Фалшивите новини: най-доброто, случващо се на журналистиката

Фалшивите новини: най-доброто, случващо се на журналистиката

© Георги Кожухаров



"Фалшивите новини смущават много хора и причиняват реална вреда, но за медийни анализатори като мен те са добра новина, твърди професор Чарли Бекет. Никога не е имало друга медийна тема, към която да съм имал толкова голям интерес. Никога не съм бил по-ангажиран да говоря и да изследвам друга медийна тема и нейните последствия в такава дълбочина." Бекет е журналист, преподавател по медии в London School of Economics и директор на института за медии и общество Polis към същия университет. В края на годината, в която фалшивите новини често бяха по-голяма тема от истинските, а речникът "Колинс" ги обяви и за дума на годината, "Дневник" публикува пълния текст от блога за медии и общество на LSE с разрешение на проф. Бекет:


Фразата "фалшиви новини" може би ви е омръзнала до болка, но това е част от проблема.


А той е един от най-важните информационни проблеми на нашето време. Така е не само заради македонските тийнейджъри, които печелят от разпространение на лъжи. И не само заради екстремните политически формации, търсещи начини да сринат либералната демокрация. Дори не само защото Русия и САЩ имат президенти, които извличат политически и лични дивиденти от насърчаването на циничен, разрушителен нихилизъм и подхвърлят израза "фалшиви новини" като своеобразна реторична граната.




Фалшивите новини са канарчето в дигиталната минна галерия


Те са симптом на една много по-мащабна системна промяна, свързана със стойността и достоверността на информацията. И с начина, по който в бъдеще ще се справяме – в социален, политически и икономически план – със заплахите и възможностите съпътстващи новите комуникационни технологии.


Нека най-напред уточним, че фалшивите новини са всъщност цяла гама от дезинформация – от изфабрикуваните новини, манипулираното съдържание, използването на фалшив контекст и позоваването на фалшиви източници до пропагандата, очернянето и т.н.


Нека също приемем, че фалшивите новини може да не са изиграли решаваща роля в президентските избори в САЩ – там действаха много по-големи сили. Въпреки това според мен фалшивите новини бяха осезаема, макар и маргинална динамика за изместване на дневния ред и мобилизиране на подкрепа за Доналд Тръмп. Също така те показаха, че се случва мащабна промяна в посока към по-децентрализирана медийна екология, в която алтернативните източници на информация могат да имат по-голямо влияние отколкото преди.


Фалшивите новини умело експлоатират съществуващите дигитални мрежи от "Фейсбук" до имейл каналите с помощта на технологии като ботовете, даващи тласък на разпространението им. Но проблемът не е само технологичен. Той изисква от нас реалистично мислене за начина, по който хората разбират и споделят информация в дигиталната епоха.


Чувствата са не по-малко важни от фактите


Идентичността е също толкова силна мотивация, колкото и стремежът към истината. Тези неща не са непременно лоши. Те просто не се вписват в начина, по който традиционните медии и политици са свикнали да мислят за информацията и политиката.


Както съм писал и преди, макар фалшивите новини да имат своя комерсиален и технологичен контекст, те са преди всичко политически въпрос. Ние трябва да разбираме идеологиите на информацията. За всеки, който се занимава с информация, етиката вече не е нещо допълнително. Тя е неотделима част от икономиката на информацията. Доверието е валутата на свързаните в мрежа медии. Фалшивите новини ни дават уникална възможност да успеем, правейки нещата както трябва.


Най-напред трябва да погледнем в песпектива. Според мен повечето от реакциите по темата "фалшиви новини" са в духа на така наречената морална паника. Голяма част от това, които ние, а и Тръмп, наричаме фалшиви новини, пост-истина или информационен балон, са просто неща, които не харесваме или чувстваме като заплаха. Не съм сигурен, че бихме водили този дебат в средите на "либералните елити", ако Хилари Клинтън беше станала президент, а британците бяха гласували за оставане в ЕС.


Във Великобритания фалшивите новини намират сравнително по-слаба почва. Вероятно защото ние вече имаме медии с открити политически пристрастия и нашата общественост е свикнала с журналисти, политици и други комуникатори, склонни да изкривяват истината в полза на собствения си дневен ред.


Отварянето на медиите към по-разнообразни гледни точки и източници дава възможност за по-здравословни, по-широки дебати, в които обществеността има по-голямо участие. Но и най-ценните дебати, които водят до най-устойчивите политически решения, трябва рано или късно да се върнат в полето на реалността. Демокрацията се нуждае от доказателства, за да има политическа отговорност и отчетност.


Може да няма една единствена истина, но съществуват факти


Ако се окажем в ситуация – от каквато не сме далеч – в която всичко е относително, в която никой не приема условията на дебата, а към експертизата и емоционалната ангажираност се подхожда с недоверие, тогава от това ще загубим всички.


Информацията, данните, медийният дискурс – онлайн, по заявка, персонализиран, масово разпространяван, "неопосредстван" – вече е средата, в която се случва общественият и икономически живот. Ако тази среда бъде замърсена, тогава губещ ще бъде всеки, който се стреми към надеждност и достоверност. Погледнете случилото се с компании като "Юбер" и "Фейсбук". Те предлагат изключителни услуги, но действията и стратегиите им не бяха поставени в надеждна етична рамка. Те се оказаха в различна степен "фалшиви".


В моята журналистическа сфера фалшивите новини са най-доброто нещо


което се е случило от десетилетия насам.


Фалшивите новини дават на качествената журналистика възможност да покаже, че е ценна със своето знание, етика, ангажираност и опит. Те са звън на будилник, който ни подсеща да бъдем по-прозрачни, по-релевантни и да внасяме стойност в живота на хората.


Те могат да помогнат на медиите да развитият нов бизнес модел, основан на проверка на факти, опровергаване на митове и като цяло да ни накарат да се стегнем в качеството ни на алтернатива на фалшивостта.


Един от възможните ефекти на фалшивите новини е да провокират дебати, но също и действия. Виждаме, че дигиталните мрежи започват да действат, за да спрат достъпа на фалшивото съдържание до реклами. Свидетели сме на бум в проверката на факти в медиите. Създават се средства и политики, които да помогнат на потребителите да се ориентират в качеството на информацията. Виждаме нов интерес в развиването на медийна и новинарска грамотност.


И докато се заемаме с практическите и политически задачи, поставени от фалшивите новини, ето още няколко етически и стратегически идеи как различните сектори на информационния свят могат да подходят към предизвикателството:


- бъдете свързани – присъствайте и бъдете достъпни във всички платформи;


- бъдете куратори – помагайте на потребителите да стигнат до качественото съдържание, където и да е то;


- бъдете релевантни – използвайте езика на потребителите и ги "слушайте" креативно с помощта на данните;


- бъдете експерти – допринасяйте стойност, разбиране, опит, контекст;


- бъдете точни – чрез проверка на фактите, баланс и прецизност;


- бъдете хора – демонстрирайте емпатия, уважение към различията, конструктивност;


- бъдете прозрачни – посочвайте източниците си, поемайте отговорност, приемайте критика;


Социалните мрежи и организациите, разпространяващи новини, могат:


- да отсяват по-добре фалшивото съдържание;


- да дават на потребителите по-добри сигнали за качеството на съдържанието;


- да дават предимство на по-доброто съдържание чрез алгоритми;


- да работят за подобряване на медийната грамотност;


- да правят така, че повече ресурси и повече стимули да се насочват към надеждните и достоверни публикации


Институциите (в държавата, бизнеса, образованието) би трябвало:


- да са достъпни за комуникация там, където комуникират хората;


- да говорят на правилния език – диалогичен, човешки, дори с чувство за хумор;


- да бъдат релевантни;


- да бъдат отворени;


- да бъдат интерактивни;


- да бъдат реалисти – влиянието на медиите не е безганично;


Последната точка е важна. Медиите не са светът. Те са колкото причина, толкова и отражение на социалните, икономическите и политически проблеми.Проблемът няма да се реши чрез регулации. В много отношения това би било заплаха за добродетелите на отворения интернет. Няма да се реши и чрез медийна грамотност. Макар че, разбира се, по-добрата медийна грамотност винаги е желателна.


Това е дългосрочен проблем, който се развива бавно и постепенно. Той съществува от векове, заедно с идеала за добре информираното общество.


Той не може да бъде изкоренен, но може да бъде лекуван. И всяка инвестиция в това ще допринесе стойност в сферата на комуникациите и към обществото като цяло.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK