Из България се строят исторически паркове, средновековни стени и замъци, възстановяват се средновековни църкви и крепости на места, на които може някога да ги е имало, може и не. В същото време наистина ценни културни паметници остават незабелязани. Може би най-краен е случаят с неолита.
Онова, което имаме по нашите земи и из българските музеи от епохата на неолита е уникално. И е много. Великолепни експонати на по 6-8,000 години пълнят музейни депа из страната. В нашите ръце е изящна керамика, изработена преди появата на грънчарското колело, добре запазени съдове и фигури, богатата материална култура на една мистериозна цивилизация, процъфтяла и изчезнала преди появата на египетските пирамиди. На всичко отгоре неолитните експонати са красиви, човек може дълго да ги наблюдава и да им се наслаждава без да има каквато и да било представа от историческия им контекст или стойност.
Това безценно наследство e встрани от вниманието ни
Неолитът не ни е оставил писмено наследство или какъвто и да било исторически разказ. Няма как да кажем, че сме наследници на славните неолитни българи или славяни. Или на непобедимите неолитни владетели. Неолитното ни наследство е подчертано апатриотично. Изпуснали сме и възможността Людмила Живкова да изпадне във възторг от него. Другите владетели от близкото минало пък се увличаха най-вече от заводи, ловни стопанства и зоологически градини. След тях дойде времето на Божидар Димитров, който пък най-вече обича да зида.
В археологическия музей в София има прекрасна, макар и малка експозиция. Музеи и депа в Стара Загора, Варна, Враца и други притежават прекрасни колекции, които обаче не са изложени достатъчно добре и не са събрани по начин, който заслужават. А неолитът трябва да заеме централно място у нас.
България може да стане много по-привлекателна образователна и културна дестинация
без да доизвайва вази, достроява църкви и измисля история.

© Юлиан Попов
Неолитът е и високо ценен в историческите и археологическите среди в цял свят. През 2009г. Нюйоркският университет организира голяма изложба на неолита от Дунавската равнина. През 2010 г. при огромен успех изложбата гостува в музея за изкуство и археология към Оксфордския унивесритет. Тези изложби показаха оскъдна част от онова, което имаме и въпреки това предизвикаха огромен интерес сред елитните експертни среди, но и сред по-широката заинтересована публика.
България може да създаде музей на неолита, който да стане световна забележителност. Вероятно това е единственият шанс на България да създаде музей със световно значение. Колкото и интересно да е тракийското изкуство, колкото и да са очарователни българските икони и манастири, българските възрожденски къщи и носии, колкото и добре да е запазен античния театър в Пловдив или цялото ни римско наследство,
нищо друго не може да претендира в такава степен за уникалност, както неолитът
България има и идеално място за подобен музей. ЦУМ. След като Партийният дом, разумно или не, се превърна в административна сграда на Парламента, ЦУМ остава сграда, която е много подходяща за музей. И която, в епохата на моловете, не е вече никак подходяща за магазин. Откупуването на ЦУМ от собственика му, чиято най-вдъхновена постъпка досега беше да сложи жив тигър в една от витрините му, би било разумен разход. ЦУМ се намира и в идеална експозиционна среда след разкриването на римските старини около него.

© Юлиан Попов
Има и два начина подобна идея да се опорочи. Едната е да кажем, добре де, ще направим един музей на неолита, ще намерим някоя сграда из София или до София. Така навремето беше намерена сграда на Историческия музей и в резултат на това, София реално няма исторически музей. Другият начин е да кажем, хубаво, ще направим музей, ама не може само на неолита. Ще сложим и икони, и стенописи, и тракийски жертвеник, и римска мозайка.
Музеят на неолита би трябвало да бъде именно и само на неолита
и да се изгради като завършена експозиция и като амбициозен изследователски и образователен международен институт. Тогава ще можем да сравняваме София с Атина или Рим.
Онези, които смятат, че музей на неолита ще е прекалено скъп лукс и е по-добре вместо това да вдигнем пенсиите, трябва да си дадат сметка, че подобно начинание ще си върне разходите много бързо и успешно през увеличените посещения на София и през рекламата, която музеят ще прави на София и на България.
Ще има и немалко хора, за които смисълът от създаването на музей на неолита няма да се сведе единствено до туристически приходи, а ще е въпрос на цивилизационна гордост и на желание да се наслаждават на едно уникално притежание в адекватна среда.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.