ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Досиетата и земята на сенките

От изложбата за лагера в Белене, 2009 г.

© Анелия Николова

От изложбата за лагера в Белене, 2009 г.



Досиетата


Комисията по досиетата у нас съществува едва от десет години. В първите две десетилетия на т.нар. преход досиетата на бившите агенти и сътрудници на ДС, както и на техните жертви, не само че не бяха общодостъпни, но се огласяваха избирателно с цел политически шантаж от страна на онези, които имаха достъп до архивите. Същевременно имаше достатъчно време за пълно или частично унищожаване на част от досиетата дълго преди комисията да стане факт.


Неотдавна БСП отново се обяви за отмяна на сегашния Закон за досиетата и закриване на Комисията. Освен това БСП предлага да се създаде Институт за национална памет, за да се даде възможност "знанието и информацията, която съдържат архивите на ДС да бъде обект на работа на изследователи и историци". Защо обаче създаването на такъв институт да се съчетава със закриване Комисията? Трябва ли отново да бъдем информирани за фактите, които сега са общодостъпни, само посредством "работата на изследователи и историци"? Какво пречи на изследователите и историците в един Институт за националната памет да ползват информацията на Комисията по досиетата? И защо да не може всеки да ползва тази информация, включително потърпевшите от дейността на ДС и техни роднини, както е сега? Изглежда някой пак иска не фактите да бъдат общодостъпни , а само интерпретацията им от страна на правилни "изследователи и историци" - както беше по комунистическо време. Или ако имаме политически спорове между различни партийни "изследователи", те да спорят без реално да знаем фактите, на които се основават.




Срамота е


Срамота е 27 години след официално обявения край на комунистическата диктатура и само десет години след създаването на Комисията, въпросът за закриването й изобшо да се поставя. Във всички други екскомунистически страни в Източна Европа има действащи и до днес такива комисии, създадени много преди нашата. Все едно 27 години след Освобождението от Османско господство фактите за онова време да бъдат държани в тайна. Или 27 години след нацизма фактите за нацизма да се крият.


Страна, която не е погледнала миналото си в очите е като човек, който е изгубил паметта си и вече не знае кой е. Какво бъдеше може да има човекът без минало?


След 9 септември 1944 г. историята на Третото българско царство се пренаписа от гледна точка на БКП, от правилните "изследователи и историци". Неудобните за властта факти се криеха, а удобните се преувеличаваха. Партийната пропаганда замени фактите.


Когато разполагаме със суровите факти можем и сами да си ги интерпретираме. Но когато фактите се крият от обществото, интерпретациите и съответно фалшификациите им ще се представят като факти. В това положение ще бъдем отново, ако комисията по досиетата се закрие. А иначе е чудесно да има Институт за националната памет.


Макар че историческите факти за този тъмен период в българската история малко по малко излизат, те още не са заели полагаемото им се място в учебниците. Много млади хора не знаят нищо за лагерите от комунистическо време и лесно стават жертва на ретроспективните мечтания, мечтанията за светлото комунистическо минало на някои чичовци и лели.


През последните 27 години все пак са излизали потресаващи спомени за лагерите. От "Гласове от Гулаг. Живот и смърт в комунистическа България" - книга със спомени на лагеристи, съставена и представена с предговор от Цветан Тодоров, до спомените на д-р Атанас Москов "Роб се връща", книга, която макар и мемоарна, има силата на художествена литература. Но колцина българи са чели тези книги? (Д-р Москов е хвърлен в лагера Белене и неговата Българска работническа социалдемократическа партия е унищожена от комунистите, чиято преименувана партия сега се нарича Социалистическа.)


Но ние нямаме все още значителни литературни произведения за комунистическите лагерите у нас като разказите на Варлам Шаламов и романите на Александър Солженицин за лагерите в СССР, или като романа на Ивайло Петров "Хайка за вълци" за колективизацията на земята у нас. Защо това е така, след като тукашните лагери не са отстъпвали по жестокост на съветските? Защо оставяме гардероба и се правим, че скелетите не са там?


Земя на сенки


През 2005 г. "Историкът", първият роман на американската писателка Елизабет Костова, става и първи белетристичен дебют в историята, достигнал първа позиция в списъка на бестселърите на "Ню Йорк Таймс". Тази година Елизабет Костова издаде роман за България. The Shadow Land вече е преведен на български като "Земя на сенки" и наскоро авторката го представи в няколко български града.


Костова познава България от 1989 година, когато е имала интерес към българския фолклор. Тя пристига в Европа и става свидетел на падането на Берлинската стена. Идва в България само седмица след падането на Тодор Живков. Но както може да се види и от фамилното име на писателката, което е името на нейния съпруг, за нея България става трайно и интимно близка страна.


Елизабет Костова казва, че много отдавна е искала да напише роман за България. Но всичко е станало изведнъж: начален тласък й е дал един сън. Млада американка попада в България, която й е напълно непозната, и след неволна размяна с непознати хора, се оказва с чужда чанта, в която открива урна с прах на човек. Така започва романът "Земя на сенки". Това е увлекателна и майсторски написана история. Тя е интересна не само за американската публика. Романът дава възможност на българския читател, който вече може да го прочете и в превод, странното удоволствие да види познати родни пейзажи през очите на чужденеца, през очите на една добронамерена млада американка. Не само е интересно, но е и важно да можем да се погледнем отвън.


Досиетата и земята на сенките

© издателство

Този роман е също така много важен за нас като документ, при това документ с висока художествена стойност, за тази земя на сенките, която България беше по комунистическо време.


Нашата земя си остана до голяма степен земя на сенките дори по време на мъчително бавния преход, когато тайните за миналото продължаваха да се пазят. А някои от съпричастните с терора, вместо да бъдат разобличени, се сдобиха с нова икономическа и политическа власт.
Основната сюжетна линия в романа "Земя на сенките" се развива през 2008 година. Срещаме се, заедно с Александра Бойд, със забележителни характери като Боби, Ирина, семейството на Стоян Лазаров. Но съвременната сюжетна линия се оказва дълбоко свързана с тайнственото миналото и с българските лагери. Те се оказват в сърцето на сюжета.


Възможно е някои по-млади български читатели да се срещнат за първи път очи в очи, заедно с чужденката Александра Бойд, с ужасяващата истина скрита в сенките не на хубавите гори на нашата иначе очарователна земя, а сенките в душите на хората хвърлени от едно премълчавано минало.


Първият роман на Костова е исторически трилър, но също и травелог за Балканите, концентриран върху вампирските легенди, свързани с Влад Цепеш (Дракула). Част от действието му също се развива в България. Писателката казва, че за нея Дракула е метафора за миналото зло, което трудно може да се поправи. Новият й роман "Земя на сенки" е изцяло реалистичен. Но той отново е за Балканите, и по-специално за България, и за голямо минало зло, което още не може да се поправи. Но също така този роман, написан с любов за България, е и роман за любовта и състраданието, които могат да победят миналото зло.


Жалко е, че нямаме нашия Варлам Шаламов, голям писател, който с художествена сила да опише собствената си съдба в онези страшни времена. Но понякога чужденецът, особено когато става дума за чужденец с добронамерен поглед и безспорен писателски талант, вижда от дистанция по-добре гората, която ние ние не виждаме, защото сме вътре в нея, долу в сенките на дърветата и сенките на миналото.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK