Приятел на истината ли е президентът Радев – държавният глава година по-късно

Президентът Румен Радев

© Юлия Лазарова

Президентът Румен Радев



Още с първата си реч пред Народното събрание, произнесена на 19 януари 2017 г., президентът Румен Радев показа, че няма намерение да се задоволява с ролята на церемониал майстор. В репликата му към депутатите "остават ви още две седмици" някои видяха дребно заяждане и изпускане на нервите, други заговориха за посегателство над суверенитета на законодателя. Но със сигурност е имало и такива, на които се е понравило скастрянето на тружениците в яловия, ползващ се с ниска обществена подкрепа 43-ти парламент. Стана ясно едно – летецът, несвикнал да вижда таван над себе си, ще бъде активен президент, политик, който без притеснение ще отстоява вижданията си.


Какво свърши и как стои на трибуната
петият български президент днес, година по-късно?


Вместо да разглеждам като отделни аспекти външнополитическите и вътрешнополитическите ходове на г-н Радев, започвам с темата отбрана и национална сигурност, защото в нея те по необходимост се преплитат. Още докато течеше кандидат-президентската кампания, опонентите на авиатора целяха да хвърлят съмнение върху искреността на неговата претенция да бъде "натовски генерал".




Тук линиите на атаката към Радев бяха и остават преди всичко две: аферата "Решетников" и лобистки действия на държавния глава в полза на изтребителите "Грипен", които датират от времето когато е бил командир на ВВС (но има и други критики, например: отношението на президента към окупацията на Крим от Русия; отказаният достъп до секретна информация на началника на кабинета на Радев – Иво Христов, и т.н.).


Първата ос на офанзивата твърди, че кандидатът, подкрепен от БСП за президент е бил селектиран от Москва и препоръчан/наложен на председателя Корнелия Нинова. Втората, започната и развита от бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, според когото Радев "не е приятел на истината", се базира на документи, за които се смята, че осветяват опит за въздействие на Радев върху процедурата за нов боен самолет.


Разбира се, значителна част от десномислещите избиратели не се нуждаят от дълбокомислени разяснения или "доказателствен материал", проблематизиращ лоялността на Радев. Те a priori се отнасят крайно недоверчиво към една "глава в облаците" долетяла на "Дондуков" 2 с помощта на керосин от непокаялата се наследница на комунистическата партия.


От своя страна, очаквано, апологетите на президента Радев отхвърлят посочените по-горе твърдения като клевети. В противовес те подчертават неговата активна и "балансирана" външнополитическа дейност. Припомнят че, ако и да отправи покана към Владимир Путин да ни посети, през първата година на своя мандат Радев се срещна с Доналд Тръмп, Емануел Макрон, Йоахим Гаук, Петро Порошенко, Папа Франциск, както и с редица други държавни ръководители, а в Брюксел бе приет от Юнкер, Туск, Таяни и Столтенберг.


Одобрението към президента


говори красноречиво за това дали ракетите на неговите опоненти са успели да го приземят, показва степента на ефикасност на техните кампании. Към декември 2017 г., Радев се ползва с одобрението на 57% от българите – значително повече от кредита, с който разполагат останалите политически фигури (цитираните данни са на "Алфа Рисърч"). Към момента изглежда, че изходът от двуострите сблъсъци, в които влязоха през годината държавният глава и адютантите на министър-председателя Борисов (Цветан Цветанов, Антон Тодоров и др.), е в полза на президента.


Популярността на Радев не е накърнена. С 33% доверие, Бойко Борисов вече дори не е политикът с най-висок "електорален кредит" в собствената си партия ГЕРБ (но да не забравяме, че това е третият му мандат, а участието във властта по правило води до изхабяване и овсекидняване на харизмата, ерозия в политическата подкрепа). Посочените числа трябва да бъдат изведени пред скобите на един анализ на работата на г-н Радев. Те показват как обществото оценява държавния глава на финала на първата година.


Същевременно трябва да имаме пред вид, че за разлика от картината описваща рейтинга на политиците, съотношението между основните политически сили са запазва в продължение на много месеци. ГЕРБ продължава да е първа политическа сила. Скандалите и усилията на парламентарната и извънпарламентарната опозиция да дискредитира партията на Борисов се отразяват слабо върху подкрепата за партийната машина на ГЕРБ. Вместо това те отслабват позициите на ключовите фигури в нея.


Но нека да увеличим оптиката на анализа и влезем в по-големи детайли.


Още в началото на мандата си
г-н Радев бе изправен пред изпитание


На неговите плещи тежеше отговорността за сформирането на служебно правителство и провеждането на предсрочни парламентарни избори. Първите оценки за служебния кабинет, оглавяван от проф. Герджиков, бяха че е сравнително добре балансиран. С малки изключения в него нямаше ярки партийни фигури. Изборите през април преминаха спокойно и като цяло в рамките на закона. Нямаше особени нарушения. Това бе успех не само за кабинета "Герджиков", а и за неговия конструктор Радев. От друга страна, ако върнем лентата малко назад, още с чистката сред областните управители, повечето кадри на ГЕРБ, маските започнаха да падат. Кабинетът показа истинското си лице.


Така стигаме и до аферата "Грипен". Служебното правителство одобри офертата на шведската фирма СААБ. Но, през октомври 2017 г., специална парламентарна комисия установи, че през юли 2016 г., по времето когато Румен Радев е бил председател на борда, ръководещ проекта за купуване на нов изтребител в Министерството на отбраната, бордът е променил условията на конкурса в нарушение на решението на Народното събрание. По този начин е декласирана офертата за употребявани Ф-16, предлагани от САЩ и Португалия. Според Антон Тодоров, още през 2014 г. Радев е изготвил "опорни точки" в полза на "Грипен", които е представил на тогавашния премиер Пламен Орешарски. Тодоров намекна и че Радев е получил 5 млн. евро, за да наложи офертата на СААБ.


Любопитно е, че въпреки разкритията на комисията и връщането на Ф-16 в състезанието, управляващите се ограничиха до нанасянето на удар върху имиджа на Радев (впрочем, не особено ефикасен, както показват цитираните по-горе данни). Причината – или ГЕРБ не разполага с достатъчно документи, с които да докаже недвусмислено лобистките действия на Радев и, на тази основа, да предприеме следващи стъпки срещу президента, или е взето решение тази информация да се пази като асо в ръкава, за "черни дни".


В качеството му на върховен главнокомандващ, генерал, летец и т.н. е нормално Радев да насочва посланията си към, грубо казано,


"патриотичната ниша"


за да увеличи своите политически ресурси. Думите на президента през март 2017г., че "намесата на Турция в българската политика е факт", както и че действията на режима на Ердоган са неприемливи, резонираха добре в този сегмент от политическия пазар. Твърдостта на Радев спрямо режима в Анкара се харесва, особено на фона на опасенията, които буди в обществото двойствената роля на етническите партии (ДОСТ, ДПС и т.н.). Да не забравяме, че самата изборна кампания за държавен глава, показа че Радев може да оползотвори силата на патриотичната вълнà и сърфира върху нейния гребен. От друга страна обаче, както разкри скандалът, разразил се през април 2017 г. около инициирания от Министерството на правосъдието, но под натиска на Президентството, проект за Закон за допълнение на Закона за българското гражданство, с който се предлагаше уседналост за всички избори, това сърфиране не е лишено от рискове. Тук непремерените действия на "Дондуков" 2 създадоха впечатлението, че държавният глава се опитва да си присвои, в нарушение на Конституцията, правото на законодателна инициатива.


Важна част от работата на президента през изминалата година беше свързана с упражняването на едно от основните му правомощия –


налагането на вето


Например, Радев отказа да одобри кандидатурата на Георги Чолаков за шеф на Върховния административен съд; той наложи вето върху т.нар. антикорупционен закон, както и върху част от Закона за бюджета на НЗОК (Параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби), и др. Макар, като цяло, мотивите за тези действия на президента да бяха добре обосновани, мнозинството в парламента показа мускули и не се съобрази с възраженията на държавния глава. Дебатът между институциите за бюджета на здравната каса, който включва мораториум за заплащането на нови лекарства, обаче завърши с победа за Радев. И министър-председателят Борисов, и министърът на здравеопазването Ананиев, впоследствие показаха, че са готови да се съобразят с мотивите на президента, а в края на декември парламентът отмени мораториума.


На базата на тези факти, се очертават


няколко основни слабости


които той трябва да адресира-


Първо, въпреки високия рейтинг, политическите ресурси на Радев остават ограничени. Въпросите тук са: дали президентът може да опредмети своята популярност и да я използва, ако това влиза в плановете му, за създаването на собствен политически проект; дали и как той може да се еманципира от ракетата носител БСП, за да води собствена политическа игра.


Като дебютант в политиката, човек който "произлиза" от съвсем различна институционална сфера и култура (армията), Радев на моменти все още трудно се ориентира в хореографията и символиката на политическия спектакъл. Въпреки това, през изминалата година той допусна сравнително малко грешки. Той в никакъв случай не е слаб оратор – демонстрира бърза реакция, самочувствие и с войнишката си, макар и леко дървена прямота по-скоро печели симпатии, особено на фона на кохортите от професионални празнодумци, които шестват в коридорите на българската политика.


Второ, профилът на съветническия щаб на г-н Радев остава прекалено тесен. Нормално е, като се има пред вид професионалния му опит, Радев да се доверява повече на хората с пагон, на приятелите и познатите си от армията, а също, по необходимост, да се вслушва и в гласа на "Позитано" 20. Както показа цитираният пример със законопроекта за уседналостта, съветите на този щаб далеч не винаги са адекватни. Като говорим за обкръжението на президента, макар по-скоро любим обект на занимание на жълтата преса, една от линиите на атаките срещу Радев беше и непремереният на моменти език и начин на поведение на неговата съпруга и първа дама – Десислава, както и ролята на летеца в нейното кариерно израстване.


Основното предизвикателство пред президента


има две страни – през следващите четири години той не само трябва да се опита да запази своята популярност, но и (ако има амбицията за това) да разшири електоралната си база. Какви са възможностите в този план? Например, по отношение на антикорупционния закон, позицията на Радев беше в съзвучие не само с линията защитавана от БСП, но и от извънпарламентарната опозиция. Особено в светлината на последните протести срещу направените от кабинета "Борисов 3" през декември спорни промени в плана за управление на Национален парк "Пирин", е видимо, че екологията е значима тема, по която има остра обществена чувствителност. Президентът демонстрира интерес към темата още през март 2017 г., когато определи като прибързано решението на служебния екоминистър Ирина Костова планът за управление на Пирин да се изпълнява без екооценка. След разговор с президента и протестите на природозащитниците, министър Костова все пак подписа решение за извършването на екологична оценка за периода 2014–2023 г.


Въпросът е в това дали екологията е сфера, която президентът може да превърне в експлоатирана от него политическа златна жилка. Почти навсякъде по света зелените заемат лявата част на политическия спектър. Но, по обективни причини, в България много от тях по-скоро намират общ език с членовете и симпатизантите на традиционната десница. А тези природозащитници, които се определят като леви, не искат и да чуят за БСП. Така отново стигаме до това дали Радев може да се освободи от опеката на "Позитано" 20 без да загуби доверието на поддръжниците на Столетницата – трудна, но не невъзможна задача. Следователно, основният потенциал за експанзия на политическата подкрепа на Радев би могъл да дойде, например, от разочарованите избиратели на БСП, на левите гласове извън нея изобщо, на патриотите, и не на последно място на ГЕРБ. Що се отнася до традиционната десница, каквато и гъвкавост да демонстрира, президентът едва ли може я спечели на своя страна.


В заключение, засега Радев успява да


стои стабилно на политическата сцена


Но прекият ефект, резултатът от работата му трудно може да бъде определен като голям или значителен. Разбира се, упоритото противодействие на мнозинството в 44-ия парламент има съществен принос за това. Публичният образ, който Румен Радев гради и се опитва да наложи има няколко основни черти: на честен, прям патриот, непретенциозен човек със социална чувствителност, търсещ баланс във вътрешнополитически план, както и на международния терен – тук, особено, защитниците му се опитват задочно да го противопоставят на, според тях, "пристрастния" му предшественик Росен Плевнелиев. Темите с които Радев би могъл да се ангажира по-активно са: борбата с корупцията, защитата на свободата на словото, опазването на природата и др. Изобщо, президентът би могъл да се опита да спечели популярност, влизайки в ролята на критик и изобличител на скандалите, които управляващите непрекъснато генерират. Липсата на достатъчно правомощия за активна, реална намеса по посочените въпроси не означава, че държавният глава не може успешно да капитализира върху тях.


Основната опасност за Радев идва от това дали ГЕРБ и опонентите му като цяло могат да се възползват и задълбочат, ако използвам боксовата терминология, от аркадите, които вече отвориха в неговия имидж; дали могат да проникнат по-дълбоко през пукнатините и процепите в бронята на летеца. Въпросът дали президентът е приятел на истината остава на дневен ред.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK