Българското капище (Политико-митологичен анализ)

Бегликташ

© Юлия Лазарова

Бегликташ



Особеността на скандалите на родна почва е следната: те бързо лумват, вдига се медийна пушилка, след което в битката се впускат служебни огнеборци, че и самозвани такива; накрая всичко се утаява като камък под водното огледало на една или друга мащабна инвестиция, загробила немалко публични средства. Който не е наясно с този сценарий, значи изобщо не е в час, както обича да ни повтаря д-р Ахмед Доган. Тъй да бъде.


Опитът от подобни скандали обаче сочи и друго. Размътването на изграденото с толкова мъки (или с толкова отклонени средства) "водно огледало" очевидно е възможно само при цопване във водата на друго корпулентно тяло, съпоставимо по мащаби с далаверата. За последното "пришиване" в скандала може да се съди най-добре по разсейките на "кафявата преса", скачена с него. Умеещите да гадаят по тези "кафяви утайки" с лекота прогнозират имало ли е или е нямало намеса на инициала "10" в начинанието. И ако е имало, какъв камък – "Цанков" или някакъв друг – ще изплува на водната повърхност след цялата тази галиматия.


Гадаене по утайките: в такъв политико-медиен свят си живеем ние. Свят грубо вулгарен, примитивен и нека да признаем – доста архаично-езически. Свят на безскрупулна алчност, лишен от каквито и да е задръжки, сякаш не ги е имало всичките тези векове християнство по нашите земи, сякаш десетте Божи заповеди са си останали само на книга, без да оставят ни най-малък отпечатък в сърцата. Ето защо ще се опитам да впиша днешната ситуация в нейния архетипен образ, в нещо което ще нарека "българското капище".




Защото терминът "капище" тутакси ни препраща към началата на българската държавност, за които знаем съвсем малко или почти нищо. Историците продължават да гадаят как всъщност са живеели "първобългарите", както ги назовава проф. Веселин Бешевлиев, как са се спогаждали помежду си, какви са били порядките и вярванията им. Пълна тъмнина, разреждана само от непонятни "черти и резки", малко археология и онова, което ни е известно за тях от враговете им – тоест чрез писаното от византийските хронисти.


В центъра на всички тези питания безспорно е "капището" – храмовото средоточие на първобългарите, където те се уединяват, за да узнаят волята на съдбата или за да й принесат жертви – животински (според повечето хронисти) или даже човешки (според някои от тях). Славянската етимология в думата "капище" сигурно ни подвежда. Тръгнем ли от значенията на глагола "капя", лесно можем да заключим, че всички тези останки от Плиска до Мадара с квадратни стени, ориентирани по посоките на света, са били с пробит или течащ покрив. Подобно допускане, колкото и да е обяснимо спрямо днешния български опит в строежите, дето прокапват веднага, все пак е трудно доказуемо. Други, макар и косвени източници, обаче допускат, че прабългарските светилища са се строяли под дъб, като може би са били открити към небето. Кой знае. Затова нека оставим настрана етимологията с прокапването или наводняването на "капищата", както и поговорките в езика ни от рода на "откъдето е капало, пак ще тече", може би съдържащи определени властови конотации.


Далеч по-разпостранена е тезата, че в прабългарските храмове е имало идоли, "подобия" (от тюркската етимология "капь", статуя). Тоест най-главното в "капището" е било наличието на някакъв "корпулентен идол", натъпкан със злато, за което свидетелства и Супрасълският сборник: "капищата погански (са от) сребро и злато), уста имат, но не говорят (глаголят)."


Последното казва много за традициите в прабългарската държавност, отглас от които се долавят до до днес.


Да обобщим: за да има власт, трябва да има (златен) идол. И той, властвайки, да мълчи (да не глаголи). Проглаголи ли, лошо, ситуацията върви към кощунство и той трябва да бъде низвергнат: капището да бъде разрушено (в пламъци), а сам той – хвърлен дълбоко във водите, както научаваме от една бележка в "Сказанието на Стефан Святогорец" от XVв.
Така някои от интуициите за "българското капище" започват да се проясняват.


Спомен за което се е съхранил и в българския фолклор, където жертвоприношенията (на елени, кучета и т.н.) се извършват на "вини стърги", ала най-вече в "платнен сарай" (у Михаил Арнаудов – "дворец от платна").


Това със "сарая", бил той "платнен" или "платен", днес ни жегва поради друга причина. А пък от отговорите на папа Николай до княз Борис Покръстител става ясно, че идолопоконците, отказващи да приемат християнството, продължавали да принасят жертви в капища (дори кръвни), прегъвайки колене пред тях.


И още, в "Отговорите на папа Николай по допитванията на българите", на 62 място откриваме следното: Вие разправяте, че преди да приеме християнството у вас е бил открит един камък, от който ако някой вземе нещо, случва се добие лек (за тялото си), ала понякога да остане без полза".
Отгдето и да се взрем в тъмнините на "капището", все оттам изплува някой камък, дето носи опредметени от властта предимства, в следствие на допира с него. В други случаи и за други хора, той обаче не носи никаква полза, доколкото те следва да платят за цялото начинание.


Силата на владетеля, четем още в тези отговори на българските питания, зависела от това, че той бил носител на двуострия меч, свързващ или развързващ двете власти в себе си. От други ръкописи пък научаваме, че "идолите" в капищата били наричани "балвани", което в славянската етимология е свързано с щуротии или неясни неща (ала явно в прабългарската не е така).
И още нещо за жреците, наричани влъхви. Тяхната роля на гадатели, особено по вътрешностите на убити кучета, била от съществено значение. Дали не заради това и старобългарското "влъх" (гадател) минава в новобългарски със значението на "разбойник"? В късни старобългарски апокрифи се натъкваме на някои примери за подобни гадаения, обвързани със светлината и мрака. Двойка жреци – да ги наречем Светлин и Тъмнин – все успявали да извлекат пророчества буквално от всичко, даже от "пластиката на тишината". За последното, поне с днешна дата, липсват достатъчно ясни доказателства.


И накрая, едно арабско свидетелство, тъй като арабските хронисти също пишат за българите, не мислете, че от тях са се интересували единствено византийците и латиняните. Ето какво е разбрал за прабългарите Ибн Фадлан, изпратен със специална мисия през Х в. във Волжска България, от срещите с тях:


Забелязах, че имайки за добра поличба лая на кучетата, радват му се и смятат, че той ще им донесе година на изобилието, благословия и благополучие. Видях, че змиите са в изобилие и на всеки клон са омотани десетина, та и повече. Те не ги убиват, а и змиите не им пакостят [] Видях в страната им много гръмотевици и ако гръм удари дома им, то те не се доближават до него, оставят го такъв, какъвто е и всичко, каквото има вътре – хора, имущество и друго, оставят го, докато времето не го унищожи, и казват: Това е дом над чиито жители съдбата се е разгневила
Какво да каже човек за това свидетелство от днешна перспектива. Змиите отдавна не са толкова многобройни по нашите земи, откакто през 1958 г. по тях бяха пуснати таралежи и така бе разчистена територията на днешния курорт "Слънчев бряг", по който вече бродят и съскат други същества. А пък гръмотевици и мълнии си имаме в изобилие, доколкото в прилив на стихиен антиамериканизъм или битова неуредица масово бе отхвърлен изобретения през 1752 г. от Бенджамин Франклин гръмоотвод.


И това са само някои от примерите защо все още пребиваваме в архетипа на "българското капище".


Текстът на Тони Николов е от Портала "Култура"


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7751 Любопитно

    Капище - капище - за някой капа, за някои капе, а за други си тече ли, тече лаф моабет да става....
    Тони Николов разбра ли сам - какво е написал ?

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 1200 Неутрално

    "Особеността на скандалите на родна почва е следната: те бързо лумват, вдига се медийна пушилка..."

    Тц. Скандалите с приватизацията и заменките, т.е. скандалите с "правото" на "богоизбраните" нито бързо лумват, нито бързо ще се утаят. Ще вървят поне още едно поколение.

    На някои много им се ще и затова се опитват да удавят тези скандали в дребнотемия.

  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5220 Неутрално

    Балван има в българския и друго значение, не е директно руското. Балванка в леенето, ако не се лъжа се използва за заготовка от която може да се създаде предмет, било на струг, било на фреза. Същото и с идола - може да бъде "издялан" или променен, започвайки от балванката :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2542 Весело

    Б Същото и с идола - може да бъде "издялан" или променен, започвайки от балванката :)
    —цитат от коментар 3 на penetrating

    Видя се, че с пушки и сопи е забранено, ще те посетят БОП-аджии. Суджукът пък няма да стигне до него...

    "Гениален изрод е Петьо Еврото дадеш му една бутилка уиски, изпие я и може да спретне каквото поискаш обвинение, на когото кажеш..." Делян П.
  5. 5 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2394 Неутрално

    Не мога да разбера защо автора, който принципно доста ясно се изразява, толкова е увъртал около "златния" идол, поне аз мисля че визира Пеевски - дебел и "златен".
    ако правилно съм го разбрал, става дума за предстоящото му "претопяване", процес, който като че ли започва и за мен основния въпрос е дали (най-вероятно) ще се отлее нов, по-малко бодящ очите или ей така, просто декора ще се смени.
    Това под натиска на 'лошите" американци, които получиха формалната възможност да се намесят, по силата на искането на Цветан Василев.

  6. 6 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 2729 Неутрално

    Х 0000 2017

    Тони от Портала... Няма прабългари.
    Точно както няма прамакедонци, прагърци, праруснаци, прасърби, праиталианци, прагерманци, прафранцузи, прабританци...
    Прибери си "културата".

    "Текстът на Тони Николов е от Портала "Култура""

  7. 7 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 2729 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Енигма.

    Търси "капище" в стари арабски клюки за Волжка България,
    но не намира Савецкия култов монумент МОЧА
    в Евросъюзна Бъргария.

    А очаква да Председне в Европейския съвет...
    Председателски да седне... #Кой, за да върви напред?

    До коментар [#5] от "tsvetko_51":

    Не мога да разбера защо автора, който принципно доста ясно се изразява, толкова е увъртал около "златния" идол, поне аз мисля че визира Пеевски - дебел и "златен".
    ако правилно съм го разбрал, става дума за предстоящото му "претопяване", процес, който като че ли започва и за мен основния въпрос е дали (най-вероятно) ще се отлее нов, по-малко бодящ очите или ей така, просто декора ще се смени.
    Това под натиска на 'лошите" американци, които получиха формалната възможност да се намесят, по силата на искането на Цветан Василев.

  8. 8 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1095 Неутрално
  9. 9 Профил на jony
    jony
    Рейтинг: 504 Неутрално

    Харесват ми статиите на Тони Николов.

  10. 10 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8462 Неутрално

    "накрая всичко се утаява като камък под водното огледало на една или друга мащабна инвестиция, загробила немалко публични средства"
    Дето се казва, всяко чудо за три дни.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  12. 12 Профил на motochristo
    motochristo
    Рейтинг: 889 Неутрално

    Ама то капището е славянско светилище, не прабългарско...
    А иначе този текст е под обичайното високо ниво на автора.

    Гласуваш за прасе - получаваш кочина.
  13. 13 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 861 Неутрално

    Матрияла на този Тони може да се нарече само с една дума- СЛОВОБЛУДСТВО!!!

  14. 14 Профил на dunkan
    dunkan
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Автора май не си е прочел нито веднъж материала преди да го даде за публикуване. Толкова опетлани философско-лтературни пируети не се виждат много често.
    Но и Дневник се стараят: Снмката е на тракийското светилище Бегликташ от 14 век пр.Хр. А за "тюркската" етимология на думата капище може да видим примерно тук: www.otizvora.com/2016/08/8080/comment-page-1

  15. 15 Профил на gbj06554106
    gbj06554106
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Поредният тюрлю гювеч на Тонито.
    Много претенциозно блудкав.....

  16. 16 Профил на kilgore
    kilgore
    Рейтинг: 598 Весело

    Ех, този Тони!
    Голем ум, големо нещо - дума не можеш му разбра...

    'It's not wise to violate rules until you know how to observe them' - T.S. Eliot, interview with The Paris Review (Issue 21, 1959)
  17. 17 Профил на Баро Вкаров
    Баро Вкаров
    Рейтинг: Неутрално
  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  21. 21 Профил на г-н Думанов
    г-н Думанов
    Рейтинг: 1510 Неутрално

    Тонка, любимият ти Йоан Екзарх прави директна аналогия между църквите и капищата - "А, какво друго са църквите освен капища и чаши на звездите?". Българското общество и езическа религия са изпълнени с много повече чест и принципи, отколкото след Покръстването. Освен това българите винаги си оставаме латентни езичници. Просто трябва да си намериш друг аналог и той е една крачка встрани от теб, т.е. винаги наблизо - висшият клир на БПЦ. Там капе, тече и се лее.

    CONTADOR GRATUITO!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK