Що е джендър и има ли почва у нас

© Антон Попов

Трети пол, бременен човек, Истанбулска конвенция и какво ли още не се стовари върху главите на българската аудитория само за няколко месеца. Получи се все едно някой влетя посред католическа неделна литургия някъде през 1800 г. и извика "Човекът е произлязъл от маймуната" - пълен шок и неразбиране. Само с тази разлика, че вече е 2018 г. и политиките, свързани с пола, отдавна са част от света, към който твърдим, че принадлежим, а именно - цивилизования.

С редица законови положения, включително добре познатото ни платено майчинство, тези политики са част и от живота ни вече десетилетия. Време е всички да свикнем с това и

позата на скандализирани традиционалисти,
насъщна за популисткия политмаркетинг,
да стане излишна

Затова обаче е нужно първо публиката да си изясни основните понятия, които към днешна дата са специализирани, дори маргинални. Това от своя страна е просветителство, с което не се захваща нито една истински масова медия или национална институция. А нещата, много ясно, няма как да станат от само себе си.

В цялата какофония постоянно се прокрадва натрапчивата чуждица джендър. Пробутват я къде ли не - "джендър брак", джендър като трети пол, джендър като всякакъв род плашило и безсмислица.

На български джендър може да се преведе като социалното лице на пола. На английски различаваме между sex и gender - две думи, за които на български имаме общата дума "пол". Казано в едно изречение, sex съответства на биологичната ни принадлежност, а gender - на всички социални роли, които изпълняваме, бидейки мъж или жена. Първоначално може да звучи малко объркано, но ако сравним различни култури и епохи, веднага става ясно, че обществените очаквания и повели спрямо половете съществено се различават според времето и мястото.

Кой и по какъв начин изкарва прехраната, кой как и колко има право да харчи, кой какви отговорности носи по отношение на дома, на децата, здравето и обучението им; как мъжете и жените общуват с членовете на семейството си и с други хора, както вкъщи, така и навън и още неща, които приемаме за естествени, са всъщност културно определени. В този смисъл естествени означава такива, с които сме свикнали от най-ранна възраст. Моделите обаче могат да са много различни.

Дали поличка носи истинската жена, или я носи истинският шотландец -
въпрос именно на културни модели

Докато външните телесни полови белези съвместно с хормоните и гените се смятат за природно предопределена полова принадлежност, всички останали аспекти на това да си "мъж" или "жена" като социални роли, жизнен проект и представа за себе си са социално изградени - джендър. Това включва още езика и употребата на тялото, говоренето, навиците, които приемаме за "мъжки" или "женски". Разбирането за границата между природните и социални аспекти на пола, т.е. за границата между пол и джендър, се променя динамично през годините на социални изследвания. Обобщено може да се каже, че границата между приеманото за природно дадено и за социално конструирано плавно, но постоянно се измества по посока на увеличаване разглежданите като социален продукт характеристики на пола и намаляването на считаните за природно присъщи такива. Това също не е толкова трудно за разбиране - дали отглеждаме кукли Барби, облечени в розово и блестящо, или отглеждаме амазонки, готови на всякакъв род битка, зависи изцяло от начина на отглеждане, а не от Х или У хромозомата. Вероятно и двата типа жени обаче считат, че това е естествената им роля.

Всяка култура възпроизвежда стереотипите си за половете в новите поколения и ги учи на тях от най-ранна възраст. Така представата за истински мъж някъде из бразилските джунгли включва изпитание като това да понесеш стотици болезнени ухапвания от отровни мравки, а в Израел представата за истинска жена включва и военна служба.

Понятието джендър присъства в различни хуманитарни дисциплини на университетското образование у нас, а Софийският университет предлага магистърска програма "Социални изследвания на пола", чието название на английски е тъкмо Gender Studies. Въпреки това абсолютно единен превод на gender у нас не е постигнат. В литературата може да се срещне като социално конструиран пол, социопол, дори родов пол. Въпреки това разбирането на термина в академична среда е, общо взето, еднозначно и почти безспорно. Пропускът тук е по-скоро в тоталното му отсъствие от терена на средното образование.

Точно както от екстравагантна идея еволюцията с естествения си подбор е станала масово достъпна в образованието концепция, така и разбирането за обществените правила като изградени от самото общество може да бъде всеобщо достояние. Какво е мъжът и какво е жената в обществото решава самото то.

Няма такова нещо като истинска или по-истинска женска или мъжка роля

Отвъд бременността, раждането и кърменето, предопределени от биологията, формите на участие на двата пола в отглеждането на децата, в трудовата сила и в обществения живот са практически неограничени. Ако днес виждаме ясно очертани полета, подходящи за единия или другия пол, това отразява джендър моделите ни. Те не винаги са били каквито са днес, нито пък ще останат непроменени в бъдеще.

В смисъла на всичко дотук джендър е едно от понятията, които ни помагат да разберем по-добре собствения си свят. Не е някаква заплаха или мръсна дума, не е свързано по необходимост нито с хомосексуалност, нито със смяна на пола (които от своя страна също не представляват заплаха за хетеросексуалните). Що се отнася до понятия като "бременен човек", "трети пол", "съгласие" (за сексуален акт) и т.н. изрази и думи, които също разбуниха духовете, тук вече навлизаме на терена на юридическия език. Това, което в целия шум остана неизказано, е, че всички тези понятия и категории са насочени към тесни групи хора с основната цел да регулират правния им статут. По същество те нямат и не биха имали никакво отношение към огромния процент от населението.

По-доброто масово разбиране на всички тези теми е особено нужно сега, за да се намалят безогледната политическа спекулация и насаждане на необосновани страхове, които наблюдаваме. Джендър - основополагащото понятие в този спектър - отразява социалните представи за половите роли, т.е. конструкциите, насложени над биологията. Да си даваме сметка, че повечето ни житейски избори са предопределени от възпитанието и мисленето ни, а не от биологията - това е есенцията на цивилизованото.