Адвокат Ели Христова: Не се намери нито един документ, че държавата е построила царските имоти

Адвокат Ели Христова

© Юлия Лазарова

Адвокат Ели Христова



Потърсихме двете страни в съдебните дела за царските имоти - адвокат Ели Христова /за Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза/ и адвокат Ирен Савова /за държавата/ с един и същи въпрос: какви доказателства за собственост представяте на съда. Адвокат Савова отказа с мотив, че не може да коментира докато делата се движат в съда.


Адвокат Ели Христова е участвала в работната група към Министерството на правосъдието за търсене на решение за царските имоти, затова разширихме разговора.


Вие сте участвали в работната група на Министерството на правосъдието за царските имоти. Какво решение беше взето?

- Групата реши, че въпросът за възстановяване на собствеността на имотите на г-н Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза, както и въпросът за мораториума върху имотите, които му бяха върнати под формата на реституция, да бъдат решени законодателно от Народното събрание. Не е ставало въпрос за ангажименти или освобождаване от ангажименти на изпълнителната власт.




Струва ми се, че има неразбиране, което се дължи вероятно на диалога, който се е водил между журналистите и министър Цачева по време на брифинга. Не сме вземали решение, че делата ще продължат. Напротив, говорихме, че е редно да има спиране на движението им. Мисля, че е много проблематична идеята, която политиците лансират, че трябва делата да приключат и едва след това да се приеме закон.


Защо е проблематична идеята делата да продължат?


- Ако продължат да се движат делата при сегашната уредба на въпроса, след като Върховният съд вече имаше възможността да каже, че липсата на изрични норми, свързани с реституцията на царските имоти, е пречка те да бъдат възстановени, то това означава, че съвсем съзнателно властите в България - законодателна и изпълнителна, искат да прехвърлят необосновано въпроса в полето на съдебната власт, която не може да го реши по различен начин, освен по досегашния.


С други думи, ако искаме наистина да има позитивна уредба на царската реституция, тоест да се създадат правила, то те трябва да се създадат сега. Когато приключат делата вече ще бъде късно. Тогава - чисто формално - всеки може да каже: ами ето, съдът се произнесе така, значи царят няма имоти.


Какво е в момента положението със съдебните дела - оттеглени ли са молбите за спиране, които бяха внесени от министрите?


- По време на действието на работната група и в синхрон с това, което се обсъждаше като разумно поведение, по инициатива на Министерството на регионалното развитие бяха подадени молби за спиране на делата за Царска Бистрица и имението Врана, които са пред Върховния касационен съд, и за Врана по взаимно съгласие на страните. От името на г-н Симеон Сакскобургготски веднага подадохме молба, че сме съгласни. Впоследствие разбрахме от медиите че МРРБ оттегля своето предложение. При това положение делата ще следват своя ход нататък.


Трябва ли да се сключи споразумение преди да се приеме закон?


- Няма как да се водят едновременно дела и да се готви закон, защото законът ще каже какво се случва. Ако държавата и царското семейство се споразумеят, то висящите дела се прекратяват, г-н Сакскобургготски оттегля жалбите си от Европейския съд и въпросът се решава по законодателен път.


Как ще се развие казусът?


- Не мога да прогнозирам. Притеснителни са политическите пристрастия, които отново започват да се нажежават във връзка с царската реституция. И се забравя важният въпрос, че скоро ще станат 20 години от решението на КС от 1998 г., което обяви за противоконституционен закона от 1947 за обявяване за държавна собственост имотите на семействата на царете Фердинанд и Борис и на техните наследници. През тези години държавата е трябвало да приеме закон, с който да уреди последиците от решението на Конституционния съд. Вместо това на 18 декември 2009 г. Народното събрание взема решението за налагане на мораториум, с който изрично казва: забранява се да има експлоатация и разпореждане с тези имоти, които аз самата като държава съм предоставила на царското семейство, докато се приеме нарочен закон. От тогава изминаха осем години...


Кой трябва да изготви такъв закон?


- След като министърът на правосъдието Цецка Цачева каза, че изпълнителната власт няма да направи това, остава единствената възможност - да бъде изготвен по инициатива на народни представители.


Кое е най-некоректното според вас твърдение, което е трябвало да оборвате досега?


- Че царското семейство не е имало имоти. Изключително некоректно е внушението което се прави толкова години пред обществото от хора, които нямат представа от историческите факти. Не е въпрос за коректност дори, не е вярно това твърдение.


Какво представихте на съда като доказателство за собственост?


- Стотици продавателни записи, крепостни и нотариални актове, доказващи, че цар Фердинанд е купувал и изграждал имотите. Не се намери нито един документ до 1947 г., в който някой от тези имоти да е записан като държавна собственост. И не се намери нито едно доказателство за отпуснати от държавата пари за покупката и строежа на тези имоти. А държавата в Третото българско царство е била доста стриктна в своята документация. Ако тези имоти бяха държавни, все някъде щяха да фигурират като такива. Напротив: интендантството ги е третирало и водило като частни имоти на царя.


Но пред съда бяха представени документи, че интендантството е поискало през 1938 г. субсидии от Министерството на благоустройството за ремонт и направа на ограда на двореца Кричим, също и на двореца Евксиноград?


- Интендантството е стопанисвало и частните имоти на царя, и държавните, които е ползвал. Имението Кричим е включвало и части от държавна гора, които е трябвало да бъдат оградени. А дворецът Евксиноград е държавна собственост.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK