"Кървавото писмо" на ДПС и "Воля"-та за президентска република

Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ

© Юлия Лазарова

Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ



Едва ли ДПС ще се ангажира сериозно с предсрочното прекратяване на живота на кабинета "Борисов 3". Едва ли скоро ще видим нов "депесарски шут". В случая става дума за политическо изнудване, за блъф. Разбира се, целта на посочените маневри е да се получат дивиденти. Трудно е да се прогнозира за какво точно става дума, какво ще си поискат от ДПС.


ДПС и казусът КТБ, който напомня сам за себе си


Той не може да бъде заобиколен, заметен под килима. "Разкритията" на прокуратурата породиха повече въпроси, отколкото отговори. Особено що се отнася до ролята на Делян Пеевски в строежа и функционирането на финансовата пирамида. От Движението запретнаха ръкави и със завидна енергия разработиха проект за промени в Закона за банковата несъстоятелност. Нормативният акт с вносители Пеевски, Цонев и Хамид трябвало да разкрие "вторичното разграбване" на КТБ.




Всъщност този проектозакон защитава интересите на самия Пеевски, които бяха заплашени в случая "Дунарит". В него те за пореден път се сблъскаха със стремежите на Цветан Василев. Това е класически "пиар законопроект". Основният въпрос, който остава, е дали изпирането на имиджа на магната Пеевски, което е другата цел на това реторическо политико-правно упражнение, не означава погребването на истината за КТБ. Именно в този контекст трябва да се постави и темата за оставката на кабинета. Може да се попита риторично дали от ДПС не демонстрират мускули, за да охладят например евентуални опити на Борисов и ГЕРБ да ги притискат с вадене на скелети от гардероба по казуса КТБ, както и по други неудобни теми.


За поисканата оставка на вицепремиера Симеонов


На пръв поглед като партия, която твърди, че на нея се крепи "българският етнически модел", ДПС няма как да не надигне глас срещу популистката радикална десница, особено когато тя е във властта. В деня, в който бе конституиран новият кабинет, посочих, че участието й в управлението е опасен експеримент. От ГЕРБ игнорираха предупрежденията, които дойдоха и продължават да валят от редица политически сили в ЕС по темата. Вместо това г-н Симеонов стана вицепремиер по демографската политика и председател на една от ключовите институции за интеграцията на малцинствата – Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.


Скандалът с нацистките снимки очевидно не охлади доверието на Борисов към патриотите. Съвсем "топла" е и осъдителната присъда, която Симеонов получи на първа инстанция заради реч на омразата, насочена към ромите. Тази реч датира от декември 2014 г. и досега по никакъв начин не е попречила на пътя му в "голямата политика". Поводът, който отново със закъснение обаче използват от ДПС, е преди всичко последният "изблик на наглост" в студиото на "Нова тв" и след това. В този казус в крайна сметка г-н Симеонов успя – особено с искането "медиите да му се извинят" – дори да засенчи потреса, който породи Антон Тодоров с крилатите си реплики като тази за "столчето". На фона на епопеята от патриотични скандали патосът на ДПС в искането за оставка идва някак по задължение, лишен е от каквито и да било белези на "героичен ентусиазъм".


По принцип, но особено в политиката, е важно да се отчитат преди всичко действията, не думите. Какво става на практика в българската политика?


Политическият картел продължава да функционира


Опозиционната ДПС (а същото важи и за БСП) по определени теми работи заедно с кабинета. Освен това публична тайна е, че фигури, близки до или свързани с ДПС, работят "под прикритие". Те са дейна част от кабинета. Емблематичен пример в това отношение е министър Емил Караниколов (маскиран като номинация на "Атака"). Неговата намеса в "Емко" и "Дунарит", където са преплетени и интереси на г-н Пеевски, беше твърде спорна. С други думи настоящата ситуация устройва ДПС. На гъвкавостта на движението би завидял и индийски факир – то печели дивиденти едновременно като опозиционна и като управляваща партия. Накратко - надали ДПС ще използва целия си политически ресурс, за да извади Симеонов от управлението. Още по-малка е ползата за етническата партия от това да потопи целия кораб, защото е част от екипажа.


А какво цели "Воля" с идеята за референдум за президентска република?


Веселин Марешки с неговата "Воля" пристигна в 44-ия парламент с цели и задачи, които изглеждаха повече от ясни. Той дойде с нескритата амбиция да работи заедно с ГЕРБ, в някакъв смисъл се самопредложи за патерица на Борисов. Самият Марешки като политически продукт изглежда като (не много сполучлив) клонинг на лидера на ГЕРБ – пласира се в същата политическа ниша.


Още в първите месеци от работата на новата легислатура обаче се оказа, че отношенията между ГЕРБ и "Воля" рязко охладняха. Причината: вероятно г-н Марешки е очаквал повече парчета от пая заради своята подкрепа. Така или иначе, "патерицата" се разбунтува. Появиха се нови (и се възродиха стари) обвинения и разкрития за рекети, огромни необезпечени кредити, на които се градяла империята на Марешки, и т.н. Без да се занимаваме с виновността/невинността на Марешки, тези действия на съдебната система приличат на опит варненския бизнесмен да бъде вкаран в правия път. Без да е самоотвержен стожер на ГЕРБ в парламента обаче, партия "Воля" също е част от картела.

Веселин Марешки

© Анелия Николова

Веселин Марешки


Възможно е с идеята си за иницииране на референдум за президентска република Марешки да иска да демонстрира отново лоялност към ГЕРБ. Слуховете, че Борисов има амбиции към президентския пост, датират поне от 2006 г., когато се сформира неговата партия. С поведението си обаче поне до момента той показва, че все още се интересува преди всичко от контрола върху изпълнителната власт. Макар България да е "република с парламентарно управление" (чл. 1 от конституцията), министър-председателят е най-силната политическа фигура.


За да сме сигурни, че "патерицата" е била усмирена успешно и сега изявява готовност за сътрудничество, трябва да видим следващите й стъпки – ще бъде ли инвестирано сериозно в темата за референдума или не. Но изглежда, че по-скоро "Воля" иска да се върне в публичния дискурс с поставянето на въпроса.


Забележете че по време на скандала "Кумгейт" от "Воля", общо взето, запазиха конфузно мълчание. Няма и как да е другояче, защото това е партия-фирма (a business firm party, концепцията на Hopkin и Paolucci от 1999 г.). Там роднинският принцип има кардинална роля, по-силна дори от тази при повечето други политически сили, с изключение на етническите партии, при които конструкциите са от друг порядък и почиват главно на домодерни патримониални форми на лоялност и контрол.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK