
© Надежда Чипева, Капитал
Бойко Борисов и партньорите във властта
В края на годината "Дневник" спази традицията си и се обърна към философи, политолози и социолози за оценка на процесите, събитията и личностите на 2017 г. Днес публикуваме оценките на политолога Петър Щурм Константинов. Четете специалната тема "Годината".
С какво ще запомните българската политическа 2017 г.?
- Парламентарните избори от началото на годината и последвалата управленска коалиция доминират годината в политически план. И доколкото настоящия парламент не представлява добре обществото, защото липсва така наречената "демократична общност", то правителството е сравнително точно отражение на обществената воля. А също и на политическите процеси, които текат по цял свят.
Инак два процеса дефинират българската 2017-та политическа година. Първият е, че това управление е кулминацията на управленската философия на ГЕРБ. Борисов и компания за първи път се чувстват толкова комфортно в управленската си позиция и доколкото от тях може да се очаква да свършат полезна дейност за общото благо, това е форматът, в който имат най-голям потенциал да го направят. Същевременно, обаче, заради този комфорт и моделът на пленената държава (captured state) се реализира с невиждана в последните години сила. Големият политически скандал на 2017-та беше това развихряне на механизмите на пленената държава.
Коя е думата на тази година в България?
- "Европредседателство" е думата на годината. Не защото европредседателството е толкова значимо международно събитие, а защото е перфектен пример за политическите и административни дефицити в страната. Все пак предстои в следващите шест месеца да видим как страната ще се справи с това, иначе малко, предизвикателство.
Защо в края на 2017 г. управляващите се заеха да търсят виновни за "престъпната приватизация"?
- Не мисля, че изборът на момент за атаката е част от по-голяма конспирация. Моментът е сега, защото сега е могло да се алокират ресурси за подобна кампания. Целта на тази кампания, разбира се, не е да се направи сериозен преглед на най-новата стопанска история на страната. Целта е да се ударят неудобни личности, или да се превземат привлекателни активи. Понякога се получава, понякога - не. Без значение от успеха на кампанията, в дългосрочен план, тя винаги води до загуба за обществото. С развитието на модела на пленената държава от последните десетина години, България изпадна критично от добрите позиции във всички анализи за развитие на бизнес и инвестиции. Интересното в случая е, че тъй като и без това страната е най-бедна в ЕС, това не се усеща толкова директно и толкова бързо от обикновения човек и за това няма огромен обществен отпор. Вместо това големият удар е и ще е върху социалните и държавни системи като здравеопазването, образованието, пенсиите и отбраната, които страдат и ще страдат от икономическите последствия на модела на пленената държава.
Какъв е приносът на Обединените патриоти в управляващата коалиция?
- Патриотите са съвсем на място в сегашния политически и управленски модел. Днес, а и в последните години, България не се управлява от партии, които имат определена идеология, която да води до управленските им планове и позиции. Вместо това страната се управлява по племенна логика. Доколкото патриотите връщат поне малко и поне на думи някакъв идеологически елемент в политиката, позиционирайки се по-крайно от Борисов и компания, приносът им е положителен. Ако изобщо нещо хубаво ще се случи на следващи избори в страната, то ще бъде провокирано точно от идеологически сблъсък, в който патриотите, естествено, ще са от едната страна.
Мнозинството или опозицията задава тона в парламента?
- Опозицията се представя малко по-добре от средното в парламента в момента, но това няма никакво значение. Народното събрание е загубило всякакъв обществен интерес и легитимност.
Чия партия е ГЕРБ? БСП? - ДПС ?
- В момента и трите партии представляват интересите на определена малка група хора. Точно поради това не съществува съществена разлика нито между идеологическите им послания, нито между поведението им в разделението власт-опозиция. Допълнително в целия свят в момента тече процес на пренареждане на политическите идеологии. Така че да очакваме от нашите партии, които в момента са сто-двеста години назад в развитието си, изведнъж да наваксат и да се окажат в положението, в което светът беше преди 10 години, е наивно. Преди 10 години трябваше ГЕРБ да е партията на обикновените хора - държавните служители, свободните професии, учителите и т.н. БСП да е партията на работниците в индустрията и в услугите. А ДПС да е на малцинствата, страдащи от дискриминация. Това никога няма да се случи, защото светът се промени. В САЩ Тръмп спечели с гласовете на работниците, чиито градове са пред колапс заради износа на индустрията в глобалния свят. В Англия лейбъристите постигнаха рекордна избирателна активност на младото, космополитно поколение. В Германия либералите се превърнаха в защитниците на "Крепост Европа". И в трите случая идеологиите са обърнати наопаки от това, с което бяхме свикнали.
А това, което ще се случва в България в следващите години е, че противопоставянето ще се базира на две оси. От една страна ще бъде локализъм срещу космополитност, защото това е етосът на времето, в което живеем. От другата страна ще бъде анти-системността срещу статуквото. И трите български партии, за които става дума, със сигурност ще са в полето на статуквото.
Как оценявате първата /почти цяла/ година на президента Радев?
- Имах по-големи очаквания за настоящия президент, но към момента изглежда, че човекът няма да надскочи себе си и да се превърне във вътрешния враг на гнилата система. Въпреки това Радев изглежда президентски, и като изключим един-два пъти, в които се оказа от грешната страна на обществения дебат, засега не е нито успешен, нито неуспешен президент.
Има ли действително разделение на властите?
- В България не съществува разделение на властите по начина, по който теорията на демокрацията си го представя. Тук има две други неща. Първото е положително, второто е отрицателно. Първо, има острови на независимост. Някой съд някъде в страната някак си е успял да си извоюва независимост. Някоя и друга медия са останали независими. Пък дори и някоя държавна агенция, или дори държавна медия, или университет някак си не са влезли в общата схема. Второ, в България има парцелиране на властта. Управляващият елит се договаря помежду си "туй е мое, туй е твое". А тези два феномена се обясняват един друг. В състоянието на парцелираност на властта, все се намира група от хора желаеща да работи в полза на обществения интерес, която намира начин да остане независима. И това се вижда както в полето на традиционното, силно, разбиране за разделението на властите - винаги има един-двама министри или зам.-министри, които не са в общата схема, някой депутат, който очевидно поставя интереса на избирателите си, пред този на партията си, някой партиен лидер, който малко се опитва да модернизира партията си, и някой съдия, чиито решения не зависят от силните на деня, така и в полето на "мекото" разбиране за властите и разделението им - независими медии, държавни институции работещи в полза на обществото и т.н. Разбира се, към момента, "островите на независимостта" са многократно по-малко от "парцелите на властта".
Европейска страна ли е България десет години след влизането в Европейския съюз?
- Така както през 19-ти и 20-ти век Османската империя е болният човек на Европа, днес България е болното дете на Европа. Детето, което все си харчи джобните за глупости, излиза навън необлечено и получава двойки в училище. Европа, разбира се, си има много по-важни приоритети от това да се занимава с нас, а и й е пределно ясно, че не би било особено ефикасно да го прави. Така България твърдо стои извън Европа към днешна дата. Парадоксалното в случая е, че самата Европа започва бързо да се променя и вече не би било възможно вътрешен опит за превръщането на България в европейска страна да е успешен. Единственият положителен сценарий би бил ако бъдещата Европа пак е нещо хубаво и ако България тръгне в същата посока. Тогава след 10-20 години България може би ще е европейска страна.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.