Лекарски грешки или повредите в системата убиват пациенти

Лекарски грешки или повредите в системата убиват пациенти

© Анелия Николова



Хора на прага на смъртта влизат в най-голямата болница за спешна медицина, но са отпратени, без да получат правилната диагноза или изобщо някакво внимание. Принудени са да се лутат в търсене на помощ, но краят идва, преди да я намерят.


За една седмица се чу за два такива трагични случая, а за общия брой на подобни фатални пропуски в цялата страна няма как да предполагаме. Къде е проблемът - в организацията на работата на Спешната помощ или в тази на лечебните заведения; в мениджмънта на отделенията, на болниците или на цялото здравеопазване; в подготовката и компетентността на лекарите или в това колко са дефицитни и претоварени; а може би в етиката и кризата на доверието в здравната система?


Кой е виновен


Официалната проверка по единия случай бегло и общо назова виновните - почти всички по веригата. Случаят е този, в който 74-годишния Спас Добрев си отиде от сърдечна недостатъчност, след като чака линейка близо час и половина, а след това във въпросната най-голяма болница за спешна медицина в България - "Н. И. Пирогов" - дежурният екип отказа да го приеме и прегледа.




Оказа се, че дни преди това пък е бил хоспитализиран в болница "Св. Иван Рилски" за лечение, но си е тръгнал по-рано оттам по собствено желание и лекарите му са преценили, че това няма да го застраши (констатираното нарушение е, че не е подписал информирано решение за прекратяване на престоя си на тръгване). Само последната болница, в която бил откаран след отказа на "Пирогов" - "Александровска", не се е провинила и е спазила медицинските стандарти в опита си да го спаси, но за човека вече било прекалено късно.


Спешна помощ, "Пирогов" и "Св. Иван Рилски" ще получат финансови и административни санкции за грешките си, включително ще се образуват и административнонаказателни производства срещу болниците, обяви здравният министър Николай Петров. В "Пирогов" дежурните лекари, отказали да прегледат спешния пациент, вече получиха най-строгата вътрешна за болницата санкция веднага щом се разчу за случая - уволнение.


По втория казус, макар и също да звучи отчайващо, не са установени пропуски. Той е на 67-годишната Петя Илиева, прегледана в "Пирогов" и изписана с диагноза "болки в кръста". Била насочена към ВМА за консултация с невролог, защото тук - в най-голямата болница за спешна помощ в България - нямало дежурен специалист.


Във ВМА отнело около три часа да приемат жената в интензивното отделение и още около пет, докато й поставят точната диагноза - сепсис. На следващия ден починала. По случая няма проверка от официалната държавна агенция "Медицински одит", но вътрешната проверка на ВМА не показа пропуски в работата на лекарите, защото са направени всички възможни изследвания и консултации със специалисти в опита да бъде спасена жената. Просто било късно.


Покрай полемиката от миналата седмица министърът на здравеопазването и съсловните организации призоваха да не се демонизират лекарите за грешките им. В "Пирогов" колегите на уволнения дежурен екип, отказал да регистрира възрастния мъж, дори излязоха на протест в тяхна защита с призив да не се прибързва с изводите, преди да излезе резултатът от проверката.


Сега, когато резултатът е налице, в него не се конкретизира дали наказателните производства ще са срещу отделни личности или срещу цялата болница. Но междувременно директорът на лечебното заведение Асен Балтов се защити, че лекарските екипи са претоварени и са възможни грешки, обаче "Ние сме институция, която не може да бъде охулвана по подобен начин, ние сме болница на народа, всеки знае, че когато има проблем, даден човек може да дойде в "Пирогов" и той да бъде решен".


Лекарска грешка ли е


В закона няма точна дефиниция за лекарската грешка, освен че може да е всяко неспазване на етичните или професионалните правила на медицината. Тези случаи се гледат от комисиите по професионална етика на районните колегии на Българския лекарски съюз (или Българския зъболекарски съюз), които могат и да налагат наказания като отнемане на правото за практика, а други санкции като предупреждения и уволнения могат да се предприемат и от преките ръководители в лечебните заведения.


Чл. 37 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина:
Лекарите и лекарите по дентална медицина носят отговорност за следните нарушения, допуснати при изпълнение на професионалните си задължения:
1. неспазване на правилата, предвидени в кодексите за професионална етика;
2. неспазване на правилата за добра медицинска практика.


Възможните наказания са порицание; глоби в размер една до пет минимални работни заплати - за нарушения по чл. 37, т. 1, съответно в размер от пет до десет минимални работни заплати - за нарушения по чл. 37, т. 2; и най-строгото - заличаване от регистъра на колегията за срок от 3 месеца до една година - за нарушения по чл. 37, т. 1, съответно, за срок от 6 месеца до две години - за нарушения по чл. 37, т. 2.


Когато обаче се заведе дело срещу лечебно заведение, лекар или специалист по здравни грижи, то е най-често по чл. 45 или чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Справка на специализирания сайт за лекарски грешки на адв. Мария Шаркова показва, че за последните 10 години в страната делата за лекарски грешки, по които има постановени съдебни решения, са общо 238, като от тях висящи към 31 август 2017 г. са 45. Няма отделен регистър за този тип дела.


Да се докаже лекарска грешка и да се стигне до по-сериозно наказание обаче изглежда много трудно у нас. Справка от Централната етична комисия на Българския лекарски съюз от миналата година показва, че за последните пет години лекарските права са отнети за срок от 3 месеца до 2 години само на седмина лекари, и то само след решения на съда, а не по инициатива на БЛС, който е в правото си.


Конкретно за спешната помощ задълженията на спешните медици и на дежурните екипи в болниците, които посрещат линейките с пациенти, са много подробно описани в наредбата на здравното министерство за стандарта по спешна медицина. Там се посочват случаите, в които спешен пациент може да се транспортира от една болница в друга, но само след като е оценено състоянието му и е преценен рискът, и след като се състави план.


Проблемът е, че в момента стандартът не работи съвсем, защото е частично спрян и върнат за редактиране от Върховния административен съд. Това според представители на съсловието създава хаос в системата на спешната помощ и спешните медици не са сигурни как да процедират.


Дупките в системата


Санкциите може и да стреснат болничните ръководители за известно време, но едва ли ще решат който и да е от дълбоките проблеми, скрити зад тези два, а вероятно и други подобни случаи. Освен липсващия стандарт по спешна медицина, пробойните в здравната система, довели до смъртта на Спас и Петя, са до болка известни:


недостигът на медицински кадри


заради масовото им напускане на Запад


заради ниското заплащане в България


и заради лошите условия на работа с малко екипи и остаряла база


заради лошото финансово управление и задлъжнялост на болниците


заради неуспешните досега реформи в контрола на публичните средства за здраве


и заради недофинансирания здравен сектор като цяло.


Сигналът за Спас Добрев на 16 септември е бил оценен с код "червено" - най-висока степен на спешност, и по стандарт линейката е трябвало да се отзове за 8 минути, обаче е стигнала за час и 20 минути. После екипът е стоял заедно с човека в "Пирогов", станал е свидетел как го отпращат и го е откарал в следващата болница. По изчисленията на здравното министерство за София са необходими поне 30 спешни екипа по всяко време на денонощието, само че в онази вечер на 16 септември те са били едва 12. Спешните повиквания за същия ден са били 275.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK