Евгения Иванова: Няма радикализация на религиозна основа

Евгения Иванова

© Антон Попов

Евгения Иванова



Държавата да финансира изповеданията и религиозните училища, финансирането им от чужбина да бъде ограничено – това предлага проектът за промени в закона за вероизповеданията на "Обединени патриоти". Според авторите му завършилите зад граница религиозни проповедници и преподаватели ще трябва да получават право от Министерството на образованието да упражняват професията си. Неотдавна вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че в България се виждат опити за радикализация в гетата и в Родопите, където живеят мюсюлмани. Той предложи "промени на закона за вероизповеданията и закона за образованието като част от мерките за борба с радикализацията". По този повод "Дневник" се обърна към експерти.


Проф. Евгения Иванова е изследовател на мюсюлманските общности в България и на политиките към тях. Участва в проектите "Нагласи на мюсюлманите в България". През 2014 г. издава монографията "Ислямизирани Балкани: динамика на разказите". Съставител е в сборника "Помаците: версии за произход и съвременна идентичност" (2014). Автор е на "Ислямизацията между полюсите на паметта" (2013), "Ислям или ислямизъм: български проекции" (2013) и "Помаците: нарушеното мълчание" (2015).


Наложително ли е да се променят законите за образованието и за вероизповеданията, за да може имамите да се обучават по утвърдена от министерството на образованието учебна система, а завършилите извън България да получават разрешение, за да имат право да преподават?




- Както обикновено у нас, правилата се измислят за конкретни хора и конкретни ситуации. Представяте ли си какво ще стане, ако човек, завършил Оксфорд, например, бъде подложен в България на тест (такова беше предложението на Каракачанов за имамите, завършили в арабските държави) от някоя тричленка, съставена от самия него, Валери Симеонов и някой друг патриот? Ами, човекът ще се откаже и ще си се върне в Оксфорд. Вярно, Саудитска Арабия не е Оксфорд, но нали пък ислямът е тръгнал именно оттам, а не от София? Ако образованието по ислям се финансираше от София обаче, всичко щеше да бъде прозрачно и нямаше непрекъснато да въздишаме, че в него се наливат пари от някакви много страшни места.


Колкото до Висшия ислямски институт, той отдавна се нуждае от акредитация (а не – лицензиране), но тя все не му се дава, защото нямал сграда. А няма сграда, защото феновете на Каракачанов час по час се събират да протестират, че не искат такива сгради.


Правила в България и сега има: всички чуждестранни дипломи се легализират, а кандидат-преподавателите се назначават с конкурс (не с тест), провеждан от академично жури. Добре би било тези правила да се познават. Даже от министрите.


Верни ли са твърденията, че роми от гетата сменят вярата (християни стават мюсюлмани)? Ако това е вярно, тогава на какво може да се дължи?


- Ако някой е направил "откритие", че жителите на гетата сменят вярата си, това означава твърде слабо познаване на тази общност. Документите показват, че още от ранните векове на Османската империя, когато основно се заселват в балканските територии, циганите често сменят религиозната си принадлежност – та до ден днешен. Тази смяна може да се дължи на множество причини, в повечето случаи – конюнктурни (каквито са най-често причините и за всички останали общности с променена религия).


В сегашната ситуация наблюдаваме дори не толкова промяна в религиозната принадлежност (доколкото немалка част от тях в Южна България са потомствени мюсюлмани), колкото "внезапна" религиозност, често дължаща се на бедност, болести, нещастия, в някои случаи – даже на мода.


Мотивът обаче, който ще придобива все по-голямо значение за тази "нова" религиозност, е протестът – срещу отхвърлянето от обществото, срещу униженията, срещу рестрикциите. След като гласувахме специален закон заради трийсетина жени (а преди осъждането на Ахмед Муса те бяха пет), сега не би трябвало да се изненадваме, ако станат повече.


Има ли данни за разпространение на радикален ислям в някои гета или в джамии в Родопите?


- Двете големи изследвания, които направихме заедно с "Алфа рисърч" през 2011 и 2016 г., както и постоянните ми теренни сондажи показват, че никъде в България (засега) не съществува среда за разпространение на ислямизъм (или – политически ислям). Понятието "радикален ислям", влязло, за съжаление, в широка употреба, обозначава религиозност, а не – идеология. Държа да отбележа, при това, че тези изследвания са единствените (поне – доколкото ми е известно), влезли – и с количествена, и с качествена методика – в гетата. Повечето от останалите колеги интервюират учители, социални работници, здравни работници и представители на правоохранителните органи, но не и самите "заподозрени" и тяхното непосредствено обкръжение.


Разбира се, работата на изследователите не е да "заловят спящи клетки", а да посочат процеси, способстващи зараждане и потенциално развитие на радикализация. Твърдя със сигурност, че липсват белези за каквато и да било радикализация на религиозна основа. Напротив: засилената религиозност – било мюсюлманска или християнска – помага за социализацията на тези хора, за формиране на ценностна система, за създаване на усещане за общност - начинания, в които се провалиха както образованието, така и множество неправителствени организации.


Това, разбира се, не означава, че е не е възможно да се появи радикализация със социална мотивация, основана върху бедност, отхвърленост, унизеност, рестрикции. Такава радикализация би могла да засегне следващите поколения – все по-необразовани и незнаещи български език. Това би трябвало да ни тревожи, а не – внезапното обръщане към Бог, което е възможно да се мотивира от същите тези основания – бедност, отхвърленост и т.н.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK