Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters



Не ляво – дясно, а реформа!", декларира в книгата си "Революция. Битката за Франция" Еманюел Макрон. В нея той излага визията си за Франция и Европа като баланс между двата основни лозунга на дясното и лявото – икономически либерализъм и социална защита.


В стила ѝ веднага си личи, че Макрон е завършил философия в Сорбоната и е сред първенците на елитното Висше училище по администрация (ENA).


Тепърва ще се види дали ще реализира обещанията си да вдъхне нов живот на "склерозиралите" френски структури, да реформира правосъдието, образованието, данъчната система и кодекса на труда, да оптимизира администрацията, да опрости системата на пенсионното осигуряване, да изземе от работодателите и синдикатите управлението на осигуровките срещу безработица и да го прехвърли към държавата, да опрости нормативната основа на икономическата активност и да даде повече свобода на компаниите.




На 24 август френският президент пристига на кратко посещение в България и то се свързва в значителна степен с призива му всяка страна от Европейския съюз да започне дебат за неговото бъдеще и своето място в съюза. В самото навечерие на визитата издателство "Слънце" разпространява от 18 август на български емблематичната книга на Еманюел Макрон и любезно предостави на "Дневник" откъс от нея (акцентите в текста са на редакцията):


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


ДА ПОСТАВИМ ЕВРОПА НА НОВИ ОСНОВИ


За да бъдем господари на съдбата си, имаме нужда от Европа.


От толкова години вече нашите политици ни внушават, че Европа е проблем, че тя е виновна за всички злини.


Трябва ли тук да припомням, че Европа сме ние? Ние, които географското ни положение и историята са поставили в центъра ѝ. Ние, които изградихме и избрахме. Ние, които гласуваме за нейните представители. Нека го кажем направо: да се избере президент на републиката, означава да се избере този, които от името на Франция ще заседава в Европейския съвет.


Когато гледам огромния свят, сигурен съм в две неща: това, което ни обединява в Европа, е по-силно от онова, което ни разделя, и че ако не го разберем, шансовете гласът ни да натежи в разговорите с Китай или Съединените щати, са минимални.


Всъщност чии наследници сме ние?


В историята на политическите конструкции Европа като структура е млада. Тя е само на шейсет и пет години, но изглежда вече изтощена.


С течение на десетилетията проектът на бащите основатели затъна в процедури. Загуби се сред договорите. Обърка се поради липса на визия.


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


Проектът се основаваше на едно тройно обещание: обещание за мир, за просперитет и за свобода. Проект, дълбоко френски по дух.


Европейската конструкция е рожба на мира, тя го стабилизира. В продължение на десетилетия тя превърна мечтата за мир в реалност за милиони европейци. И то до такава степен, че някои от нас повярваха, че е дошъл краят на конфликтите, забравяйки каква е била истинската история на континента. Защото европейската мечта винаги е била мечта за империя и за военен съюз. От времето на Цезар, Карл Велики, Наполеон, та чак до драмата с хитлеризма. Никога не трябва да забравяме, че на европейския континент войната е нашето минало и може да стане и наше бъдеще, ако не изградим една свободна Европа. За пръв път успяхме да създадем съюз на континента по мирен и демократичен път. Нашата европейска мечта придоби непозната дотогава форма на нехегемонна конструкция, създадена, за да може близки народи най-накрая да живеят в мир след трагедиите на две войни или поне дотолкова, доколкото е възможно след моралната травма, която нанесоха: геноцида над евреите, масовите убийства, дори предателството по отношение на западноевропейския идеал.


След това Европа на просперитета – това е другото първоначално обещание. Съсипаната от войната Европа не можеше да си представи общ проект, който да няма за цел нейното икономическо възстановяване. Въпреки кризата тя съумя да изгради икономически и социален модел, който няма равен на себе си в света.


И накрая и Европа на свободата и на първо място на свободата на придвижване както на хора, така и на блага... Шенген, програмата "Еразмус", еврото, премахването на преградите – от банковите такси до цените на роуминга при телефонните разговори – са конкретен израз на Европа на мобилността.


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


На европейците днес им се струва, че тези три основополагащи обещания сега са предадени.


Обещанието за мир е неустойчиво. Сирийската, либийската или украинската криза, големите миграционни потоци – нещо невиждано от шейсет години насам, и най-вече повтарящите се терористични атаки на наша земя ни отвориха очите: нишката на историята не е прекъсната. Не сме загърбили войната и конфликтите.


Изменихме и на обещанието за просперитет. Европа си остава потънала в лепкав несигурен растеж. Самият аз, откакто съм осъзнал света ставащото в него, слушам да се говори за криза. А и днес в еврозоната всеки пети младеж е безработен. При това положение какво желание за приобщаване може да предизвика Европа сред младите поколения? Европа съумя спешно да се справи, когато еврото беше застрашено. Но трябва да отбележим, че призивът за строги икономии не може да бъде проект за бъдещето, както и ограничаването на дефицитите не може да е политическа цел.


И накрая: обещанието за свобода загуби силата си. Свободата на придвижване по-специално всеки ден се поставя под въпрос. Това става поради икономически и интеграционни причини, породени от миграционните потоци. Също и заради основания за сигурност поради заплахата от тероризъм. Или погледнато в по-широк план, защото упоритата безработица и задълбочаването на неравенствата водят до отхвърляне на отварянето към света и до изкушението да се затворим в собствените си граници.


Тези три обещания не бива да се поставят под съмнение. Те все така представляват един прекрасен проект. Но той не би могъл да се осъществи, ако се затворим в себе си.


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


Какво се случи?


Европейският съюз се изтощи по вина на всички ни. Сега навсякъде се долавя безсилието на идеите методите му. Това е цялостна система, която предава богу дух и върти на празни обороти. Заседанията на върха, в които участват държавните и правителствените ръководители, се превърнаха в карикатура: заседават при заключени врати, повтарят великите принципи, променят по някоя дума в поредната декларация, за да не копират другата от предишното им заседание. Това е система, откъсната от света и от реалност­та. Какво ми споделиха земеделските стопани от Бретан, с които се срещнах през последните месеци? Те не ми казаха, че са против Европа или против общата селскостопанска политика, която е толкова важна за нас. Но ми обясниха, че са срещу доведените до крайност правила, срещу дребнавата бюрократщина, срещу безпочвения интервенционизъм.


Създателите на европейския проект вярваха, че политиката ще следва икономиката и че от единния пазар и общата валута може да се роди и обща европейска държава. След половин век реалността заличи тази илюзия. Политическа Европа така и не се появи. Европа дори стана по-слаба в резултат на колективната ни вина.


Най-напред, защото самите ние искахме да я отслабим. Държавните и правителствените ръководители правеха всичко възможно в продължение на години, за да сложат начело на Европейския съюз слаби водачи.


Те решиха да създадат комисия от двайсет и осем комисари. Това я прави нефункционална и, разбира се, ще трябва организацията на комисията да се преразгледа, за да се върне тя към истинската колегиалност и ефективност от времето на Жак Делор.


Европейският съюз постепенно изостави визията си, подменяйки я с процедури, и обърка своята цел – Европейски съюз – с техническите, монетарните, юридическите, институционните начини за постигането ѝ. Накрая един тежък оловен похлупак захлупи въпроса, и не само него: за нас стана рефлекс да виним Европа за всичките си проблеми, но да се замисляме за ролята на комисията или за множащите се директиви, означаваше да се показваме като лоши европейци.


Що се отнася до французите, разривът стана през 2005 година. Тогава чрез референдум стигнахме до констатацията, че тази Европа може би вече не е нашата. Тя беше станала прекалено, изключително либерална, отдалечена от нашите ценности. И практически се бе превърнала дори в заплаха по отношение на традиционните за страната ни печалби от селското стопанство, или с оглед на новите предизвикателства в лицето на емиграцията.


Тези негативни чувства се засилиха след референдума през 2005 година, защото защитниците на Европа отговориха на травматизиращото "не" с бягство от дебати и от обмяна на идеи. Гръцката монетарна криза разкри подобен дефицит, при който, прикривайки се зад обявения апокалипсис и договаряната скрита мизерия, европейските политически елити се отказаха от необходимата дискусия.


Европа се изтощи от липсата на отговорност. Самите ние, французите, много често всъщност считахме, че в крайна сметка, за да защитим добре националния си интерес, трябва да пренебрегнем европейските правила, в чието изработване самите ние бяхме вложили усилия. Освен това и липсата на действен контрол на европейските политики ни направи по-уязвими. Показателно е, че не се състоя нито един истински политически дебат – нямаше подходящи инстанции, където да се обсъдят решенията, благодарение на които чрез общата валута беше допуснато някои държави като Гърция, Италия, Испания, Португалия, но също и самите ние, да живеят над финансовите си възможности с риск да настъпи катастрофа. Изборът на европейски ръководители, навиците на техните администрации, пролиферацията (в случая увеличаване, умножаване на закони и разпоредби - бел. ред.) на правила, недостатъчно ясният принцип на субсидиране трябва постоянно да се подлагат на критичен анализ. Само че европейските институции днес не са в състояние да го направят.


Освен това те в много голяма степен са неспособни ефективно да защитават ценностите – отвъд икономиката – на които се основава Европейският съюз. Никой не бива да си мисли, че хуманизмът няма особено значение. Винаги съм подкрепял усилията на гръцкото правителство да запази мястото си в европейската валутна система. Но останах изненадан, че в нито един момент на преговарящите от името на Европейския съюз дори не им хрумна да припомнят на гръцките власти, че трябва да се съобразяват с европейските правила, които те видимо бяха пренебрегнали през последните години, и по-специално свързаните с правото на убежище. Някои неотдавнашни решения на унгарското правителство застрашиха принципите, на които се основава Европа, и не станаха предмет дори на една десета от съвещанията на високо равнище, към които презглава хукват всички, когато парите на данъкоплатците или финансовото здраве на банките изглеждат застрашени. Не би трябвало да приемаме подобен вид съглашателство.


И накрая - Европейският съюз отслабва сам себе си, когато допуска собствената си дезинтеграция заради своя конформизъм, лишен от визия. Какво да кажем за договора от февруари 2016 година, който предлагаше Европа на тепсия на Великобритания, отстъпвайки пред нейния шантаж?


Поради всичките тези причини за мен отиващото към своя край десетилетие в това отношение е загубен десетгодишен период.


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


Brexit впрочем е името на тази криза и симптом за изтощението, белязало Европа. Но да се надяваме също така – и в това е отговорността ни на реформатори, – че е и начало на абсолютно необходимото преосноваване на Европейския съюз.


Brexit не е егоистичен акт. Никога не трябва да обвиняваме когото и да било, че е гласувал неправилно – това няма никакъв смисъл. Разбира се, би било по-лесно "народът да се разпусне", както казваше Бертолт Брехт, вместо да гледаме проблемите право в лицето. Аз предпочитам втората опция.


Brexit е израз на необходимостта от защита. Той е отражение на отхвърлянето на един обществен модел, който самите британски ръководители защитаваха. На общество, което проповядваше отвореност към света, без да се интересува от деструктивните процеси – индустриални, икономически, социални, – които това отваряне задължително отприщва, когато настъпва много бързо. Той е израз и на слабостите на политическата класа, която в лицето на Ев-ропа намери своята изкупителна жертва, преди да обясни, че напускането на Европейския съюз ще бъде бедствие. Прояви се в един публичен дебат, водещ към катастрофа заради арогантността на експертите, съчетана с лъжата на демагозите.


В този смисъл Brexit не е британска криза, а европейска. Той е тревожен сигнал към всички държави – членки на съюза, към всички онези, които отказват да видят негативните ефекти от глобализацията. Защото нашите общества до едно са разделени на две почти равни части между привържениците на отварянето към света и защитниците на затварянето. Германските регионални избори, местните избори в Италия, президентските в Австрия, полските и унгарските изборни криволици и разбира се, надигането у нас, във Франция, на Националния фронт – всичките тези гласувания насочват към една и съща фрактура.


Следователно трябва да се върнем към идеите за Европейския съюз в самото начало, към изходната точка.


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


Как да му вдъхнем живот? Как да водим такава политика в условията на нарастващ скептицизъм?


Необходимо е да възстановим желанието да съществува единна Европа. Това е проект за мир, за помирение, за развитие. Няма нищо по-трудно от това да се дефинира проект, който бързо да придобие еднакви очертания в мислите на всички.


За тази цел не трябва да прилагаме определен технически подход, нито сложни и бюрократични решения, а да създадем истински политически проект. Европейските държави, за които той не се свежда само до създаването на общ пазар, очертава­ пространство с определена представа за човека, за свободна предприемаческа дейност, за прогрес и социална справедливост, трябва отново да се заемат с този проект и съответно да се организират. Такава е философията, пренесена през годините от Жак Делор. На Франция се пада да прояви инициатива и да работи заедно с Германия, Италия и някои други страни, за да изправи на крака нашата Европа.


Този европейски проект трябва да се изгради на базата на три основополагащи понятия: суверенитет, стремеж към бъдещето и демокрация.


Да започнем с диагнозата: днес разделението е между привържениците на отварянето към света и защитниците на затварянето. Като реформатори и поддръжници на прогреса ние трябва да се приобщим към идеята за отворено към света общество и изборът ни да е в полза на Европа.


Да си прогресивно мислещ днес означава, че отношението ни към света не предвижда изолация. Означава да разберем, че ще загубим много повече, отколкото ще спечелим, ако се затворим само в собствените си проблеми. Означава също да убедим останалите, че отварянето към света е приемливо само ако е съпътствано от защитни механизми. За да може то да е от полза за всеки и за всички държави – членки на съюза.
Впрочем ние смесихме понятията суверенност с национализъм. Твърдя, че истинските защитници на суверенността са проевропейски настроени; Европа е нашият шанс да постигнем пълен суверенитет.


За какво по-точно говорим?


Нека се върнем към смисъла на думите, за да изясним същността на идеите. Суверенитет означава населението да може на собствената си територия свободно да упражнява своя колективен избор. Да си суверенен значи да можеш да действаш по ефикасен начин.


В сблъсъка с големите предизвикателства на днешния ден би било просто илюзия, грешка да предлагаме да поставим всичко на нови основи, но на национално равнище. Изправяйки се лице в лице срещу нахлуващите мигрантски потоци, срещу заплахата от международния тероризъм, срещу промените на климата и рисковете при преминанането към цифровизация, срещу американската или китайската икономическа мощ, най-подходящото равнище, на което трябва да действаме, е единна Европа.


Може ли някой наистина да вярва, че ще успеем самостоятелно да се справим с мигрантските потоци, нахлуващи от Северна Африка или от Близкия изток? Или че ще съумеем да наложим регулация на големите северноамерикански електронни платформи? Че сами ще намерим решение на предизвикателствата, породени от затоплянето на климата? Или че всеки самостоятелно ще успее да договори равнопоставени търговски споразумения със Съединените щати или с Китай? През следващите години в тези различни области трябва да вървим напред заедно с другите двайсет и шест държави – членки на Европейския съюз.


Да се спрем за момент на миграционните потоци. По тази доминираща над всичко останало тема и сблъсквайки се с все по-глобални заплахи, трябва да увеличим мащаба на европейската намеса. Идеята, която някои предлагат и според която истинската защита се изразява във връщане към националните граници, е изцяло фантазьор­ска. Можем ли да си представим, че отново ще разгърнем военни сили по границите? Или че ще затворим границите си с Германия, Белгия, Испания или Италия? Искаме ли го наистина? Още по-вече, че терористите, които атакуваха през последните месеци нашата страна, бяха французи и живееха във Франция и в Белгия.


По този въпрос ние в Европа имаме изцяло свързани интереси. Но трябва да активизираме дейността си и да водим истинска политика от името на двайсет и осемте, а утре – на двайсет и седемте държави. Това предполага да инвестираме реална обща сила за охрана на бреговете и границите и в действаща система за общ за всички документ за самоличност. Защото сега всеки, който пристигне на остров Лесбос или в Лампедуза, може да стъпи и на наша земя. Впрочем днес силата, която се нарича Фронтекс, може да се намеси само по молба на държавата и използвайки твърде ограничени средства, а сътрудничеството между нашите национални служби е незадоволително.


Въпросът за границите е от основно значение.


Така че трябва да бъде разглеждан на достатъчно високо равнище. Наложително е да намерим съответстващ отговор на въпроса по какъв начин да защитим общите граници на Европейския съюз.


Ефикасността на тази единна политика за сигурност предполага също да координираме действията си по отношение на трети страни. И на първо място по отношение на конфликтните зони и държавите, от които тръгват мигрантските потоци. Когато става дума за мигранти, Европейският съюз трябва да разработи стриктна политика спрямо изходните страни. Грешка на Съюза е, че той нямаше подобна политика още преди да се разрази кризата. Освен това е необходим координиран политически подход в помощ на развитието на тези държави, за да могат самостоятелно да се справят с мигрантските потоци, които нахлуват по-специално от съседната им конфликтна зона в Сирия. И тук допуснахме грешка, когато много милиони бегълци се оказаха в нашите страни.


Европа беше помолена настоятелно от ООН, без да се направи нищо и без никакво предупреждение. И на последно място, ясно е, че в идващите месеци ще трябва да се върнем отново към темата за сътрудничеството с Великобритания по отношение на емиграцията. Сегашният финансов принос на Великобритания няма да е достатъчен; Франция не може сама да носи бремето на бежанските лагери. Освен финансовото участие, наложително е Великобритания да се съгласи да решава заедно с Европейския съюз бежанския проблем по границите на Съюза.


По тези въпроси единна Европа е подходящото равнище за защита на нашия суверенитет.


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


Да вземем друг пример, вече от областта на търговията. Европа на суверенитета означава Европа, която регулира свободната търговия и придава цивилизован облик на глобализацията. Когато бях министър, започнах тази борба, защитавайки нашата металургична промишленост от нелоялната конкуренция. Бранех я, понякога сам, по отношение на договора с Канада, по-специално, с убеждението, че търговската политика трябва да се решава на европейско равнище, защото ние сме по-силни, когато сме заедно.


Каква защита може да си осигури Франция сама срещу Китай? Какъв изгоден търговски договор би могла да сключи самостоятелно една или друга страна с нашите мощни партньори? Но абсолютно необходима контратежест на такава общоевропейска компетентност при сключването на договори за свободна търговия е предварителното и по-активно партньорство от страна на гражданите, на Европейския и на националните парламенти; наличието на по-голяма прозрачност; а също и най-вече въвеждането на по-ефикасни защитни механизми срещу нелоялните практики. Аз съм за засилване на антидъмпинговите мерки, които трябва да се вземат по-бързо и да са по-мощни, както е в САЩ. Трябва също така да въведем на европейско равнище контрол над чуждестранните инвестиции в стратегическите сектори, за да защитим една индустрия, която е от основно значение за нашия суверенитет, или за да гарантираме европейски контрол над ключови технологии.


Такъв Европейски съюз, ако решим да го има ако се нагърбим с последиците от решението, ни дава възможност да имаме свое място и наши справедливи защитни механизми в процеса на глобализацията. На тази база трябва да го преосновем отново.


На второ място, ще изградим Европейския съюз със стремеж към бъдещето. Това означава с обща амбиция за движение напред.


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


Днес Европейският съюз и особено еврозоната са в колапс поради липсата на амбиция. А и защото сме опустошени от съмнения, последица от преживените кризи. Така че имаме нужда от нова амбиция, от инвестиционна политика на европейско равнище.


В това отношение ту тук, ту там се чуват гласове, че еврото е грешка. Това обаче означава, че много бързо забравяме ползата от тази валута, която ни предпазва от колебанията на валутните курсове, стимулира обмена в рамките на еврозоната и ни осигурява възможност за финансиране при исторически изгодни условия. Но пък трябва да признаем, че недоизграждането на еврозоната беше грешка.


Днес еврото отслабва заради увеличаващите се разлики в ползващите го икономики и заради липсата на устрем, както и на публични и частни инвестиции. Във вчерашния ден поради отсъствието на истинска политическа насока еврото в крайна сметка задълбочи разликите между икономиките на еврозоната, вместо да ги сближи. Изправяйки се пред безпрецедентна криза, най-тежко засегнатите икономики рухнаха и държавите им навлязоха в дългова криза. Днес, тъй като няма централизирана политическа ориента-ция, ще е необходимо време, за да се резорбират натрупаните дисбаланси въпреки политиката на безпрецедентни икономии в много страни в Европа. Макар че цялата зона би трябвало да се активизира икономически чрез инвестиции, които са абсолютно необходими за нейния растеж, все така продължават да доминират изключителни бюджетни рестрикции. Централната европейска банка направи максимално възможното от пет години насам и без нейната решителна намеса щяхме несъмнено да бъдем в рецесия.


Това, което предлагам, е да изработим бюджет на еврозоната, който ще финансира общите инвестиции, ще подпомогне най-изоставащите региони и ще намери отговор на кризите. Имаме средства да го направим, защото нямаме солидарна задлъжнялост на равнището на еврозоната.


За тази цел някой трябва да поеме отговорност: необходим е министър на финансите на еврозоната. Той би трябвало да определя приоритетите на бюджета и да съдейства на държавите, които правят реформи, за да ги улесни. Той ще се отчита пред парламента на еврозоната, съставен от всички членове на европарламента, най-малко един път месечно, за да се гарантира истински демократичен контрол.


Същевременно ще трябва заедно да вземем решение и да преразгледаме съществуващите правила, за да разработим по-подходяща икономическа политика. Еврозоната все още не е достигнала инвестиционните равнища от времето преди кризата, а никой икономически блок не може по такъв начин да жертва своето бъдеще. Наложително е максимално бързо да се въведе в практиката на европейско равнище много по-мощен инвестиционен план в сравнение със сегашния план "Юнкер", тоест новият план трябва да предвижда субсидии, а не главно отпускане на заеми или гаранции. Той трябва да финансира необходимите инвестиции за цифровизацията, за обновяемите енергийни източници, интерконекторните връзки и техниките за съхранение на енергията, за образованието, професионалната подготовка и изследователската дейност. Всички бъдещи инвестиции, съставляващи този план, трябва да бъдат извън целите на дълга и дефицита, заложени в Пакта за стабилност и растеж.


По този въпрос Франция има огромна отговорност. Ако искаме да убедим нашите германски партньори да вървим напред по този път, абсолютно задължително е да пристъпим към реформи. Днес Германия изчаква, блокирайки някои от европейските проекти поради недоверие към нас. Ние я предадохме на два пъти. Първо през 2003-2004 година, ангажирайки се да направим основни реформи, които само германците предприеха. Също и през 2007 година, когато едностранно преустановихме спазването на сроковете за ограничаване на обществените разходи, с които се бяхме ангажирали заедно. След това отново, печелейки време през 2013 година, като не действахме достатъчно активно. Ето защо днес Германия увеличава своя бюджетен излишък, което не е добре нито за нея, нито за Европа. Никога не бива да забравяме, че има място за френско лидерство в Европа, но то предполага да бъдем за пример.


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


Следователно правилният начин да вървим напред ми се струва елементарен. През лятото на 2017 година трябва да представим стратегия за реформи, предвиждаща модернизация на страната, и петгодишен план за намаляване на текущите разходи и да ги въведем в практиката незабавно. В замяна ще настояваме германците да приложат страната си действителни бюджетни стимули за икономически растеж. Необходимо е те да движат напред заедно с нас идеята за общ бюджет на еврозоната, а от друга страна, и за общо съгласие да бъдат направени бъдещи инвестиции в държавите от еврозоната.


Ако искаме да изградим мощна икономическа сила, в която солидарността да е съчетана с отговорност, са нужни реформи на ниво държави, като същевременно е абсолютно наложително някои страни – членки на еврозоната, да отидат още по-далеч. Те трябва да си определят десет­годишен срок, за да постигнат конвергенция във фискалната, социалната и енергийната област. Това ще бъде сърцето на еврозоната, без което тя ще се разпадне.


Само че за целта се изисква действително политическо решение, което трябва да бъде взето през следващите две години. В основата на европейското сърце ще бъде сближаването на тези страни около общ бюджет на еврозоната и общ инвестиционен капацитет, който много бързо може да бъде въведен в действие. Двете години, които предстоят, са решаващи за Европа и еврозоната. Ако не се вземат тези решения, малко вероятно е Европейският съюз да продължи да съществува още дълго време, до такава степен е разкъсван днес от разнопосочни интереси и е отслабен от национализма. След края на тези две години ще има среща с френския народ. Защото, ако се провалим, ще бъде абсолютно задължително да поемем отговорност за всички последици за нас и нашите партньори. Битката за Европа е една от най-същностните за президента. Тя е условието за нашия суверенитет. И за да постигнем успех, трябва да убедим днес нашите европейски партньори. По този път ще вървя в много тесен контакт с Германия и Италия по-специално.


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


Що се отнася до Европейския съюз, той си остава най-подходящ като структура. Със своите двайсет и седем страни членки съюзът ще формира един по-широк кръг, който си остава политическо и икономическо пространство с общ пазар мощни регулаторни механизми. А и пространство на конкуренция и единна търговска политика спрямо другите големи сили в областта на цифровизацията и енергетиката, което ще може да налага там своя регулация.


Ако искаме да напреднем по въпросите на отбраната и сигурността, трябва с по-голяма яснота да вървим напред по отношение на Шенгенската зона и да подхождаме по-амбициозно към практическото осъществяване на неотдавна приетото решение за създаването на сили за охрана на морските и сухопътните граници на евросъюза. Необходимо е заедно да решаваме каква да бъде политиката ни, засягаща нашите общи граници, да имаме амбициозен подход, водещ към сътрудничество и в областта на разузнаването и предоставянето на статут на закрила.


Така че е наложително Европейският съюз и занапред да продължи да развива своя капацитет на регулиращ и защитаващ фактор. Защото сега той е на критичната си граница. В подобен подход няма нищо несъвместимо с наложителната конвергенция в рамките на еврозоната.


Еманюел Макрон: Как да вдъхнем живот на ЕС, който предава богу дух и върти на празни обороти

© Reuters


И на последно място, това начинание не може да се осъществи, ако не поставим демокрацията в центъра на нашите действия. Нека не оставяме монопола за силата на народа и идеите на демокрацията на демагозите и екстремистите. Да не превръщаме Европа в синдик, който управлява в условията на криза и се стреми всеки ден да разширява вътрешния си правилник, защото съседите вече си нямат доверие. Да не се затваряме в догмите, които пречат на легитимните стремежи на нашите съграждани.


Трябва да отделим достатъчно време за дебати и да възстановим доверието помежду си. Именно такъв обширен дебат предлагам да започне догодина в ключов политически момент, какъвто са френските, германските и холандските избори.


Предлагам след края на изборите в Германия през есента на 2017 година в целия Европейски съюз да започне обсъждането на демократични спогодби. В продължение на шест до десет месеца във всяка държава съобразно предоставените възможности, позволяващи на правителствата и на обществата да направят избор, да бъде организиран европейски дебат за съдържането на дейността на Съюза, за неговите политики и за приоритетите, които трябва да има.


Въз основа на тези разисквания европейските правителства ще изработят кратка пътна карта, свързана с няколко общи за всички предизвикателства и с прецизно уточнени дейности, ­очертавайки приоритетите в работата на ­съюза и сроковете за тяхното осъществяване през следващите пет или десет години. Всяка държава след това ще ратифицира политически този "Проект за Европа" съобразно своята демократична традиция. В страните, които ще организират референдум, трябва да има и съпътстваща го кампания, за да бъде дебатът наистина демократичен и с европейски мащаб.


Така Европейският съюз ще придобие нова легитимност. На демократичния дебат ще му бъде вдъхнат нов живот. Народите няма да бъдат държани настрани. Но при условие че още в самото начало ще вземем решение да преразгледаме съществуващите процедури по начина, който предлагат Марио Монти и Силви Гулар, за да може да постигнем успех: когато една държава членка гласува срещу нов проект, това да не ѝ дава право с вота си да блокира гласовете и на останалите за осъществяването му. Тя просто няма да се присъедини към него. Разбира се, Европа ще стане по-диференцирана, но тя вече е такава. Но пък ще върви напред, вместо да жъне неуспехи един след друг.


Поставянето на евросъюза на нови основи няма да стане за един ден. Ще отнеме години. Трябва да му върнем дългосрочния смисъл и да изградим визия за бъдещето. Но когато нещата изискват време, тогава е още по-спешно да започнем да действаме веднага.

Ключови думи към статията:

Коментари (43)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на kapitan_laino
    kapitan_laino
    Рейтинг: 942 Весело

    Ще си я купя само ако има предисловие от Иван Кръстеф.

  2. 2 Профил на telqk
    telqk
    Рейтинг: 1905 Неутрално

    Вместо да се прави на новатор би било по-добре да се използват изпитани методи на индианците дакота която гласи:“Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него“.

    1. Снабдяват се с по-як камшик;
    2. Сменят ездача;
    3. Казват, че винаги са яздили този кон;
    4. Създават работна група, за да анализира коня;
    5. Посещават други места, за да видят как яздят там умрели коне;
    6. Повишават стандартите за качество за яздене на умрели коне;
    7. Създават работна група, за да съживи коня;
    8. Плащат на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне;
    9. Включват обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре;
    10. Правят сравнение между различни умрели коне;
    11. Променят критериите, които определят кога един кон е умрял;
    12. Впрягат много умрели коне заедно, за да станем по-бързи;
    13. Обясняват: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим!;
    14. Правят проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне;
    15. Обясняват, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне;
    16. Създават група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне;
    17. Откриват независимо разходно перо за умрели коне;
    18. Увеличават сферата на отговорност на умрелия кон;
    19. Развиват мотивационни програми за умрели коне;
    20. Преструктурират, за да може една друга област да получи умрелия кон.

    Може да се добави и създаване на нова длъжност за нв еврокомисар!

  3. 3 Профил на rsw37525595
    rsw37525595
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Премахнете огромната администрация, чудовищната регулация и паразитите, които никога не са помирисвали работа.

  4. 4 Профил на Няма Фандък за лиляви и червени комунисти
    Няма Фандък за лиляви и червени комунисти
    Рейтинг: 990 Неутрално

    На путиноидите само им се струва, че коня е умрял. По-точно им се иска. И като получат ритник ще се чудят как така умрелия кон рита.

  5. 5 Профил на lala land
    lala land
    Рейтинг: 289 Неутрално

    Празни приказки, мосю Макрон!

    нека да е весело!
  6. 6 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 1463 Весело

    До коментар [#4] от "Jumbo Jet":

    Путиноида Макрон?!?
    Само форумните тролове разбират от свобода и демокрация в Европа 😁

  7. 7 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2987 Неутрално

    "когато една държава членка гласува срещу нов проект, това да не ѝ дава право с вота си да блокира гласовете и на останалите за осъществяването му. Тя просто няма да се присъедини към него. "

    Перфектно

    подпис
  8. 8 Профил на vagabond66
    vagabond66
    Рейтинг: 1599 Весело

    Леле -мале!
    Този вчера стана президент, днес прописа книги за революция!
    Преди изборите, защо не се обяви за "революционер"?

  9. 9 Профил на Stanko
    Stanko
    Рейтинг: 233 Неутрално

    "Не ляво – дясно, а реформа!" - девизът на хранениците на САЩ. И това след близо 30 години реформи.

  10. 10 Профил на Stanko
    Stanko
    Рейтинг: 233 Неутрално

    "когато една държава членка гласува срещу нов проект, това да не ѝ дава право с вота си да блокира гласовете и на останалите за осъществяването му. Тя просто няма да се присъедини към него. "Перфектно
    —цитат от коментар 7 на Иван К


    Викаш ако в София решат да не се засира природата, то от Банско могат да изберат да не се "присъединят".

  11. 11 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3315 Неутрално

    ... Разбира се, Европа ще стане по-диференцирана, но тя вече е такава. Но пък ще върви напред, вместо да жъне неуспехи един след друг ...

    Демек - многоскоростна.
    Някой неразбрал?

  12. 12 Профил на Stanko
    Stanko
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Премахнете огромната администрация, чудовищната регулация и паразитите, които никога не са помирисвали работа.
    —цитат от коментар 3 на rsw37525595


    И как искаш от една калинка паразит, драпал цял живот, за да влязе по втория начин в "огромната администрация" да стори това? Калинка, на която една от първите задачи е да СЪЗДАДЕ длъжност на жена си и антуража ѝ.

  13. 13 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3315 Весело

    Леле -мале!Този вчера стана президент, днес прописа книги за революция!Преди изборите, защо не се обяви за "революционер"?
    —цитат от коментар 8 на vagabond66

    Ми щото не беше минал брюмер.
    Ся се чака термидор.

    Историята винаги се повтаря като фарс ...

  14. 14 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6989 Весело

    До коментар [#12] от "Стоян":

    Ми той Макрон жена си има пред вид - Как да и вдъхне живот, че върти на празни обороти....

    karabastun1@abv.bg
  15. 15 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3315 Весело

    "Не ляво – дясно, а реформа!" - девизът на хранениците на САЩ. И това след близо 30 години реформи.
    —цитат от коментар 9 на Стоян

    Ми нье.
    Ако се вгледате - поименно споменава, но достатъчно много, Жак Делор.
    Делор е социализ.
    Тони Блеър беше лейбъряга и пусна мюрето за "Третия път". Държа пропагандна влага, при това успешно, почти десетина години.
    И те' ви го сега проектът Микрон май завтаря упражнението връз съзнанието мат'рялско. Центриз, даващ за пример напоително социализ, обявявайки се за реформиз.

    Прочее - ми то нема и как иначе. Мат'рялът еуропейски при задълбочаващото се неравенство и глобализацията в сегашния и вид е на практика у лево. А е опасно, ако се осъзнае. И те' ви "третио път в нови дрешки" - "риформъ до дупка" ...

  16. 16 Профил на cristo_n
    cristo_n
    Рейтинг: 576 Неутрално

    До коментар [#12] от "Стоян":

    Президентшата винаги е имала антураж, самостоятелна охрана и т.н. разходи, просто разходите за него винаги са били за сметка на президентството и са се размивали в общия бюджет. Това, което поиска Макрон, е да се отделят разходите за президентшата от тези за президента, за да вижда обществото кой колко харчи. И това е правилно и трябва да се приложи навсякъде.

  17. 17 Профил на Александр Г. Дугин (№55)
    Александр Г. Дугин (№55)
    Рейтинг: 471 Весело

    Вероятно израза „който предава богу дух“ е политкоректното звучене на „който ПРЕДАДЕ Богу дух...“
    :) :) :)

    Кончита (с) Вурст - Президент на Европейския съюз. ;)
  18. 18 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3713 Неутрално

    Текстове от книгата, които ми направиха впечатление и които издигат Макрон в моите очи като политик и държавник, който е напипал основните недъзи на ЕС и който има решимостта да се бори за тяхното отстраняване:

    "беше допуснато някои държави като Гърция, Италия, Испания, Португалия, но също и самата Франция, да живеят над финансовите си възможности с риск да настъпи катастрофа.
    -----------------------
    абсолютно задължително е да пристъпим към реформи
    ----------------------
    терористите, които атакуваха през последните месеци нашата страна, бяха французи и живееха във Франция и в Белгия.
    -------------------
    Самите ние, французите, много често всъщност считахме, че в крайна сметка, за да защитим добре националния си интерес, трябва да пренебрегнем европейските правила, в чието изработване самите ние бяхме вложили усилия.
    -------------------
    Brexit не е британска криза, а европейска
    ---------------------
    Изборът на европейски ръководители, навиците на техните администрации, пролиферацията (в случая увеличаване, умножаване на закони и разпоредби - бел. ред.) на правила, недостатъчно ясният принцип на субсидиране трябва постоянно да се подлагат на критичен анализ. Само че европейските институции днес не са в състояние да го направят.
    ------------------------
    Държавните и правителствените ръководители правеха всичко възможно в продължение на години, за да сложат начело на Европейския съюз слаби водачи.
    -------------------------------
    останах изненадан, че в нито един момент на преговарящите от името на Европейския съюз дори не им хрумна да припомнят на гръцките власти, че трябва да се съобразяват с европейските правила, които те видимо бяха пренебрегнали през последните години
    ------------
    Франция има огромна отговорност.
    ------------
    Днес Германия изчаква, блокирайки някои от европейските проекти поради недоверие към нас. Ние я предадохме на два пъти. Първо през 2003-2004 година, ангажирайки се да направим основни реформи, които само германците предприеха. Също и през 2007 година, когато едностранно преустановихме спазването на сроковете за ограничаване на обществените разходи, с които се бяхме ангажирали заедно. След това отново, печелейки време през 2013 година, като не действахме достатъчно активно. Ето защо днес Германия увеличава своя бюджетен излишък, което не е добре нито за нея, нито за Европа.
    -------------
    Никога не бива да забравяме, че има място за френско лидерство в Европа, но то предполага да бъдем за пример."


  19. 19 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    "... ще трябва организацията на комисията да се преразгледа, за да се върне тя към истинската колегиалност и ефективност от времето на Жак Делор."

    За Европейската комисия на Жак Делор много хора така казват - че е действала енергично и рационално. Това явно се дължи на ролята на самия Жак Делор. Интересно, дали е практически възможно да го извикат пак? Сега е на 92 години, но може би продължава да е във форма.

  20. 20 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 1215 Неутрално

    "Необходимо е да възстановим желанието".
    И дефиниция за желание ако може.
    Проблема е, че желанията са много различни, според стандартите.

  21. 21 Профил на vagabond66
    vagabond66
    Рейтинг: 1599 Весело

    До коментар [#19] от "ijj":


    "... ще трябва организацията на комисията да се преразгледа, за да се върне тя към истинската колегиалност и ефективност от времето на Жак Делор."За Европейската комисия на Жак Делор много хора така казват - че е действала енергично и рационално. Това явно се дължи на ролята на самия Жак Делор. Интересно, дали е практически възможно да го извикат пак? Сега е на 92 години, но може би продължава да е във форма.
    —цитат от коментар 19 на ijj


    След като се очертават "мощни реформи", защо да не влезе и той във форма?
    Вече ще се работи до дупка (гроб).
    Какво тук значат 92 години?!?

  22. 22 Профил на agile
    agile
    Рейтинг: 289 Неутрално

    "Европейският съюз се изтощи по вина на всички ни. Сега навсякъде се долавя безсилието на идеите методите му. Това е цялостна система, която предава богу дух и върти на празни обороти. Заседанията на върха, в които участват държавните и правителствените ръководители, се превърнаха в карикатура: заседават при заключени врати, повтарят великите принципи, променят по някоя дума в поредната декларация, за да не копират другата от предишното им заседание. Това е система, откъсната от света и от реалност­та. "

    Интересно, защо Макрон не ги каза тези неща по време на президентската кампания? И защо ако такава обективна критика към ЕС се направи от Орбан, всички наскачат срещу него, а ако е направена от Макрон, това е ОК?

  23. 23 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3315 Весело

    Текстове от книгата, които ми направиха впечатление и които издигат Макрон в моите очи като политик и държавник, който е напипал основните недъзи на ЕС и който има решимостта да се бори за тяхното отстраняване...
    —цитат от коментар 18 на tacheaux

    Кхъ, кхъ ... таквозата ... не се въодушевлявайте.
    Приемайки априори добрата воля на Макрон - пак няма да стане.
    Това вече е било. Още със Солон. Сам от олигархията го издигат на власт, за да спаси олигархията. И той се скъсва да реформира.Точно като "проекът Макрон". Накрая сам той гледа тъжно как на раменете на лумпениата идват популистите тирани. Е, вярно, после идва Клистен, ама той въвежда остракирането. И става първият остракиран от благодарния мат'рял.
    Та така ...

  24. 24 Профил на vagabond66
    vagabond66
    Рейтинг: 1599 Неутрално

    До коментар [#22] от "agile":


    "Интересно, защо Макрон не ги каза тези неща по време на президентската кампания? И защо ако такава обективна критика към ЕС се направи от Орбан, всички наскачат срещу него, а ако е направена от Макрон, това е ОК?
    —цитат от коментар 22 на agile


    А ми, защото Макрон е от "нашите"!
    Той е "готин", "печен", "либерал", "демократ", "стабилен", "демократичен", "учен", "отворен към света и либерално демократичните евро-атлантически ценности"!
    Докато Орбан е от "другите"!
    Той е "националист", "фашист", "нацист", "затворен е към свежите идеи",
    "не иска бежанци", "задръстен е", "не вижда светлото бъдеще в ЕС", освен това е "путлерист" и най-важното е от "източна Европа"!
    Затова, каквато и истина да каже, "богоизбраните от запада", все има какъв кусур да му намерят!
    Затова Макрон е от "обичаните", пък Орбан не!

  25. 25 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9048 Неутрално

    Като начало се заеми с Франция, после оправяй ЕС.

  26. 26 Профил на Явор Рг
    Явор Рг
    Рейтинг: 289 Неутрално

    Въздухар-марионетка, чиито рейтинг-балонт се спука по-рано, отколкото се предвиждаше.
    Прикрита хомосексуална кукла на финансовите акули, която се прави на Де Гол и на Мъж.
    Жалка картинка.

    .
  27. 27 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1374 Весело

    Забавно е как форумните турболиберали вече започнаха да се дивят "какъв бил тоя Макрон, ние го мислихме за наше момче (клети мигранти, ЛГБТ и т.н., мулти-култи и прочие), пък той се оказа мръсен предател!!!"

    Знанието е сила, информацията - власт
  28. 28 Профил на Columbus
    Columbus
    Рейтинг: 346 Неутрално

    Проблемът е, че при цялото си красноречие и опит за смислен анализ отвъд клишетата и лозунгите, в които е забуксувал ЕС, Макрон също забива в противоречия. Затова и при цялата си добронамереност, няма да постигне резултат.
    ЕС е слаб, защото има разминаване в интересите и възможностите на отделните суверенни държави, а те са равнопоставени. ЕС не е нито конфедерация, нито федерация. Дори федеративни структури като СССР и Югославия се разпаднаха, защото културата и ценностите на съставящите ги нации бяха твърде различни.
    Пътят е към федерация, но това изисква уеднаквяване на социални и фискални политики. Тоест, страни като Люксембург, издържащи се от статута си на данъчно убежище, и страни като Швеция, където социалната взаимопомощ е издигната в култ, също както и разбирането за личен принос и отговорност, да се лишат от тези си национални ценности и специфики, за да постигнат компромис с една Германия, където данъчната основа е друга и спестовността се тачи, или Гърция, където усещането за личен принос залита в посока "Не съм будала, та да бачкам за другите".
    Промяната започва от индивида, в случая, отделната държава. Но ЕС вече ограничава такива инициативи с регулации. Промяната може да се наложи и отвън с принуда. Но ако вътрешнодържавно остане неразбрана и неприета, реформата остава на хартия. Както признава и Макрон за Франция.
    Тоест, ЕС трябва да се основе отново, на други принципи и с друга рамка, а не да се реформира в движение.
    Но като знам чиновниците в Брюксел как се интересуват само от длъжностни ротации и израстване по обещаната им кариерна стълба до изгодно пенсиониране, разпускане и преосноваване на дойната крава е последното, на което ще се съгласят.

    Imagination is as important as knowledge.
  29. 29 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1386 Неутрално

    До коментар [#2] от "telqk":Евреите добавят:

    21. Разиграват коня на лотария. По пет лева билетчето. Спечелилият разбира,че конят е умрял, вдига врява. Връщат му парите.

  30. 30 Профил на subaru
    subaru
    Рейтинг: 504 Неутрално

    До коментар [#5] от "lala land":
    "Празни приказки, мосю Макрон!"
    Меко казано. Елементарни и очевадно манипулативни/смесване на вярно и невярно/. Аргументиращи взаимно изключващи се тези. Разчитащи на елементарна публика. За щастие поне французите не са такава. Все още. Поредният удар отвътре. Маскиран като загриженост за ЕС. Претенциозен и немощен. Какъвто е авторът им. Социалист - неолиберал. Служител на Родшилд. Хем "Революционер", хем "Реформатор". Само Макрон го може. Всички които нанесоха и продължават да нанасят ударите отвътре пред очите на целия свят, Меркел, Макрон, Мей, са хора, които не оставят нищо след себе си. Те нямат и няма да имат свобствени деца. Такъв е и най - слабият председател на ЕК, откакто съществува ЕС - Юнкер. Това работи единствено и само за тези/ никак не са малко/, за които обединена и просперираща Европа/най - голямата икономика в света и повече от 70г. мир/ се е превърнала в ежедневен кошмар и които правят всичко отвън и отвътре, тя да не съществува такава, каквато е.
    "..най-подходящото равнище, на което трябва да действаме, е единна Европа".
    "Разбира се, Европа ще стане по-диференцирана, но тя вече е такава."
    Браво Еманюел. Хем ЕС да е "единен", хем "ще стане по - диференциран", защото "вече е такъв." "Одата на радостта" като военен марш, шансон, канцонета или в чалга вариант.
    Подобно дървено желязо проблясва на всеки 10 - 15 изречения от цитирания текст.

  31. 31 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1386 Неутрално

    До коментар [#7] от "Иван К":една държава членка гласува срещу нов проект

    Ако проектът е насочен срещу тази държава? Проект - да кастрираме белгийците. Ще се отвори място в центъра на Европа.

  32. 32 Профил на vagabond66
    vagabond66
    Рейтинг: 1599 Неутрално

    До коментар [#28] от "Columbus":

    Изключително точен анализ!
    +++++++++++++++++++++++++
    Когато аз пиша, че федерална Европа е невъзможна в момента, заради изключително огромните разлики в финансово, социално, политическо и културно развитие,
    ме заливат с минуси!
    Разни "оптимисти" си мислят, че ако се обединим на федерално ниво, всичко ще е ок!
    Не, че имам нещо против, но тези същите, като им кажат че от утре трябва да плащат 1500 евро минимална заплата, каквато е във Франция, веднага обръщат политиката!
    Ама то не било правилно, не било нужно, нямало производителност!
    Няма, как да се сложат под общ знаменател 28 държави или колонии, с 28 различни езика, с 28 минимални работни заплати, с 28 различни културни ценности, с 28 различни данъчни ставки!
    Няма как.
    Затова мен лично "Брекзита" не ме изненада въобще, докато във форума, мнозинството беше в шок!

  33. 33 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1386 Неутрално

    До коментар [#24] от "vagabond66":Глей сега. Макрон е Ротшилдово чедо, а той пък е шеф на Сорос. Орбан гони Сорос, значи лае срещу Ротшилд. Елементарности, скрити зад много принципи.

  34. 34 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4080 Неутрално

    допуснато някои държави като Гърция, Италия, Испания, Португалия, но също и са...........
    Освен това те в много голяма степен са неспособни ефективно да защитават ценностите – отвъд икономиката – на които се основава Европейският съюз.
    =========
    Диктата на севера над юга е същата , непроменяща се !

    Bukalemun
  35. 35 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1386 Неутрално

    Събрали десет бивши колониални империи и искат да правят съюз!
    Събрали десет бивши колонии и искат да правят съюз!

  36. 36 Профил на vagabond66
    vagabond66
    Рейтинг: 1599 Весело

    До коментар [#33] от "ahasver":


    До коментар [#24] от "vagabond66":Глей сега. Макрон е Ротшилдово чедо, а той пък е шеф на Сорос. Орбан гони Сорос, значи лае срещу Ротшилд. Елементарности, скрити зад много принципи.
    —цитат от коментар 33 на ahasver


    Напълно съм съгласен, ама така както пишете, веднага ще се намерят хора да ви обвинят, че сте "конспиратор"!
    А в "Дневник -форума", това не е на добро!

  37. 37 Профил на Ivan Tcholakov
    Ivan Tcholakov
    Рейтинг: 289 Неутрално

    Мисля, че написаното от Макрон не е обмислено както трябва. Скача от тема на тема, не виждам структура. Имам несигурност дали някои понятия са си на мястото, може да се дължи на превода.

    По същество, този текст иска много угочняващи въпроси. Аз само за един имам време. Той критикува, че държавите са натрупали дългове, поради недоизграденост на валутния съюз. Не само това е причината обаче, има и бюджетна безотговорност на национално равнище - това също не е решен проблем. Иска да стимулира закъсалите национални икономики чрез субсидии, а не чрез даването на нови заеми. Това означава, че Европейският съюз като цяло ще трябва да поема дълг (по-скоро е това), или брутално да се качват данъци. Не е приемлива идея, според мен.

    Макрон предлага общоевропейска кейнсианска икономическа политика, няма нищо хитроумно и революционно. Много е рискована тази идея, ще ни вкара в дългова криза всичките страни наред. Или пък вариант е общият дълг да се чисти с печатане на евро, което също не е добре.

    За мен този текст е по-скоро разочарование.

  38. 38 Профил на kapitan_laino
    kapitan_laino
    Рейтинг: 942 Неутрално

    допуснато някои държави като Гърция, Италия, Испания, Португалия, но също и са...........Освен това те в много голяма степен са неспособни ефективно да защитават ценностите – отвъд икономиката – на които се основава Европейският съюз. =========Диктата на севера над юга е същата , непроменяща се !
    —цитат от коментар 34 на eti mehter


    Къв диктат бе пич, на който не му изнася - референдум като в Ю Кей и айде чао.

  39. 39 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1111 Неутрално

    "Но ми обясниха, че са срещу доведените до крайност правила, срещу дребнавата бюрократщина, срещу безпочвения интервенционизъм."
    Селяните от Бретан са стигнали до същината на проблема - ширещата се бюрокрация и рестриктивните правила, налагани от нея пред бизнеса и обикновените хора. Бюрократът обикновено измисля все нови и нови правила, за да оправдае заплатата си, така е навсякъде. А в Европа бюрокрацията беше раздута до такава степен, че тя се явява спирачка за всякаква инициатива, за всяко новаторство. Ако не престанат с роенето на бюрократичните структури, тази чиновническа армия ще задуши като плевел всичко ново, което посмее да поникне.

  40. 40 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2362 Неутрално

    "Самият аз, откакто съм осъзнал света ставащото в него, слушам да се говори за криза. А и днес в еврозоната всеки пети младеж е безработен. При това положение какво желание за приобщаване може да предизвика Европа сред младите поколения?”

    След като ти е ясно, накъде си тръгнал?...

    I Want To Believe
  41. 41 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4080 Неутрално

    До 2008 ма , имаше шанс за спасяването на Ес ,но по к сно и той пропадна .
    Турция можеше да стане член !
    А в момента ЕС изтърва питомното и гони дивото !
    Има големи напъни Северна Африка да е новия член ,но не териториален , а мигрантски !

    Bukalemun
  42. 42 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    До коментар [#21] от "vagabond66":

    Явно Жак Делор е бил силна личност, раздвижил е нещата и е поддържал добра дисциплина. Може би начинът да се намери пак такава силна личност е да се организират преки избори за президент на ЕС, или ако не на целия ЕС - на страните от Еврозоната. То би било голяма реформа.

  43. 43 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10807 Неутрално

    Макрон може би се проваля във Франция, но не може да му се отрече смелата визия за Европа. Доста амбициозно за пълна конвергенция (защото какво остава от една национална държава, ако се отнеме фискалната и защитната и функция) срещу която ще има много националисти и икономисти против. Смятам, че е напълно прав в искането си за повече интеграция и наистина натам е бъдещето на ЕС.
    П.п. Като страничен ефект :) Това е и най-елегантния начин да се оттървем Цацаров и Пеевски :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK