Маршът на лъжата и ордата на грубата сила

© Анелия Николова

Когато една държава започне да използва лъжата като всекидневен инструмент на политиката, това означава, че държавниците крадат. И лъжата е мобилизирана, за да прикрие краденето. От Зимбабве до Узбекистан и от Венецуела до Русия – това го гледаме от десет-петнадесет години.

Вече, от месец-два – и у нас. Почти всеки ден гледаме, как някой министър лъже – и знаем, какво означава това: че той прикрива кражби в неговия "ресор".

Функцията на държавната лъжа е да прикрие държавно крадене.
Но това е само в началото

Веднъж настанила се в сърцето на държавната власт, лъжата започва да произвежда собствени резултати. Когато те се натрупат в достатъчни количества, става невъзможно да има общество.

Първите резултати вече ги виждаме. Когато една държава се преоснове на основата на лъжата, тази държава започва да привлича, като свои служители, определен тип хора – лъжци и измамници. Нормалните служители, които знаят, че работата им е да служат на данъкоплатците – такива са изгонвани. А техните също толкова нормални приятели не отиват на държавна служба, защото знаят – там е само за лъжци и измамници.

Особено потърпевша в случая е управляващата партия – особено ако тя е структурирана на принципа на еднопартийния комунизъм, както е ГЕРБ, да речем. Пороят лъжци и измамници, които искат да се настанят край софрата, в основата си нахлува именно в подобни партии.

Създавайки огромен натиск по всички равнища на партията, тези хора бързо успяват да избутат "нагоре" свои автентични представители. Лъжци и измамници стават, да речем, министри. В момента си имаме двама такива (за които знаем, тъй като те лъжат публично през ден); очевидно ще имаме още.

Натискът рефлектира и върху партийци,
които преди това не са били лъжци и измамници

За да оцелеят в променената среда, те са принудени да следват новата корпоративна култура – за да не се окажат в положението на уволнения заради почтеност чиновник, за който стана дума горе.

В последните дни двама министри, доскоро смятани за средно-прилични, тръгнаха по този път. Единият обвини за корупцията българския народ и обеща, че тя никога не може да бъде изтръгната. Другият, чиято рода е окупирала общинските служби на цял град, ни разказа, че това не му били роднини, а – "дрийм тийм" ("екип-мечта").

Когато лъжата бъде поставена в основата на обществените отношения, още по-тревожни неща се случват сред обикновените хора. Те сравнително бързо стигат до извода, че истина няма. Че всички лъжат. И че всеки спор е по повод открадването на нещо.

Нищо не е истина – и всичко е истина. Можеш да си избираш, кое смяташ за факт, а кое – не. И всеки документ, изваден в тази обстановка, с лекота е отхвърлен като "фейк".

Пример: министърът на икономиката. Получил документ от завода "Емко" (който той иска да затрие), че всички нарушения са преодолени. Казва обаче по медиите, че в документа пишело точно обратното. Нищо, че документът е наличен в интернет.

Поставен в такава ситуация, обикновеният човек престава да вярва, че изобщо може да има факти – че може да има истина, камо ли сложните конструкции, основани върху нея, като върховенство на закона, справедливост и подобни.

Между другото, онова, на което казваме "хибридни атаки" са точно марш на лъжата. С това се занимава Путин, например, на европейска и американска територия. Целта не е онова, което описах дотук – масово объркване на гражданите, които, веднъж обезверени, че може да има истина, престават да искат разни неща като законност. Целта е по-дълбока.

Помислете. Ако всичко е лъжа – или ако можеш да си избираш, в каква истина да "вярваш" (а истината по дефиниция не опира до вяра, а до проверими от всички факти) – изгнива цялата основа на съвременната цивилизация. Тя е изградена върху истината – върху допускането, че има обективни факти, които всеки може да провери. Затова, например, може да има закони: казват ти, че си нарушил закон, ти го намираш, прочиташ – верно, нарушил си. Или – не си.

А ако не "вярваш", че съществува такъв закон?

Ако едно общество стигне до извода, че няма истина,
то това общество просто няма как да се съгласи накъде да отива

Няма на каква обективна основа да стъпи, та да проведе спор и накрая да направи избор. Всеки ще се кълне в своята истина, в която "вярва" и ще обвинява останалите в лъжа. Но никой няма да има достъп до инструментариум, с който да установи, кое е лъжа и кое – не.

Да не говорим, че най-развити са онези общества, в които хората имат най-висока степен на доверие помежду си. А между хора, които са убедени, че всичко е лъжа – такова доверие няма как да съществува.

Какво обаче се случва там,
където няма закон и няма доверие?

Ето тук е заровено кучето – и ето тук се разкрива целта на марша на лъжата.

Там, където има само лъжа, единственият начин да се подредят обществените отношения е – грубата, открита, видима и брутална сила. Защото, ако няма истина – ако всеки има своята си истина – на каква друга основа да се стигне до решение, кой е прав? Няма друга основа. Прав се оказва онзи, който може да наложи "своята" истина (или – лъжа) върху останалите.

Замяната на общество, подредено според обективните, проверими факти с орда, подчинена на грубата сила – това е целта на марша на лъжата. Това е онова, което например Путин иска да наложи върху "Запада", защото си мисли, че стане ли веднъж силата единствен регулатор, то той ще се окаже най-силният.

Това е и онова, което в момента властта налага върху българите. И това вече е видно. Държавата със сила фалира и национализира фирми и предприятия. Държавата със сила налага незаконни строежи върху защитени територии.

Проблемът със силата обаче е същият, като с лъжата.
Твърде е заразна и се ширва из всички етажи на обществото

Хората бързо усещат, накъде отиват нещата – и започват да прилагат сила в урегулирането на отношенията помежду си. Някой ти отнел предимство – чупиш му черепа. Друг ти направил забележка – направо го застрелваш.

Плъзването на силата из обществото помага, разбира се, на властта, основана върху силата. След като всички се разправят силово помежду си, а държавата е най-голямата сила – то тя ще се разправи с всички. Защото силата е станала легитимен инструмент за подреждане на отношенията между хората.

И вече няма никакво значение, дали има закони или институции. Всичко е сила. Законите са нелепи хартийки, а институциите просто налагат своята сила върху когото им скимне. А адресатът на силата – той вече няма ход, с който да се защити. Там, където има само сила, няма нито закон, нито справедливост.

В подготовката на това състояние, между другото, ГЕРБ промени Наказателния кодекс така, че да нямаш лесен достъп нито до съд, нито, в доста случаи– до адвокат. Щом на някой прокурор му е скимнало да наложи силата си върху теб – отгърмяваш.

Краденето от държавата поражда лъжещата държава; а

лъжещата държава ражда голата сила като единствен регулатор на отношенията

Основата на обществото е преобърната: от най-силен (защото е защитен от закони), гражданинът става най-слаб. И, естествено се превръща, от господар на държавата, в нейна безпомощна плячка.

Затова, драги, не се питайте, слушайки опашатите лъжи на някой министър: "Ама тоя защо така лъже?". Тоя знае много добре, какво прави. Днес лъже, за да граби държавата – утре ще ви бие, за да граби вас.

"Преклонена главица сабя не я сече"? Напротив: главицата, преклонена пред лъжата и силата, е най-лесна за отсичане. Особено – ако нейният собственик освен това е коленичил.

Не пускайте лъжата да шества необезпокоявана, защото утре ще дойде нейната сестра, силата. И ще ви обезглави.

Да, вас, драги, точно вас.