Чайки около нас

Срещата на Сотир Цацаров и Юрий Чайка

© Прокуратура на република България

Срещата на Сотир Цацаров и Юрий Чайка



"Чайка" (1895 г.) на Антон Павлович Чехов е пиеса в четири действия, която изследва сладките окови на самосъжалението. Това е постановка за любовта и меланхолията, възбудени от пулса на мистично руско езеро (според героя на Чехов д-р Дорн); история за блазнещата, но незасищаща глада сценична и литературна слава; състезание (между Трепльов и Заречная) за това чия съдба по-умело ще уподоби мелодраматичния символ на нежелания дар – убитата при лов птица.


"Чайка" е спектакъл на подтекста; на огледалото на театъра в театъра; история за твореца, който нарцистично се взира в отражението си, преди да бъде прекъснат от вълните на падащата завеса.


"Чайка" (2015 г.) е руска "криминална драма" в пет части (Гърция, Швейцария, Иркутск, Артьом и Игор). Документалният филм на Фонда за борба с корупцията, създаден от Алексей Навални, хвърля светлина върху престъпната дейност (незаконни казина, пране на пари и др.) на синовете на генералния прокурор на Руската федерация Юрий Чайка, извършвана под покровителството на техния баща. Въпреки обвиненията към него, които продължават и до днес, Юрий Чайка е на този пост от 2006 г. Същият този човек, генералният прокурор на Русия, сега е на посещение в България, където подписа заедно с нашия пръв обвинител Сотир Цацаров програма за сътрудничество за периода 2017 - 2019 г., в която ще се включват теми като противодействие на тероризма, борба с радикализацията и екстремизма.




В отговор на акцията на "Да, България!" и призива "Чайка вън от Европа", поставен от нейни съмишленици върху надлеза на "София тех парк" на "Цариградско шосе", Сотир Цацаров нападна остро Христо Иванов, поставяйки под съмнение неговата юридическа компетентност. (Лозунгът така и не "посрещна" кортежа на руския гост, какъвто беше замисълът на инициаторите, защото беше свален експедитивно.)


Бившият министър на правосъдието Иванов може да е прав, а може и да греши, когато потърси връзка между посещението на Чайка и аферата "Дунарит", в която прозират интересите на руската офшорна компания "Виафот" и зад която, както се твърди, стои магнатът Делян Пеевски. Това, което обаче е извън съмнение е, че


Юрий Чайка е persona non grata във всяка държава, която държи на реалната, а не на хартиената демокрация


и защитава човешките права.


Случаят "Чайка" неизбежно препраща към вечно актуалната, травматична тема за отношенията между България и Русия. Коментирайки доклада за националната ни сигурност и въпроса дали Русия е заплаха, премиерът Борисов лаконично очерта позицията на кабинета: България е член на НАТО и има своите геостратегически ангажименти към пакта, в крайна сметка руските ракети са насочени към нашата територия. Същевременно обаче министър-председателят призова към прагматизъм – държавата се нуждае от добри отношения с Русия заради туристическия бизнес, реализацията на газовия хъб "Балкан" и др.


През тази призма на пръв поглед трябва да бъде тълкувано посещението на генералния прокурор на Русия, както и подписаната програма за сътрудничество, която би следвало да бъде в интерес и на двете държави. Първият въпрос, който възниква обаче, е какъв точно опит могат да обменят двамата висши прокурори Цацаров и Чайка. Множество международни доклади посочват, че прокуратурата, както и изобщо съдебната система на Руската федерация, е използвана за смазването на противниците на режима на Владимир Путин.


Нерядко


руската прокуратура и съд определят като терористи и престъпници лица, които си позволяват да критикуват Кремъл


Путин е начело на страната от края на 1999 г., ако броим и времето, прекарано от руския лидер като министър-председател (2008-2012 г.) след рокадата с неговия довереник Дмитрий Медведев (интересен детайл, Медведев е висок само 163 см, но в сравнение с него Путин, който се издига на цели 170 см, е истински гигант). Фактът, че към момента Владимир Владимирович е президент за трети мандат (през 2008 г. конституцията на страната беше променена, като мандатът на президента беше удължен от 4 на 6 години), поставя под съмнение тезата, че в Русия се прилага реално и ефективно принципът на мандатността - един от фундаментите на демократичната политическа система.

Срещата на Чайка и Цацаров с премиера Борисов

© Прокуратура на република България

Срещата на Чайка и Цацаров с премиера Борисов


Алексей Навални, когото през 2017 г. списание Time включва в списъка на 20-те най-влиятелни хора в света, е обект на особен интерес от страна на руските блюстители на закона. Мнозина анализатори считат, че делата срещу руския блогър, който стои зад филма "Чайка", са опит на властта той да бъде заглушен. През 2013 г. Навални е осъден в град Киров на 5 години затвор за присвояване на над 500 000 долара (16 милиона рубли) от държавна компания за дървесина, т.нар. дело "Кировлес". През 2016 г. обаче Европейският съд по правата на човека публикува решение, в което заявява, че при разглеждането на делото "Кировлес" през 2013 г. е нарушено правото на Навални на справедлив процес. Любопитна и показателна е реакцията на обществото на "Чайка" на Навални. За 82% от зрителите на филма, които са го гледали през 2015 г., "описаните корупционни схеми и престъпни групи са типично явление за съвременната руска власт"; 28% от респондентите считат, че


"показаното няма да доведе до никакви реални последствия" за Чайка и обкръжението му


(данните са на "Левада-Центр").


Случаят "Навални" далеч не е изолиран. Според годишния доклад на Freedom House - Freedom of the Press 2017 пресата в Русия продължава да бъде несвободна, като съдът е използван от властите за смазването на опозицията (сред примерите, които се посочват в доклада, е натискът върху журналисти, работещи в "Панамските досиета", в които е замесено и името на Владимир Путин). Не е нужно да припомням други шокиращи примери за "качеството" на руската демокрация – политическите убийствата, жертви на които стават депутатът Сергей Юшенков (2003 г.), редакторът Пол Хлебников (2004 г.), банкерът Андрей Козлов (2006 г.), журналистката Анна Политковска (2006 г.), офицерът на ФСБ Александър Литвиненко (2006 г.), адвокатът Станислав Маркелов и репортерката Анастасия Бабурова, опозиционният лидер Борис Немцов (2015 г.) и много други.


Веригите, в които е поставена българската преса, не са толкова тежки като руските; според Freedom House пресата в нашата страна дори е "частично свободна". Доверието на обществото в прокуратурата обаче е критично ниско, като според някои оценки такова имат не повече от 6% от респондентите. Накратко, "слабият ученик" в часа по демокрация


България не трябва много-много да обменя опит с Русия


нито нейната политическа система трябва да бъде модел за подражание.


За някои изкушението за последното, изглежда, остава голямо и неустоимо. Историята на връзките между двете страни е драматична и турбулентна, но в очите на немалко сънародници е обагрена с романтика. Внимателният анализ на събитията обаче показва, че тези топли чувства към големия братски славянски народ в много случаи са не просто неоснователни, а формират дълбоки, мъчителни вододели в нашата народопсихология. Намесата на дългата ръка на Кремъл (в септемврийските бунтове през 1923 г., атентата в църквата "Св. Неделя" през 1925 г., преврата на 9 септември 1944 г. и др.) поляризира и до днес българското общество.


Връщайки се към пиесата на класика А. П. Чехов и темата за романтичния пиетет към самосъжалението, трябва обаче да признаем и поемем отговорността за собствените си действия и бездействия, от които произтичат негативите, натрупани в отношенията с Русия. Цели поколения - представители на партийния елит на социалистическа България, се возят, разположили се удобно в седалките на колосалните черни чайки и зилове, докато нашата страна е най-покорният съюзник на СССР. За някои от нашите държавници в най-новата ни история след 1989 г. возенето продължава по инерция.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK