Виртуалният залп на "Аврора" и България

Външният министър Екатерина Захариева

© Анелия Николова

Външният министър Екатерина Захариева



Избори 2022

В България често, но определено недостатъчно, говорим за петата колона на Русия в политическата система. Не е новина, че партии и движения у нас поддържат топли връзки с Кремъл. Известно е, че тролове, които страстно защитават всеки жест и дума на президента Владимир Путин, върлуват в Twitter, Facebook, интернет форумите и т.н. Но зад скандалното твърдение на Министерството на външните работи на Руската федерация (Министерства иностранных дел РФ – МИДРФ), че Червената армия е спасителката на българските евреи, прозира стратегия от различен порядък. Оказва се,


цялата държавна машина на Русия
може да влезе и се вживее в образа на политически трол


В конкретния случай персонифицирана от дипломата Мария Захарова. Не, не е грешка в превода, лапсус или изпуснати думи – каквито бяха първите интерпретации на казаното от говорителката на МИДРФ Захарова по повод на антисемитския лозунг върху паметника на Съветската армия в София. Това е обмислен, преднамерен политически акт.




Поведението на Русия в този случай прилича много на това на училищния подигравчия и побойник. Такива, обикновено дълбоко комплексирани, неуверени в себе си и завистливи типове, намират начин да се докажат пред света като тормозят по-малките, по-слабите или просто неагресивните, незлобливите, съзерцателни натури. Методите на побойника са добре известни. Той обожава да блесне пред компанията като бъзне неудачника или лузъра, използвайки физическите недостатъци, "неадекватното" му поведение (т.е. скучновата липса на качествени дрешки, готини аксесоарчета – як смартфон, таблет, дрон, скъпи бижутца и пр.). Нерядко, в зависимост от това колко е арогантен, побойникът ловува като причаква своите жертви, за да джоби парите им за закуска или просто ги дарява с гръмогласното си остроумие (днес, социалните мрежи са любимо поле за изява на репресирания гений на чаровния гадняр, стоящ на последния чин). Но едно е безусловно: за него/нея е важно да има куха публика, която да ръкопляска и възторжено да валидизира въпросните героични "подвизи".


Макар впоследствие руското посолство да призна историческата роля на фигури като подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, на митрополитите Стефан и Кирил, на десетки български общественици за спасяването на евреите, по никакъв начин не променя констатацията, че поведението на руските институции е грубо манипулативно. Съвсем не между другото, директорът на Руското военноисторическо общество Михаил Мяхков подкрепи с "исторически аргументи" тезата на външното министерство. Позицията на Мяхков бе качена, забележете, на страницата на Руското посолство в България във Facebook. По-важното е, че това


не е първият подобен опит за диктатура на тролетариата,
насочен към нашата страна


Например, само няколко месеца по-рано, президентът Путин заяви, че славянската писменост е дошла в Русия от Македония.


Можем да се обзаложим, че България ще продължи да бъде обект на подобни провокации. Макар в момента да е регионална политическа сила, Русия има претенциите да бъде сред световните лидери и дори да е хегемон. Нейната стратегия за външнополитическо въздействие има много пластове. Виртуалният залп на "Аврора", на който станахме свидетели преди няколко дни, е само един от тях. За да приобщи и върне към своето лоно заблудените си синове, Кремъл използва консервативна реторика, почиваща на идеята за силна православна църква и традиционни ценности, а също играе върху тънката струна на носталгията по социалистическата ера – тези теми имат множество адепти в България. Монопола върху тях си оспорват партии като БСП и "Атака", формации като Национално Движение Русофили на Николай Малинов и др. Има данни, че чрез умело прикривани и прецизно насочвани финансови потоци, произтичащи от Кремъл, са финансирани представителите на популистката радикална левица и десница в цяла Европа. Райските досиета (Paradise Papers) показват, че руските ВТБ и "Газпром" са направили големи инвестиции в Twitter и Facebook.


Дали и как Кремъл може да ги е използвал, за да оказва въздействие върху интернет гигантите, а оттам и върху стотици милиони потребители, предстои да се изясни. Има обаче редица доказателства, че Москва се е опитала да дирижира президентските избори в САЩ, не само чрез дейността на лоялни хакери (DCLeaks), но включително чрез създаването на фиктивни Facebook знаменитости като Мелвин Редик, който направи сензационни разкрития за Хилъри Клинтън, Джордж Сорос и т. н. В тази връзка можем само реторично да попитаме


колко Александър Николовци обитават българското виртуално пространство


Каква трябва да бъде реакцията на българските институции и общество, конкретно по отношение на случаи като този за неизвестните до сега подвизи на Червената армия?


На първо място, ако нещо сме научили още от училищния двор, то е че толерирането на насилника е опасно и вредно. От една страна, всеки побойник и дразнител се разтреперва от въодушевление тогава, когато не срещне съпротива. От друга, обаче целта на провокативното поведение е да извади от равновесие, да унижи, предизвиквайки екстремни емоционални реакции от обекта на завоалираната комуникация. Следователно, българските власти трябва да са готови да "отвърнат на удара" едновременно решително, но и запазвайки хладнокръвие, като се придържат към дипломатическия тон, протокол и етикет.


В случая с подобни прозрачни манипулации не трябва да пропускаме, че като цяло фактите са на наша страна. Разбира се написаното не означава да не бъдем самокритични, да се бием в гърдите с повод, и без повод (конкретно по "казуса" повдигнат от МИД, трябва да признаем, че повече от 11 000 евреи от Тракия и Македония са изпратени в лагерите на смъртта, оцеляват само дванадесет от тях; и да, след присъединяването ни към Тристранния пакт, в България са приети антисемитски закони).


Не си заслужава да се впускаме и в излишна патетика. С индоктринирани интерпретатори на историята е безсмислено да се спори. В този контекст, мисля, че позицията на българското външно министерство беше коректна. Реакцията на президента Румен Радев обаче бе по-обтекаема – той оцени думите на Захарова като провокация или "дълбоко непознаване на историята". Ще се отнася до това как обществото изобщо трябва да постъпи в такива казуси – вместо с раздразнение, не е излишно да проявяваме, когато това е уместно, и доза здравословен хумор. Не е зле, когато чуем за претенциите на Москва, да си припомним например стария виц, че руският физик Александър Попов е изобретил радиото, за да слуша Би Би Си.


Второ, и съвсем накратко, трябва да е ясно, че място за ценностен релативизъм няма. България е направила своя геополитически избор – ние сме член на НАТО и ЕС. Разбира се, че Студената война продължава в една или друга форма. И тя се води и от двете страни. Нашето дередже може и да е основателен повод за меланхолия. От една страна, сме сред популярните хлапета в махалата, защото сме част от ЕС, една от най-мощните икономики в света. От друга – ние сме неудачниците, черните овци в този елитен клуб. Не трябва да забравяме обаче че България е най-бедната и корумпираната държава в ЕС не защото демокрацията е нещо лошо a priori, не защото "лошите" са ни измамили или изиграли на 10-ти ноември, а заради нашите собствени "елити", които в огромната си част са наследници на тези отпреди 1989 г.

Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK