 16 Профил на goofy
    goofy
    Рейтинг: 357 Неутрално

    До коментар [#13] от "Цецо":

    Да, има ново строителство навсякъде, но ако сте пътувал из Европа ще видите, че все пак има някаква приемственост в стила, целяща запазването на общия архитектурен облик на съответния град.

  17. 17 Профил на Antoaneta PETROVA Ardashes
    Antoaneta PETROVA Ardashes
    Рейтинг: 455 Неутрално

    Селяните станаха граждани, къщите от барок станаха чалга,а градовете ни чалгарски.Какъв да бъде новия стил всред мисълта за парАта е трудно да се определи, пък и културтрегерите са на ниво залъгване,че са нещо сторили за тази страна.Един виден столичен архитект бе отстранен от общината, а другия гледа кадастъра.Та до къде ще стигнем???

    mihala
  18. 18 Профил на Подуенски нюанс
    Подуенски нюанс
    Рейтинг: 285 Неутрално

    Единствено ни остава утешението, че след периоди на големи провали /какъвто светът преживява през последните години/ все пак идва прогресът и започва нов етап за науката, културата и човекът....

    Сидо
  19. 19 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1365 Любопитно

    Центъра е зле, но е цвете в сравнение с кварталите. Особено новите....... Такива архитектурни извращения с кулички, чупчици, полуетажи, мансарди и пр., насред калта, без нито едно място за паркиране не съм виждал никъде, а съм бил в над 40 страни.....

    Знанието е сила, информацията - власт




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK