"Борисов 3" – тангото продължава

© Георги Кожухаров

Изтичат първите 100 дни на кабинета "Борисов 3". Каква оценка можем да му поставим? В тази статия се ограничавам до анализ на вътрешната политика на правителството, макар тя да е неразривно свързана с външната.

България е "република с парламентарно управление" (чл. 1, ал. 1, Конституция), но моторът на политическия процес е Министерският съвет. Инструмент за това са не подзаконовите актове (постановления, разпореждания и решения), които приема правителството (чл. 147), а неговата законодателна инициатива като колективен орган (чл. 87, ал. 1). 44-тият парламент е произвел шестдесет и девет законопроекта (в това число за изменение и допълнение на Изборния кодекс, Наказателния кодекс, Закона за съдебната власт, Закона за политическите партии, Гражданския процесуален кодекс, Закона за движение по пътищата и т.н.). Естествено не всички са инициирани от кабинета или от депутати подкрепящи управляващата коалиция между ГЕРБ и "Обединените патриоти" (последните отчитат най-голяма активност в нормотворчеството). Но цитираното число изглежда респектиращо.

Първият въпрос, който обаче трябва да поставим, е колко са приетите закони през интересуващия ни период – кабинетът встъпи в длъжност на 4 май, а 44-тият парламент заседава за първи път на 19-ти април. Отговорът е: дванадесет, като повечето са изработени и завещани от предишния парламент. Вместо да запази минута мълчание, някой може да възрази, че тези числа трябва да се анализират предпазливо. Те не непременно са индикатор за нисък коефициент на полезно действие – т.е. не е важен броят на приетите закони, а тяхното качество. Това възражение, по принцип, е основателно.

Но, второ, анализът на законопроектите показва, че немалко от тях преследват

откровено популистки цели и са с "предизвестена смърт"

Типичен пример са упражненията на народните избраници от различни политически сили по темата "промени в избирателната система". Те получиха широк отзвук. И с невъоръжено око се вижда, че целта на законопроекта на ГЕРБ, както и на тези на другите парламентарни групи (внесеният законопроект на "Воля", подготвяният от БСП и т.н., оставям настрани този на ДПС, което поиска премахване на трагикомичния феномен "15/15"), е да се отговори на широко разпространените настроения в обществото за реформа на механизма, по който се конституира Народното събрание.

От една страна, беше ясно, че въпросните експерименти с Изборния кодекс няма да минат; от друга, симулацията на дейност по темата дава възможност ако не да се осуети, поне да се забави щурма на шоумените, както и да се сърфира върху електоралната вълнà. Крайният резултат от тези политически маневри обаче е скъпо струващо на данъкоплатците нищоправене, изразяващо се в тъпчене на място. По всяка вероятност опитите за прекрояване на Изборния кодекс ще продължат. Причината: броят на избирателите, които по принцип искат промени в него е дори по-голям от тези 2.5 млн., които гласуваха за чиста мажоритарна система на последния референдум.

Трето, буксуването и неефективността на законодателния орган са резултат от и доказателство за специфичния

управленски стил на премиера Борисов

добре познат от предишните два недовършени мандата на ГЕРБ. Държавническото изкуство на премиера се заключва в това да се подават сигнали (от него самия или от неговите министри, депутати, партньори в управлението и т.н.) в различни, нерядко дори противоположни посоки. Мненията и позициите на властта се сменят стремглаво, по няколко пъти на ден. Това е политическото танго на Борисов. Въпреки някои специфично балкански или ориенталски орнаменти, стъпките на този данс (една напред, две назад) не са особено оригинални, защото други бележити политически хореографи и танцьори са го практикували в този вид далеч преди нашия премиер.

Същността на този стил е чрез въртеливи движения да се опипа почвата и намери решението, което не само би срещнало най-малко съпротива, а е най-безопасното, както и, по възможност, най-харесваното, одобряваното и пр. Характерни в това отношение са "скандалът НДК", таванът за кешовите плащания, законодателните промени за купуването на български ниви, отпадането на т. нар. клас прослужено време и др. Любопитен факт е, например, че законодателни промени в посока към отпадането на ограничението дадено лице да е пребивавало поне 5 г. на територията на страната, за да купи земя, са инициирани от Министерството на земеделието. В парламента обаче ГЕРБ се съгласи с БСП и "Патриотите", че ограничението трябва да остане, а евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев дори заяви, че можело "да има мораториум върху европейските санкции", които ни заплашват. С други думи, на везните на кантара, в този случай, имаме патриотичен патос и хайдушка чест срещу шамари от Брюксел. Къде ще бъде равновесната точка – предстои да видим, но отсега е ясно, че премиерът ще посочи към нея.

Четвърто, времетраенето на тангото на Борисов е функция от силата на обществения натиск и социалната цена на мерките – ако липсата на реформи може да разклати кабинета, пари изведнъж се намират. Вече видяхме ефирно увеличение на минималните пенсии от 160 на 180 лв. от 1-ви юли (предстои и повторно увеличение с 20 лв. през есента); учителските заплати се вдигат с 15% от септември; протестите на служителите от системата на МВР засега не доведоха до незабавен скок на заплатите им с 15-20%, както те настояват, но доходите им по всяка вероятност ще се увеличат през 2018 г. Цените на тока, газта и топлата вода обаче поскъпнаха от 1-ви юли.

Репликата на властта към искащите по-високи доходи, дойде чрез

Пи Ар делото за фалита на КТБ

Говорител е прокуратурата, но тонът е политически: ако не били тези 4 млрд. лв. потънали в схемите, в която била замесена банката, ръководена от Цветан Василев, щяло да има средства за пенсии, заплати и отбрана. Това че ролята на фигури като Делян Пеевски в далаверите в КТБ е спестена на обществото е показателно. КТБ фалира защото са раздавани кредити по приятелска линия на силните на деня. Прокуратурата твърди, че аферата била без прецедент в най-новата история на страната. Но банковата криза през 1996-97г. също беше породена от рисковото кредитиране на партийни другари и късогледата политика на БНБ. Тогава фалираха петнадесет банки. Двадесет години по-късно, отново висши политици манипулират банковата система по престъпен начин в своя изгода. Как иначе се е диплила "аферата КТБ" – нахална и необезпокоявана под носа на държавата?

Нямат отговор следните трънливи въпроси: кога точно се е "мафиотизирал" г-н Василев при положение, че е изпълнителен директор на КТБ от 2000 г.; има ли и други банки, които днес са в същото положение, има ли политически фигури, в това число от ГЕРБ, които са замесени. Изглежда, че прокуратурата и съдебната система остават инструмент в ръцете на политическата върхушка, използван за дисциплинирането на своенравните (напоследък, бизнесменът-политик Веселин Марешки) и несъгласните.

Пето, първите сто на "Борисов 3" бяха обилно

гарнирани със скандали

Скандалите: нацистките снимки, които предизвикаха острата реакция на посланика на Израел в България Ирит Лилиан и отекнаха в редица европейски медии; решението не друг, а вицепремиерът Валери Симеонов да ръководи Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси; дворцовият спектакъл с участието на Мирослав Боршош, Лиляна Павлова и Бойко Борисов; спорните промени в Закона за съдебната власт, "Суджук гейт" и др.

Политиката е конкурс за популярност, но изчаквателния, противоречив и вечно търсещ аплодисменти стил на Борисов често е неадекватен, когато има нужда от бързи, решителни и предвидими действия. Същевременно,

опозицията остава незабележима

Освен че също се замеси в скандали (например, "ЦУМ-гейт"), БСП продължава зад кадър да играе на хорото. В парламента се запази традицията на плаващите (обикновено безпринципни) мнозинства, формирани ad hoc.

Оставам на мнението, че Борисов няма да успее да подържа четири години сценичния образ на доброто ченге, който сега си е избрал. Проблемът с неговата стратегия е, че "Обединените патриоти" обичат да играят на ръба на закона, а техните лидери са неконтролируеми.