Тръмп: Сценарии година след избора

Президентът Тръмп на Хелоуин

© Reuters

Президентът Тръмп на Хелоуин



Шокът с избирането на Тръмп за президент на САЩ на 8-ми ноември 2016 г. доведе до процъфтяване на сценарийното мислене и методики. Сценариите не са анализи, а синтетични конструкции, разкази; те не са и предвиждания или прогнози за определено събитие, а свободно изградени сюжети. Причината Тръмп да стане обект на сценарийни техники е тъкмо шоковата неопределеност, която избирането му внесе в американския, а и световния политически пейзаж.


Около встъпването на Тръмп в длъжност на 20 януари 2017 г. популярното социологическо издание "538" предложи цели четиринайсет сценария за развитие на президентската институция и съдбата на президента в предстоящия мандат. Прочутото Foreign Affairs предложи сценарии, в които Тръмп може да промени цялостно установените в САЩ политики по време и след Студената война.


Днес някои от факторите, които провокираха екстремни сценарии намалиха значението си. Скандалното поведение на Тръмп стана част от американското политическо всекидневие. При международни посещения никой не очаква Тръмп да се държи като солиден световен политик. Каквато и дивотия да сервира, светът няма да застине в почуда, както преди месеци при срещата с Ангела Меркел.




Хората масово свикнаха, че това ще е едно Туитър-управление. Битките с медиите ще са всекидневие. Прес-офис на Белия дом ще се надпреварва с боса си било в откровени лъжи, било в потулване на неговите.


"538" и други издания правят напоследък оценка на собствените си сценарийни картини. Година след изборите се открояват по-вероятните към момента, а други минават на заден план. Тук ще дам някои развития, които също имат характер на сценарии, с кратка оценка за вероятност, без да следвам някое от известните издания, ангажирали се в подобно упражнение.


Предизборна кампания. Тръмп засилва своето отместване от поста си и продължава да се държи като в кампания. Този сценарии не е основен, но би бил, ако Тръмп скрито абдикира от президентската позиция и съвсем се отдаде на кампанийни акции, особено в средните щати, при своята електорална база. Подобно развитие обаче е слабо вероятно. То би имало основания, ако Тръмп се чувстваше провален като президент. Месеците досега показват, че независимо кой как го оценява, нарцистичната му природа няма да допусне той да смята себе си за неудачен президент.


Но Тръмп ще продължи да разиграва кампанията в паралелна на официалната си позиция линия. Той обича това, то го заражда, той го изживява и като най-силен отговор към критиците и най-вече остро критичните либерални медии в САЩ. Големият недостатък на това поведение, дори то да остане в две паралелни линии, е разделението в американското общество, което обичайно характеризира кампаниите, но след това трябва да се преодолява от победителя. Такава задача на Тръмп му е чужда обаче.


Постепенно потъване. Това развитие в някаква степен протича в момента. То е комбинация от няколко фактора със сравнително равна тежест. Тръмп има рекордно ниско одобрение, много нисък публичен рейтинг като президент. Партията му е раздвоена, той не е нейн обединител. Видни сенатори републиканци се разграничават вече открито от него (Боб Коркър, Джеф Флейк, Джон Маккейн по-шумно и много други по-предпазливо). Основен фактор в това развитие е хаосът в управлението, вътре в администрацията на Тръмп. Освен хаоса в екипа, по-скоро отсъствието на екип, тук се добавят и серията шокиращи уволнения като директора на ФБР Джеймс Коми.


Има и множество други фактори, които си взаимодействат. Нито един от тях не може да провали президента, но играта на множеството може, защото те така усилват действието си. Даден единичен провал като скандала с Коми засили съпротивата в Републиканската партия, срина още рейтинга и т. н. При такава игра провалът би бил резултат на скрито взаимно усилване на условия и оттам невидимо отдалеч придвижване към демистификация на Тръмп като негоден за поста си.


Отчуждено адаптиране към поста. Това би било един вид резигнация и смирение. Много републиканци, които бяха наясно, че избират човек, успял по хакерски начин да превземе партията им, но нямащ нищо общо с традицията на Айзенхауер и Рейгън, се надяваха институцията да дресира Тръмп. Тази надежда се оказа напразна. По-скоро стана обратното. Републиканската партия започна да свиква с Тръмп, да проумява, че трябва да го търпи и да се принуждава да го харесва официално.


Тръмп няма психологическата кондиция на човек, който ще бъде опитомен от какъвто и да е пост. Това стана ясно последните десетина месеца и едва ли установеното в този период ще се промени.


Оттегляне от поста. Психо-менталният профил на Тръмп прави подобно развитие недотам ексцентрично. Не е нужно оттегляне по свое желание да става с един шумен акт, с фасон, това е малко вероятно. Но не трябва да се изключва възможността Тръмп да се умори от тежестта на поста, която и по собствените си признания не е очаквал.


По-вероятното развитие в тази посока е постепенно отдръпване, един вид вътрешно отчуждаване от дейности по управление, срещи с чужди лидери, спорове със сенатори, натиск на медии и т. н. Тръмп изпитва видима досада от тази част на своята длъжност на президент. В целия си бизнес живот той е практикувал друго: нахално налагане на своя воля, движение по ръба на закона, та и отвъд него, прегазване на конкуренти и пр. Този модел той опита да практикува в началото на мандата си, но не му провървя. Отегчението от работата може да се засили по тази линия и да доведе до лична резигнация, оттам и до разхвърляне на функции по администрацията.


Отстраняване от поста. Това развитие не зависи от Тръмп, а от няколко фактора, които са извън негов контрол. Единият е руската връзка. Дори да не стигне директно до Тръмп в смисъл на прокурорско обвинение, може да покаже недопустими контакти на обкръжението му, както се разбира от вече повдигнати обвинения на специалния прокурор Мълър. Другата са възможни разкрития за нередни, дори да не са престъпни, финансови взаимоотношения с руски, арабски и др. бизнеси. Трета биха били недопустими транзакции било на самата Тръмп организация, било на зет му Джаред Къшнер.


По-сериозни обаче са факторите, свързани с възможен заговор за отстраняване чрез импийчмънт, организиран от сенатори в координация с членове на администрацията. Има достатъчно сигнали, че основните лица в кабинета на Тръмп едва издържат на своите постове. Никой няма да напусне просто така, защото му е дошло до гуша, това е неприемлив в американската политика мотив. Затова основните лица – държавният секретар Рекс Тилърсън, шефът на администрацията на Белия дом Джон Кели, секретарят по отбраната Джон Матис – биха подкрепили, макар и да не са склонни да организират, отстраняване на Тръмп. При дадени условия – особено комбинация от разследване и пореден скандал, или недвусмислени разкрития за сексуален тормоз, или нещо друго – Конституцията на САЩ предвижда такава възможност. Тя може да се реализира с действия по станалата напоследък известна 25-та поправка вместо с традиционен импийчмънт, който предвижда по-сложна процедура.


Хаос и отегчение. При това развитие отегченият и изтощен Тръмп продължава безцелно и някак безхаберно да обитава Белия дом, без обаче да лансира амбициозни политически инициативи. Той е разбрал, че федералните институции на САЩ не са лесни за преодоляване, ненавижда ги дълбоко, но си дава сметка, че са по-силни от него. От време на време Тръмп произвежда някакъв публичен скандал, изстрелва туитове, кара се със сенатори, дава сигнали, че в крайна сметка той е босът и че е тук задълго. Но не се занимава с управление. Ходи през ден по голф игрищата си.


Това не е сценарии за бъдещо развитие, а наблюдение върху случващото се. Тръмп се доказа през изминалата година, предвидимо, разбира се, изключително неуспешен президент от гледна точка на основен критерий – прокарване на законодателни политики през Конгреса. До този момент нито една от амбициозните му идеи не е минала през законодателния орган. Ако тази тенденция продължи – което е доста вероятно – тя може да доведе до трайно разделяне между политиките на президента и хулиганското му лично поведение.


Така онова, което виждаме последната година ще се втвърди като модел на президентство. Тръмп ще безумства напред-назад, ще върши произволи от всякакъв вид, ще бомбардира през Туитър, но сериозният политически процес ще тече извън него. Никой няма да го отстранява, Републиканската партия ще преглътне собственото си унижение и ще чака края на мандата.


Война. Тръмп може да прибегне инстинктивно към такава опция за да консолидира властта и репутацията си. Военна акция обслужва добре подобна цел. Точките по света, които могат да предизвикат директна американска намеса не са малко. Преди всичко към момента това са авантюрите на Северна Корея и непредвидимото поведение на Ким Чен Ун. Към тях могат да се добавят Сирия, Иран, Южнокитайско море, Украйна и други. В друга ситуация всяка подобна точка би била внимателно обработвана от гледна точка на редукция на риска от военен конфликт. Но при Тръмп няма политика на традиционно въздържане и възпиране. Вместо нея президентът сам се държи предизвикателно, тоест не като президент, а повече като водещ на ТВ шоу.


Но Тръмп е по природа страхлива персона, крайностите в заплахите, особено към Северна Корея, са повече невъздържан език, отколкото политика. На второ място, членовете на администрацията, които са най-пряко отговорни за военни кампании, работят систематично за избягване на директни намеси. На трето, дори временно Тръмп да заздрави властта си, една военна авантюра може да радикализира противниците му и да предизвика по-остро поставяне на въпроса за неговата непригодност като президент. Особено ако военна акция, примерно в Северна Корея, излезе от контрол и доведе до мащабна катастрофа.


Авторитарен успех. В това развитие Тръмп успява да разшири подкрепата, която сега има в сектори на американското общество. Разширението на тази база му дава възможност да наложи волята си над ред институции, които сега му се противопоставят, особено Конгрес и съдебна власт. Така той успява да осъществи ред свои хрумвания, стената между САЩ и Мексико, отмяна на Обамакеър, крайности в имигрантската политика, може би и до частично оттегляне от НАТО, изтегляне от търговски споразумения.
Това беше мечтата на съветника Стивън Банън, на когото се наложи да напусне. Подобен сценарий означава трансформация на институции, политика и общество в САЩ. Шансовете му са много ниски, дори да среща подкрепата на "алтернативното дясно" и на електоралната база на Тръмп. До този момент по-скоро се наблюдава обратното: институциите са под натиск от президента, но работят добре, а за една година до конституционна криза не се е стигнало.


Това са осем сценария. Те могат да се множат чрез включване на нови или раздробяване на някои от дадените. В тях обаче се вижда една тенденция, която характеризира този президентски мандат. И тъкмо тя е по-съществена, отколкото всеки разказ само по себе си.


Първо, всички сценарии са като цяло негативни, нежелателни. Те са сценарии на неуспеха, било на директния провал на един президент, било на западането на политическата тенденция, която той представя. Второ, дори сценарий, който предвижда успех на Тръмп би бил сценарий за нежелателно развитие в американската политика и общество. Каквото и Тръмп да желае, сбъдването му би довело до допълнителен упадък на САЩ.


Трето, от всички сценарии става ясно, че политиката и институциите на САЩ са трайно в режим на редукция на щетите от това президентство. Радостни и щастливи няма, а отговорните внимават как да предотвратят катастрофата.


Накрая, ако има все пак най-вероятен сценарий, той би бил комбинация на някои от предложените по-горе. Най-вероятна ми се струва една (а) протяжна и мъчителна ситуация, в която (б) Тръмп не управлява, а безумства, (в) институциите ограничават белите, (в) САЩ губят международна репутация за сметка на нови сили като Китай. За САЩ това означава повече от просто по-добър избор на президент. "Революцията Тръмп" подсказва необходимост в бъдеще да премислят някои елементи на федералната политика, характер и структура на партиите, контрол над президента, отношения между властите и пр.


Ако по принцип тенденцията се окаже такава, разбирането й от страна на лидерите на ЕС трябва да доведе еманципация на Съюза и развитие на собствена политика на сигурност, включително разузнаване и отбрана. Това вече би бил поне един положителен сценарий.


Текстът е от поредицата "Факторът Тръмп". В нея четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Автор е Стефан Попов от "РискМонитор"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (29)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    "Ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде." - тази поговорка важи с пълна сила за Тръмп. И на мен "най-вероятна ми се струва една (а) протяжна и мъчителна ситуация, в която (б) Тръмп не управлява, а безумства, (в) институциите ограничават белите, (в) САЩ губят международна репутация...".

  2. 2 Профил на Jalis Ironhammer
    Jalis Ironhammer
    Рейтинг: 2344 Неутрално

    Време е посоченото в последния абзац да се случи наистина.

    Underneath this flabby exterior is an enormous lack of character.
  3. 3 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 683 Неутрално

    Протяжно и мъчително - много добро определение на Тръмп презденството ... просто не е дорасъл за такъв пост ... Републиканците, които го издигнаха са за съд ...

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  4. 4 Профил на Black Hawk
    Black Hawk
    Рейтинг: 767 Весело

    Пхахаах 8 сценария и всичките негативни. А то пък на практика да се окаже 9-ти - икономиката дръпна рязко нагоре, очакванията и доверието на бизнеса и те, пазарите растат. А през това време левите либерални медии чертаят нови 8 апокалиптични сценарии за другата година и така до 2020 кагото ще се окаже, че нито един от 32-та не се е сбъднал и Тръмп печели втори мандат за ужас на всички левундери.

  5. 5 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1673 Весело

    Прогресивното световно левичарство още е в потрес и произвежда "сценарии" на килограм, едни от други по-апокалиптични и нелепи, а след няколко месеца се чуди защо не се е сбъднал нито един от тях.
    После произвежда следващата порция.

    Кой беше казал "ако правиш едно и също, но очакваш различен резултат, значи си глупак", м?

    Знанието е сила, информацията - власт
  6. 6 Профил на joro4900
    joro4900
    Рейтинг: 643 Весело

    Ох, тоя пак се е издр///скал...

  7. 7 Профил на Vorknkx
    Vorknkx
    Рейтинг: 848 Неутрално

    До коментар [#4] от "Black Hawk":

    Успехът на икономиката е всичко друго, но не и заслуга на Тръмп.

  8. 8 Профил на Vorknkx
    Vorknkx
    Рейтинг: 848 Неутрално

    Тръмп никога няма да види втори мандат.

  9. 9 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12186 Неутрално

    Дълга и непредвидима болка за всички с визия поне 18 месеца напред.
    Тръмп не е от тях...
    Добре, че икономиката и управлението на САЩ се оказа не толкова зависимо от позицията на президента...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  10. 10 Профил на vladivlad
    vladivlad
    Рейтинг: 620 Неутрално

    Ако авторът на статията трябва да си изкарва парите като сценарист, пиши го бегал.

    Do or do not. There is no try. Yoda
  11. 11 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 793 Неутрално

    Икономиката расте с над 3 процента за третото тримесечие на тази година, индексът Дау-Джоунс е с рекордно високи нива, безработицата е най-ниската за целият век досега.Тепърва предстоят промените , с които се намаляват данъците и инфраструктурната политика. И поради каква причина това трябва да се счита за неуспешен мандат? Явно левичарите приемат желаното за действително.Живеят в измислен свят и после се чудят защо печели Тръмп.

  12. 12 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4230 Неутрално

    Крайно спекулативна и слабо информативна статия. Необходим е по-задълбочен анализ на текста на ББС.

  13. 13 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 683 Неутрално

    Вяла защита на тръмпаняря ... Явно и ватенките са го отписали вече ... или по скоро Кремъл :)

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  14. 14 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 849 Неутрално

    авторът не може да преодолее собствения си напън да приема своята левичарска действителност за истинска. политкоректността няма да доведе до нищо хубаво, затова тръмп е освежаваща глътка нормалност сред вашингтонското лицемерие.

  15. 15 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1973 Неутрално

    Пече се. Работата се пече. Разследването на Милър напредва и най-вероятно ще бъде представено преди междинните избори. А това твърди не устройва републиканците, чиято цел е да запазят мнозинството в двете камари. Ако Тръмп трябва да бъде жертван като пуйка в Дена на благодарността, ще бъде жертван в името на партията. Тръмп няма подкрепата нито на Сената, нито на администрацията си, нито на американското население. Дори международните му партньори не го харесват. Следващата година може да се окаже последна в мандата на Тръмп, а ако оцелее - най-вероятно ще изкара останалия си мандат в изолация. Засега е най-вероятно републиканците да не го номинират за следващ мандат.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  16. 16 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4230 Неутрално

    До коментар [#14] от "асен георгиев":

    За освежаваща може и да се спори, но обновителна е термин който трудно би бил отхвърлен. Кризата в елита е от факта, че под влиянието на Тръмп и неговите "непрофесионални лозунги" Републиканската партия се превърна от партия на корпоративния свят в една популистка партия на ниво електорат, оттам затрудненията на традиционните политици по местните избори. Утре е ден за такива. Интересна е например надпреварата във Вирджиния, където дори традиционно умереният кандидат на Републиканците Гилеспи трябваше да измести платформата си в про-Тръмпистко направление в опита си да навакса срешу преднината на демократа Нордъм (Вирджиния доста често гласува за демократите)

  17. 17 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1267 Разстроено

    До коментар [#11] от "mushashi":

    Икономиката е нещо много инертно. Всички успехи в момента се дължат на 8-те години на Обама, не на Тръмп!! До момента тоъ не е направил нищо, поне нищо значително. Единствения му успех е финализирането на усилията на Обама за военната сделка със СА.
    Статията е написна доста добре, май сценария "Хаос и отегчение" е най-вероятен.

  18. 18 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 830 Неутрално

    колегата Стефан Попов не зная защо така му деградираха текстовете. изградени върху преписи и преводи, с малка аналитична част по същество, с много плява вътре...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  19. 19 Профил на lol
    lol
    Рейтинг: 1392 Неутрално

    стефан попов е български северно кореец, но не ляга и става с портрета на ким а с този на тръмп. човек, излез навън подишай въздух седни на някоя пейка в парка, или в някое заведение на открито и си поръчай една студена бира и се отпусни. твоето навлиза в някаква нездрава обсесия към тръмп...

    К** за руслямският халифат и емира ал Джуджани!
  20. 20 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4263 Весело

    , затова тръмп е освежаваща глътка нормалност сред вашингтонското лицемерие.
    —цитат от коментар 14 на асен георгиев


    Значи човека който назначи зет си и дъщеря си за съветници за да кешират политическото си влияние не е лицемерен като фарисей?! И е нормален?!

    klimentm
  21. 21 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3068 Весело

    До коментар [#18] от "abdelhaqq":

    Няма да обиждате бай Стефан Granz. Той е символ!

    https://media.tenor.co/images/450a105f0f1bc415051ff998986b197f/tenor.gif

    🖕🖕🖕🖕🖕🖕🖕🖕

  22. 22 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2122 Неутрално

    Прави впечатление, че защитниците на Тръмп отхвърлят декларативно написаното и имат една/еднаква:) защита - левичарите оплюват иначе добрия президент, десния Тръмп.
    Кое му е дясното на Тръмп, аз досега не съм видял, кое от доста наивните цели, на които заложи и спечели доверието на достатъчно избиратели, за да стане президент е изпълнил до момента или поне започнал да изпълнява и като капак на липсата на смислени отговори на тези въпроси, той генерира реални скандали, дращи в туитър и лашка администрацията.
    И всичко това се вижда на някой като дясно - за мен подобни твърдения са в кръга на доста простата инсинуация и дори 9 почти съм сигурен) че се пише и лансира от хора, които също нямат нищо дясно, мразят въобще дясното и разчитат президенстването на Тръмп да провали дясното, горе-долу както ние десните в България, разчитахме (не без основание) Станишев да довърши БСП-то, а сега залагаме на Корни да я свърши тази работа.

  23. 23 Профил на raytcho
    raytcho
    Рейтинг: 614 Неутрално

    До коментар [#20] от "klimentm":

    същото вече беше направено от фамилията Кенеди - демократи...
    от фамилията Клинтън - демократи...
    от фамилията Буш - републиканци ...

  24. 24 Профил на espresso
    espresso
    Рейтинг: 425 Неутрално
  25. 25
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  26. 26 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2107 Весело

    "Но Тръмп е по природа страхлива персона" - тук вече щях да се задавя от смях.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  27. 27 Профил на Moxito
    Moxito
    Рейтинг: 522 Неутрално

    Хилъри явно се е отегчила, отишла е на гости на деде Сорос и двамата са пуснали една статия за лошия чичко Тръмп, дето всеки момент ще падне.

    Дневник и той зажаднял за добрите стари време бързо печата, пък макар и само отявлените тролове да лайкват и на никой да не му пука, че Тръмп е президент, светът явно не е свършил.

    По добре давайте "компетентни" прогнози, как пазарът на имоти ще стигне 3000 евро, а политиката я оставете на някой друг, че там ви се видяха сценариите до къде я докараха.

  28. 28 Профил на dr.web
    dr.web
    Рейтинг: 564 Неутрално

    Верни на своя нюх, хрътките преследват дивеча. Може да се каже, че по аналогичен начин, някои журналисти преследват и "фактора Тръпм". В този случай не се има предвид само евентуалната "руска връзка" на президента на САЩ (или съответно на неговото най-близко обкръжение). Може да бъде и/или да се тълкува като една от формите на медийна неприязън към президента на САЩ. Това е само един от пътищата, предизвикващи хаос и нестабилност в международните отношения.

  29. 29 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3693 Весело

    Накъде от година и половина редовно чета и пиша тук. През това време Русия се разпадна, Радан Кънев стана премиер, а Тръмп беше отстранен.
    Никой не може да ви забрани да мечтаете, но проявявайте реализъм в прогнозите.

    Еретик




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK