Октомврийската революция e изгубеният акт за раждане на руската държава

Октомврийската революция e изгубеният акт за раждане на руската държава

© Reuters



Стогодишнината от руската революция не е голяма работа в съвременна Русия. Усещането е като за съвсем ясен стар празник или юбилей на книга, известен само на посветените. Вече не е историческо събитие, формирало мита за основаването на нацията. В понеделник, едва дни преди 7 ноември, знаковата дата, президентът Владимир Путин откри Стената на скръбта - паметник на жертвите на същата държава, която става на сто години след седмица.


"Ние и нашите последователи трябва да помним трагедията на репресиите и причините за тях," каза Путин по време на церемония, излъчвана по телевизията и показвана като най-важната новина. "Но това не означава, че ние трябва ад искаме отмъщение. Никой не може да си позволи да подтикне обществото към опасната линия на конфронтация." Това е класическо поведение за Путин. Той никога не е казвал, че одобрява репресиите, но никога не е стигал докрай и в осъждането на извършителите на тези престъпления.


Сталин е "продукт на своето време", Путин каза наскоро на Оливър Стоун. "Струва ми се, че прекалената демонизация на Сталин е едно от средствата за атакуване на Съветския съюз и Русия," каза Путин. "За да се покаже, че днешна Русия носи някакви родилни белези на сталинизма. Всички ние имаме някакви родилни белези - и какво от това. Русия се е променила из основи."




Съвременна Русия е правоприемник на Съветския съюз и въпреки това страни от тази рождена дата. Русия официално, а сега и символично, признава престъпленията на съветското правителство, но тайната ѝ полиция, в чиито редици са работили повечето им извършители, с гордост проследява историята си до ранните дни на революцията от 1917 г. Президентът Путин призовава съотечествениците си да помнят трагедиите от миналото, но ги предупреждава да не демонизират човека, причинил самите трагедии.


Фотогалерия: Век след Октомврийската революция Ленин още е навсякъде >


Да се изгради паметникът на жертвите на държавните репресии, е "знак на морална зрялост," казва Сергей Караганов, декан на Училището за световна икономика и политика към Висшето училище по икономика за прокремълския вестник "Известия". "Човек, който не е погребал родителите си, не може да продължи живота си," обяснява загадъчно Караганов. "Това е по-дълбокото значение на паметника... Изграждането му показва не просто зрелостта на едно общество, но също и тихото и гордо осъзнаване на миналото."


Малка група политически активисти и дисиденти от съветско време определиха откриването на паметника като случващо се "в неподходящия момент" и "цитично", тъй като по думите им политическите репресии в Русия не намаляват, а нарастват. По-голямата част от дейностите, свързани с годишнината, независими от правителството, се случиха ден по-рано пред друг паметник, Соловецкия камък - издигнат преди 25 години срещу централата на Федералната служба за сигурност (ФСБ). Събитието, по инициатива на активистката група "Мемориал", е годишно събиране, на което хората изреждат имената на убитите при чистките и неправомерните екзекуции.


Приемственост


Кремъл сега може да отнеме на критиците си възможността за морално превъзходство, която носи поклонът пред хората, загинали заради Съветския съюз: ето и паметник, самият Путин застана зад него. С поредица от внимателно премерени ходове Путин изгради светоглед за историята, който би трябвало да е балансиран, но е и объркващ. Днешна Русия изглежда свързана както със съветското, така и с имперското си минало, но само с тези пластове от миналото, които е избрала да припознае. Много от официалните институции на Русия тихо разпростряха "родословието" си до структурите на Руската империя, които спряха да съществуват с Болшевишката революция.


Министерството на промишлеността и търговията казва, че е създадено през 1905 г., когато цар Николай Втори подписва документа за появата му и той се превръща в закон. Руското министерство на отбраната започва историята си с начална дата през 1802 г., когато по време на Цар Александър Първи е създадено първото министерство на военната пехота. Вътрешното министерство проследява корените си дори до по-ранен момент: 1718 г., когато Петър Велики назначава първия си полицейски началник, Антон Девие.


Рекордьорът обаче е Външното министердство, което може да проследи първообраза си до момента, когато през 860 г. Киевска Рус сключва първия си мирен договор с Византийската империя. Това е моментът, в който Рус получава международно признание.


Интересно изключение, освен случаите, които не е било възможно дасъществуват преди 1917 г., е Федералната служба за сигурност (ФСБ). Доколкото други части на руската държава са проследили имперските си корени, ФСБ лесно би могло да се свърже с Тайната канцелария на Петър Велики или с тази на Николай Първи, чийто Треди отдел е политическата полиция на своето време. ФСБ обаче решава да не го прави.


Разбира се, не става дума за правни документи, но примерите за бюрократична креативност, одобрени на най-високо управленско ниво в съответните министерства. Те правдиво отразяват образа, който руската държава има за себе си: селективния начин, по който управлява приемствеността си.


Скъсани връзки


В правно отношение Русия не е свързана с руската държава отпреди 1917 г. Съветската страна скъсва връзките си с предходното образувание и обявява повечето договори и споразумения, подписани от Руската империя, за нищожни. Съветският съюз обаче подбира договорите и международното право, които смята за полезни, и ги запазва, за да изгради основата на сътрудничестното си със Запада.


Много е казано дотук за начина, по който Кремъл пренебрегва революцията, защото смята датата за заредена с много напрежение: управниците не искат революция, затова и не биха искали поданиците им да празнуват подобно нещо. Действителността е по-сложна.


Руските институции са наследство от съветските. Градовете и къщите са изцяло изградени по съветско време. И все пак родословието, което подхранват елитите, е свързано с имперска Русия. Революцията е актът за раждане на съвременна Русия, но на Русия не ѝ харесва какво пише в него.


Излагането на показ на революцията би разкрило скромното начало на сегашната държава. Семейната памет не оцелява, защото разказването на семейни истории не е безопасно по съветско време. Затова хората са заровили спомените си. Сега се преструват, че внезапно са си спомнили всичко.


За мен би било честно да се припомни произходът на руската държава. Преструвайки се, че е империя, каквато не е, Русия само разширява пропастта между сегашната си същност и идеала, на който изглежда се възхищава.


Максим Трудолюбов е изследовател в института "Кенан", в чийто блог се появява и оригиналът на текста.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK