Тръмп и рискът за ядрен конфликт

Тръмп и рискът за ядрен конфликт

© Handout, Reuters



В ерата на атомната бомба светът е бил веднъж на прага на ядрен конфликт. Това е прочутата Кубинска, Октомврийска, или още Карибска криза от 16 - 28 октомври 1962 година. За тези паметни 13 дни противостоенето между двете ядрени суперсили достига нива най-близо катастрофа, за каквато човечеството няма дори идея, освен по картини от Апокалипсиса. Втори случай няма. До днес.


От месец светът е близо до ситуацията от октомври 1962 година. Обективна оценка за събитията е рискована, когато се отнася до екстремни рискове или катастрофи. Но възприятията и оценките на актьорите са показателни.


Преди година Джон Маккейн, сенаторът от Аризона, каза, че Северна Корея разиграва Карибска криза "в забавен ритъм". Това e доста точна и навременна преценка. За съжаление сериозен недостатък във външната политика на Барак Обама беше отлагането на решителни мерки по основните критични точки от такъв мащаб – Сирия, Северна Корея, в немалка степен и Украйна. Както бездействието по отношение на Сирия подейства като покана за Русия да се намеси, така и Северна Корея не остана безразлична към отсъствието на нужния натиск във връзка с ядрените си авантюри. Игнорирането й се отклонява от американската традиция на специален ангажимент към Корейския полуостров след Втората световна война.




Една година след предупреждението на Маккейн в американските политически среди вече се говори за нова Карибска криза като за очевидно състояние. В интервю за CNN Леон Панета, един от най-видните ветерани на федералната администрация, бивш секретар по отбраната и бивш директор на ЦРУ, видимо развълнуван, алармира, че става дума за нещо много сериозно и нещата може да излязат от контрол. Това е ситуация, казва той, най-близка до Карибската криза, на нея трябва да се гледа с извънредна отговорност. "Това не е игра", бяха думите му, адресирани очевидно към настоящия президент.


Може ли САЩ да се въвлекат в ядрен конфликт?


Този въпрос среща интуитивната съпротива на всеобща западна и източнoевропейска нагласа за "края на историята" след 1991 г. Наглед тезата за "край на историята" е утопия по Хегел, който, макар в идеални, а не реални параметри си представя, че еволюцията на човечеството стига до точка на всеобщо ефективно и справедливо управление, проникващо и в международната сфера. Това е буквално и наивно четене. Всъщност най-сериозната поддръжка на тезата на Фукуяма е масово-психологическа.


Дали има или не край на историята е един въпрос. По-скоро няма, а както виждаме в последните години, историята се връща по експлозивен начин. Но след 1991 г. драматично пада нагласата към подготовка за военни конфликти в значителни мащаби, особено ядрени. С разпадането на двуполюсното противостоене се поражда масово-психологически възприятие за успокояване на международните взаимодействия и поместването им в рамки на регулирана през институции комуникация. Тази постановка непрекъснато се опровергава на практика. Но това не й пречи да надживява фактите, които й противоречат. Особено що се отнася до масовите нагласи за война. Не само в масови нагласи, но и в стратегии за сигурност войната е отместена като приоритетен риск и застава зад игра на нетрадиционни рискови фактори, от тероризъм до епидемии, от имиграция до климатични промени.


Ситуацията със Северна Корея опровергава наивния вариант на тезата за края на историята и дори обяснява нейната контрапродуктивност. Дори на практика светът да си остава бурно място, видимото отсъствие на риск от глобален конфликт, общата децентрализация на сили и конфликти, наличието на своеобразен световен полицай в лицето на САЩ, разширяването на ЕС, комерсиализацията на Китай и други фактори отместват систематически усещането за риск от катастрофален конфликт. Такъв риск има, но нагласа за виждане на екстремни риск е омекнала. Оттам и публичното изискване към правителствата да се отнасят максимално към този тип високорискови процеси няма този интензитет.


Това се отнася не само до редовия гражданин, който с облекчение се връща към бизнеса и домашните си дела. То се отнася и до политици от традиционния либерален спектър. Обама не е направил катастрофална грешка във външната си политика. Но е допуснал светът да се движи от силата на дълбинни инерции в степен по-голяма, отколкото отговорното мислене за глобални рискове предполага. Като волю-неволю носещ мандат на световен полицай, американският президент трябва да мисли за възможностите светът да произведе екзистенциален риск, т.е. риск за съществуването на доминиращия ред и поддържания от него мир. Това в някои отношения не е правено или не е правено достатъчно, поради което играта на стражари и апаши с ядрени арсенали изненадва света.


Ситуацията със Северна Корея изглежда отдавна подценена


да не кажа направо изтървана. Трудността на американските президенти да я контролират е свързана главно с ролята на Китай, който заема постепенно мястото на Русия след 1945 година като основен фактор в северната част на Корейския полуостров. Северна Корея е жизнено зависима от Китай за всекидневното си оцеляване и без Китай ще колабира. Но надеждата, че Китай ще се грижи режимът на Ким Чен Ун да не безумства, не е основателна, напротив. Това не става по две причини.


От една страна, Китай не е съгласен с пакети от мерки, които САЩ прилагат към полуострова, особено трупането на военни инсталации на юг от 38-ия паралел. Но второ, може би по-важно, Китай не би желал колапс на режима в Пхенян. Такъв сценарий за Китай би означавал автоматическо присъединяване на Северна Корея към Южна Корея, аналогично на случая с ГДР и федералната република. Оттам следва и силен регионален съюз между Япония, бъдеща обединена Корея, подкрепян от САЩ, подкрепян и дори с възможно участие на страни като Австралия. Подобна конфигурация ще доведе и до размествания на силите в Южнокитайско море и общо до регионално преразпределение на силите. Затова оставянето на въпроса със Северна Корея на Китай не е добра идея. Китай е задължителен фактор в решаването на криза със Северна Корея, но в съвсем друг режим на активна политика и дипломация.


Бавно и полека, в забавен ритъм Северна Корея доведе света до осъзнаване на огромния риск, който игнорирането на ядрените й програми може да създаде. Северна Корея е стигнала нива на ракетно, а вероятно и ядрено оборудване, което в последните месеци демонстрира многократно. "Херметичното кралство", както я наричат, има балистични ракети, които могат да достигнат вече и континенталните територии на САЩ. Според някои изследователи те може би имат обсег до градове като Чикаго, а не само до западния бряг. Това е изненада за САЩ. Дори разузнаването да е имало сведения, те или са игнорирани, или не са били достатъчни за оценка на прогреса, който Северна Корея е направила. Освен ракетните носители Северна Корея вероятно е развила и ядрени глави. Това е спорен въпрос, сведения няма, но съмненията се покачват всеки месец. Дори и да се окаже преувеличено допускане, самият факт на подозренията, че е възможно, е достатъчен нещата да се вземат сериозно. Много е вероятно Русия, заинтересована от покачване на хаоса в света, да снабдява Северна Корея с необходими елементи и технологии за развитие на ядрено оръжие.


Какви обаче са факторите от втори ред, които могат да тласнат Северна Корея към употреба на ядрено оръжие, ако приемем, че първият фактор, самото ядрено оръжие, е налице. Основният, приоритетен риск е самата ядрена програма, развита до настоящите си нива. Вторични рискове са онези, които могат да доведат до пускането й в действие. Вторичните рискове са група, не един, а тяхното натрупване покачва вероятността Северна Корея да премине към действия.
Този въпрос засяга най-неприятната част в цялата ситуация. Той има отношение към характера на самото ядрено оръжие като инструмент за масово поразяване и произвеждане на катастрофа с трудно измерими последици.


Както показва Карибската криза и множеството изследвания на политиката на ядрено противостоене, това е в неимоверна степен въпрос на психология.


Единствената сериозна превенция срещу ядрено оръжие е просто да го няма


По тази причина още със създаването му ООН гласува резолюция за елиминиране на ядрените оръжия (1946), още преди СССР и Великобритания да са направили първите си ядрени опити. Оттогава до днес опитите за ликвидация или ограничаване вървят паралелно с развитието на самите оръжия. Но щом ядреното оръжие съществува, един от ефектите му е психологизиране на решенията по използването му. Карибската криза е изцяло битка на манталитети и емоции, няма нищо друго, никакви институции, никаква дипломация, никакви посредници, нищо от регулярен системен порядък. Има само една граница, на която решаващо е личното решение на президента Кенеди.


Психологизацията на ядрената политика не засяга развитието на ядрените потенциали. Те растат по неизбежни системни причини, а не по нечие желание. Психологията е фактор при ускорението, с което дадени правителства могат да навлязат в ситуацията на употребата им. Те са и върховен фактор в мига, в който се взема решение за изстрелване на ядрена ракета. Тук трябва да действа втора и не по-малко сериозна политика на превенция. В демократични режими тя е свързана с особени протоколи, които целят отстраняване на грешка и произвол при активиране на ядрена установка. Това сме го виждали много по филмите, то е реално.


И все пак необходимите протоколи няма как да включват действия от политически порядък, които водят до ситуации на риск от ядрен конфликт. Те преди всичко не могат да покрият странно поведение като това на Доналд Тръмп. Спрямо Северна Корея САЩ трябва да допълнят класическата за времето на ядреното противостоене политика на възпиране (deterrence, замислена за пръв път от Джордж Кенън). Такава политика днес не е сводима до отношения между два полюса и ограничен клас фактори. Обратно, политика на възпиране на Северна Корея предполага по-широко портфолио от мерки, отколкото в периода 1947 - 1991 година. САЩ трябва да разгънат стратегически регистър от политики, сред които на преден план се нареждат следните:


Първо, координирани действия с Китай за въздействие върху Пхенян. Това към момента е трудно, защото предполага нива на доверие, които Тръмп разколеба още в кампанията, а като президент допълнително разклати.


Второ, нужна е мобилизация на повече партньори, отколкото за друг район. Необходимо е на твоя страна да са не само Япония и Южна Корея, но и страни от ЕС, Австралия и други в региона. Но Тръмп разваля систематично отношенията си с тези страни, така че това не е лесна задача.


Трето, нужно е съгласие в международни организации. Цялото поведение на Тръмп по иронизиране, критика и денонсиране на традиционни партньори, Китай като търговски спекулант и международните институции след 1945 година прави задачата доста трудна. Не само доверието е разрушено, но и самият Тръмп няма лична нагласа към строене на консенсуси. Това му е психопатологически чуждо.


Четвърто, освен санкциите, които Съветът за сигурност за пореден път гласува, нужна е нормална политика на търгуване с отстъпки, стимули и наказания. Това е доста сложна работа при вече комплицираната ситуация. Тръмп може да я остави на опитните хора в екипа си, но сам по себе си е неспособен дори да я изтърпи.


Лично аз не си представям, че дори такъв пакет ще помогне безусловно. Северна Корея е изправена срещу света в една пределно хазартна поза. Тя е организирала дори всекидневното си живеене около идеята за последната война и ядреното оръжие. Тази нагласа и съответните военни инструменти са идентични на самия режим. Той не си представя алтернативи. Тъкмо тази безалтернативност прави ситуацията толкова опасна: на Северна Корея, изглежда, няма какво да се предложи. Но също тъкмо по тази причина пакетът мерки трябва много упорито и умно да бъде приложен.


Трудно е обаче да си представим, че екип, воден от Тръмп, разгръща такава кампания. Самият екип, без своя лидер, може да го направи. Но с Тръмп начело перспективата не е много светла. Тръмп няма консистентно поведение; уволнява и назначава по истеричен начин; води безсмислена война с медиите; излива безумства в Туитър; лъже непрекъснато; внезапно намразва някои от приближените си; прави шоу с бивши избиратели; не се занимава строго с управление, стратегии и планиране. И така нататък, безброй характеристики, които изобразяват един нестабилен персонаж, който не си е на мястото.


Така стигаме до един недотам успокоителен извод. Първият ред рискове, свързан с развития военно-ядрен капацитет от Северна Корея, е налице, а и там нищо изненадващо ново не се е случило. Вторият ред рискове, който може да създаде условия за употреба на тези потенциали, е в динамика, развива се в момента. И дори наглед да е удивително, от втория ред рискове на първо място трябва да се постави самият американски президент Тръмп. Думите по адрес на Северна Корея, че я очаква "огън и ярост, каквито светът не е виждал", просто втрещиха целия свят, особено Южна Корея, вероятната първа жертва на един ядрен кошмар.


Текстът е от поредицата "Факторът Тръмп". В нея четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Автор е Стефан Попов от "РискМонитор"


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Viva la Evolution
    Viva la Evolution
    Рейтинг: 1432 Неутрално

    Изгубихте ме още в началото на статията. Днес се знае много добре, че по времето на Кубинската криза СССР е разполагал с много малко бойни глави и никакви средства за доставката им до територията на САЩ!!! Могли са от злоба да атакуват единствено Европа, като ответният удар от САЩ е щял да бъде унищожителен. Все-пак Русия има на практика само 2 важни града, които ако бъдат унищожени, Русия не може да се брои за държава.

    Раковски: "Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част. "
  2. 2 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2324 Неутрално

    Абе кой е по-шантав Тръм или Ким, барем Ким да е по-добре с акъл учил е в Швейцария !

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  3. 3 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1283 Неутрално

    Какъв ядрен конфликт? Дебелото даде на заден. Очаквано.

    The best way to predict the future is to invent it.
  4. 4 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Да се внушава:" Всеки момент ще се изпотрепем"!! Балъка трябва да е под стрес тролчета изроди мои, за да може Аамбубата да му вади душата!! Ей на агитпропа на Ким Чен кво ги прави техните!! И в Русия "всеки момент ще ги нападне НАТО" и там дядя Пу се е бетонирал

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  5. 5 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2324 Неутрално

    До коментар [#1] от "Георги":
    Всъщност това то за това САЩ са имали толкова ядове с Германците които са се бунтували постоянно срещу окупационната митиканска войска което продължава и до днес!
    Я пак си погледни за 1962г. как са седели нещата!
    http://nsarchive.gwu.edu/NSAEBB/NSAEBB399/

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  6. 6 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1463 Неутрално

    Аз си мисля, че всичко това е политика на дрънкане на оръжие и нищо повече. Ким, колкото и да изглежда луд, вероятно е наясно, че въоръжена конфронтация със САЩ значи бесило за него. При това с голям брой жертви от двете Корей!! И при създаването на много по-голям брой Чернобили. Тръмп, от друга страна, ползва ситуацията за да вдигне поне малко рейтинга си. И както винаги (пример - насилието във Вирджиния!), реакцията му е неадекватна.

  7. 7 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2165 Неутрално

    Дано някой не натисне копчето по погрешка.

  8. 8 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3657 Весело

    но е обаче да си представим, че екип, воден от Тръмп, разгръща такава кампания. Самият екип, без своя лидер, може да го направи. Но с Тръмп начело перспективата не е много светла.
    =======
    Има 2 америки..

    Bukalemun
  9. 9 Профил на fonon
    fonon
    Рейтинг: 551 Неутрално
  10. 10 Профил на a4kataaa
    a4kataaa
    Рейтинг: 301 Весело

    И пак Тръмп е виновен :D

  11. 11 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2884 Гневно

    Колкото и да се напъва Тръмп не може да навреди толкова силно на САЩ колкото Барак Обама, защото няма да управлява толкова дълго. Обама отгледа с миролюбив поглед няколко сатрапа по света, взе си нобеловата премия и си е ОК.

    подпис
  12. 12 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3190 Неутрално

    Още в първото изречени са натъкваме на спекулация! Светът НЕ е бил на "прага на ядрен конфликт" през Кубинската криза. Прочетете за това в "Майката на дявола" от Виктор Суворов.

  13. 13 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8064 Неутрално

    Дебеланкото засега щял да се въздържи и да следи действията на САЩ.

  14. 14 Профил на quatro_4x3
    quatro_4x3
    Рейтинг: 1581 Неутрално

    Глупава статия!

    "Такъв сценарий за Китай би означавал автоматическо присъединяване на Северна Корея към Южна Корея, аналогично на случая с ГДР и федералната република. Оттам следва и силен регионален съюз между Япония, бъдеща обединена Корея, подкрепян от САЩ, подкрепян и дори с възможно участие на страни като Австралия. Подобна конфигурация ще доведе и до размествания на силите в Южнокитайско море и общо до регионално преразпределение на силите. "

    Тоя силен съюз съществува в момента! Включването на С.Корея, след обединяването с Южна, може само да го отслаби временно икономически по отношение на Ю.Корея, поради необходимостта от огромни разходи, докато Северна заприлича на нещо нормално. Просто Китай ще остане без една бандитска държава, която му е подчинена.

    Нямам такъв дворец, не е кичозен и мебелите в него са красиви!!!
  15. 15 Профил на carmello
    carmello
    Рейтинг: 759 Неутрално

    доста разтеглена статия, но с верни заключения- Обама изпусна нещата от контрол, а Тръмп не знае как да ги оправи и говори глупости

    не трябва да се забравя, че падането на режима ще доведе моментално до 20 милиона гладни емигранта, които никой не иска, така че май засега всички ще си налягат парцалите и керванът ще си върви

  16. 16 Профил на carmello
    carmello
    Рейтинг: 759 Неутрално

    До коментар [#14] от "quatro_4x3":

    ''след обединяването с Южна, може само да го отслаби временно икономически по отношение на Ю.Корея, поради необходимостта от огромни разходи''

    зависи с колко милиарда $$$ ще помогнат американците

  17. 17 Профил на mekarshalev
    mekarshalev
    Рейтинг: 481 Весело

    До коментар [#8] от "eti mehter":

    ти па чалмичке откъде ги знаеш тия работи???

  18. 18 Профил на ИванКар
    ИванКар
    Рейтинг: 279 Неутрално

    Стефане, шиндилин бял гълъбо, Шмукер говори ясно за съветски ракети, а ти за руски - тия модератори ко праят? Пред последните два дни усилено се мусира идеята за "предаване" /както щеш - продаване, кражба или размяна/ на пакета от данни за ракетните двигатели от КБ "Южное" в Киев на дугарчето им Ким Чен Ън и екзалтирано обдъвкване на вариантите. Даже и парадокси се изръсиха от фейковия поток - Държавният департмент на САЩ е "рзтревожен" от тази вероятност, а големите вестници пишат, че корейците са създали ракетите сами. И никаква Русия! Няма ли да започнете да глобявате фейкарите или да ги сресвате "срещу косъма", др. модератори?

  19. 19 Профил на ИванКар
    ИванКар
    Рейтинг: 279 Неутрално

    До коментар [#16] от "carmello":

    Глупости! От всичкия почти 20 трилионен дълг на Щатите близо 4 трилиона са китайски. Достатъчно е да си ги дръпне и Тръмп го отвява вятъра на промените. Цялата тая миша тупурдия е за вдигане на рейтинга на Президента!

  20. 20 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 1684 Неутрално

    Поредното грантаджийско плюене. Минава през галоп за вината на Обама който с мекушавото си поведение позволи на поставената на колене Русия да се почувства отново сила, въобще не се интересуваше от един луд диктор в Северна Корея как трупа оръжия, изпусна Сирия от което пък дойде мигрантското нашествие... И още много неща с които докара света до това състояние на кочина което е в момента.

    За това няколко реда след което цяла статия колко лош е Тръмп и как няма да реши проблемите. Ами като са толкова лесни защо не ги решихте вие когато бяхте на власт с любимият ви Обама? Не ги решихте а напротив, позволихте им да се развият. Така че сте последните които могат да дават акъл. Това либерастите са по-гадни дори от комунистите.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  21. 21 Профил на Morbias
    Morbias
    Рейтинг: 1011 Весело

    До коментар [#19] от "ИванКар":

    "Достатъчно е да си ги дръпне и Тръмп го отвява вятъра на промените"

    Задължителен тест по финансова неграмотност ли минавате руските тролове?

    Как точно ще си ги 'дръпне'? Имате ли изобщо бегла представа какви са финансовите връзки между Щатите и Китай и как работят съответните финансови инструменти?

    Като не са ясни нещата питайте. Ама агресивното невежество е жалка история

    The Morbias Station is a transport hub that focuses all traffic passing through Taryd's jumpgates
  22. 22 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1738 Неутрално

    Статията е насочена към нас, т.н. обикновени хора, които наистина сме загубили голяма част от рефлекса за съществуването на рискове и заплахи, които ако ни дойдат до главата, проблемите с качеството или неговата липса на строежа на магистрали, услугите в туризма или проблема със степите в Дибруджа ще си останат много приятен спомен за едно чудно хубаво време.
    И не става дума за истеризиране, но автора се опитва, при това не бих казал несполучливо да ни покаже, че по едни, да ги наречем обективни причини в международен план, всичко е възможно.
    Нека все пак не забравяме, че както на пръв поглед нищо не зависи от отделния човек (олеле, колко е страшна глобализацията и въобще световните заговори и конспирации) така в същото време всеки, включително такива като Тръмп и Путин си треперят за местенцата и зависят всъщност точно от такива обикновени хора като нас.
    Ние, в малките страни също влияем на нашите си управници и в степента в която го правим или не, извеждаме някакво национално представителство, което в съчетание с други подобни на нас "малки" страни, формира някакво обществено мнение - на ниво ЕС или ООН.
    На мен ми е интересно и нещо друго, след като автора, а и много от нас определят САЩ , като "световен жандарм" и съответно, освен че формираме негативно отношение към тази страна ( защо ли?), вменяваме и някакви задължения, като да води от наше име ( но без да си плащаме, нали сме все хитреци) някакви политики, които пак ние свободно и защо не злобно да критикуваме, та защо не си зададем простия въпрос:
    "Като има световен жандарм, няма ли и ако да кой световния бандит?"

  23. 23 Профил на carmello
    carmello
    Рейтинг: 759 Весело

    До коментар [#16] от "carmello":Глупости! От всичкия почти 20 трилионен дълг на Щатите близо 4 трилиона са китайски. Достатъчно е да си ги дръпне и Тръмп го отвява вятъра на промените. Цялата тая миша тупурдия е за вдигане на рейтинга на Президента!
    —цитат от коментар 19 на ИванКар


    то тва така става, отиваш до банкомата и дръпваш, абе къде ви намират такива.......

  24. 24 Профил на joro4900
    joro4900
    Рейтинг: 766 Весело

    Стевън пак ак//нал от висок полет...А бе нЕма ли кой да му обЯсни на тоя човечец, че с „трудовете“ си по тема Тръмп предизвиква само смях и съжаление...

  25. 25 Профил на dr.web
    dr.web
    Рейтинг: 279 Неутрално

    Не занимавайте повече хората с тази северно-корейска простотия - тук и без това си имаме предостатъчно нашенски.

  26. 26 Профил на tiger
    tiger
    Рейтинг: 435 Неутрално

    Тръмп е българският Костов. И двамата са виновни за всичко. Включително и за тъпотата на тези, които вярват в тези глупости.

  27. 27 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 334 Неутрално

    Уффф, стига с този Тръмп! Вече и на птичките е ясно, че от този нищо не зависи! Той не е най-мощният, а най-немощният човек на света! Но още не е научил правилата на играта и не може да го прикрива!

    Мърфи е оптимист!
  28. 28 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1400 Весело

    Бля, бля, бля... на английски...

  29. 29 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3050 Весело

    Тц, тц, тц!
    Че дълго, че напоително, че дълбоко ... И УжасТ, ужасТ, ужасТ!

    Стефане, аре, молим ти са, не по-високо от обущата, а?
    Ти май си си повярвал, че си фактор, громящ Злото?
    УжасТ, ужасТ !

  30. 30 Профил на ИванКар
    ИванКар
    Рейтинг: 279 Неутрално

    До коментар [#24] от "joro4900":

    Няколко пъти вече му казвам, че не става за такава дейност, но той няма друг занаят, това е. Да беше научил някакво ръкоделие, барем. Стефи, да знаеш, че Ким се отказа от бомбардировката на Гуам.

  31. 31 Профил на ИванКар
    ИванКар
    Рейтинг: 279 Неутрално

    До коментар [#21] от "evlampi":

    Лампа, знам какви са тия отношения, защото всеки ден ги виждам - към 45- 50% от стоките са китайски, а в сферата на по-специалните производства и услугите делът на "китайската ръка" е много висок / тук са на "кантар" с индийците/. Колкото до хартийките, наречени доларе, могат да си ги дръпнат, ако отношенията им се затегнат. Как? Значителна част от дълга е заложен в ценни книжа, които имат падежен срок /дано това да го знаеш/. Китайските инвестиции в американската икономика надхвърлят /в момента на годишна база/ 400 милиарда, а за последните 10 години са над 2 трилиона. /бива да почетеш, щото простотията се облагородява от четивото/. Единствено вярното загатване в твоя въпрос се отнася към печалбата - ритването на кросното ще остави без работа милиони китайци, а заемите и инвестициите се връщат в Китай като значителна сума. Бедата е в това, че Щатите, по същество, грабят Китай /и много други страни, влагащи в тяхната икономика/ с ниска норма на печалбата и грамадните суми идат от обемите на сделките /предполагам, че можеш да го разбереш/. Дори съкращаването на тези обеми, трансформацията на американския импорт или значителното снижаване на котировките е нежелателно, особено за китайците, сега. Но другата възможност за "дръпване" е криптовалутата /един от видовете се нарича "биткойн", да знайш/ или изтласкването на долара от съответния пазар и замяната му от юани. Америкосите не могат да си позволят да "сварят" кокошцитата, дето им носи златни яйца. Той, доларът и без друго отдавна не е покрит с нищо, освен със зелена боя и юнашко доверие, та всичко може да се случи и извън рамките на посочените от мен тук 4 начина за "дръпване". Прочети още веднаж-дваж, води си бележки и си задай въпросите, ако възникнат такива. А на разисквания тук ще ти кажа - регионът е твърде важен за Щатите и никой сериозен стейтс-мен няма да дръзне да го разбута.

  32. 32 Профил на ИванКар
    ИванКар
    Рейтинг: 279 Неутрално

    До коментар [#14] от "quatro_4x3":

    Четири-трети кварта /не знам какво число е/, кой и кога съедини двете Кореи? Това розови мечти ли са или цветни сънища? В Тихоокеанския район е налице относителна стабилност заради текущите процеси на интеграция в него. Но дори доминиращата сила - Щатите - не можа да промени статута по времето, когато северняците мряха от глад, а сега си е направо късно. И Китай и Русия ще играят с тая карта, а козенето с нея вече срита и Незалежната, като източник на двигателите за северокорейските ракети. Както личи /и от историята/, всяко събитие в един момент започва свой самостотелен живот и неговото развитие вече все по-слабо зависи от първоначалните причини. Та заради това ще затихне...

  33. 33 Профил на Morbias
    Morbias
    Рейтинг: 1011 Весело

    До коментар [#31] от "ИванКар":

    Как точно Китай ще 'дръпне' Щатски дълг който 'държи'? Щото облигациите си имат дата, а Щатите си плащат като попове без никви проблеми. Не съществува вариант при който Китай просто трясва някаква 'сметка' ей така утре и казва - ха сега излизайте от парите. Това са халюцинации на разни с 'айкю' на атакаджия

    The Morbias Station is a transport hub that focuses all traffic passing through Taryd's jumpgates
  34. 34 Профил на Иван К.
    Иван К.
    Рейтинг: 279 Неутрално

    До коментар [#21] от "evlampi":Лампа, знам какви са тия отношения, защото всеки ден ги виждам - към 45- 50% от стоките са китайски, а в сферата на по-специалните производства и услугите делът на "китайската ръка" е много висок / тук са на "кантар" с индийците/. Колкото до хартийките, наречени доларе, могат да си ги дръпнат, ако отношенията им се затегнат. Как? Значителна част от дълга е заложен в ценни книжа, които имат падежен срок /дано това да го знаеш/. Китайските инвестиции в американската икономика надхвърлят /в момента на годишна база/ 400 милиарда, а за последните 10 години са над 2 трилиона. /бива да почетеш, щото простотията се облагородява от четивото/. Единствено вярното загатване в твоя въпрос се отнася към печалбата - ритването на кросното ще остави без работа милиони китайци, а заемите и инвестициите се връщат в Китай като значителна сума. Бедата е в това, че Щатите, по същество, грабят Китай /и много други страни, влагащи в тяхната икономика/ с ниска норма на печалбата и грамадните суми идат от обемите на сделките /предполагам, че можеш да го разбереш/. Дори съкращаването на тези обеми, трансформацията на американския импорт или значителното снижаване на котировките е нежелателно, особено за китайците, сега. Но другата възможност за "дръпване" е криптовалутата /един от видовете се нарича "биткойн", да знайш/ или изтласкването на долара от съответния пазар и замяната му от юани. Америкосите не могат да си позволят да "сварят" кокошцитата, дето им носи златни яйца. Той, доларът и без друго отдавна не е покрит с нищо, освен със зелена боя и юнашко доверие, та всичко може да се случи и извън рамките на посочените от мен тук 4 начина за "дръпване". Прочети още веднаж-дваж, води си бележки и си задай въпросите, ако възникнат такива. А на разисквания тук ще ти кажа - регионът е твърде важен за Щатите и никой сериозен стейтс-мен няма да дръзне да го разбута.
    —цитат от коментар 31 на ИванКар


    Пишеш сериозни глупости Китай не може да си дръпне никакъв дълг, може единствеено да спре да купува облигации и да спре да инвестира , а за старите чак а падежа , а може и да ги извади на пазарите и да си търси парите на момента , но ще им срине цената и китайците ще получат минимален процент от тези 4 трилиона. При описаният от теб сценарий , единственият , който ще го отнесе е самият Китай и затова не го правят китайците , в САщ дори и няма да го усетят , малко ще се вдигне безработицата и някое друго тримесиче ще има спад и до толкоз , а в Кита ще има революция.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK