Изкуството спира света

Снимката е архивна

© Надежда Чипева, Капитал

Снимката е архивна



Вървя по Главната във Варна и си чудя какъв текст да напиша. Не, няма смисъл да коментирам Меркел. Всички го правят. Да хвана скандала в Хасково? По-скоро не. За този скандал са писали журналисти, които са с класи над мен. Или ученичката, която твърди, че е заснела блудстващия директор на училището си? Понякога ми омръзва от скандали. Не, че темата не е важна. Напротив. По нея има много какво да се каже. И все пак.


Трябва ли да се занимаваме с всеки скандал? Твърдо не! Тогава? Пропускам смъртта на Хю Хефнър, не пиша за подобни събития. От друга страна караницата между Тръмп и Зукърбърг е една от другите злободневни случки... Или да коментирам намаляването на руските туристи в България през август? Или да напиша положителен текст за новите пешеходни зони в София? Не, не мога да реша.


Спирам и сядам на един бордюр. Най-сложното в работата на автора на свободна практика е, че никой не ти казва за какво да пишеш. Противно на всички, които се заблуждават, че някой ми се обажда по телефона и поръчва да напиша нещо положително за бежанците, например. В моя живот няма подобни случаи. Никой не те насочва. Всичко трябва да правиш сам, а свободата е огромна отговорност. И все пак съм решил, че точно днес ще пиша текст. Въпрос на време е да избера една от темите или да измисля друга. Или първо да посветя още половин час на преглеждането на новинарските сайтове? Да. Това звучи като добра идея.




Преглеждам чуждестранните медии. Попадам на интервю със Салман Рушди в Der Spiegel за новия му роман, който е посветен на явлението Тръмп. В интервюто се казват една купчина интересни неща. От друга страна за какво да пиша текст по интервю? Не. Ровя се из българските културни сайтове и откривам, че Виктор Пелевин е написал роман за Русия след Путин. Хрумва ми, че мога да коментирам политизирането на някои автори. Тенденция ли е това или просто случайност? Очевидно и Тръмп, и Пелевин в момента са се политизирали, за да пишат романи с подобна тематика.


Тъкмо планирам текста, когато срещу мен един азиатец се спира, отваря кръглото куфарче, което носи в дясната си ръка и изважда хенг дръм. Хенг дръмът е музикален инструмент, който е нещо като звучна перкусия с няколко тона, чиито звук наподобява донякъде на камбана, но без дрънченето. Звукът е по-мек, гальовен и кух (в добрия смисъл на думата). Азиатецът започва да свири и мелодичната музика отеква в мен. Всички мисли, които се гонят из главата ми стихват и се превръщам в око, което гледа и ухо, което чува. Другите сетива остават на заден план.


Музиката се носи по улицата. Продавачките от околните магазини, които по стара българска традиция са намръщени през 90% от времето, изведнъж се усмихват. Момче се спира и слуша унесено. Минават майки с колички. Едно съвсем малко дете се приближава до уличния музикант, а после родителите му го отвеждат нанякъде. Момиче с куче сяда на земята и наблюдава съсредоточено музиканта. Сякаш музиката заразява цялото пространство наоколо, забавя света, кара хората да излязат поне за миг от ежедневието си. Спират се всякакви хора - млади и възрастни, мъже и жени, по-нямащи и по-имащи хора. За музиката социалното положение няма значение. Всички слушащи са равни.


Изваждам фотоапарата си от брезентовата чанта за едно рамо, която си купих от магазин с войнишки артикули около Женския пазар. Понечвам да направя няколко снимки, но се спирам. Искам да предам картината, която се разкрива пред очите ми.


А как можеш да уловиш музиката със снимка? Да, знам, че може, но просто искам нещо друго. И се съмнявам, че съм толкова добър фотограф. За късмет фотоапарата ми може да снима и видео. Правя едно неумело клипче, в което се опитвам да предам танца на минувачите. После прибирам фотоапарата и си купувам ядки. В следващия момент друг случаен минувач спира, за да послуша, а скоро и той влиза в магазина, за да си купи нещо.


Значи уличните музиканти в някои ситуации подпомагат търговията? Защото ни карат да спрем, да променим ритъма си поне за миг. Естествено, това зависи от конкретните музиканти. Но азиатецът определено е подходящ. Първо, защото свири на екстравагантен инструмент, а непознатото, невижданото и нечуваното винаги привлича хората. И второ, защото свири наистина мелодично. Не знам дали това е импровизация или по принцип свири тези неща, но това няма значение. Важното е, че е красиво. Една ефимерна красота, която ще изчезне в момента, в който той престане да свири. Тогава хората ще престанат да се спират и нищо няма да ги откъсва от ритъма на работата, града, сърцата им.


Седя около половин час, а мислите за ненаписания ми текст тотално са изчезнали от главата ми. Става време да продължавам по пътя си. Приближавам се до все още свирещия азиатец, пускам му пари, той ми се усмихва. Не, днес няма да пиша политически или социални текстове. Каквото и да става, дори някакво апокалиптично бедствие, винаги ще има подобни дребни събития, които някак ще успяват да ни отърсят от деня поне за няколко минути. Да ни изкарат от кожите ни и да ни накарат да погледнем на онова, което ни обгражда, по друг начин.


Продължавам по пътя си щастлив. Видеото е във фотоапарата ми. Поне този момент съм успял да запазя. По принцип всеки ден се губят толкова моменти. Неща, които са ти направили впечатление и които вероятно ще забравиш. Не и този път.


Тогава си мисля как именно в това е силата на изкуството. Изкуството може да спре света. Може да ни покаже, че и в най-баналното има поезия. Че и в дребните неща се е стаило толкова много. Това е една живителна сила. Доброто изкуство заразява, то отеква някъде вътре в нас, независимо дали го усещаме сега или ще си спомним някога. А дори и да го забравим, тялото помни.


Да, днес няма да пиша нищо. Ще се разхождам, преди да дойде време да свърша работата, за която съм тук. И ще издирвам подобни картини. Изкуството на живота е да търсиш това, което те прави щастлив. И да не се страхуваш, че можеш да изгубиш някой и друг час. Това не е загубено време. Тъкмо обратното. Ще ми се само повече хора да оценяват подобни моменти, вместо да капитулират пред бита и задачите. Всички сме затрупани с бит и задачи, но също така много неща са и въпрос на гледна точка. На чувствителност. И на алтернативата да се оставиш поне за момент на течението, преди да продължиш да се бориш с него. Защото починеш ли си по този начин, след това се хвърляш в битката с нови сили. А в нашата държава и в нашето общество всеки ден е ден на битки.


Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4560 Любопитно

    ефимерна красота, която ще изчезне в момента, в който той престане да свири.
    =========
    .....и пътешествието във времето ще свърши !
    Проблема е ,че има и хора които се дразнят от такива моменти....
    Наричат ги просяци и дразнители . Хора не умеещи да разграничават обикновените просяци от хората с "кръглите куфарчета".....

    Bukalemun
  2. 2 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4560 Неутрално

    пускам му пари, той ми се усмихва
    ========
    Ееее , така е ....всяко приключение във времето си има край !
    Но пускащия пари , няма да разбере никога смисъла на многозначителната усмивка която е получил.

    Bukalemun
  3. 3 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3535 Неутрално

    Ето как, когато ти е писнало от скандали и простотии, когато ти е байгън от Путин, Тръмп и Йончева, от измислени гейтове, можеш да напишеш един хубав материал. Лек и позитивен в мрачния ден. Браво на автора. 6.

  4. 4 Профил на Антон Владимиров
    Антон Владимиров
    Рейтинг: 8 Разстроено

    Грехота е чак с радост да слушаш Азиатеца, без да чуеш Негово Име!? Сигурен съм че е задължително да научим и кой автора на музиката...

    ПОДПИС
  5. 5 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9658 Любопитно

    Хубава статия, и музиката е нежна, завладяваща, но какъв е инструмента, на който свири.

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11800 Неутрално

    С изключение на автора и червеноксата жена забелязвам, че само децата са отворени за музиката. Останалите бяха случайно попаднали в обектива и напълно затворени за влиянието и.
    А музиката и изпълението бяха хубави :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4560 Разстроено

    До коментар [#5] от "Peni Nikol":
    Хубава статия, и музиката е нежна,
    =======
    Хубава ,но не виждаш ли .....само 6 коментара .....:(
    Тая статия трябва да е пълна с мнения ....независимо какви ......

    Bukalemun




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK