Ленин и съветската тоталитарна държава

Ленин и съветската тоталитарна държава

© Reuters



Текстът е третата част от поредицата "Октомври, революцията и тоталитаризмът" на Тони Николов в портала "Култура". Първите две са "Рухването на Руската империя" и "От Керенски до Ленин".


Болшевиките дръзко похищават властта чрез Октомврийския преврат, ала в един от първите си декрети все пак определят своя Съвет на народните комисари като "Временно работническо-селско правителство". Няма как: в страната от месеци, макар и с прекъсвания, вървят избори за Учредително събрание (руското Велико народно събрание), което единствено и по легитимен начин има право да се произнесе по въпроса "република или монархия", по собствеността на земята и т.н. Дори официозът на болшевиките в. "Правда" величае Събранието като "събирател на земята руска".


Ленин тактически не се произнася и мълчи. Опитва се да сложи ръка върху комисията по избора на Учредителното събрание, но се проваля. Десните есери и центристите са доста силни, а левите есери също набират подкрепа.


На изборите през ноември болшевиките, които държат цялата власт в ръцете си, печелят едва четвърт от гласовете в Учредителното събрание (въпреки че оказват силов натиск – както и доколкото могат). Десните есери и центристите взимат 50% от гласовете.




Ленин не е нито смутен, нито удивен. Той знае, че властта е в ръцете му, защото болшевиките са доказали професионализма си на превратаджии. Затова и задачите, които поставя пред партията си са две:


да се удържи властта и да се смачкат противниците


Първото и най-важно средство за това е да се обещае "всичко на всички" (започват декретите, които се четат и пряко по радиото). Ленин се обръща към хората така: "всем, всем, всем" (до всички, до всички, до всички).


Първият декрет е за мира – "без анекси и контрибуции" и без "тайна дипломация (Брест-Литовският мир, който болшевиките подписват на следващата година е тъкмо с "анекси и контрибуции" и то с цената на огромни териториални отстъпки).


Следващият декрет е за земята, която уж отива в ръцете на селяните. С една малка подробност – земите се национализират и влизат в държавен поземлен фонд. Битката на болшевишката власт със селянина, мечтаещ за своя земя, тепърва започва. През НЕП-а дават земя на аренда, но пък после замогналите се селяни биват обявени за "кулаци" и изпратени в Сибир. Милиони руски селяни стават жертви на съветската власт.


Следва декрет за печата, който забранява "буржоазната преса" и


така се ражда съветската цензура


Има и декрет за осемчасовия работен ден, който масово се погазва по време на "военния комунизъм". Само един пример: откриват стрелба по работниците в знаменитите Путиловски заводи, когато те протестират срещу извънредния труд и обявяват стачка.


Приемат и декрет за съда, с който се отменя цялото законодателство на Руската империя. В това число и Семейния кодекс, с което пък бракът на практика спира да съществува, а през следващите години на улиците се озовават десетки хиляди безпризорни деца – бащите не ги припознават, а майките не могат да ги изхранват сами.


През декември с декрет е създадена и ВЧК – Всерусийската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа,


"наказващият меч на революцията"


Ленин заявява, че "без тези воини властта не може и те трябва да наказват строго и да разстрелват на място, докато ги има експлоататорите".


Ленин знае какво говори, той непрекъснато твърди, че световната война чрез революция ще прерасне в гражданска, което предвещава насилие и реки от кръв. Затова чекистите са му толкова необходими, дори повече от червеногвардейците. Троцки пък мечтае гражданската война да трае вечно и да плъзне из целия свят, прераствайки в "перманентна революция". Затова и присъдите в 1917-1918 г. са с доста необичайни формулировки – например "лишаване от свобода до победата на световната революция". Това нищо не означава. Ето защо най-честата присъда в тези дни е една: разстрел. А свидетелствата даже от тези първи месеци са наистина покъртителни:


Дойдохме в ЧК да видим близките си, които бяха арестувани. Когато отведоха мама, чекистите започнаха да влачат от двора вкочанени трупове и пред очите на минувачите да ги насичат на части с лопати, после да хвърлят парчетата в камиона. На двора след това останаха късове кожа, кръв и кости. А някаква жена с равнодушно лице ги замиташе с метлата.


Свидетелството е от книгата "Децата на емиграцията", издадена в Прага през април 1924 г. Оцелелите деца, напуснали по чудо Русия, записват личните си истории в ученически тетрадки, съхранени в Пражкия архив на емиграцията.


Деца, видели и преживели болшевишката революция. Озовали се случайно и съвсем не по волята си в "предверието на светлото бъдеще".


През ноември се въвежда понятието


"врагове на народа"


То ще има дълга и кървава история в "съветската цивилизация". За първи път с този термин болшевиките определят едни от най-ненавистните си врагове – кадетите (конституционните демократи), сиреч руските либерали. На 28 ноември 1917 г., по време на заседание на съвета на народните комисари, Ленин заявява, че кадетите са "врагове на народа" и предлага: "Членовете на ръководството на партията на кадетите като "врагове на народа" да бъдат арестувани и предадени на съда на революционните трибунали". Приема се единодушно. Така се разправят с част от враговете, избрани в Учредителното събрание, още преди то да започне работа. Затварят двама от лидерите на кадетите – Шингарьов и Кокошкин в Петропавловската крепост. След това ненадейно, поради здравословни причини, ги прехвърлят в Мариинската затворническа болница. Звучи хуманно, а има друг замисъл. През нощта се появяват матроси, предвождани от някой си Басов, които заявяват, че идват да сменят караула. Застрелват двамата депутати с три изстрела в гърдите. Като предупреждение за разправата, подготвена от болшевиките. Убийството на двамата кадети има широк отзвук. На погребението им се стичат хиляди хора. Матроси и червеногвардейци отдалеч наблюдават погребалното шествие, но не се намесват. Засега.


Откриването на Учредителното събрание е насрочено на 5 януари 1918 г. в 12 часа по обяд. В уречения час Събранието не започва работа. На улиците начеват демонстрации. Хиляди протестиращи вървят с лозунга: "Властта на Учредителното събрание!" Натъкват се на болшевишки части, които откриват стрелба. Има десетки убити и множество ранени.


Демокрацията в Русия явно се отменя задълго, ако не и завинаги


Събранието се открива чак късно вечерта. Председателстващият – есерът Чернов – се провиква: "Самият факт на Събранието е вече край на гражданската война в Русия".


Подготвя се тъкмо обратното – началото на грандиозна по размаха си гражданска война. Призори, към 5 ч. сутринта, към Чернов се приближава матросът Анатолий Железняков и казва: "Предлагам да привършвате с дебатите. Караулът е уморен".


Това е краят на многопартийността в Русия


Болшевиките са подготвили разпускането на Събранието, в съгласие с левите есери, с които те ще се заиграват още 6 месеца, преди да ги ликвидират. Еднопартийното ръководство в Русия ще продължи 73 години.


И онова, което следва, трудно се поддава на описание.
През 1922 г. П. Б. Струве диагностицира болшевизма като "азиатски инфаркт, поразил сърцето на Русия".
Николай Бердяев още в края на 20-те години пише, че "съветската държава е единствената в света и доведена докрай тоталитарна държава".


А Георгий Федотов, приблизително по същото време, дава израз на случващото се така: "Аморализмът, присъщ на самата душа на болшевизма, е заченат в хладния и ненавистен присмех на Ленин. Неговата система – да въздейства върху подлостта, да подкупва, да развращава, да превръща в пихтия хората, за да властва над тях – даде блестящи резултати."


Впрочем Ленин, който задава тона на репресиите, не е единственият, обвързващ "червения терор" с комунизма.


Троцки в книгата си "Тероризъм и комунизъм" (1920 г.) настоява, че "въпросът за репресиите не е принципен въпрос, а въпрос на целесъобразност". И също настоява: "да се разстрелва". Една негова записка от Вологда, януари 1918 г., гласи:


"Вкарвайте всички подозрителните лица в концентрационни лагери.
Това е от полза за делото"


Едно важно уточнение: още през юли 1918 г. Петроградският комитет на РКП (б) излиза с постановление за взимането на заложници и устройването на "трудови (концентрационни) лагери. Съхранила се е и една телеграма на Ленин от август 1918 г.: "Необходимо е да се проведе безпощаден масов терор против кулаците, поповете и белогвардейците. Съмнителните да се затворят в концлагер извън града".


Никой в Русия досега не е говорил така, нито е вземал подобни мерки.
Ленин и Троцки обаче говорят на друг език – на езика на световната революция.


Още през януари 1918 г. в статия под невинното заглавие "Как да организираме съревнование?" Ленин предлага "разстрел на място на един от всеки десетима тунеядци". Терминът е специфичен и се нуждае от пояснение: за такива се смятат всички лица с непролетарско произхождение, несъгласни със съветската власт или отказващи да работят за нея. В едни по-късни времена – през 1964 г. – големият руски поет и бъдещ Нобелов лауреат Йосиф Бродски бе осъден на пет години заточение в Архангелска област тъкмо заради "тунеядство" (занимава се с поезия, без да е член на Съюза на писателите или на Съюза на преводачите).


За да няма съмнения в намеренията на болшевиките на 11 август 1918 г. в. "Правда" излиза със заглавието: "Химн на работническата класа ще бъде песента на отмъщението". Добре избран химн за едно параноидно общество.


Чрез организираното и канализирано насилие, твърди Ленин, терорът ще може да "обърне" хода на историята в една страна, белязана от "слабо развитие на производителните сили". През ноември 1917 г. Максим Горки успява да публикува в "Новая жизнь" – един от последните свободни вестници, който скоро бива закрит – статия, в която сравнява Ленин с химик, който прави лабораторни експерименти върху тялото на общество. "Животът в неговата сложност, пише Горки, е чужд на този човек. той не познава народните маси. Никога не е живял сред народа, но е научил от книгите как се обуздават масите и как се подбуждат най-лошите инстинкти на тълпата. Работническата класа за Ленин е онова, което е рудата за металурга. Възможно ли е при дадените обстоятелства от тази руда да се излее социалистическа държава? Всичко говори, че не е възможно. Ала защо да не се опита?"


С оглед на военното време Ленин по-скоро възприема себе си като социален хирург или паразитолог – въпрос на интерпретация. От събраните му съчинения и тези негови близо 3 000 документа, скрити и непубликувани до 1991 г., става ясно, че основната му политическа грижа е да отстрани "вредителите" от "социалното тяло". Затова той е обсебен от лова на "паразити".
Този главен хигиенист на "диктатурата на пролетариата" непрестанно зове да бъдат изметени "отломките на проклетото капиталистическо общество", "назадничавите селяндури", "отпадъците на човечеството", всички негови "смърдящи и гангренясали членове".


Затова въвежда термина "чистка", който се радва на завиден успех в цялата история на Съветска Русия. Интересното е, че дори прословутите "черни кожени куртки" (отличителната униформа на чекистите) е измъкната от военни складове, където куртките са били складирани в случай на епидемия от тиф на фронта, разпространяван инфекциозно чрез въшките.


Впрочем "въшките" са любима политическа метафора в устата на Ленин, почти колкото "политическите проститутки" – термин, с който той обозначава политическите си противници.
И тъй, "въшки" са заможните селяни (кулаците), наричани така, доколкото трябва да бъдат безжалостно смазани от юмрука (кулака) на пролетарската революция. Те още биват наричани "скорпиони", "кръволоци" (звучи ли ви познато?), "вампири" и "дървеници".


"Въшки", и то особено "едри въшки", са поповете, владиците, "чернорасците" и другата "църковна измет", разпространяваща "опиума за народа", която също трябва да бъде изметена, а


храмовете – съборени или превърнати в складове
или червени клубове за комунистическа пропаганда


В това отношение вождът на пролетарската революция е наистина авангарден и значително изпреварва доктрината на нацистите, които приравняват нисшата раса до "инсекти" (райхсфюрерът Хайнрих Химлер в една от закритите си речи пред елита на СС настоява, че на "ликвидирането на евреите трябва да се гледа като на смачкването на "бълхи" или на "въшки".)


При Ленин, както пише изследователят Доминик Колас, "насилието е истината на политиката в кондензиран вид, показател за силовите отношения, изпитание, което отделя революционерите от опортюнистите, то е материалистическият съд на историята".


До края на дните си Ленин, проживял немалка част от живота си в нелегалност, си остава конспиратор и политически хипнотизатор, който не се колебае да прибягва до кървави репресии и потресаващо насилие. Думата "свобода" изобщо не присъства в речника му, а създадената от него "държава" (макар той да не обича това понятие) – Страната на Съветите – е образец на първата тоталитарна държава в ХХ в. Горки, който го познава много добре и отблизо, настоява, че Ленин е "пример за мизантроп, чиято любов към човечеството се проектира единствено в бъдещето, и то в изпаренията на ненавистта".


В този смисъл е любопитна съпоставката Ленин-Сталин.


Писателят Феликс Чуев, автор на двутомна анкета с Вячеслав Молотов, му задава следния въпрос: "А кой от двамата – Ленин или Сталин – бе по-твърд и по-безкомпромисен?" На което Молотов, без колебание, отговаря: "Ленин, разбира се!" След което добавя: "Нали при него се формирахме".


Отговор, който казва много и не би било зле да бъде осмислен и от съвременните адепти на Лениновата световна революция.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (26)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на VD
    VD
    Рейтинг: 309 Неутрално

    Саурон и империята на злото....

    VD
  2. 2 Профил на 8th_ball
    8th_ball
    Рейтинг: 1333 Неутрално

    Тъжно е, че 100 години по-късно трябва да се пишат статии, които да утвърждават отдавна приетия от всеки нормално разсъждаващ човек факт, че болшевизмът във всичките му прояви, не е нищо друго, освен зло, квинтесенция на злото. За жалост, все още има същества, които да му се кефят. Та тези статии за за тях, ама дали ще ги разберат?

  3. 3 Профил на olexander
    olexander
    Рейтинг: 427 Неутрално

    Цялата руска революция е хипнотизиращ пример за тотален разпад на каквато и да е морални устои в един политически строй. Моралните категории се заменят с кухи, фалшиви думи от "новоговор" ( да използваме това готино понятие на Оруел). Конструирането на тази античовешка система не сбучайно се осъществавя първо в Русия - каквото и да си говорим тази страна е обречена на мизерната си съдба, защото няма реална история. Историята на "Русия" е история на два царски рода и два столични града. Всичко друго е тайга, крепосничество и Див Изток. Руската "култура" и "руската" литература (виж внимателно къде са кавичките) са продукт основно на чуждестранни елементи инфилтрирани в т.н. руска висша класа. Направете един бърз преглед на руската литература и ще остановите с потрес, че май само Горки е "чист" руснак. Произхода на гордостта на руската литература Пушкин е най-яркият пример за тази фалшива маска, която псевсоевропейската азиатска държава си слага.

    Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
  4. 4 Профил на sporta
    sporta
    Рейтинг: 289 Неутрално

    Поне сто пъти по добре написано и подредено е в десетки книги. За извън български сайтове също ! Може да се допълни с Германските пари (пряко на Ленин) и американските пари ( на Троцки) Ако за 2345 пъти кажеш, КАЛИГУЛА е лош ....какво ?? Правя си преглед къде може да има съдържателен дебат за България ..........и няма , България си отива след безсмислени теми. На авторите се плаща ( пазарна икономика).

  5. 5 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2668 Неутрално

    Ленин е създателят на тоталитарната държава, а Сталин я довежда до съвършенство. Разликата между двамата е че при Ленин репресиите са имали открит и показен характер, докато при Сталин всичко е било скрито зад стените на Лубянка и бодливата тел на концлагерите. В това време навън е звучала "Широка страна моя родная...."

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  6. 6 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 3139 Гневно

    До коментар [#5] от "Julian Mall":
    "Ленин е създателят на тоталитарната държава, а Сталин я довежда до съвършенство."

    Добре, те са строителите, но вие сте продължителите

    подпис
  7. 7 Профил на oziris
    oziris
    Рейтинг: 1658 Неутрално

    Аз имах някаква представа за жестокостите през ерата на социализма, но въпреки това статията ме остави в потрес от извращенията, извършени от тези изверги по време на преврата (революцията) . И до днес има хора, които се кланят на тези психопати и именно те са причината за унищожаването на исконни добродетели на българина и заместването им с ненавист, отмъщение, завист, и служба на лъжата.

  8. 8 Профил на 8th_ball
    8th_ball
    Рейтинг: 1333 Неутрално

    До коментар [#4] от "sporta":

    Хората не винаги четат дебели книги, затова ги има и вестникарските статии. А би трябвало отдавна да са станали излишни.

  9. 9 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1290 Неутрално

    Водният патос и многословието не могат да компенсират неподготвеността. Примерно тунеядец означава човек, който има нетрудови доходи. Ето обяснението на г-н Тони: "Терминът е специфичен и се нуждае от пояснение: за такива се смятат всички лица с непролетарско произхождение, несъгласни със съветската власт или отказващи да работят за нея. В едни по-късни времена – през 1964 г. – големият руски поет и бъдещ Нобелов лауреат Йосиф Бродски бе осъден на пет години заточение в Архангелска област тъкмо заради "тунеядство" (занимава се с поезия, без да е член на Съюза на писателите или на Съюза на преводачите)." Или идеята, че кулаците били наречени така, щото трябвало да ги смачка юмрукът на народната власт. Предполагам и на най-невинния читател е смешно, нещо като да кръстиш Кубрат Пулев "Убиеца", щото Кличко е щял да го убие.

  10. 10 Профил на yellow_hater
    yellow_hater
    Рейтинг: 548 Неутрално

    Всякакви образи като Ленин и Сталин трябва да бъдат демонизирани, а не възвеличавани.

  11. 11 Профил на shk49484512
    shk49484512
    Рейтинг: 233 Неутрално

    На война като на война. Дилемата тогава е била "те или ние".
    Статии като тази, посветени само и просто на лошотията на едните, са тенденциозни, са пропаганда. Отделните събития или документи не бива да се вадят от историческия контекст. В крайна сметка болшевишката революция е следствие от ПСВ. А вината за ПСВ и милионите "хуманно" избити по фронтовете няма как да се вмени на Ленин и Троцки.

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  13. 13 Профил на греда в окото
    греда в окото
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Аз имах някаква представа за жестокостите през ерата на социализма, но въпреки това статията ме остави в потрес от извращенията, извършени от тези изверги по време на преврата (революцията)
    —цитат от коментар 7 на oziris7

    Изпуснал си "Огоньок" от средата на 80-те.

  14. 14 Профил на gripen
    gripen
    Рейтинг: 948 Неутрално

    Интересен е произхода на голяма част от болшевишката върхушка и кадри на средно ниво през първите десетилетия съветска власт, не по малко занимателно е да се потърси корена на социалистическата отрова, който е и корен на християнството.

    За Европа: бяла, християнска и силна!
  15. 15 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 4561 Неутрално

    "Ленин, разбира се! Нали при него се формирахме".
    Така се формираха и там, и тук, че скоро съзнанието им няма да може да бъде разформировано. 27 години след рухването на стената ние продължаваме да се въртим в омагьосан кръг и да се палим на теми за Червена армия, Октомврийска революция, освободители, поробители...

  16. 16 Профил на 8th_ball
    8th_ball
    Рейтинг: 1333 Неутрално

    До коментар [#12] от "греда в окото":

    Защо? Защо да е прав? Дебелите книги във всяка една област са за хора със специални интереси в съответната област. Не можеш всички книги да прочетеш, така че ако се интересуваш от история, четеш в тази сфера, ако от астрономия - съответно, и т.н. Но за де не изоставаш в общата си култура, трябва да поназнайваш някои неща и там, където не са ти основните интереси - за целта има научно-популярна литература, статии.

  17. 17 Профил на 8th_ball
    8th_ball
    Рейтинг: 1333 Неутрално

    До коментар [#16] от "8th_ball":

    P.S. Всеки ученик познава евклидовата геометрия и е ако е внимавал в час, успешно работи с нейните принципи. Но колцина, дори мастити математици, са чели труда на Евклид, хеле пък в оригинал?

  18. 18 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1653 Неутрално

    До коментар [#16] от "8th_ball":

    Нещо се дразнят некои другари. Едни викат - късо е, други - дълго. Всъщност не могат да преглътнат гиганската измама и противоречие м/ду думи и дела. Всъщност всичко си е било истина, само дето са крили от нас истинските думи и дела, от които нормалните хора повръщат!
    Мумията на Ленин все още зорко /русизъм/ се охранява!!!!

  19. 19 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 987 Неутрално

    [quote#11:"shk49484512"]На война като на война. Дилемата тогава е била "те или ние".Статии като тази, посветени само и просто на лошотията на едните, са тенденциозни, са пропаганда.
    Така е, власт се взема само с насилие, няма как да стане по друг начин. Но да се разглеждат Ленин и Сталин като изверги, а да не се споменават извергите от другата страна на барикадата е лицемерие. По време на гражданската война, последвала революцията, белогвардейците са извършили такива зверства, че ума не
    може да го побере. Няма да забравя онази сцена от филма "Доктор Живаго", в която белите бяха отрязали краката на един червеноармеец и ги бяха закачили на раменете му, а него го бяха вързали на коня и го изпратиха при неговите хора за да ги сплашат. Войната е нещо много жестоко и в нея няма невинни, има само жестоокости и смърт.

  20. 20 Профил на 8th_ball
    8th_ball
    Рейтинг: 1333 Неутрално

    До коментар [#19] от "proza":

    Как да няма невинни? 90 на сто от жертвите са именно невинни, пушечно месо. Но ти не говориш за това. Да, винаги на война повечето от пряко ангажираните в нея озверяват до степен, че губят всичко човешко, факт, с който не мога да споря. Но има едни баш виновни - тези, които са задействали машината на насилието и диващината. В случая са именно болшевиките начело с цитираните от теб уродливи вождове.

  21. 21 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9137 Неутрално

    Значи , в сравнение с Ленин ,проф. Иво Христов е направо цвете.

  22. 22 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3254 Неутрално

    Мумията на Ленин още стои на мавзолея на Червения площад , а хиляди негови паметници "украсяват" площади и улици в днешна Русия, която продължава да бъде империя на злото.

  23. 23 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1879 Неутрално

    И всичко това заради вродения сифилис на другаря Ленин довел до третичен невролуес и един много , много болен мозък . Ей хора, имунизирайте децата си ,макар,че за сифилисът няма ваксина, но нови хронично болни мозъци не ни трябват...
    А иначе през 1934 г големия руски физиолог проф. Иван Петрович Павлов живял и работил и в двата периода преди и след болшевишкия преврат пише,че не би пожертвал и крак на жаба за типа социални експерименти, провеждани в Съветска Русия от партията на болшевиките. Умира 2 години след това - преди да му видят сметката на буржоазен учен.

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  24. 24 Профил на sporta
    sporta
    Рейтинг: 289 Неутрално

    До коментар [#18] от "Alexander97":

    Светът на мъртвите и живите еднакво участват в реалната действителност. Разбиването на "подземния свят" веднага се отразява на "горния свят". Много скоро северно американци "посегнаха на паметниците на победените от юга". ( как обаче
    разместването в мъртвия свят ще се отрази в горният - ще се види) Балансът между красиво - грозно , добро - зло , жив свят - мъртъв свят е хармонията. Мавзолеи има не само в Москва. Дори от времето на цар Мавзол в специални гробници се погребват тирани. По брой на жертви Ленин е невинно дете спрямо китайския МАО.
    Знаците от историята ( дори да не ни харесва ) трябва да стоят иначе нализо край нас има една римска гробница - окупатори в нашите земи !! Защо е необходима тази костница , която прославя император Траян ? Та да повторя - унищожавайки нещо в "подземния свят" - веднага избива в горният "жив свят" !

  25. 25 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 1380 Неутрално

    [quote#11:"shk49484512"]На война като на война. Дилемата тогава е била "те или ние".Статии като тази, посветени само и просто на лошотията на едните, са тенденциозни, са пропаганда.Така е, власт се взема само с насилие, няма как да стане по друг начин. Но да се разглеждат Ленин и Сталин като изверги, а да не се споменават извергите от другата страна на барикадата е лицемерие. По време на гражданската война, последвала революцията, белогвардейците са извършили такива зверства, че ума не може да го побере. Няма да забравя онази сцена от филма "Доктор Живаго", в която белите бяха отрязали краката на един червеноармеец и ги бяха закачили на раменете му, а него го бяха вързали на коня и го изпратиха при неговите хора за да ги сплашат. Войната е нещо много жестоко и в нея няма невинни, има само жестоокости и смърт.
    —цитат от коментар 19 на proza

    =======================================================================
    "......Любое оправдание красного террора кощунственно, особенно ссылки на то, что белые первые начали. Никаких белых еще не было, когда большевистское правительство начало предпринимать ряд мер по методичной дискриминации целых социальных групп: советская власть сразу поставила вне закона целые классы, обрекая их на бесправие, унижение, голод и смерть. Каждый раз, когда звучит слащавая сказочка о святом Дзержинском, спасающем беспризорных детей, надо не забывать спрашивать: а кто и когда убил родителей этих детей?

    Особый цинизм первых месяцев большевизма — это когда в ответ на убийство видных большевиков представителями ушедших в оппозицию социалистических же партий (эсеров, меньшевиков и анархистов) новые власти расстреливали произвольно набранных «заложников» из числа имущих классов и видных деятелей царских еще времен. Где здесь хоть какая-то логика, кроме циничного желания под шумок ограбить и физически уничтожить как можно больше «буржуев»? Чем бессудное убийство по признаку классовой принадлежности лучше бессудного убийства из-за «неправильной» формы черепа?
    Октябрьские победители сразу задали новый вектор. Воспоминание о событиях памятных дней конца октября 1917 года полны историй о бьющем через край варварстве, которое уже готово затопить все вокруг. Например, большевики были готовы стрелять по Зимнему дворцу, если бы началось сопротивление — и, судя по дальнейшей истории, их рука не дрогнула бы превратить в руины шедевр архитектуры со всей начинкой. Когда арестованных членов Временного правительства вели в Петропавловскую крепость, революционная толпа предлагала убить их прямо на месте и побросать в реку, притом что последний состав Временного правительства вовсе не состоял из кровавых и мрачных персонажей, скорее, наоборот, был собранием благодушной интеллигенции. Но в октябре 1917 года принадлежность к неправильной организации уже была поводом для расправы. Только чудом арестованных удалось довести до крепости живыми, а следующие аресты для многих уцелевших тогда кончились смертью.

    То, что началось потом, мы все еще ошибочно воспринимаем через призму советской пропаганды: лихие кавалерийские атаки, аристократичные и красиво бегущие в Париж господа офицеры, бесконечное выяснение отношений в эмиграции и героизм павок корчагиных. Мы все еще смотрим на большевистский режим глазами шестидесятников, которые идеализировали «комиссаров в пыльных шлемах» и оплакивали «верных ленинцев», убитых ужасным Сталиным.

    Пора сменить угол зрения на большевиков и оценить их режим не через фильмы, анекдоты и лозунги, а исходя из фактов. Давайте хотя бы сто лет спустя назовем вещи своими именами: большевики устроили геноцид невероятных масштабов, причем не какого-то одного народа, а всех народов, которые так или иначе оказывались под их властью. То, что весь XX век происходило под коммунистическими лозунгами от Кубы до Камбоджи и от Кореи до Восточной Европы, весь этот кровавый бред родом оттуда, из успеха коммунистов в октябре 1917 года в России.

    Уже к весне 1918 года врагами новой власти оказались не только имущественные классы, но и «неправильные» революционеры: меньшевики, эсеры и все прочие, кто вовсе не был ни монархистом, ни сторонником старого порядка. Их тоже убивали — и во время Гражданской войны, и потом, во время сталинского террора. Бессудное насилие над представителями «неправильных» классов и партий — это фирменный почерк советской власти, оно никогда не скрывалось большевиками и до какого-то времени было даже предметом гордости. Немногие знают, что в 30-е годы в тогдашнем Свердловске пионеров водили в дом Ипатьева и с гордостью показывали дырки на стене, поясняя, где стоял царь, где царевны, а где царевич. И никому это не казалось неправильным — гордиться убийством детей. Только в 50–70-е годы советский режим начал гуманизироваться и детей перестали водить на такие жуткие экскурсии.
    Понятно, что в наше время тема царской семьи и ее страданий изрядно поднадоела стараниями мадам Поклонской и прочих «царебожников». Но здесь главное не отморозить в очередной раз уши назло бабушке: если кому-то не нравится Поклонская и ее причитания над царской могилой, то это вовсе не повод хорошо относиться к большевикам — безотносительно того, каким на самом деле был последний царь. Тем более что царская семья вовсе не единственная пострадавшая от них. Тысячи семей были уничтожены в годы Гражданской войны и последующего многолетнего методичного террора только потому, что имели неправильное «классовое происхождение» — на их могилах нет памятников и их некому вспомнить, потому что никого из родных просто не осталось в живых. Если не жалко дворян и буржуев с их детьми и стариками, стоит подумать о миллионах крестьян, которые легли в землю, безымянные и неоплаканные, во время коллективизации и последующих ужасов.

    Наша история такова, какова она есть: в октябре 1917 года к власти пришли левые радикалы, которые установили кровавую, агрессивную и бесчеловечную диктатуру на много десятилетий. Даже спустя четверть века после ее формального краха руководство нашей страны все еще состоит из людей, воспитанных советской системой в рамках ее извращенных «ценностей» — презрения к правам человека, личной свободе, собственности и гуманизму. Им, этим немолодым уже людям, дороги и памятники Ленину, и комсомол, и ЧК с Дзержинским — их так воспитали, и никуда им от себя не уйти. Но все те, кто вырос вне зоны действия советской пропаганды или смог ее в себе преодолеть, с высоты 2017 года должны наконец сказать: все кровавые жертвы, принесенные большевиками ради своих идеалов, оказались напрасными. Миллионы людей погибли в мучениях совершенно зря. Большевистская революция была ненужной и разрушительной для нашей страны и мучительным кошмаром для нескольких поколений ее жителей. К концу 1980-х годов СССР по сути был бедным и отсталым государством, не способным обеспечить своих граждан продуктами, товарами и услугами первой необходимости, не говоря об их правах и свободах, — вот итог всей советской авантюры, всех миллионов жертв индустриализации и коллективизации.

    Советская власть была бессмысленным тупиком нашей истории, и пытаться найти в этом месиве из вранья, крови и грязи что-то достойное гордости и поклонения — это или самообман, или цинизм. Хорошо бы наконец перестать врать себе и быть циниками. Сто лет хождения по мукам — слишком много для одной страны."

  26. 26 Профил на gogata1955
    gogata1955
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Посредственоостта е характерна за българската интелигенция, с малки изключения.
    Тонката го доказва блестящо. Преди век и половина е било същото.

    " Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.
    Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града". Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството."





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK