Евтината храна е скъпа

Снимката е илюстративна

© Carlo Allegri, Reuters

Снимката е илюстративна



Само преди броени дни скандалът със забраненото и силно токсично вещество фипронил, използвано в западноевропейски ферми за производство на яйца, пламна с нова сила и в България. Оказа се, че въпросният инсектицид е използван и от местни производители. Ето част от възможните ефекти от консумацията на яйца с фипронил: възпаление на очите и кожата, гадене и повръщане, щети по черния дроб, бъбреците и щитовидната жлеза


Само наивник би си задал въпроса какво въобще прави това токсично вещество в яйцата - не само противно на регулациите, но и противно на здравия разум изобщо. За всички вече е ясно, че има много нередни неща в масовите продукти, родени от индустриалното производство. Да, храната все още идва в голямата си част от селското стопанство, но тя отдавна не е този бавно и грижливо отгледан с ръце продукт, който по-възрастните хора още помнят. Плодовете, зеленчуците, яйцата, месото и дори рибата са резултат от силно индустриализирано производство, което цели максимална печалба чрез икономии от мащаба, ускоряване на процесите, свиване на разходите и други прийоми, които може да са подходящи за производството на текстил, но не и на храна.


Това, което преди 50-60 години е изглеждало като революция, която ще реши проблемите с недохранването, днес е комплексен проблем със социо-икономически, екологични и здравни последици. България също не е подмината от тях – национализацията и окрупняването на земята по време на социализма, отливът на хора към градовете и лошите решения след 1989 година са довели дотам


днес да имаме много малко качествени и вкусни местни храни




Земеделието е моноколтурно и толкова интензивно, че изисква използването на големи количества торове непрекъснато, тъй като почвата е изтощена, а инвеститорите очакват все по-голям обем продукция на декар или за вложен лев. В своята книга "Дилемата на всеядния" (издадена и на български) Майкъл Полан отбелязва, че храната ни вече не е продукт на слънцето, а на петролната индустрия, която е в основата на производството на торове, бензина за машините и електричеството, с което се захранват огромните животновъдни комплекси.


Същият стремеж към бързи резултати води и до страничните ефекти от производството на месо – гледаните с неподходяща храна и при лоши условия птици, прасета и говеда получават огромни дози широкоспектърни антибиотици, както и хормони (сред които естроген), които естествено стигат и до края на веригата – до нас.
Стремежът към бързо излизане на пазара не пропуска и други ежедневни храни като сирена, бири и хляб, които изискват по-бавно зреене и по-дълги процеси, за да са вкусни и пълноценни. Използването на ензими за скоростно зреене и различни подобрители, между които растителни мазнини, сол и захар са норма, а не изключение.


Интересен факт е, че с индустриализацията на производството на храни печалбата прогресивно намалява, особено за по-малките производители, което води до окрупняване в целия сектор и отпадане на семейните производители. Въпреки голямото производство, проблемите с глада по света също не са решени – огромни излишъци храна се изхвърлят, без да стигнат до тези, които имат нужда от нея. Прекалено дългите вериги на доставка от своя страна, освен че оставят сериозен въглероден отпечатък и купища използвани опаковки, оскъпяват продуктите за крайния потребител, което е за сметка на качеството и ценните й свойства.


Изброеното е само малка част от проблемите на индустриалното производство на храна. Последиците са огромни и засягат всички аспекти на живота ни – изтощаване на почвите и замърсяване на водата, включително питейната, унищожаване на растителни и животински видове, свръх-производство на парникови газове, климатични промени (които не са под въпрос от Парижката конференция насам), поява на резистентни на антибиотици бактерии, което пък ще постави под заплаха постигнатото досега от медицината ограничаване на опасни епидемии, свърхпроизводство в някои части на света и глад в други и разбира се – здравословни проблеми.


Ефектите върху здравето от индустриално произведената храна


засягат вече дори развиващите се държави, като най-видно е затлъстяването и свързаните с него заболявания като диабет, сърдечно-съдови заболявания, различни видове рак. Евтината, но непълноценна храна, която стъпва върху триадата от царевична захар, сол и мазнини в крайна сметка не излиза евтина – тя носи твърде много скрити разходи за потушаване на екологични проблеми, за лечение на здравословни проблеми и за търсене на обществени решения на все по-големи кризи.


Решението на проблема с хранителната система е комплексно, но в личен план то може да бъде сведено до няколко основни принципа на хранене: връщане към пълноценна и чиста диета от повече зеленчуци, плодове, качествени млечни продукти, яйца и малко месо.


И ако сезонни, пък и местни зеленчуци се намират с малко повече търсене, намирането на качествено и чисто месо си остава проблем. Птичето, свинското и говеждото, и дори рибата стигат до нас от огромни индустриални операции, където са третирани с широкоспектърни антибиотици и подхранвани с различни добавки, сред които хормони, които няма как да не преминат по веригата.


Съществуват редица възможни решения на проблема с лошата и пълна с химикали храна, и в частност с месото, които за съжаление все още не са достатъчно на брой, за да стигнат до повече хора. Био производството във все по-големи мащаби е и това, което успява да навлезе най-успешно на пазарите. Супермаркетите с подобни храни, като наскоро купените от Амазон Whole Foods са добър пример за бизнес модел, в който био продукти успешно конкурират ценово обикновените такива. Разбира се, той търпи много критики, като например ефектите от индустриалното производство, което са много подобни на тези от конвенционалното производство – поглъщане на дребния бизнес, по-ниско качество, използване на устойчиви, но не вкусни сортове, малко разнообразие. Тези храни все пак са един от възможните начини за решаване на проблема с лошата диета.


Други възможни решения, които все още са от сферата на иновациите и трудно си пробиват път са градските вертикални ферми, хидропонното и аква земеделието, отглеждането на насекоми и микробни култури, които биха могли да запълнят нишата при търсенето на качествен протеин. Това са модели, които са работещи за съвсем противоположни по своите нужди държави – в Япония вертикалните и аквапонните ферми са решение на проблема с липсата на обработваема земеделска земя, а в фермите за насекоми биха решили проблема с липсата на достатъчно богата на протеини храна в Африка.


Съществува и едно ново-старо решение на проблема –


отглеждане на част от собствената храна или подкрепа за ферми


които използват традиционни и щадящи методи за обработване на земята и отглеждане на растения и животни. Това не означава лудитско връщане към ралото и диканята – трактори, камиони, хладилници и дори информационни технологии са все така в помощ на фермерите. Те обаче излизат от монокултурното производство, като въртят културите или садят многогодишни такива и отглеждат свободно говеда, прасета и кокошки.


Джоел Салатин, който ще гостува за три събития в България в края на септември и който от десетилетия използва традиционни методи във фермата си във Вирджиния, САЩ, проповядва методите си за земеделие, които изискват минимално или никакво химическо вмешателство – почвите не се изтощават при ротацията на различни култури, животните ги торят, а свободният живот помага за липсата на болести и епидемии, които в големите индустриални краварници и птичарници се потушават със свръх-употреба на лекарства.


Подобна система има много предимства – няма замърсявания, които да правят целия район необитаем, използват се земи с нагънат релеф, които иначе трудно биха се обработвали при моноколтурно земеделие с големи машини, продукцията е разнообразна и най-важното – чиста и вкусна. Има и много други възможности за обогатяване на този модел – използване на стари и местни породи и сортове, които са пригодени към средата и нямат нужда от торове, пестициди и лекарства, за да оцелеят, консервиране на сезонните излишъци, сътрудничество с местни магазини, пазари и ресторанти – решенията са много, и макар и задачата да изглежда трудна, не е невъзможно да се постигне промяна.


Разбира се, процесът по промяната на хранителната система не е едностранен. От една страна потребителите трябва да взимат решения с повече мисъл и информация, в рамките на възможностите си – по този начин те не само правят по-добрия избор за здравето си, но и подкрепят добри практики и местни и малки производители, които могат да поемат глътка въздух и да разширят производството си. А около тях да се появят още малки производители и преработватели.


Ние трябва да свикнем отново и с мисълта, че може би не е нужно да ядем месо всеки ден и че някои продукти идват в определени сезони – когато кокошките снасят, кравите дават мляко и доматите зреят. От друга страна са регулаторните органи, или т.нар. държава, която също е част от нас като граждани – регулациите не би трябвало да ограничават малките земеделски производители, нито субсидиите трябва да отиват предимно за огромни монокултурни производства за износ.


От трета страна са и производителите, които би трябвало да са коректни и да познават възможностите на пазара си – не винаги хората са готови за твърде скъпи продукти, но с удоволствие биха купувала поне една част от храната си от малки и коректни производители.


И най-важното - при нужда производителите заедно със своите клиенти трябва да изискват от държавата решения, които им помагат да се срещнат и гарантират, че тя не работи само за свръх-индустриалното производство. Само заедно можем да променим системата.

Ключови думи към статията:

Коментари (28)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 2460 Неутрално

    Явно писалият статията не е виждал кокошка на живо, нито пък е отгледал един стрък домати.

  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8670 Любопитно

    До коментар [#1] от "4ort":

    Авторката на статията ясно, че не е виждала кокошка на живо, ама даже не се и сеща, че като погали някое мило куче - домашен любимец, наскоро обезпаразитено , се напълва с повече фипронил, отколкото, ако изяде хиляда яйца!
    Пък за''вкус'' поколението ''овкусено''от бигмакове и чипс, а и да не си отваря никаква тема!?

    karabastun1@abv.bg
  3. 3 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4949 Любопитно

    . Плодовете, зеленчуците, яйцата, месото и дори рибата са резултат от силно индустриализирано производство, което цели максимална печалба чрез икономии от мащаба, ускоряване на процесите, свиване на разходите и други прийоми, които може да са подходящи за производството на текстил, но не и на храна.
    ==========
    Ако това е верно , идните поколения ще има да ни кълнат !

    Bukalemun
  4. 4 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3473 Неутрално

    ......: връщане към пълноценна и чиста диета от повече зеленчуци, плодове, качествени млечни продукти, яйца и малко месо."Лесно е да се каже пък и всички го знаем,ама е трудно да се изпълни.

  5. 5 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 4678 Неутрално

    Мемфис мийтс“ взема самовъзпроизвеждащи се живи клетки от животни, слага ги в хранителна среда наситена с кислород и ги оставя да се делят естествено. Така през 2016 година е произведено говеждо месо, а през пролетта на 2017 г. – пилешко и патешко месо"
    екологично чисто ...

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  6. 6 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 3026 Весело

    :) Производството на хомо урбанос трябва да реши и проблема с изхранването му.

    Голяма концентрация на хора в градовете и окрупняване на собствеността върху земята с всички произтичащи последици - все ми се струва, че този модел меко казано е неустойчив.

  7. 7 Профил на ivanko77
    ivanko77
    Рейтинг: 605 Неутрално

    Абе хубаво каните американски фермери и ги промотирате, но поне се заинтересовайте, че техните и нашите пробреми са различни. Например така често споменаваните хормони бяха типичен щатски проблем, но са забранени в ЕС и дори да ги има, то това е изключение, а не правило.

  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13096 Неутрално

    Затова бедните държави произвеждат сезонни храни, близо до купувача, които са естествени, вкусни и не са натъпкани с химикали...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  9. 9 Профил на stanchopansa
    stanchopansa
    Рейтинг: 260 Неутрално

    Това е форма на турбо-капитализъм. Всичко се прави в името на печалбата, дори и отвъд закона. А в същото време изхвърляме милиони тонове храна годишно.

  10. 10 Профил на Grizacha ot Razgrad
    Grizacha ot Razgrad
    Рейтинг: 681 Любопитно

    Значи е вярно това което ми разказа един приятел.Присъствал на погребение преди няколко месеца и трябвало да се отвори гробница където бил поставен друг роднина преди десет години.Трупът изобщо не бил мръднал все едно,че вчера бил погребан.Помислете какво ядем.

  11. 11 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3541 Неутрално

    Тази статия превод ли е или е българска? Много странен изказ, на места трудно се чете, къса се връзката и човек има чувството, че е сглобявана от няколко текста, писани от автори с коренно различен стил. Не искам никого да обидя с коментара си, но критиката понякога върши повече работи от премълчаването или възпитаната похвала.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  12. 12 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3541 Неутрално

    До коментар [#10] от "mentra65":
    ”Трупът изобщо не бил мръднал все едно,че вчера бил погребан.Помислете какво ядем.”
    Не е задължително да е от храната. Това е известен феномен и в повечето случаи се дължи на неправилната среда в гробищата или гробницата. При определени условия тялото или се мумифицира или осапунява. Има много такива случаи с цели гробищни паркове в САЩ. За това има и специални изисквания към качеството на почвата.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  13. 13 Профил на The.Teacher
    The.Teacher
    Рейтинг: 693 Неутрално

    Това е очакван резултат след предаването на пазара на хранителни стоки в ръцете на т.нар. модерни търговски вериги, където основен приоритет е максимална печалба за акционерите на всяка цена. В последно време забелязвам силно намаление на разнообразието в тези магазини и замяната на все повече продукти с техни марки, произведени на ишлеме с незнайно качество. Увеличават се и продуктите от Полша, Чехия и т.н. Да не забравяме, че туризмът е много тясно свързан с местната и прясна храна. А у нас където и да отидеш, ядеш едно и също замразено вносно месо и турски и гръцки зеленчуци и плодове. Не се ли направят стимули за производство, дистрибуция и продажби на храни изцяло независимо от големите търговски вериги, качеството на храните ще спадне и още и цената ще се вдигне. Да не говорим за постоянното заместване на съставки в храните с уж по-полезни. Откога примерно в колата няма захар а глюкозо-фруктозен сироп? Бирата защо е с толкова голяма трайност? В маслото има ли мляко и какво? Сирена, кашкавали с какво мляко се правят? Всичко това е следствие от унищожаване на местните малки производители и липсата на икономически смисъл от животновъдство и малки ферми, и съсредоточаване на огромни обороти в 7-8 големи международни корпорации. Проблемът не са те а липсата на избор между техните стоки и реални български местни стоки. Системата е насочена към концентрация на оборотите и явно някой се облажва от това доста.
    Нещо подобно се случва и в транспорта, където нашите пътища се ползват почти без пари от превозвачите и всяка година не се събират над 600 млн. лв. Ясно е, че поне една трета от тези пари отиват в тези, които постоянно отлагат въвеждането на реалните цени.

    Местоживеене:---> Магратеа. Образование:---> Антична филология, трансформационна етика и вълново-хармонична теория на историческата перцепция.
  14. 14 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3541 Неутрално

    До коментар [#13] от "The.Teacher":

    Проблема не са търговските вериги, на българскит пазар те са от около десетина години. От 1989 година та до стъпването на Билла на българският пазар, какво правиха местните производители и търговци, как се организираха, какво измислиха? Имаха предостатъчно време да заемат огромен пазарен дял, но мутри, мързел и недалновидност им изядоха главите. Сега вече ситуацията е друга.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  15. 15 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1162 Неутрално

    Значи е вярно това което ми разказа един приятел.Присъствал на погребение преди няколко месеца и трябвало да се отвори гробница където бил поставен друг роднина преди десет години.Трупът изобщо не бил мръднал все едно,че вчера бил погребан.Помислете какво ядем.
    —цитат от коментар 10 на mentra65


    Тоя виц вероятно роднината му го е разказал на млади години.

  16. 16 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3541 Неутрално

    До коментар [#9] от "stanchopansa":

    ”Всичко се прави в името на печалбата”
    А в името на какво да се прави? Дори когато си наемен работник, пак непрекъснато се оглеждаш, дали някъде няма да ти плащат повече. Демек, и ти работиш в името на твоята печалба.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  17. 17 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1162 Весело

    Тази статия превод ли е или е българска? Много странен изказ, на места трудно се чете, къса се връзката и човек има чувството, че е сглобявана от няколко текста, писани от автори с коренно различен стил. Не искам никого да обидя с коментара си, но критиката понякога върши повече работи от премълчаването или възпитаната похвала.
    —цитат от коментар 11 на DDR


    Е, стана още в началото въпрос, че авторката едва ли е виждала на живо било кокошка, било цех, пък и в книга едва ли ги е виждала, та няма как да напише такава статия сама. И от компилацията единствената полезна информация е, че авторката едва ли е виждала на живо било кокошка, било цех, пък и в книга едва ли ги е виждала.

  18. 18 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1162 Весело

    До коментар [#10] от "mentra65":”Трупът изобщо не бил мръднал все едно,че вчера бил погребан.Помислете какво ядем.”Не е задължително да е от храната. Това е известен феномен и в повечето случаи се дължи на неправилната среда в гробищата или гробницата. При определени условия тялото или се мумифицира или осапунява. Има много такива случаи с цели гробищни паркове в САЩ. За това има и специални изисквания към качеството на почвата.
    —цитат от коментар 12 на DDR


    Или да се е отенчил.

  19. 19 Профил на The.Teacher
    The.Teacher
    Рейтинг: 693 Неутрално

    "Проблема не са търговските вериги, на българскит пазар те са от около десетина години. От 1989 година та до стъпването на Билла на българският пазар, какво правиха местните производители и търговци, как се организираха, какво измислиха? Имаха предостатъчно време"

    Аз не съм казал, че т.нар. вериги са проблем. Проблемът е в цялото общество и във всички хора, че се стигна дотук. Да започнем първо от липсата на регулации къде могат да се позиционират такива магазини с такава площ. Разрешаването им да са в рамките на градовете, особено по-малките е огромна грешка. А по спомен първото метро в Пловдив се отвори 99 г., така че скоро ще станат 20 г. А за това кой какво е направил и защо не го е направил - на първо място е т.нар. държава с политиките които провежда, чрез хората, които всички ние сме избрали на тези постове. Така че провалът е за всички. А чисто в исторически план 10 г. след 89 г. са един миг като време за да се развие каквото и да било като частен сектор. Никой местен търговец и производител не може да се бори и конкурира с компании с над 50 годишен опит и огромни капитали зад гърба си. Затова в много държави напр. Франция, Гърция и други си има откровен протекционизъм към местните стоки, услуги и т.н., което е единствения начин да се противодейства и дадена държава да си запази физиономията и характерните неща, които я определят като държава.
    Ако някой се зачита и по чужди сайтове може да е прочел, мисля че беше миналата година, в Германия имаше скандал, че на икономическата група около няколко големи вериги са дадени някакви държавни заеми за експанзия точно в източна Европа, като тези заеми не са върнати и са нещо като държавна помощ. По спомен го преразказвам. Илюзия е, че в селското стопанство може да има самоиздържане, свободна конкуренция и т.н. Това са приказки за наивници. Всичко е политика и субсидии и който оцелее. Явно от европейските държави ние останахме най-големите баламурници и най-големите наивници и затова сме и най-бедни.

    Местоживеене:---> Магратеа. Образование:---> Антична филология, трансформационна етика и вълново-хармонична теория на историческата перцепция.
  20. 20 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 1490 Неутрално

    Храни за бедни и богати - това е положението

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  21. 21 Профил на skyfighter
    skyfighter
    Рейтинг: 576 Неутрално

    Проблемът е голям навсякъде, в САЩ може би най-голям от развитите страни. Но той не е, че има големи вериги и производители, колкото от нежеланието и незнанието на хората да се хранят здравословно. По-малко захар, чипсове, измислени напитки и повече домашно приготвени храни, в които всеки може да прецени какво да сложи. Освен това не мисля, че има проблем, ферма с много култури да е голяма и да замени сегашните. Стига потребителите да го поискат.

  22. 22 Профил на DL
    DL
    Рейтинг: 257 Неутрално

    До коментар [#14] от "DDR":

    "От 1989 година та до стъпването на Билла на българският пазар, какво правиха местните производители и търговци, как се организираха, какво измислиха? Имаха предостатъчно време да заемат огромен пазарен дял, но мутри, мързел и недалновидност им изядоха главите."

    Спомням си слогана на "Боила" - "Българският отговор!" За пропусналите това българско чудо да поясня - "Боила" трябваше да удари в земята "Метро", намираше се до "Метро" на Цариградско Шосе.

  23. 23 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 1701 Неутрално

    Връщане назад няма и само отделни, изолирани групи хора, обикновено с възможности, опитват живот на отшелници или "назад към природата". Останалите ще сърбат попарата на човешкия прогрес и съответно последствията. Каквото си направиш сам-никой не може да ти го направи.

  24. 24 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 778 Неутрално

    всяко поколение си изммисля някакъв "хайп" това е нещо като истерия. при миленялите е май е храната. Най-различни препарати се ползваха и на село, винаги когато някой се докопа до тях, изкуствени торове, пестициди. Нали сте чували лафа, че изтощаваме планетата. Без индустриално земеделие, ще настане глад и мор. ОБикновено този "hype" е разпространен в презадоволените общества сред хора които са добре осигурени "entitled", безделници, "работещи върху себе си", които се опитват да убедят гладуващите които едвам събират пари за най-евтината храна, че не се хранят правилно. Също така много обичат да снимат храната си в инстаграм и фейсбук

    Birds of a feather flock together.
  25. 25 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3541 Неутрално

    До коментар [#22] от "DL":

    ”Спомням си слогана на "Боила" - "Българският отговор!" За пропусналите това българско чудо да поясня - "Боила" трябваше да удари в земята "Метро", намираше се до "Метро" на Цариградско Шосе.”
    И аз ги помня, посещавал съм ги няколко пъти и всеки път се питах, как е възможно да са проектирани толкова идиотски.Помня, че се вървеше по едни мрачни коридори, едни криви образно казано сокаци вътре, абе убиваха ти желанието да повториш. А сградата им беше мисля нова.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  26. 26 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1694 Неутрално

    До коментар [#3] от "eti mehter":

    Все още законите и технологийте на САЩ не са стигнали до нас... По закон ,в САЩ, пилето не е "животно", а "храна". Поне така се дефинира. Което идва да покаже отношението към него!! Както всичко там, пилето е генетично "пипнато". Дори имаше изисквания - пиле без перушина, клюн и крака под коляното!!! Сега пилетата се гледат в абсолютна тъмнина, хранят се на конвеир с точно определена "храна" , поят се с вода пълна с антибиотици (обикновено с минал срок!!) и химикали. Подмора (около 10%) не се отстранява до края на цикъла (около месец!), както и яйцата (верно, в края на цикъла, но се валят в куришки и трупове)! Не знам колко печели производителя, който няма право да прави никакви промени в "технологията", но кило птиче месо струва (в супера) около 2 долара (като се има предвид, че бакшиша за дребна услуга е минимум $5!!!). В предприятията за разфасоване на пилеттата американец не работи. Такава непоносима воня било, че не се живее наоколо също!
    ВСИЧКИ вериги за бързо хранене ползват това пилешко. Както и повечето ресторанти. Разбира се, има и производители на пилета на свобода, без антибиотици, но цената на пилешкото им е около $8 килото и се продава само в суперите. Е, и изисканите ресторанти...
    Същото е и с говедата. Ферма от около 3000 говеда на нищо площ, непоносима воня наоколо, инжектирани дневно с хормони на растежа (за повече и по-бързо развитие!), ижектирани с антибиотици (заради свинския начин на живот) и постоянно на ясла. С хранителни смески, включително рибно, костно и месно брашно. С което превръщат говедото в канибал. Така дойде и болестта "Луда крава". Разбира се, има и ферми (особено в Тексас) с говеда на свобода, на пасища и с читави смески в яслата. Но тяхното месо също е изключително скъпо!
    Зеленчуците и плодовете са много особени. Повечето от тях са и насекоми, генетично... Безвкусни и с много фибри, нямат нищо общо (в вкусово отношение) с предшествениците си. Единствено имат продължителен живот на щанда в магазина. Берат се недозрели и се обработват с химикали, по същата причина.
    Приятен апетит...

  27. 27 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2828 Неутрално

    Ако авторката беше вкусвала пластмасовите и безвкусни хидропонни домати, напоявани с адски разтвори, нямаше да пише колосалните си глупости за вертикалните ферми и за акваземеделието. Така се получава когато живееш единствено във виртуалната среда на мрежата и нямаш хал хабер от реалния живот. В този смисъл и най-дребната декоративна рибка смята себе си за нервна акула, а домашният аквариум за океан на познанието. Аман!

  28. 28 Профил на Камен
    Камен
    Рейтинг: 999 Неутрално

    Без индустриално земеделие, ще настане глад и мор.
    —цитат от коментар 24 на Xumpomo name

    Е като настане, та какво? Нужни ли са на света 1.5 милиарда китайци, 1.2 милиарда индийци, 200 милиона нигерийци? Какво му е било на света преди 50 години, когато хората са били 3-4 милиарда, не 7? Ами преди 100, когато са били 1-2 милиарда?
    Щом толкова храна (истинска!) може да произвежда света, толкова значи трябва да станат и хората. С глад ли, с мор ли, с какво ще е... Алтернативата сам я виждаш - скоро направо от петрола ще почнат да синтезират храна, вместо да минават през царевица или през кокошка, което само трупа разходи, пък накрая крайният продукт един и същ.

    До коментар [#27] от "Lemmy":
    Авторката не е авторка, а преводачка. Е не точно де, компилирала е пасажи от книгата на Майкъл Полан, която между другото е много интересна. Препоръчвам я на всеки. The Omnivore's Dilemma се казва в оригинал. И другите му книги са хубави.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK