Антонина Желязкова: Трябват промени в закона за вероизповеданията, за да няма обидна неравнопоставеност

Антонина Желязкова на Национална мюсюлманска конференция, която избира главен мюфтия, председател и членове на Висшия мюсюлмански съвет, 2016 г.

© Юлия Лазарова

Антонина Желязкова на Национална мюсюлманска конференция, която избира главен мюфтия, председател и членове на Висшия мюсюлмански съвет, 2016 г.



Държавата да финансира изповеданията и религиозните училища, финансирането им от чужбина да бъде ограничено – това предлага проектът за промени в закона за вероизповеданията на "Обединени патриоти". Според авторите му завършилите зад граница религиозни проповедници и преподаватели ще трябва да получават право от Министерството на образованието да упражняват професията си. Неотдавна вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че в България се виждат опити за радикализация в гетата и в Родопите, където живеят мюсюлмани. Той предложи "промени на закона за вероизповеданията и закона за образованието като част от мерките за борба с радикализацията".


По този повод "Дневник" потърси мнението на експерти. Първият разговор е с проф. Антонина Желязкова - историк и социален антрополог. Директор е на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Хоноруван преподавател по "Спешна антропология в Югоизточна Европа" в Историческия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Има множество книги, публикации и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа. Тя е един от водещите експерти в страната по исляма на Балканите.


Наложително ли е да се променят законите за образованието и за вероизповеданията, за да може имамите да се обучават по утвърдена от министерството на образованието учебна система, а завършилите извън България да получават разрешение, за да имат право да преподават?




- Някои неща трябва определено да се променят, защото водят до обидна неравнопоставеност. От години специалистите препоръчваме да бъде акредитиран Висшият ислямски институт, защото хората, които го завършват нямат правото да продължат образованието си за по-висока степен или за светска специалност в българските висши учебни заведения. Парадоксално е, когато си завършил мюсюлмански духовен университет в чужбина, твоята диплома да е легитимна, а когато си завършил в България, тя да не се признава, поради липсата на академична акредитация.


Доколкото съм запозната, имамите, които са завършили в чужбина легализират дипломите си в България. Не мисля, че е необходима някаква спецкомисия, която да им издава лицензи. Това дори звучи заплашително и не е необходимо излишно напрежение. За онези, които са избрали да се занимават с преподавателска дейност, то техните дипломи би следвало да имат одобрението на съответните университетски/институтски академични съвети, защото съществува някаква академична автономия все пак. Пак там са и учените, които имат съвсем точна представа доколко една диплома заслужава уважение и респект, или доколко тя е имитация. Не съм сигурна, че това е по силите на чиновниците от министерството.


Лицензираща комисия ще отвори голям проблем, защото все повече млади хора получават образованието си в чужбина и се предполага да се завръщат, за да работят и да преподават в родината. Би било проява на неравнопоставеност, ако едни дипломи и преподавателски права се лицензират, а други – не.


Що се отнася до средните духовни мюсюлмански училища в България, то те и по старите закони се контролират от министеството, задължени са да преподават и общообразователните дисциплини.
Съмненията се пораждат от факта, че има финансиране и преподаватели от Турция, но това е порочният кръг, защото липсата на акредитация на Висшия ислямски институт, лишава България от подготвени преподаватели за тези средни духовни училища. Би могло просто да се препоръча средните духовни училища да обявяват конкурси и да наемат като лектори и светски специалисти по религиите, а също и висококвалифицирани преподаватели по общообразователните предмети. Разбира се, това изисква по-висок бюджет за тези четири средни духовни училища, който трябва да се предвиди от министерството и от общинските управи.


Верни ли са твърденията, че роми от гетата сменят вярата (християни стават мюсюлмани)? Ако това е вярно, тогава на какво може да се дължи?


- Сред ромите не е събитие прозелитизмът. Това се случва многократно през вековете и десетилетията, както и днес. Дължи се на техния стремеж да се адаптират и да се впишат в средата, в която живеят. Едновременно с това те се съобразяват и с някакви социални ползи от смяната на религията, а често и на етническата идентичност.


През 90-те години на ХХ век, разговарях с доста роми, които напускаха мюсюлманството или православието и преминаваха към различни евангелски църкви. Това беше поради факта, че тези нови деноминации им откриваха по-реални възможности за възприемане на културни навици, на някакъв ред и дисциплина, предоставяха редовни занимания за тях и за децата. Когато се чувстват отхвърлени, ромите търсят начин да облекчат съдбата си чрез нова идентичност, без разбира се да изоставят своята традиционна култура.


Има ли данни за разпространение на радикален ислям в някои гета или в джамии в Родопите?


- Поне ние учените, които работим от години на терен сред мюсюлманите в България, не отчитаме радикални настроения и нагласи, които да са свързани с религията. Съществуват, сред част от по-младите мюсюлмани, увлечения към по-фундаменталистки форми на исляма като салафизма, но това не означава само по себе си, че са настроени джихадистки или агресивно срещу другите конфесии. Това е индивидуален избор за връщане към кораническите канони, изчистени от специфичните местни ритуални отклонения и от синкретизма, които са характерни за Балканите и са наследени още от периода на османската империя.


Мюсюлманите в България са настроени негативно към ДАЕШ, към екстремизма и тероризма, биха искали да съжителстват равнопоставено и мирно със съгражданите си християни. В България съществува и десетилетно градена култура на съжителството, има ясни правила на съвместимост и несъвместимост в общите пространства на живот. Никой не би искал това да се разруши. Затова и мюсюлманите са много чувствителни към крайности от политически и административен характер, които им се привиждат като заплаха срещу тяхната култура, напомнят им за репресии от изминали режими и десетилетия.


В обществото съществува известно недоверие към имамите, които са завършили образованието си в Саудитска арабия, Египет или Йемен. Това съмнение обаче е хипотетично, а не обосновано върху някакви техни конкретни действия. Вероятно поради факта, че те са по-настойчиви, когато проповядват паството им да се придържа към класическите ислямски норми. Друг е въпросът, че сред цялото общество, в това число и сред мюсюлманите има натрупано напрежение, съществува общо радикализиране поради политически и социални дефицити, поради абсолютния недостиг на справедливост.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK