2018 - преструктурирания в партиите и тестване на нови формули

© Николай Дойчинов

"Дневник" спази традицията си и се обърна към философи, политолози и социолози за оценка на процесите, събитията и личностите на 2017 г. и за очакванията и прогнозите им за 2018 г. В специалната тема "Годината" днес публикуваме мнението на Боряна Димитрова - управляващ партньор на социологическата агенция "Алфа Рисърч".

С какво ще запомните българската политическа 2017 г.?

- Първо участие на националистически партии в правителството. Безсилие на опозицията да повдигне реални проблеми и предложи алтернативи. Заявка за подреждане на Балкански пъзел.

Коя е думата на 2017 година в България?

- Ре-визия: Ре-визия на прехода. Ре-визия на приватизацията. Ре-визия на законодателството. Ре-визия на отношенията със съседите

Защо в края на 2017 управляващите се заеха да търсят виновни за "престъпната приватизация"?

- Поне три мотива могат да стоят зад тази заявка. "Укротяване" на политически или икономически опоненти; Отклоняване на вниманието от текущи престъпни деяния; Опит за създаване на нова идеологическа конструкция – "ощетените от прехода". Респективно, заявка за "маркетиране" и политическо представителство на този най-многоброен у нас електорален резервоар.

Какъв е приносът на Обединените патриоти в управляващата коалиция?

- Обединените патриоти разтоварват ГЕРБ от бремето да гребе срещу национал-популистката вълна, обхванала голяма част от Европа. По силата на сравнението придават по-европейски вид на големия коалиционен партньор.
И не на последно място, консолидират определени бизнес интереси.

Как оценявате Бойко Борисов в новата му роля на "дипломат и геополитик" /по израз в медиите/? Изненадва ли с нещо министър-председателят в третия си мандат?

- Борисов показа, че без притеснение умее да влиза в нови роли и да поема в нови посоки. С това превъзхожда всеки един от политическите си съперници. Премиерът не е експерт дипломат и геополитик. Той обаче е добър комуникатор, умее да впрегне в своя полза очакванията на събеседниците и да представи ситуацията като печеливша и за двете страни.

Проблемът е в честа смяна на позиции по един и същи въпрос. Това ограничава периметъра на ползите до краткосрочни победи и увеличава неизвестността пред дългосрочните ангажименти на страната.

Мнозинството или опозицията задава тона в парламента?

- В съдържателен план, без съмнение мнозинството успява да прокара своя дневен ред и решения по всички важни законопроекти. Ако говорим в стилистичен план обаче, езикът в това Народно събрание стига до нива по-ниски и от неговия рейтинг. Използваната реч и начин на общуване са само отражение на отчайващото качество на аргументите и дебатите. А то се предава по индукция от мнозинство на опозиция и обратно.

Чия партия е ГЕРБ?

- Типичен пример на лидерска партия, партия на Борисов. Същевременно, като голяма структура, в която е съсредоточена много власт, в нея започват да се обособяват кръгове, ядра, вкл. различни стилове на правене на политика, но нито един от тях не е витален извън Борисов. Той може да се лиши от всеки човек или структура; те не могат да имат самостоятелно съществуване без него.

Чия партия е БСП?

- Не мисля, че има по-точни думи от определението на покойния издател на в. "Дума" Стефан Продев, дадено преди двадесетина години – "партия на червените мобифони и червените бабички". Нищо не се е променило оттогава. БСП не стана партия на младите леви, както в Западна Европа от 60-те и 70-те години; нито на работниците; нито защитник на индивидуални човешки права или на екологични каузи. Оттук идва и периодично проявяващия се разнобой между БСП и ПЕС. Българските социалисти продължават да експлоатират носталгията на възрастните си избиратели, за да поддържат икономическия просперитет на наследниците на бившата номенклатура или за геополитическо преориентиране на страната. Всъщност, това са две прояви на една и съща цел.

Чия партия е ДПС?

- ДПС е пара-партия, нещо като, но по-силно от партия. При нея действат най-силни лоялности и зависимости, не защото лидерът й е най-могъщ, а защото почиват на съкровени идентификации на избирателите им – етнос, религия, род, семейство, страх от отлъчване от общността. Това го няма при другите партии, поради което и "обменът" при тях е много по-голям - от ОДС към НДСВ или ГЕРБ; от БСП към ГЕРБ или ОП пр. Обратното, опитите да възникне конкурентна на ДПС партия не дават резултат, точно защото тя се опира на екзистенциално важни за българските турци идентичности, отвъд тясно политическите.

Как оценявате първата /почти цяла/ година на президента Радев?

- Опит за решаване на трудна задача – как да развие образа си на единствен реален опонент на ГЕРБ и Борисов, запазвайки национално-обединителния си имидж. Точно конкуренцията за ролята на "националния обединител", доведе до изнервеност и премиера, и президента. Тя предизвика и непреставащите открити баталии или удари под масата между тях – от избора на Грипените, та до мораториума върху новите медикаменти.

Има ли действително разделение на властите?

- Има неминуемо за съвременния сложен свят разделение на компетентностите и отговорностите, но липсва фундаментът – гаранциите за независимост и публичният контрол. За обикновения човек разграничението между двете обаче често е невидимо. Още повече, че обилно се преекспонира медийно чисто формалното, а не съдържателно разделение на функциите между отделните власти. Само дълбоки кризи (като изборът на Пеевски за шеф на ДАНС) "осветяват" този проблем и скандализират обществото. В останалите случаи върви тихо срастване между властите, "разделяно" не от взаимния им контрол, а от интересите на участващите в тях групи.

Европейска страна ли е България десет години след влизането в Европейския съюз?

- По-европейска отколкото преди 10 години. Поне в направления като: възможности за пътуване, образование, работа, пренос на модели и стил на живот. В други сфери обаче – ефективно правосъдие, равенство пред закона, противодействие на корупцията, защита на индивидуалните човешки права и солидарност оставаме по-близо до източните съседи на ЕС.

Каква 2018 година очаквате - безоблачна за властта, с трусове...?

- В навечерието на 2018 г. светът не е място, което да предвещава спокойствие за която и да е страна. Когато несигурността и непредвидимостта нарастват, дори малък конфликт може да се окаже с огромни последици. Това естествено важи и за България. Което пък изисква от всички много по-голяма отговорност, разум и воля.

Колко важно е европредседателството?

- През последните години прокремълската и антиевропейска пропаганда упорито налага клишето, че ЕС е нещо като "нов Съветски съюз" – няма споделени ценности, няма баланс на интереси, няма съгласуване на решения, само диктат на Брюксел. Европредседателството е шанс да разберем и усетим чрез медиаторската роля на собствените ни министри, институции, експерти, че Европа постига мир и благоденствие на базата на внимателно изработени правила и зачитане на общи принципи, а не чрез спуснати отгоре решения.

Българинът е проевропейски настроен, но все още твърде малко вярва в силата на българския глас и позиция. Успех за европредседателството е не толкова да създаде повече на брой европейци, колкото по-европейци.

Ще успее ли България да защити каузата на балканските страни, които се стремят към членство в ЕС? Ще успее ли да се намеси в диалога ЕС - Анкара?

- Успех е, че България постави въпроса за Западните Балкани и успя да включи темата в майската среща на върха на ЕС. Същевременно не мисля, че страната ни трябва да се задоволи само с "адвокатстване" пред останалите страни от ЕС. Добре би било тя да поеме активна роля за повече общи политики, проекти, духовни и културни пространства на Балканите. Що се отнася до диалога ЕС – Анкара, тук възможностите ни са по-ограничени. Ролята ни би била в поставянето на въпроси, които пряко ни засягат и в които сме развили наша експертиза.

Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?

- Крайно време е да се отърсим от тези комплекси. Българите не заслужават по-малко от чужденците. Ако направим страната си добра за нас, ще е добра и за всички останали.

Възможно ли е 2018 г. да е последната, в която Европейската комисия оценява в доклад напредъка в правосъдието и вътрешния ред?

- Възможно е само, ако Комисията по принцип се откаже от този механизъм.

Ще има ли развръзка казусът "АЕЦ Белене"?

- Очаквам по-скоро мъчителен развой, борба на лобита, сблъсък на интереси. Прекалено взривоопасен е този казус, във всичките му аспекти, за да имат управляващите интерес да го тласнат към скорошна развръзка. Ако има развръзка, тя няма да е през 2018 г.

Президентът Радев покани Владимир Путин да посети България по случай 140 години от края на Руско-турската война и Освобождението. Ще дойде ли руският президент в България?

- Точно по този повод, очевидно не. Едно такова посещение не би било триумфално, а Владимир Путин е показал, че се стреми към победни визити.

Очаквате ли промени в основните политически партии?

- Кардинални промени не очаквам. Още повече, че 2018-та не е изборна година. Тя обаче ще е година на вътрешни натрупвания, преструктурирания, тестване на нови формули, очертаване на позиции.

Партиите, които успеят да срещнат духа на времето с подходящите личности и ентусиазма на симпатизантите, ще са най-печеливши в решаващата 2019 – годината на евро и местните избори.

Ще има ли нова десница и при какви условия?

- От 2001 г., т.е. от края на правителството на ОДС досега, само едно нещо е сигурно – че прогнозите за ренесанс на десницата се увеличават обратно пропорционално на нейната тежест. Ние, социолозите, също все вещаем възкръсване на дясното, а то все не се случва.

Ако останем в границите на разумната прогноза, са възможни два сценария. Първият, консолидиране на относително малка, но жизнеспособна модерна десница – по-технократска, либерална и солидарна. Вторият, възникване на по-голямо протестно движение - ако ГЕРБ по някаква причина изпусне духа от бутилката, а една нова десница успее да го овладее. Нито един от тях обаче няма да се случи "от само себе си".

Възможно ли е да се появи алтернатива на ГЕРБ? Каква?

- Само в тоталитарните общества няма алтернатива. В демократичните има - и по-добри, и по-лоши алтернативи.

Кои политически фигури ще наблюдавате внимателно и защо?

- Бойко Борисов, Христо Иванов, Томислав Дончев. Имат потенциал и енергия да променят – важно е да се следи в какви посоки, с какъв размах и с какъв ефект.

На какво се надявате?

- На неизгубената ни способност да вярваме в доброто, но и да се гневим, когато е нужно.