10 проблема на ЛГБТИ хората в България

10 проблема на ЛГБТИ хората в България

© Юлия Лазарова



Ежегодното провеждане на гей парад в София всеки път предизвиква противопоставяне в обществото по въпроса дали е редно хора да демонстрират своята нетрадиционна сексуална ориентация. Най-честият аргумент на противниците на провеждането му е, че еднополовата любов в България не е забранена и на практика няма нужда от такива демонстрации.
Но хомосексуалните хора в у нас и по света всеки ден се сблъскват с проблеми, за които представителите на мнозинството често не подозираме. Ето 11 от тях.


1. Нямат право да легитимират любовта си правно


Чл. 46 от Конституцията на Република България определя брака като "доброволен съюз между мъж и жена". Така върховният закон в страната отнема правото на еднополовите двойки да сключват брак - основно право, от което може да се възползва мнозинството от гражданите в страната. Това означава, че Конституцията пряко дискриминира хората с нетрадиционна сексуална ориентация. За разлика от други общества, където на еднополовите двойки е разрешено поне да сключват граждански съюзи, чрез които да легитимират любовта си пред закона, живеещите в България нямат и това право.
Всъщност конституциите на повечето източноевропейски страни определят брака като съюз между мъж и жена. Така е още в Сърбия, Черна гора, Хърватия, Унгария, Словакия, Полша, Молдова, Украйна, Беларус, Латвия и Литва. В две от тях обаче на еднополовите двойки е разрешено да сключват граждански съюзи – Хърватия и Унгария. Граждански съюзи между хора от един и същи пол са разрешени още в Гърция, Кипър, Италия, Словения, Австрия, Германия, Швейцария, Чехия, Андора и Лихтенщайн.
Право да сключат брак имат еднополовите двойки във всички страни от Скандинавия и Западна Европа – Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Обединеното кралство (с изключение на Северна Ирландия, където са разрешени само граждански съюзи), Ирландия, Исландия, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Португалия и Испания.
Конституциите на Румъния, Босна и Херцеговина, Македония, Албания и Косово не определят брака като съюз между мъж и жена, но въпреки това в тези страни браковете между еднополови двойки не са разрешени.
Еднополовите бракове далеч не са просто претенция. Невъзможността да сключат брак е предпоставка за още много проблеми, които възникват в живота на ЛГБТИ хората.




2. Не могат да наследят своя партньор


И традиционно, и правно брачният партньор е най-близкият ни човек, с когото не просто живеем, а и градим всичко заедно. С нашите съпруги и съпрузи хората създаваме семейство, наемаме, купуваме и обзавеждаме жилище, купуваме си автомобил или вила извън града, притежаваме бизнес и т.н.
При внезапна смърт и при липса на брак и завещение, наследници обикновено се явяват най-близките в правния смисъл роднини – майка, баща, братя, сестри, деца, племенници и т.н. Дори и наследството да бъде завещано предварително на най-близкия партньор, завещението лесно може да бъде оспорено в съда от други роднини.
Притежаваното от покойника автоматично се наследява от живия партньор и от децата му, когато е бил сключен граждански брак. Но поради невъзможността да сключат брак, много от загубилите своя партньор хомосексуални хора биват ощетени и на практика не могат да получат никакво наследство от своя най-близък човек, дори и техният принос да е бил голям.


3. Не могат да получават наследствена пенсия от починал партньор


Да си представим следната ситуация. Мъж и жена сключват брак и живеят цял живот заедно. Както винаги обаче, идва момент, в който единият от партньорите почива. Тогава живият партньор има право да получава 50% от пенсията на своя най-близък човек, докато самият той също е жив. Наследствената пенсия дава гаранция, че живият партньор няма да остане да живее в нищета, в случай че е разчитал на покойния му партньор да го издържа приживе. А ако в семейството има и учащи деца до 26-годишна възраст, те може да разчитат на още по-голям процент от месечната пенсия на покойника.
Но когато двойката е от двама мъже или от две жени, тогава по никакъв начин живият партньор не може да получава наследствена пенсия. При еднополовите двойки нито партньорът на покойника, нито съвместно отглежданите в тяхната връзка деца не биха могли да получават наследствена пенсия.


4. В случай на смърт, живият партньор не може да поеме грижата за съвместно отглежданите деца


Независимо от това дали одобряваме или не осиновяването и отглеждането на деца от еднополови двойки, факт е, че такива семейства има и те отглеждат деца – понякога техни собствени, понякога осиновени.
Освен проблемът, че в тези случаи децата в семейството не биха могли да получават наледствена пенсия от своя починал родител (освен в случаите когато децата са кръвни потомци на починалия) – тук се появява още един съществен проблем: че е твърде вероятно грижата за детето да бъде предоставена на друг роднина или на социалните служби, вместо на неговия най-близък жив човек. Така страда както детето, което бива откъснато от своето семейство, така и родителят. А семейството е опора, която е необходима на всяко дете и на всеки млад човек.


5. Хомосексуалните хора трудно намират работа


В българското общество трудно се намира работа по принцип. Още по-трудно е това начинание обаче за хората с различна от традиционната сексуална ориентация.
Според проучване, цитирано от неправителствената организация БХК, 62 процента от българите намират хомосексуалните връзки за нещо лошо. А близо 40 процента заявяват, че не желаят да работят в един офис с ЛГБТ хора. Тоест дори и такъв човек да успее да намери работа, твърде вероятно е отношението на колегите му към него да не бъде като към всички други. Вероятно е и неговото различие да се използва като оръжие срещу него.


6. Често биват подлагани на натиск от семейството и приятелите


Хомосексуалните хора често не получават разбиране от най-близките си хора. Нерядко тяхното различие става причина за кавги. Особено в по-малките населени места, където всички се познават, мнението на хората е много важно за семейството. И ако в семейството има член с нетрадиционна сексуална ориентация, твърде вероятно е не само той, а и други негови членове да бъдат обекти на подигравки и неуважение. Има дори случаи, в които хомосексуални мъже и жени сключват брак представител на противоположния пол, защото общественото мнение в малкия град е от важно значение за всички, като надали тези бракове носят повече щастие, отколкото проблеми.


7. Не могат да получат информация в болницата за своя любим човек


Българският закон е такъв, че информация за здравословното състояние на пациента може да се предоставя само на брачния партньор и на най-близките му роднини. Невъзможността на хомосексуалните хора да сключат брак отнема правото на най-близкия партньор да получи информация за състоянието на най-близкия си човек. В някои случаи, когато например пациентът е хоспитализиран в безсъзнание след претърпян инцидент, това може да попречи дори и за спасяването на живота му. Например ако е нужно преливане на кръв, а партньорът му не е уведомен.
Когато пациентът не е в състояние да вземе важно решение сам, това право се преотсъпва на брачния партньор. Но това не е практически приложимо при еднополовите двойки, които нямат право да сключват брак.
В такива случаи решението се взема от майка, баща, брат или сестра. Но в някои случаи тези роднини може дълго време да не са били в добро отношение с пациента, например поради причината, че неговата сексуална ориентация не е традиционна. Нерядко родители се отричат от най-близките си и може да откажат всякакво съдействие дори и в много тежък момент. Така на практика пациентът може да се окаже без нито един близък човек, на когото да може да разчита да бъде плътно до него в много трудни моменти, като важните решения се оставят в ръцете на чиновници и лекари.


8. Нападенията срещу хомосексуални НЕ са престъпления от омраза


Нападенията над ЛГБТ хора в България не са равностойни на престъпление от омраза. Това на практика означава, че според Наказателния кодекс когато хомосексуален човек бъде нападнат поради сексуалната му ориентация, престъплението няма да бъде квалифицирано като "престъпление от омраза", както например е в случаите, когато то е извършено поради различния етнос или раса на жертвата. В такъв случай извършителят може да получи много по-лека присъда за престъплението си, отколкото например ако нападне някого поради етническия му произход.


9. Те са един от удобните образи на врага


Хомосексуалните хора, макар и не чак толкова често, колкото други малцинствени групи, нерядко се експлоатират негативно в политическото говорене. Случва се те да бъдат демонизират и представяни като заплаха. Макар и внушаваните за тях страхове често да са неоснователни, те нерядко се поднасят достатъчно убедително, за да повлияят на мнението на по-слабо информираните хора. Чрез настройването на обществото срещу ЛГБТИ хората се забавят процесите по интеграция на хората с различна от традиционната сексуална ориентация.


10. Все още има общества, в които те са легално преследвани


В по-голямата част от света и до днес еднополовата любов се третира като престъпление. Има много общества по света, в които човек може да бъде вкаран в затвора и дори убит само заради неговата различна от традиционната сексуалност. Саудитска Арабия, Иран, Судан, Йемен, Сомалия и Катар са страните, където законът предвижда смъртно наказание за хомосексуални практики. В Северна Нигерия и в териториите, които се контролират от групировката ИДИЛ, хомосексуалните практики също се наказват със смърт. Именно поради тези причини всяка година се провеждат гей паради дори и в обществата, в които повечето от посочените по-горе проблеми на хомосексуалните хора отдавна са разрешени.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK